Джефри Арчър
По-силно от меча (17)

14.

Себастиан не каза на Саманта тактиката, която бе предприел мистър Кауфман за затваряне на сделката за Шифнал Фарм, защото знаеше, че тя не би одобрила, макар изгубилият да бе Слоун. Каза й обаче, че Кауфман му е предложил работа.

— Но аз си мислех, че неговата банка няма отдел за недвижими имоти.

— Вече има — отвърна Себ. — Предложи ми да основа свой собствен отдел. Като начало с малки трансакции, но с перспектива за растеж, ако успея да се докажа.

— Чудесна новина — възкликна Сам и го прегърна.

— И едва ли ще ми е много трудно да събера добри професионалисти, тъй като Слоун изхвърли целия ми екип, без да споменавам и неколцина други, които напуснаха, включително Рейчъл.

— Рейчъл ли?

— Беше секретарка на Седрик, но се задържа само една седмица при новия режим. Поканих я да дойде при мен. Започваме в понеделник на чисто. Е, не точно на чисто, защото Слоун изхвърли асистента ми и му наредил да махне от офиса всичко, което дори загатва за мен, така че той събрал всички материали, по които работех, дойде в Чийпсайд и ми ги връчи.

— Това законно ли е?

— На кого му пука, щом Слоун никога няма да разбере?

— „Фартингс Банк“ не е само Ейдриън Слоун и ти все още имаш задължения към нея.

— След начина, по който се отнесе Слоун с мен?

— Не, след начина, по който Седрик се отнасяше с теб.

— Но това не важи за Шифнал Фарм, защото по тази сделка Слоун действаше зад гърба на Седрик.

— А сега ти действаш зад неговия.

— И още как, щом това прави възможно да си купим апартамент в Челси.

— Не бива да мислим за купуване на каквото и да било, докато не си изплатиш всички дългове.

— Мистър Кауфман ми обеща бонус от четирийсет хиляди, когато правителството направи изявлението, така че няма да имам никакви дългове.

— Ако правителството направи изявлението — поправи го Сам. — Не започвай да харчиш парите, преди да разполагаш с тях. И дори сделката да е успешна, пак ще дължиш на мистър Суон повече от осем хиляди паунда, така че е по-добре засега да не мислим за местене.

Това бе още нещо, което Себ реши да не казва на Сам.

 

 

През следващите няколко седмици Себ работеше с енергия, която би впечатлила дори Седрик, и с помощта на Рейчъл и стария си екип от „Фартингс“ заработи на пълни обороти много по-бързо, отколкото мистър Кауфман бе смятал за възможно.

Себ не остана задоволен само от привличането на старите си клиенти, а като истински мародерстващ пират започна да притиска и други клиенти на „Фартингс“, като ги убеждаваше, че Слоун напълно си е заслужил да го изоставят.

Три месеца след като Себ започна да работи в „Кауфман“, председателят на борда го извика в кабинета си и попита още преди Себ да е затворил вратата:

— Чете ли днешният „Файненшъл Таймс“?

— Само първата страница и раздела за недвижими имоти. Защо?

— Защото предстои да разберем дали предсказанието на мистър Суон е вярно. — Себ не прекъсна потока от думи на Кауфман. — Оказва се, че транспортният министър ще прави изявление в Парламента днес в три следобед. Няма да е зле двамата с Виктор да идете на място и да чуете какво има да каже, след което да ми се обадите и да ми кажете дали съм направил, или изгубил цяло състояние.

Веднага щом се върна в кабинета си, Себ се обади на Джайлс в Камарата на общините и го попита дали може да уреди два пропуска за галерията за посетители, за да може с един приятел да чуе изявлението на министъра на транспорта.

— Ще ги оставя в централното фоайе — каза Джайлс.

След като затвори, Джайлс се загледа в дневния ред и се зачуди защо Себастиан проявява интерес към решение, което щеше да засегне само шепа хора в Шропшър.

 

 

Себ и Вик седнаха на четвъртия ред в галерията за посетители много преди министърът да стане, за да направи изказването си. Вуйчо Джайлс им се усмихна от правителствените банки, все още озадачен откъде е този интерес на племенника му към изявлението.

Двамата млади банкери седяха на ръба на зелената кожена пейка, когато председателят даде думата на министъра на транспорта.

— Господин председател — започна министърът, вкопчил се в куфарчето си, — тук съм, за да съобщя на Камарата кой маршрут беше избран от министерството ми за предложеното разширяване на магистралата, която ще минава през графство Шропшър.

Ако на покритите с ламперия стени не беше изписана с големи букви думата „ТИШИНА“, Себ щеше да скочи във въздуха, когато министърът спомена покрайнините на Шифнал, включително Шифнал Фарм, като част от маршрута на новата магистрала.

След като отговори на няколко въпроса от депутатите, министърът се върна на мястото си на предната пейка, за да могат да започнат дебатите по външната политика.

Себ и Вик не се интересуваха дали правителството възнамерява да наложи икономически санкции на Южна Африка, така че се измъкнаха тихо навън, слязоха долу и излязоха на площада. Едва тогава Себ подскочи във въздуха и изкрещя:

— Успяхме!

 

 

Когато на следващата сутрин съненият Себастиан се появи на закуска, Саманта четеше „Гардиан“.

— Къде беше снощи? — попита тя. — Дори не те чух да се връщаш.

— С Вик празнувахме. Извинявай, трябваше да ти се обадя.

— Какво сте празнували? — попита Сам.

Себ не отговори, а си приготви купа корнфлейкс.

— Да не би това, че мистър Суон е познал, че новата магистрала ще минава право през Шифнал Фарм и, ако мога да цитирам „Гардиан“ — Сам погледна статията пред себе си, — „е донесла малко състояние на шепа спекуланти“? — И подаде вестника на Себ, който само погледна заглавието.

— Трябва да разбереш — каза той между лъжиците. — Това означава, че ще имаме достатъчно пари да си купим къща в Челси.

— А ще останат ли достатъчно, за да може мистър Суон да построи театъра си в Шифнал?

— Зависи…

— От какво? Ти му даде думата си, че ако информацията му се окаже вярна, ще му платиш онези осем хиляди двеста трийсет и четири паунда, които му трябват за завършване на театъра.

— Но аз изкарвам само четири хиляди на година! — запротестира Себ.

— И ще получиш бонус от четирийсет хиляди.

— Върху които трябва да платя данък общ доход.

— Не и ако направиш дарение.

— Но няма никакво записано споразумение!

— Себ, чуваш ли се какво говориш?

— Както и да е — бързо добави Себ, — мистър Кауфман ще направи малкото състояние, не аз.

— Защото мистър Кауфман пое риска, когато можеше да изгуби малко състояние. Докато ти нямаше нищо за губене и всичко за печелене.

— Не разбираш… — започна Себ.

— Много добре разбирам — прекъсна го тя.

Себ бутна купата настрани и стана от масата.

— Трябва да тръгвам. Вече закъснявам, а днес ме чака много работа.

— Като това да решиш как да похарчиш парите, които ти спечели мистър Суон ли?

Себ се наведе да я целуне, но тя се извърна.

— А истината е, че никога не си имал намерение да плащаш на мистър Суон, нали?

Себ не направи опит да й отговаря, а се обърна и бързо тръгна към вратата.

— Не разбираш ли, че ако не платиш на мистър Суон, ще си същият като Ейдриън Слоун? — възкликна Сам.

Себ не отговори, а взе куфарчето си и забърза навън, без да каже довиждане. На улицата спря такси. Докато пътуваше по Сити Роуд, започна да се пита колко време ще мине, преди да може да си позволи собствена кола и шофьор, подобно на Сол Кауфман. Но мислите му все се връщаха към Сам и думите й: „ще си същият като Ейдриън Слоун“.

Реши да запази маса за двама в „Мирабел“ за вечерта и двамата да си говорят за всичко, само не и за банки. През обедната почивка щеше да посети мистър Гард в Хатън Гардън и да купи онази марказитена брошка. Тогава Сам щеше да започне да оценява предимствата да е сгодена за Себастиан Клифтън.

 

 

— Обичайната ви маса ли, мистър Кауфман?

Себ се запита колко ли време ще мине преди оберкелнерът да го посрещне с: „Обичайната ви маса ли, мистър Клифтън?“.

По време на обяда в „Грил Рум“ бе казал на председателя, че вече е набелязал един-два имота, чиито продавачи, изглежда, не подозират за истинската им стойност.

След обяда, на който пи малко повече от необходимото, взе такси до Хатън Гардън. Мистър Гард отвори сейфа и извади третия поднос отгоре. Себ със задоволство видя, че тя си беше все още там — викторианска брошка с марказит, заобиколен от диаманти. Сигурен бе, че Сам няма да й устои.

В таксито на връщане към Излингтън се чувстваше сигурен, че по време на вечерята в „Мирабел“ ще успее да я накара да вижда нещата по неговия начин.

Когато пъхна ключа в ключалката, първата му мисъл бе, че няма да живее тук още дълго, но когато отвори вратата, със смущение забеляза, че всички лампи са угасени. Да не би Сам да имаше вечерна лекция? В мига, в който запали, усети, че нещо не е наред. Нещо липсваше, но какво? Изтрезня моментално, когато осъзна, че някои лични вещи, сред които снимката на двамата в Сентръл Парк, една от скиците на Джесика и репродукцията на „Нощна стража“ на Сам ги няма никакви.

Нахълта в спалнята и отвори шкафовете от страната на Сам. Погледна под леглото. Куфарите й вече не бяха там.

— Не, не! — извика той и изтича в кухнята.

И видя плика. Беше подпрян на малка червена кожена кутийка и адресиран до Себастиан. Отвори го и извади писмото, написано с решителния, дързък почерк на Сам.

Скъпи Себ,

Това е най-трудното писмо, което ми се е налагало да пиша през живота си, защото ти си животът ми. Но се боя, че мъжът, който дойде в галерия „Агню“, готов да похарчи и последното си пени, за да купи една от рисунките на сестра си, не е същият, с когото закусих тази сутрин.

Мъжът, който така се гордееше да работи със Седрик Хардкасъл и презираше всичко, което олицетворяваше Ейдриън Слоун, не е същият, който сега смята, че няма задължения към мистър Суон, човекът, благодарение на когото си е докарал солиден бонус. Забрави ли думите на мистър Суон: „Щом Хари Клифтън е ваш баща, това ми е достатъчно“?

Ако Седрик беше жив, нищо от това нямаше да се случи, защото знаеш, че той щеше да се погрижи да спазиш своята част от уговорката и че ако не го направиш, той ще го направи вместо теб.

Не се съмнявам, че кариерата ти ще продължи да се развива все така устремно и че ще постигаш изумителен успех във всичко, с което се захванеш. Но това не е онзи вид успех, от който бих искала да съм част.

Влюбих се в сина на Хари и Ема Клифтън, брата на Джесика Клифтън, което е една от многото причини да исках да съм съпругата на Себастиан Клифтън. Но онзи човек вече не съществува. Въпреки всичко ще ценя до края на живота си краткото време, през което бяхме заедно.

Саманта

Себастиан рухна на колене. Думите на бащата на Сам отекваха в ушите му. „Саманта определя правилата също като майка ти, а ние, простосмъртните, трябва да живеем според тях, освен ако не се водим по същия морален компас.“