Джефри Арчър
По-силно от меча (31)

28.

— Позволете да открия тази среща — каза Ейдриън Слоун, — като изкажа сърдечните си поздравления на майор Фишър за избирането му в Парламента.

— Браво, браво — обади се Дезмънд Мелър и потупа новоизбрания депутат по гърба.

— Благодаря — каза Фишър. — Ще си позволя да добавя, че за мен е бонус, че победих не друг, а Джайлс Барингтън.

— И ако зависи от мен — каза Слоун, — той няма да е единственият Барингтън, който е изгубил. Но първо ще помоля Дезмънд да ни разкаже как е минала срещата му с Арнолд Хардкасъл.

— Отначало не особено добре, защото той явно не проявяваше интерес да продава акциите на майка си дори на раздутата цена от три паунда и двайсет шилинга. Но когато му казах, че първата ми работа като мажоритарен акционер ще бъде да изхвърля Ейдриън от борда, цялата му нагласа се промени.

— Хвана ли се на въдицата? — попита Фишър.

— Разбира се, че се е хванал — отвърна Слоун. — Той ме мрази толкова, колкото вие мразите Ема Клифтън и Джайлс Барингтън, ако не и повече.

— Това не е възможно — каза лейди Вирджиния.

— Но решаващият момент бе, когато му казах кого възнамерявам да поставя начело на „Фартингс“ вместо Ейдриън. — Мелър не се сдържа и направи дълга драматична пауза. — Рос Бюканан.

— Но едно обаждане на Бюканан и той ще разбере…

— Забравяте, майоре, че Хардкасъл подписа декларация за конфиденциалност, така че няма да се обажда на никого. И много ми се иска да видя физиономията му, когато открие, че променяме името на банката от „Фартингс“ на „Слоун“.

— И все пак не би ли размислил, ако някой му предложи по-добра цена за акциите? — попита лейди Вирджиния.

— Късно е — каза Мелър. — Той вече подписа документите за прехвърляне, така че ако платя в рамките на двайсет и един ден, акциите са мои.

— И ще сте на загуба за съвсем кратко време, преди Хаким Бишара да купи акциите, като ви донесе добра печалба — каза Слоун.

— Но ако Бишара не плати, всички ще останем с празни ръце — напомни им Вирджиния.

— Обажда ми се по телефона два пъти на ден и иска да е в течение с всичко ставащо. Дори отложи посещение в Бейрут, за среща с президента на Ливан. Всъщност си мисля да вдигна цената от пет на шест паунда, но в последния момент.

— Това не е ли малко рисковано? — попита Фишър.

— Повярвайте ми, така отчаяно иска да сложи ръка на „Фартингс“, че е готов да се съгласи на почти всичко. А сега да минем към втората част от плана, която включва вас, лейди Вирджиния, и избирането на времето за делото, което е от жизнена важност.

— Ема Клифтън ще получи писмено изложение следващата седмица и адвокатите ми казаха, че очакват делото да започне някъде през ноември.

— Идеално — каза Мелър и провери в бележника си. — Следващата среща на борда на „Барингтън“ е след три седмици и ще настоя мисис Клифтън да се оттегли от поста си за доброто на компанията, поне докато делото не приключи.

— И няма да има награда за позналите кой ще я замества през това време — каза Слоун.

— Щом заема поста — каза Мелър, — ще реша, че е мой дълг да разкрия на акционерите какво всъщност се е случило през първата нощ от плаването на „Бъкингам“.

— Но това винаги е било забулено в мистерия — каза Фишър, който изглеждаше малко неспокоен.

— Но няма да остане така още дълго. Когато влязох в борда на „Барингтън“, Джим Нолс намекна, че първото плаване не е минало съвсем по мед и масло, но отказа да се впусне в подробности въпреки настойчивостта ми. Разбира се, проверих протокола от заседанието на борда, проведено на кораба онази сутрин, но намерих единствено извинение от капитана за експлозия, станала в малките часове. Виновни били военните, които правели нощни учения в Северния Атлантик. Бърза справка в Адмиралтейството е достатъчна, за да откриете, че по онова време корабите са били на котва в Гибралтар.

— Тогава какво всъщност е станало? — попита Слоун. — Защото аз също се опитах да изкопча истината от Нолс, но дори след няколко питиета той продължи да си държи езика зад зъбите.

— Единственото, което успях да открия, бе, че той и другите членове на борда са подписали декларация за конфиденциалност — каза Мелър. — Мислех си, че съм се озовал в задънена улица до срещата на борда миналия месец, когато мисис Клифтън взе прибързано решение, без да осъзнава евентуалните последици.

Никой не зададе очевидния въпрос.

— Капитанът на „Бъкингам“ каза пред борда, че при последното плаване третият офицер, някой си мистър Джесъл, бил открит пиян на мостика и поставен под арест в каютата си до края на пътуването. Адмирал Съмърс настоя Джесъл да бъде уволнен незабавно, без обезщетения и препоръки. Подкрепих го, защото като всички други членове на борда той бе забравил, че Джесъл е бил на вахта през първата нощ на първото плаване и е видял всичко, което се е случило.

Фишър попи с кърпа избилата на челото му пот.

— Не беше трудно да открия Джесъл — продължи Мелър. — Не само че беше останал без работа, но и призна, че закъснява с три месеца с наема си. Заведох го в местната кръчма и бързо разбрах, че още е ядосан и огорчен заради уволнението. Твърдеше, че знае неща, които могат да сринат компанията, и след няколко питиета започна да обяснява какви точно са тези неща, тъй като беше приел, че съм изпратен да се уверя, че си държи устата затворена, което само го накара да я отвори още повече. Каза ми, че видял Хари Клифтън и Джайлс Барингтън да изнасят голяма ваза с цветя от една първокласна каюта на горната палуба. Успели да я изхвърлят зад борда миг преди вазата да експлодира. На следващата сутрин трима ирландци били арестувани и капитанът се извинил на пътниците, като им поднесъл историята с учението. В действителност били само на секунди от катастрофа, която можела да убие дявол знае колко хора и буквално да потопи компанията.

— Но защо от ИРА не са оповестили какво е станало в действителност? — нервно попита Фишър.

— Джесъл ми каза, че тримата ирландци били арестувани по-късно сутринта и откарани в Белфаст от кораб на Кралския флот, след което били хвърлени в затвора по други обвинения. Неотдавна били освободени и едно от условията за предсрочното им пускане било да не казват нито дума за „Бъкингам“, ако не искат още същия ден да се озоват в изолатора. Пък и ИРА не обича да говори много за провалите си.

— Но ако ИРА не желае да потвърди историята и единственият ни свидетел е пияница, изгубил работата си заради чашката, кой ще прояви интерес шест години по-късно? — попита Фишър. — И колко често четем във вестниците, че ИРА планира атентат срещу Бъкингамския дворец, Централната банка или Парламента?

— Съгласен съм с вас, майоре — каза Мелър, — но нагласата на пресата може сериозно да се промени, когато в качеството си на нов председател на борда на „Барингтън“ реша да извадя истината на бял свят седмици преди пускането на „Балморъл“ на вода и обявяването на датата на първото му плаване.

— Но акциите на компанията ще се сринат за една нощ.

— И ще ги купим почти без пари с печалбата от банковата сделка. С нов борд и смяна на името скоро ще върнем компанията до предишното й положение.

— Промяна на името ли? — попита лейди Вирджиния.

Дезмънд се усмихна.

— „Мелър Шипинг“. Ейдриън получава банката, а аз корабната компания.

— А аз какво ще получа? — попита Вирджиния.

— Точно това, което сте искали винаги, Вирджиния. Удоволствието да поставите фамилия Барингтън на колене. И имате да изиграете жизненоважна роля, защото всичко ще зависи от точно подбраното време. На последната среща на борда научих също, че Хари и Ема Клифтън ще бъдат в Ню Йорк следващия месец. Като директор на борда тя прави такива посещения всяка година. Това ще е идеалният момент да уведомите приятелите си от пресата какво да очакват на процеса. Важно е да разкажете своята версия на историята, докато тя е насред Атлантика. Така че когато се върне, мисис Клифтън ще трябва да се защитава на два фронта — акционерите ще искат да знаят защо като председател на публична компания не им е казала какво всъщност се е случило онази нощ и в същото време ще си има неприятности с делото за клевета. Предричам, че няма да мине много време преди тя да се превърне в бележка под линия в историята на компанията, също като баща си.

— Има една пречка — каза Вирджиния. — Според адвокатите ми шансът да спечеля делото е петдесет на петдесет.

— Когато делото започне, Ема Клифтън вече ще е изгубила всичкото доверие, което е имала — отвърна Слоун. — Съдебните заседатели ще са на ваша страна от момента, в който заемете мястото на свидетеля.

— Но ако не спечеля, ще понеса огромни разходи — упорстваше Вирджиния.

— След като мисис Клифтън се оттегли като председател на „Барингтън“, не виждам как можете да изгубите делото. Но ако това все пак се случи, колкото и малко вероятно да е, банката с готовност ще покрие всичките ви разходи. Жалки пенита на фона на цялостната картина.

— Това не решава проблема със Себастиан Клифтън и неговите шест процента — обади се майор Фишър. — Защото ако получи място в борда, ще научи всичко, което…

— Аз поемам това — каза Слоун. — Ще се обадя на Клифтън и ще му предложа да се срещнем.

— Може да откаже да се срещне с вас.

— Няма да устои, а когато му предложа пет паунда за акция, което е сто процента печалба, ще се предаде. Доколкото го познавам, ще забрави всичките си задължения в мига, в който види шанс да направи удар.

— А ако все пак отхвърли предложението ви? — попита Фишър.

— Тогава има план Б — каза Слоун. — Не ми пука кой от двата ще свърши работа.

 

 

— Както обясних на първата ни среща, лейди Вирджиния, според мнението ми като професионалист шансовете ви за спечелване на делото са в най-добрия случай петдесет на петдесет, така че може би ще е по-разумно да не го завеждате.

— Благодаря за съвета ви, сър Едуард, но това е риск, който съм готова да поема.

— Така да бъде — отвърна адвокатът й. — Но смятам за нужно мнението ми да бъде отразено в протокола, за да няма неразбирателство в бъдеще.

— Изказахте становището си повече от ясно, сър Едуард.

— Тогава да започнем с колкото се може по-обективен преглед на фактите по делото. Вие или сте, или не сте продали и после изкупили обратно голям брой акции на „Барингтън“ с цел преднамерено да навредите на компанията.

— Защо ми е да причинявам вреда на компанията?

— Наистина, защо. Тук следва да спомена, че другата страна трябва да докаже, че сте го направили, а не вие да доказвате, че не сте. И все пак на три пъти, когато компанията е трябвало да обяви лошата новина, вие сте продавали акции на най-високата им цена и десет дни по-късно сте ги изкупували обратно, когато цената им е падала. Това вярно твърдение ли е?

— Да. Но го направих едва след като се посъветвах с майор Фишър.

— Мисля, че следва да не споменавате майор Фишър, докато сте на свидетелската банка.

— Но той е член на Парламента.

— Може би е време да ви напомня, лейди Вирджиния, че мнението на повечето съдебни заседатели за адвокатите, агентите на недвижими имоти и депутатите почти не се различава от мнението им за данъчните.

— Но защо да не го споменавам, щом това е самата истина?

— Защото по времето, когато сте продавали и изкупували акциите, майор Фишър е бил директор в борда на „Барингтън“ и тъй като е бил ваш представител, за журито ще е повече от ясно откъде сте получавали нужната ви информация. Предвид това ви съветвам да не призовавате майор Фишър, макар че не би било зле да го предупредите, че има вероятност да бъде призован от другата страна. Ако бях на тяхно място, щях да му пратя призовка.

За първи път Вирджиния показа признаци на безпокойство.

— А след това, на по-късна дата — продължи сър Едуард, — вие сте купили голям дял от „Барингтън“, за да получите място в борда по време, когато компанията е избирала нов председател.

— Да. Майор Фишър беше моят избор за председател на борда.

— Това също е нещо, което трябва да ви посъветвам да не споменавате пред съда.

— Но защо? Смятах, че майор Фишър ще бъде по-добър като председател.

— Възможно е, но журито от дванайсет обикновени граждани, избрани на случаен принцип, може да реши, че целите вендета срещу мисис Клифтън, което намеква, че първоначалната ви цел за купуването и продаването на акциите наистина е била да навредите на нея и на компанията.

— Просто исках председател да стане най-подходящият човек. А и не мисля, че една жена е способна да се справи с такава работа.

— Лейди Вирджиния, опитайте се да не забравяте, че е много вероятно половината от съдебните заседатели да са жени и че с подобно наблюдение едва ли ще си спечелите симпатиите им.

— Това започва да ми прилича повече на конкурс по красота, отколкото на дело.

— По този въпрос не сте много далеч от истината, лейди Вирджиния. Трябва също да приемем, че другата страна ще призове бившия ви съпруг сър Джайлс Барингтън като свидетел.

— Защо? Той няма нищо общо.

— С изключение на това, че всички трансакции са станали след развода ви с него и че по една случайност сте избрали за кандидат за председател на борда човек, който два пъти се е изправял срещу него на общи избори, което според журито може да се окаже повече от съвпадение.

— Но дори да призоват Джайлс, как той би могъл да помогне на каузата им? Той е бивш съпруг, бивш депутат и бивш министър. Не бих казала, че това го поставя в добра светлина.

— Всичко това може и да е вярно — рече сър Едуард, — но имам чувството, че той все пак ще успее да впечатли съдебните заседатели.

— Какво ви кара да смятате така?

— Той има огромен опит като оратор, а публичните речи подготвят много добре човек за свидетелското място. Така че не можем да си позволим да го подценяваме.

— Но той е загубеняк — изтърси Вирджиния, изгубила способност да контролира чувствата си.

— Трябва да подчертая, че всяка лична нападка срещу другата страна ще се обърне срещу вас, така че ви моля да не забравяте да запазите спокойствие, докато давате показания, и да използвате силните си качества. Вие сте засегнатата страна, човек, който не разбира механизмите на Сити и няма никаква представа как да срине компания.

— Но така ще се покажа като слаба.

— Не — твърдо заяви сър Едуард. — Така ще се покажете като ранима, което ще ви бъде от полза, когато журито види, че сте изправена пред хитроумна и корава бизнес дама.

— На чия страна сте?

— На ваша, лейди Вирджиния, но мое задължение е да съм абсолютно сигурен, че знаете с какво се заемате. Предвид това трябва да ви попитам още веднъж: сигурна ли сте, че искате да заведете делото?

— Да, напълно съм сигурна, защото има нещо, което не съм ви казала, сър Едуард, а когато то се разчуе, не мисля, че случаят ще стигне до съдебната зала.