Джефри Арчър
По-силно от меча (24)

21.

Гриф взе Джайлс от Барингтън Хол малко преди шест. Това беше среща, за която не можеше да си позволи да закъснее.

Джайлс носеше тъмносив еднореден костюм и вратовръзка на Бристолската гимназия. Подозираше, че Фишър ще носи обичайния си син двуреден костюм на райета, бяла риза с колосана яка и вратовръзката на полка си.

Джайлс бе толкова сериозен, че по пътя до „Хиподрум“ почти не проговори. Гриф също мълчеше. Много добре знаеше, че кандидатът репетира речта си наум.

След половин час спряха пред служебния вход, където Джайлс се беше спотайвал навремето след представление на „Кратка среща“, за да вземе автограф от Селия Джонсън. Гриф отиде с кандидата при гримьорните, където ги посрещна Анди Наш, който щеше да води дебата. Изглежда, изпита облекчение, когато ги видя.

Джайлс закрачи напред-назад зад кулисите — чакаше с нетърпение вдигането на завесата. Макар да оставаше половин час преди водещият да удари с чукчето и да обяви началото на дебата, Джайлс вече чуваше възбуденото мърморене на публиката, от което се почувства като атлет във върхова форма, чакащ да заеме позиция на старта.

След няколко минути се появи Алекс Фишър, заобиколен от антуража си. Всички говореха на висок глас. Когато си нервен, помисли си Джайлс, това си личи по множество различни начини. Фишър мина покрай него, без да направи опит да завърже разговор и без да обърне внимание на протегнатата му ръка.

Минута по-късно се появи и Саймън Флечър, кандидатът на либералите. Колко по-лесно е да си спокоен, когато нямаш какво да губиш. Той веднага се ръкува с Джайлс и каза:

— Исках да ви благодаря.

— За какво? — попита истински озадаченият Джайлс.

— За това, че не напомняте непрекъснато на всеки, че не съм женен. Фишър не пропуска възможност да го направи.

— Добре, господа — каза Наш. — Съберете се, ако обичате, защото е време да определим реда, по който ще говорите.

Той вдигна юмрук, в който държеше три сламки с различна дължина. Фишър изтегли най-късата, а Флечър — най-дългата.

— Вие избирате пръв, мистър Флечър — каза водещият.

Кандидатът на либералите наклони глава настрани и прошепна на Джайлс:

— Кое място искате да заема?

— Второто — отвърна Джайлс.

— Аз ще говоря втори — заяви Флечър.

Фишър като че ли се изненада.

— А вие, сър Джайлс? Пръв или последен?

— Последен, благодаря, господин водещ.

— Добре, решено е. Майор Фишър, вие ще говорите пръв. А сега да се покажем на хората.

Той поведе тримата съперници на сцената и това бе единственият момент от вечерта, когато цялата публика аплодираше. Джайлс погледна към салона, където светлините нямаше да бъдат угасени, както ставаше при театрално представление. Две хиляди лъва чакаха търпеливо появата на християните.

Прииска му се да си беше останал у дома и да вечеря на табла пред телевизора, да е навсякъде другаде, само не и тук. Но той винаги се чувстваше по подобен начин, дори когато говореше само пред няколко души. Погледна Фишър и видя как на челото му избива капчица пот, която той бързо попи с носната си кърпа. Обърна се отново към публиката и видя Ема и Хари да му се усмихват от втория ред.

— Добър вечер, дами и господа. Аз съм Анди Наш, главен редактор на „Бристол Ивнинг Нюз“. Имам привилегията да водя днешната среща, която е единственото събитие, на което на една и съща платформа се появяват и тримата кандидати. Позволете да обясня как ще се проведе дебатът. Всеки кандидат ще започне с встъпително обръщение, траещо до шест минути. След това ще има трийсет минути за въпроси от публиката. Накрая всеки кандидат ще има две минути да обобщи становището си. А сега давам думата на кандидата на консерваторите майор Алекс Фишър.

Фишър излезе целенасочено в средата на сцената и беше посрещнат с аплодисменти от част от публиката. Постави речта си на катедрата и веднага започна да я чете дума по дума, като само понякога вдигаше глава.

Джайлс седеше нервно на стола си, слушаше внимателно и чакаше да чуе някой саркастичен коментар или внушение, но такива нямаше. Вместо това Фишър се съсредоточи върху законите, които ще бъдат приоритет, ако торите формират следващото правителство. Все едно четеше списък на покупки, украсяван на равни интервали с думите „Време е за промяна“. Нито веднъж не спомена опонентите си. И тогава Джайлс разбра какво е намислил Фишър. Той нямаше да предприема лични атаки — те бяха оставени за помагачите му, разпръснати равномерно из аудиторията. Когато Фишър се върна на мястото си, не беше трудно да се види кои са поддръжниците му по ентусиазираните им аплодисменти.

Кандидатът на либералите започна речта си, като благодари на многобройната публика, че се е отказала от поредната серия на „Коронейшън стрийт“, за да дойде да го чуе, и това бе посрещнато със смях и топли ръкопляскания. През следващите шест минути той се спря най-вече върху местната политика, от дупките по улиците до цените на билетите за извънградските автобуси. Когато се върна на мястото си, друга част от аудиторията го изпрати с овации.

След като Флечър си седна, Джайлс излезе в средата на сцената, макар че не бе толкова спокоен, колкото се надяваше, че изглежда. Постави на катедрата картичка, върху която бяха изписани седем теми: образование, безработица, профсъюзи, здравна система, Европа, отбрана и Бристол.

Почти не поглеждаше картичката, докато говореше по всяка тема с увереност и авторитет, обърнат непрекъснато към слушателите. Когато се върна на мястото си, поддръжниците му станаха като един и мнозина от колебаещите се в залата се присъединиха към тях. Ако дебатът приключеше сега, победителят щеше да е безспорен, но веднага щом Джайлс си седна, водещият се обърна към публиката за въпроси, като добави:

— Надявам се, че въпросите ви ще бъдат достойни за един така важен дебат и че никой няма да разчита на лични нападки с надеждата да си спечели евтина слава в утрешния ни брой, защото като главен редактор ви уверявам, че това няма да стане.

Думите му предизвикаха толкова силни спонтанни аплодисменти, че Джайлс започна да се отпуска за първи път от началото на вечерта.

— Да, госпожо. Дамата от четвърти ред.

— Предвид застаряването на населението, могат ли кандидатите да ни кажат какви са дългосрочните им планове за държавните пенсии?

Джайлс беше скочил на крака още преди водещият да реши кой кандидат да отговори пръв на въпроса.

— Държавната пенсия расте с всяка година, откакто лейбъристите са на власт — заяви той, — защото лейбъристкото правителство смята, че цивилизовано е онова общество, което се грижи както за младите, така и за старите.

Фишър повтори партийните възгледи, очертани в програмата на консерваторите, след което кандидатът на либералите заговори за майка си, която била в дом за възрастни хора.

— Да чуем въпроса ви, сър — каза Наш и посочи мъж от първия балкон, който трябваше да изчака, докато микрофонът стигне до него.

— Всички кандидати ли смятат, че Обединеното кралство следва да влезе в Общия пазар?

Фишър беше добре подготвен за този въпрос. Той напомни на аудиторията за твърдо проевропейските позиции на Тед Хийт и добави, че ако спечелят изборите, торите ще направят всичко по силите си Великобритания да стане член на Европейската икономическа общност.

Саймън Флечър напомни на публиката, че именно неговата партия първа е издигнала идеята за присъединяване към Общия пазар и че се радва, че двете други партии започват да споделят възгледите на либералите.

Джайлс се изправи и се обърна към публиката. Страшно му се искаше да сподели как в Берлин френският външен министър ясно му бе казал, че Франция е открита за диалог между двете страни. Но всяко споменаване на Берлин щеше да е като червено флагче за онази част от аудиторията, която очакваше удобен момент да се нахвърли върху него. Затова каза просто:

— Относно влизането в Общия пазар спокойно мога да кажа, че и трите партии са на една и съща позиция, така че единственият въпрос е кой премиер най-сетне ще подпише Римския договор.

Последваха още няколко въпроса по местни, национални и международни теми; удари под кръста нямаше и Джайлс започна да мисли, че ще му се размине.

— Има време за още два въпроса — каза Наш, като погледна часовника си. — Да, госпожо. Дамата в дъното на залата.

Джайлс я позна на мига.

— Могат ли тримата кандидати да ни кажат какво е семейното им положение и дали тази вечер съпругите им са с тях? — Добре заучен въпрос, зададен от една на пръв поглед невинна възрастна госпожа, която Джайлс много добре помнеше от времето й като съветник на торите.

Този път Фишър пръв скочи на крака и даде също така добре заучен отговор.

— За съжаление, аз съм разведен от няколко години, но това не ме отказва от надеждата, че някой ден ще открия подходящата за мен партньорка. Но независимо от семейното ми положение мога да ви уверя, че никога няма и да помисля да се въвлека в случайни сексуални връзки.

Публиката ахна и една част от присъстващите заръкопляскаха ентусиазирано.

Следващ бе Флечър.

— Толкова ми е трудно да си намеря приятелка, колкото и хора, които да гласуват за мен, но също като майора, още не се отказвам.

Думите му бяха посрещнати със смях и аплодисменти.

На Джайлс му стана мъчно, че Флечър не можеше да говори открито за своята сексуалност: знаеше, че очаква с нетърпение деня, когато ще може да признае открито, че партньорът му седи на първия ред и че двамата имат многогодишна и щастлива връзка.

Когато дойде ред на Джайлс, той застана до катедрата, погледна аудиторията и се усмихна.

— Не съм светец.

— Самата истина! — извика някакъв поддръжник на консерваторите, но възгласът му беше посрещнат само със смутено мълчание.

— Признавам, че съм се отбивал от правия път и, както всички знаете, това е причината Гуинет да не е тук тази вечер, за което дълбоко съжалявам. Тя бе вярна и предана съпруга, която изигра важна роля в избирателния район. — Замълча за момент и добави: — Но когато дойде време да пуснете гласа си, надявам се, че ще поставите на везните на човешката слабост двайсет и пет години служба на жителите на този славен град срещу една глупава простъпка, защото бих желал да ми се падне честта и привилегията да продължа да служа на всички вас още години наред.

Потисна усмивката си, когато аудиторията започна да ръкопляска, и се канеше да се върне на мястото си, когато някой извика:

— Не мислите ли, че е време да ни разкажете повече за Берлин?

В залата се надигна мърморене и председателят моментално скочи на крака, но Джайлс вече се беше върнал на катедрата. Сграбчи краищата й, за да не може никой да види колко е нервен. Две хиляди души го гледаха в очакване. Джайлс се обърна към инквизитора си, който още стоеше изправен, и изчака да се възцари пълна тишина.

— С удоволствие ще го направя, сър. Намирам Берлин за трагичен град, разделен от висока дванайсет стъпки бетонна стена, увенчана с бодлива тел. Целта й не е да не допуска западногерманците вътре, а да не позволява на източногерманците да излязат навън, създавайки по този начин най-големия затвор на света. Тази стена едва ли може да послужи като убедителен довод за предимствата на комунизма. Но аз се моля да доживея деня, в който тя ще бъде срината до основи. Надявам се, че и двамата сме на едно мнение, сър.

Мъжът неуверено си седна, а Джайлс се върна на мястото си под гръмки аплодисменти.

Последният въпрос бе за влиянието на профсъюзите. Отговорите както на Джайлс, така и на Фишър бяха неубедителни — на Джайлс, защото беше изгубил концентрация, докато Фишър още не бе дошъл на себе си от бързината, с която поддръжникът му бе повален.

Джайлс се бе окопитил, когато дойде време за обобщителното му обръщение, и му бе нужно известно време, за да напусне залата, защото му се наложи да стисне безброй протегнати ръце. Гриф беше онзи, който обобщи най-добре вечерта.

— Отново сме в надпреварата.