Джефри Арчър
По-силно от меча (39)

36.

— Как си, момчето ми?

— Благодаря, добре, Арнолд. А ти?

— Идеално. А милата ти майка?

— Готви се за делото следващата седмица.

— Неприятно изживяване, особено когато залогът е толкова голям. В кулоарите се говори, че изходът е на кантар, но шансовете са в полза на майка ти, тъй като никой не смята, че лейди Вирджиния ще се хареса на журито. Или ще се държи снизходително с тях, или ще ги обиди.

— Надявам се да направи и двете.

— А сега кажи защо се обаждаш, Себастиан, защото обичайната ми тарифа е на час. Не че съм включил хронометъра де.

Себ щеше да се разсмее, но подозираше, че Арнолд не се шегува.

— В Сити се говори, че си продал акциите си от „Фартингс“.

— Акциите на майка ми, ако трябва да съм точен, при това само след като ми направиха предложение, което би било крайно глупаво да откажа. Дори тогава се съгласих при условие, че Ейдриън Слоун ще бъде махнат като председател на борда и на мястото му ще застане Рос Бюканан.

— Само че това няма да стане — каза Себ. — Представителят на Слоун те е излъгал и мога да го докажа, ако решиш, че можеш да отговориш на два въпроса.

— Само ако не засягат мой клиент.

— Разбрано — каза Себ. — Надявах се да ми кажеш кой е купил акциите на майка ти и колко е платил за тях.

— Не мога да отговоря на тези въпроси, тъй като ще наруша конфиденциалността на клиент. — Себ понечи да изругае, но Арнолд добави: — Но ако предположиш името на представителя на Слоун и ако премълча, можеш да си направиш изводите. Искам обаче да изясним едно нещо. Едно и само едно име. Това не е томбола.

— Дезмънд Мелър. — Себ затаи дъх за няколко секунди, но отговор не последва. — А има ли някакъв шанс да ми кажеш колко е платил за акциите?

— В никакъв случай — твърдо отвърна Арнолд. — Трябва да затварям, Себ. Отивам в Йоркшир да видя майка си и ако не тръгна веднага, ще изпусна влака за Хъдърсфийлд в три и девет. Предай сърдечните ми поздрави на майка си и й кажи, че й желая успех на процеса.

— А ти предай много поздрави на мисис Хардкасъл — каза Себ, но връзката вече беше прекъснала.

Погледна си часовника. Тъкмо минаваше десет, така че думите на Арнолд бяха безсмислени. Вдигна отново слушалката и набра Хаким Бишара.

— Добро утро, Себастиан. Успяхте ли да измъкнете отговорите на двата ми въпроса от вашия виден юрист?

— Да, така мисля.

— Става все по-любопитно и по-любопитно.

— Той потвърди, че купувачът е Дезмънд Мелър, и мисля, че цената е била три паунда и девет шилинга за акция.

— Защо не можете да сте сигурен? Или ви е казал цената, или не.

— Нито го направи, нито не го направи. Каза ми обаче, че трябва да тръгва веднага, за да не изпусне влака за Хъдърсфийлд в три и девет. Тъкмо минава десет, а до Юстън е само двайсет минути с такси…

— Умен мъж е вашият мистър Хардкасъл, защото съм сигурен, че не е нужно да проверяваме дали има влак до Хъдърсфийлд в три и девет. Моите поздравления. Подозирам, че никой освен вас не би могъл да изкопчи тази информация от него. Както казват в моята страна, ще ви бъда вечен длъжник, докато не се издължа напълно.

— Е, като стана дума за това, Хаким, има нещо, за което може би ще сте в състояние да ми помогнете.

Бишара внимателно изслуша молбата на Себ.

— Не съм сигурен, че командирът на скаутите би одобрил предложението ви. Ще видя какво мога да направя, но не обещавам нищо.

 

 

— Добро утро, мистър Мелър. Мисля, че вече сте виждали адвоката ми Джейсън Морленд и главния ми счетоводител Ник Пири.

Мелър се ръкува с двамата и седна на овалната маса.

— Тъй като сте в борда на „Фартингс“ — каза Бишара, — предполагам, че сте тук като пратеник на мистър Слоун.

— Грешно предполагате — каза Мелър. — Той е последният човек, когото бих искал да представлявам на преговори. Слоун се показа като абсолютен задник, когато отхвърли офертата ви.

— Но той ми каза, че има предложение за шест паунда от утвърдена институция в Сити.

— А вие знаехте, че това не е вярно, и точно затова си тръгнахте.

— Вие пък сте склонен да се върнете, защото акциите изобщо не са били негови, за да ги продава.

— Истината е — каза Мелър, — че той играеше руска рулетка с мой патрон, който се оказа халосен. Аз обаче съм склонен да ви продам петдесет и един процента от банката на цена пет паунда за акция, както беше първоначалната оферта.

— Точно така, първоначалната оферта, мистър Мелър. Но тя вече не е на масата. В края на краищата мога да купя акции на „Фартингс“ на борсата за два паунда и единайсет шилинга. И го правя от няколко седмици.

— Но те не са онези петдесет и един процента, които ще ви дадат пълен контрол над банката. Във всеки случай не мога да си позволя да ги продам на тази цена.

— Сигурен съм, че не можете — съгласи се Бишара. — Но можете да си позволите да ги продадете за три паунда и девет шилинга на акция.

Ченето на Мелър увисна и остана в това положение няколко секунди.

— Не можете ли да ги направите на четири паунда?

— Не мога, мистър Мелър. Три паунда и девет шилинга, това е окончателното ми предложение.

Бишара се обърна към главния си счетоводител, който му връчи полица за 20 562 000 паунда. Бишара я взе и я сложи на масата.

— Може и да греша, мистър Мелър, но имам чувството, че не можете да си позволите да правите една и съща грешка два пъти.

— Къде да подпиша?

Мистър Морленд отвори една папка и постави пред Мелър три идентични договора. След като ги подписа, Мелър протегна ръка и зачака да му дадат банковата полица.

— И подобно на мистър Слоун — каза Бишара, докато сваляше капачката на писалката си, — преди да добавя подписа си към договора, имам една малка поправка, която обещах на приятел.

Мелър го изгледа предизвикателно.

— И каква е тя?

Юристът отвори втора папка, извади писмо и го сложи пред Мелър. Той го прочете бавно.

— Не мога да подпиша това. Никога.

— Съжалявам да го чуя — каза Бишара, взе банковата полица и я върна на главния си счетоводител.

Мелър не помръдна, но когато започна да се поти, Бишара разбра, че е само въпрос на време.

— Добре, добре — каза Мелър. — Ще подпиша проклетото писмо.

Юристът свери подписа, преди да върне писмото в папката си. Бишара подписа трите договора и счетоводителят връчи на Мелър едното копие и полицата за сумата. Мелър излезе, без да каже нито дума повече. Не благодари на Бишара, нито стисна ръката му.

— Ако беше усетил, че блъфирам — каза Бишара на адвоката, след като вратата се затвори, — щях да се съглася и без да подписва писмото.

 

 

Хари зачете изявлението, което се очакваше да направи пред съда. Трябваше да признае, че е британски агент, работещ за МИ-5. Ако го направеше, щеше да бъде освободен незабавно и депортиран в Британия без право да стъпва отново в Съветския съюз.

Разбира се, близките и приятелите му нямаше да обърнат никакво внимание на това изявление. Други щяха да решат, че е нямал избор. Имаше обаче и хора, които не го познаваха, и те бяха мнозинство. Те щяха да приемат, че всичко е истина и че кампанията му за освобождаването на Бабаков е била само димна завеса, която да прикрие дейността му като шпионин. Един подпис и Хари щеше да е свободен, но репутацията му щеше да стане на пух и прах, а каузата Бабаков щеше да бъде изгубена завинаги. Не, Хари не беше склонен да съсипе репутацията си така лесно, нито тази на Анатолий Бабаков.

Така че скъса признанието и хвърли парченцата във въздуха като конфети.

Когато се върна час по-късно с химикалка в ръка, полковникът зяпна невярващо пръснатите по пода парченца.

— Само англичанин може да бъде такъв глупак — отбеляза той, обърна се, излезе от килията и затръшна вратата.

„Прав е“, помисли си Хари и затвори очи. Много добре знаеше как ще прекара всеки свободен час. Щеше да се мъчи да запомни колкото се може повече от първите седем глави от книгата. Започна да се съсредоточава. Първа глава…

Йосиф Сталин е роден като Йосиф Висарионович Джугашвили в Гори, Грузия, на 18 декември 1878 г. Като дете го наричали Сосо, но когато станал млад революционер, приел псевдонима Коба, на името на измислен герой като Робин Худ, с когото искал да се сравнява, макар че в действителност повече приличал на шерифа на Нотингам. Докато се издигал в партийните рангове и влиянието му растяло, той променил името си на Сталин („Стоманен“). Но…

 

 

— Най-сетне добра новина — каза Ема. — И исках да си първият, който да я научи.

— Лейди Вирджиния е паднала в бетонобъркачка и сега е част от някой блок на Ламбет? — предположи Себ.

— Не чак толкова добра новина, но почти.

— Татко се е върнал с копието на „Чичо Джо“?

— Не, още не се е върнал, макар да обеща, че няма да се бави повече от два дни.

— На мен ми каза, че може да посети Ермитажа и други забележителности, така че няма причини да се безпокоим. Хайде, мамо, каква е новината?

— Дезмънд Мелър се оттегли от борда на „Барингтън“.

— Посочи ли причина?

— Говореше общи неща. Каза, че било поради лични причини и че желае на компанията успех в бъдеще. Дори ми пожела успех на делото.

— Колко мило от негова страна.

— Защо оставам с ясното впечатление, че тази новина не те изненадва? — попита Ема.

 

 

— Господин председател, мистър Клифтън дойде. Да го пусна ли?

— Да. — Слоун се облегна назад, доволен, че Клифтън най-сетне се е вразумил. Но въпреки това възнамеряваше да го поизпоти.

След няколко секунди секретарката отвори вратата и се дръпна, за да може Себастиан да влезе.

— Нека кажа още в началото, Клифтън, че офертата ми за пет паунда за акция вече не е валидна. Но в знак на добра воля съм готов да ви предложа три паунда на акция, което пак е значително над днешната цена.

— Наистина е по-висока, но акциите ми още не се продават.

— Тогава защо ми губите времето?

— Надявам се да не ви губя времето, защото като нов заместник-председател на борда на „Фартингс“ съм тук, за да изпълня първото си действие на този пост.

— Какви ги говорите, по дяволите? — възкликна Слоун и скочи от стола си.

— Днес в дванайсет и трийсет мистър Дезмънд Мелър продаде своите петдесет и един процента от „Фартингс“ на мистър Хаким Бишара.

— Но, Себастиан…

— Което позволи на мистър Мелър най-сетне да спази думата си.

— Накъде биете?

— Мелър обеща на Арнолд Хардкасъл, че ще бъдете отстранен от борда и че следващият председател на „Фартингс“ ще бъде Рос Бюканан.