Едгар Бъроуз
Синът на улицата (6)

VI. Планът на Териер

Момчето от улицата очакваше плач, викове за помощ. Според обърканите му понятия за човешките отношения това беше достатъчно, за да се почувства удовлетворен. Така поне се чувстваше, докато беше член на бандата на Кели. Тогава одобрителният кикот на другарите му измиваше оскърбленията, които бе принуден да търпи и това му стигаше. О-о, колко често се беше забавлявал и опивал от изплашените женски гласове! Как тръпнеше тогава мъжественото сърце и какви наслади изпитваше да дърпа за косите най-непокорните!

Били Бърн си оставаше дете на улицата. Тази женска го предизвикваше и той щеше да й даде да се разбере! Беше усвоил добре уроците на Голямата улица и знаеше как да се справи. Не му идваше на ум, че порядъчните момичета от тази улица бягаха от такива като него като от чума. Не искаше да си помисли защо. Там дращеха и хапеха само девойките от неговата собствена среда, защото и те бяха обучени от улицата…

Опитът на Били Бърн беше много малък. Той очакваше от изнежената госпожица или бягство, или движение за защита с нокти и зъби. А се получи съвсем друго. Девойката гордо се изправи и повтори студено, ясно и презрително:

— Негодник!

Били бе готов да я удари, да я размаже. Но нещо спря ръката му. Какво — не можа да си обясни и побесня от безсилна злоба. Точно в този момент се появи Териер и веднага схвана изгодата на положението. Той нямаше нищо общо с безхитростния уличник, който с един емоционален изблик изпразва събраното напрежение в душата си. Териер беше хитър и подъл, но джентълмен. С един скок той се намери между двамата и бутна Били Бърн.

— Какво ви направи той, мис Хардинг? — попита загрижено. — Заплашваше ли ви? Удари ли?

— О, не мисля, че щеше да посмее! — извика девойката. — Да, заплашваше ме, но аз го предизвиках. Този негодник уби мистър Малори на „Лотос“, разправи се с него брутално, жестоко. От него всичко може да се очаква. Защото е не само негодник, а и страхливец.

Барбара Хардинг продължаваше да предизвиква съдбата. Били Бърн не беше човекът, който би претърпял подобно унижение. Териер сърдито го изгледа и заповяда:

— Марш долу! Махай се по-бързо, негоднико! После ще се разправям с теб! Ако не беше мис Хардинг, вече да си получил своето! Само да си посмял още веднъж да се завъртиш край нея, да кажеш нещо и ще забия куршум в тила ти, ще те одера жив! Разбра ли? Махай се, докато си жив! Хайде, бързо!

— Я виж ти какъв защитник! — ухили се злобно Били. — Знам с кого си имам работа, но вие нямате представа с кого се захващате. По-добре не ме закачайте! Плюя в муцуната на всеки шеф, докато имам ей това! Виждате ли го?

Териер се отдръпна, но беше вече късно. Не видя железния юмрук, почувства го със страшна сила в челюстта си и падна безчувствен в краката на девойката.

— Виждаш ли какво става с тези, които се осмеляват да ме закачат? — каза някак добродушно уличникът и погледна насмешливо към мис Хардинг. — Хайде, гледай да не припаднеш, няма да те закачам, стига ти страха.

Той подритна безжизненото тяло и се наведе, измъкна пистолета на Териер.

— Струва ми се, че без това нещо няма да може да се мине — подхвърли към девойката и я остави.

Беше много доволен от себе си. Разглезената госпожица вече знаеше, че не е страхливец и много щеше да внимава с приказките.

Барбара Хардинг остана поразена от злобния изблик, от жестоката разпра. Никога не беше срещала хора като Били Бърн и нямаше представа за чувствата, които те изпитват, за злобата, трупана в душите им години наред. Бе възмутена от липсата на благородство, беше потресена от безчестната постъпка на хулигана, който си позволяваше да обижда една беззащитна жена и да рита един безчувствен човек. Барбара Хардинг не бе стъпвала на Голямата улица в Чикаго и не знаеше, че там понятията за мъжка доблест и смелост са доста различни от общочовешките.

Трябваха й няколко минути, за да дойде на себе си и да се втурне към капитанската каюта. Капитан Симс можеше да е пират и престъпник, но той отговаряше за реда на този кораб и трябваше да се справи с положението.

Капитанът и Уорд изскочиха от каютата въоръжени с пистолети. Подозираха бунт на екипажа и винаги бяха готови да го смажат още в зародиш.

Девойката показа тялото на помощник-боцмана и разказа накратко какво се е случило.

— Да, да — приключи възбудено, — вашият Бърн, този негодник извърши това! Той е въоръжен с пистолета на господин Териер… Избяга някъде към носа на кораба.

Около лежащия в безсъзнание Териер започнаха да се събират моряци. Симс не желаеше това.

— Ей, вие! — изрева на двама от тях. — Отнесете мистър Териер долу и го облейте с вода! Уорд — обърна се към боцмана, — в шкафа ми има бутилка ром, вземете я и се помъчете да свестите французина. Останалите да се въоръжат с тояги и да не позволяват на онзи мръсник да излезе от кубрика. Сега ще донеса пушки… Ще разстрелям този кучи син!

Барбара Хардинг наблюдаваше новото събитие с разширени от почуда очи. Сама го беше предизвикала, но не допускаше, че ще се стигне до такава разправа. Този Били Бърн си го заслужаваше и все пак… С крайчеца на окото си тя видя как моряците вдигат мистър Териер, как го отнасят. После се появи добре въоръженият Симс. А край кубрика се бяха скупчили моряците и си разменяха шеги и ругатни с обсадения бунтовник. Сърцето й се сви и тя потрепери от безсилно негодувание.

— Излизай! — крещеше някакъв червенокос моряк, който явно имаше сметки за оправяне с Били Бърн, — по-добре да те разстреляме, иначе ще те мариноваме в кубрика! Или предпочиташ да те изядат плъховете? Ха-ха-ха!

— Пъхни се при мен, ако ти стиска! — долетя приглушеният отговор на бунтовника. — Ще нахраня плъховете най-напред с теб!

— Капитанът идва с пушка, Били — предупреди развълнувано Сайер Кокала. — Не е ли по-добре да излезеш? Може би ще те помилват?

— Дано дяволът помилва него! — отговори ядно уличникът. — В сърцето му няма капка милост към никого. Не, Кокал, ще си остана тук, никаква сила не може да ме измъкне… Ще седя, докато пукна! Но преди това да стане, ще пратя по дяволите капитана и всички, които посмеят да надникнат в кубрика… Ако си ми приятел, стой по-далеч, кажи и на Сандерс… Кога ще ме разстрелят още не се знае, но мога да те уверя, че дотогава аз лично ще застрелям всичките. Да не се казвам Били Бърн, ако не го сторя!

Сайер се отдръпна и така съвсем ненадейно получи пистолет. Капитан Симс просто го пъхна в ръцете му. Другият пистолет даде на Червения Сандерс, а пушката получи Уилсън.

— Хайде, момчета — заповяда, — искам да влезете в кубрика и да домъкнете при мен този Бърн! Жив или мъртъв все ми е едно, вие ще си решите…

Моряците не помръднаха.

— Хайде де! — извика нетърпеливо капитанът. — Какво чакате? Я се размърдайте! Действайте по-бързо!

— Чакаме да ни поведете, капитане — чу се подигравателен глас и моряците избухнаха в смях. — Ние ще ви последваме.

Симс яростно изруга и се обърна, за да открие чий беше гласът, който се осмеляваше да се обади.

— Кой посмя да каже това? — ревна той. — Хайде, страхливецо, покажи се! Изплаши ли се, говедо? Почакай, мръснико, ще те хвана и ще си получиш куршума в челото! Хайде, страхливи копелета, изпълнявайте заповедта! Марш, вътре!

Тримата моряци въртяха оръжието и пристъпваха от крак на крак. Капитанът избълва срещу тях порой от ругатни, но никой не пристъпи напред.

— За всеки, който си пъхне главата там, това означава сигурна смърт, сър — обади се с треперещ глас Сайер. — По-добре да го уморим от глад…

— От глад ли? — прекъсна го побеснелият капитан. — Какво искаш, да стърча цяла седмица тук, докато го изядат плъховете, това ли искаш? Марш вътре или първо аз ще ви пречукам!

Той заплашително размаха пистолета и изплашеният Сайер се метна встрани. Трудно може да се каже какво щеше да се случи по-нататък и как щеше да постъпи Симс. Той просто нямаше време за друго действие, защото се появи Териер. Лицето му беше подуто и обезобразено от удара, но иначе се бе оправил напълно.

— Какво става тук, капитане? — попита сурово той. — Мога ли да помогна с нещо?

— Слава богу! — зарадва се Симс. — Значи сте жив и готов да действате? Този кучи син трябва да си получи наказанието. Той се осмели да вдигне ръка срещу офицер и морските закони ми дават право да го обеся за назидание. Няма да търпя да се нарушава дисциплината на моя кораб! Напред, момчета! Изпълнявайте заповедта!

— Той има пистолет, сър — обясни страхливо Уилсън. — Ще ни застреля, преди да се доберем до него.

— Позволете ми да поговоря с него, сър — намеси се Териер. — Не трябва да рискуваме напразно живота на хората.

Моряците облекчено въздъхнаха. От този момент помощник-боцманът си спечели верни поддръжници, хора, уважаващи смелостта и дръзновението. Отпусна се и капитанът. Не искаше да знае как ще се справи Териер с бунтовника, важното беше да бъде обезвреден, а още по-важно това, че не излага собствената си кожа на риск.

— Ако вие се оттеглите, сър — продължи спокойно французинът, — ако отведете и хората, аз ще се опитам да уредя тази работа.

Симс моментално изчезна. Моряците се скупчиха на почетно разстояние и оставиха помощник-боцмана пред вратата на кубрика. Зад тях се гушеше Барбара Хардинг, развълнувана и изплашена, и тръпнеща в очакване края на трагедията.

Териер отвори вратичката и се изправи, изпълни отвора с тялото си. Отекна изстрел. Куршумът профуча край главата му. Бунтовникът не умееше да стреля добре.

— Почакай, Бърн! — извика помощник-боцманът. — Аз съм Териер, не стреляй! Искам да поговорим!

— Не се опитвай да ме мамиш, повече няма да се хвана на лъжите! — изрева уличникът. — Пази се, защото с другия куршум ще те улуча!

— Аз трябва да поговоря с теб, Бърн — сниши глас французинът. — Налага се. Сега ще сляза при теб…

— Не! Направиш ли крачка и ще стрелям!

— Твоя работа, Бърн — заяви напълно спокойно Териер. — Слизам! Нямам оръжие, можеш да стреляш… Но можеш да ме държиш на прицел, докато говорим. Трябва да изслушаш това, което ще ти кажа… Аз съм единственият човек на кораба, който може да ти помогне, да те спаси… Знаеш защо! Трябва да поговорим, трябва да сляза при теб, за да не ни подслушат… Ще се държа честно, ако и ти обещаеш същото. Ако не се споразумеем, ще те оставя… За теб положението няма да се измени, обещавам!

Териер беше смел и дори Били Бърн трябваше да го признае. Териер не бе безмозъчно мекотело, което потиска другите и постига своето със силата на парите. Териер беше мъжко момче. Затова без повече убеждения започна да слиза и скоро потъна в кубрика. Моряците, които нямаха понятие за тайните му отношения с Били, бяха смаяни. В очите на тези хора, които ценяха най-много проявите на храбростта и физическата сила, той се превърна в герой.

Мис Хардинг също беше преизпълнена с нови чувства. Възхищаваше се от Териер и се укоряваше за несправедливото си отношение към него. Такъв смел човек не можеше да бъде измамник и предател.

А Териер се срещна най-напред с дулото на собствения си пистолет. Поставен в ръката на един отчаян човек той представляваше сериозна заплаха. Трябваше много да се внимава. Само че французинът с нищо не показа опасенията си. Той презрително вдигна рамене и се усмихна на Били, не обърна внимание на злобното му лице, на напрегната му поза.

— Слушай ме внимателно, приятелю Били — започна без предисловия. — Глупаво ще е да те уверявам, че се излагам на риск от любов към теб. Затова ти казвам открито — правя го, защото си ми нужен. Ти се прояви като глупак с това нападение днес и сега трябва да положа много усилия да те измъкна от кашата невредим. Не трябва да се делим и враждуваме точно сега. Забрави ли предупреждението ми, че ще се отнасям строго с теб? Нали трябва да пресечем подозренията! Наругах те, защото исках да спечеля доверието на мис Хардинг. Боже мой, ако само за миг бях допуснал, че ще вдигнеш ръка срещу мен, то ти, приятелю, нямаше да си вече между живите! Ти ме изненада, но това няма значение, всичко вече е минало, готов съм да забравя. Сега трябва да помислим как да отървеш кожата. Ние трябва да осъществим плана си докрай и да действаме занапред все едно че нищо не се е случило. Съгласен ли си? Какво ще кажеш?

— Ама аз не разбрах, че го направи нарочно — започна объркано Били Бърн. — Помислих, че сериозно ме…

— Добре, добре — прекъсна го Териер, — да не говорим повече за случилото се. Кажи ми съгласен ли си да излезеш оттук, ако аз склоня капитана да ти прости. Е, ще се наложи да прекараш две-три денонощия с белезници в карцера, но трябва да разбереш, не можеш да останеш без никакво наказание. Аз ти обещавам да те хранят добре и да не те бият. Ако Симс не се съгласи, обещавам честно да ти съобщя намеренията му. Тогава ще си свободен да постъпиш както искаш.

— Няма как, ще ви послушам и този път — съгласи се с въздишка Били. — Не вярвам вече на никой, но сам разбирам, че няма друг изход. Не мога да избирам.

Териер си позволи да го потупа по рамото. После се обърна и спокойно си тръгна. Беше сигурен за живота си. Един Били Бърн нямаше да стреля в гърба на човека и то на човек, който не го предизвиква. Той се показа на вратата и бе посрещнат с бурни, възторжени викове от моряците. Не им обърна внимание, дръпна капитана встрани, застана така, че той да не вижда вратата на кубрика.

— Мисля, че работата ще се уреди, сър — каза доверително. — Момчето ще излезе от кубрика и ще предаде пистолета, ако му обещаем, че ще се отърве само с карцер. Аз вече обещах от свое име да няма бой и да не го морят с глад. Вижте, капитане, това е най-разумното засега. Не се знае дали останалите няма да се втурнат на помощ. Освен това той е много добър моряк, използвайте го, докато е на борда. Винаги може да се намери предлог за разправа, но това трябва да стане по-късно. В момента е много опасно да го наказвате по-тежко, да произнасяте смъртна присъда. Нали знаете, че нямате това право?

— Добре, Териер, убедихте ме! — отговори сухо капитанът. — И на мен не ми се иска да цапам ръцете си с този негодник. Оставям всичко във ваши ръце. Вие носите отговорност и постъпвайте както намерите за добре. Освен това той наби вас, не мен…

Французинът се върна в кубрика и след няколко минути излезе на палубата заедно с Били Бърн. Обещанието беше спазено. Младежът прекара два дни в карцера и така случката отшумя. Последствията щяха да го изненадат по-късно, но той не знаеше това…

От цялата работа спечели най-много Териер. Той затаи страшна злоба в сърцето си. И преди в плана му влизаше един специален трик, с който да се отърве от Били Бърн и приятелите му. Сега този трик вече означаваше и лично отмъщение. Били Бърн щеше да си изпати, но по-късно. Териер имаше търпение. По-важното бе, че ще слуша и ще изпълнява това, което ще му се каже. А най-същественото беше, че Барбара Хардинг промени мнението си за него. Той се издигна в очите й като герой и тя започна да изпитва доверие.

Не беше само смелостта, която накара девойката да види французина в нова светлина. Не, не смелостта, а великодушието към бунтовника, свидетелстваше за благородството на характера и тя вече разчиташе на това благородство.

Девойката беше в постоянно напрежение, нервите й бяха изопнати до крайност, образът на хулигана я преследваше неотстъпно и нощем често скачаше обляна в пот. Присънваше й се, че този брутален човек пак я заплашва. Тогава я обземаше див ужас. Започваше да се ослушва и заедно с равномерния плисък на вълните й се струваше, че долавя тежки стъпки. Възбуденото въображение започваше да рисува ужасни картини и тя осъмваше тръпнеща от нерви и страх…

Били Бърн излежа наказанието си и пак се върна на старата работа. На няколко пъти той се сблъсква с девойката и тя винаги отскачаше, не криеше нито страха, нито отвращението си. Чудно, но Били се смущаваше. Не изпитваше задоволство или радост от страха, не го вбесяваше отвращението й. Намрази я още повече. Преди омразата му беше някак безлична, защото ненавиждаше произхода и богатството й, а после нещата се промениха и той мразеше неистово нея, определен човек, Барбара Хардинг. Тази девойка беше проявила сила на духа и той я ненавиждаше…

А Териер изпълняваш плана си. Все по-често можеха да го видят с Барбара Хардинг, все по-често тя доверчиво се усмихваше и слушаше думите му. Лари Картрайт Дивайн оставаше пренебрегнат, макар и не отблъснат напълно. Французинът я беше посъветвал да не се издава, че знае за предателството.

— Дивайн не трябва да подозира, че знаете — убеждаваше я той. — Това ще ви даде голямо предимство, ще помогне за спасението ви. Моля да ми предадете точно неговите думи и аз ще се постарая плановете му да не се осъществят. Много по-лесно ще се справим, ако той си остане в неведение… Дори… о, не ми се сърдете, но можете и да го насърчавате по малко! Тогава той ще престане да се пази и може би ще се издаде сам.

— Но вие не можете да си представите колко ми е трудно да го търпя около себе си! — възропта Барбара. — Наистина не мога да разговарям спокойно с него! О-о, той ме ухажваше много отдавна и макар никога да не съм го приемала сериозно, бях свикнала да е в кръга на приятелите ми… Но след като узнах истината! Не, не, тръпки ме побиват само като си помисля за него! Имам чувството, че съм настъпила змия… Няма нищо по-лошо на света от подлото предателство!

— Напълно съм съгласен с вас, мис Хардинг — уверяваше я Териер и без никакви скрупули привеждаше в действие собственото си предателство. — Той заслужаваше презрението ви, но в момента откритата проява е много опасна. Ще дадете воля на чувствата си, когато нищо не ви застрашава. Съдбата ви е още много неопределена, вие сама трябва да си помогнете. Повярвайте ми, той е готов на всякакво предателство. Веднъж е предал вас, старата си приятелка, нищо няма да му попречи да предаде и втори път, но вече Симс и Уорд, които имат други цели. Той ще го направи в минутата, когато разбере, че може да ви притежава, искам да кажа, когато разбере, че домогванията за ръката ви ще се увенчаят с успех. Тогава ще се откаже от помощта им. Все пак и той се срамува от приятелството им. Ако вие му дадете някаква надежда, аз може би ще успея да го убедя да вдигнем бунт на кораба и след като го овладеем да се върнем в Сан Франциско или да акостираме в най-близкото пристанище. Вие можете много да помогнете, като сама подскажете този план. Намекнете, че може да разчита на съдействието ми, че имам на разположение още няколко верни моряци. Наистина не са много, но с тяхна помощ и съдействието на Дивайн ще се справим. Капитан Симс е страхливец, но е много подъл. Това е единственият начин да ви спасим от неговата власт.

Прочувствената тирада оказа своето въздействие. Барбара Хардинг протегна ръка.

— Ще си помисля — обеща развълнувано. — Просто не зная как да изразя благодарността си за вашето добро отношение към мен. О-о, без вас наистина щях да съм изгубена! Ценя вашата безкористна дружба, никога няма да забравя великодушието ви… Боже мой, мистър Териер, какво ви става?

Помощник-боцманът гледаше тревожно на югоизток и лицето му побеля от напрежение.

— Виждате ли този облак? — попита с треперещ глас. — Това е смерч! Очаква ни нещо ужасно! Не съм сигурен, че ще се измъкнем живи от този страшен ураган. Той ще връхлети всеки миг върху нас. Слизайте бързо долу, бягайте в каютата! Бързо, бързо!

Викаше и беше изпълнен с такъв ужас, че Барбара Хардинг не чака нова покана. Смъкна се пъргаво по желязната стълбичка, затвори се каютата.

Териер остана сам на палубата. Свиваше ръце от безсилна злоба, проклинаше природата. Тя се канеше да нанесе страшен удар, да провали плановете му той се боеше от нейното отмъщение. Може би за него това беше предзнаменование или възмездие?