Колин Грийнланд
Всичко от начало (8)

БГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ

 

ТКД.СТД

 

РЕЖИМ? ГЛАС

 

СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? 07.31.33

 

ГОТОВНОСТ

 

Здравей, Алис.

 

ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ. ПАК ЛИ ИДВАТЕ ДА СИ ПОГОВОРИТЕ С МЕН?

 

Тук вътре е истинска лудница.

 

ВИЖДАМ. НАДЯВАМ СЕ ДА НЕ СЪСИПЯТ НЕЩО.

 

Съсипваха мен.

 

ОПРЕДЕЛЕНО НЕ, КАПИТАНЕ.

 

Все едно в собствения ти дом да тече непрекъснат купон.

 

ВИЕ ОБИЧАТЕ КУПОНИТЕ.

 

Обичам да ходя на купони. На чужди купони. Не обичам да вдигам купон вкъщи.

Всъщност веднъж направих чудесен купон. На Укопия. Когато ти стана моя. Вдигнах страхотен купон, за да отпразнувам случая. Дойдоха всички: Сам, Мей Ли, Муни Вега. Фриц Ювенти от „Упорството на Валенцуела“. Не изглеждаше нито ден по-стар с триъгълната си шапка и гамаши. Момичетата от Горна Бразилия го закачаха, но Фриц винаги се преструва на очарован.

Някои идваха отдалече, чак от Фобос, хора, които познавах още от времето, когато се бъхтех за бялата си карта. Видях Доджър Гилеспи, която мяташе бляскави погледи и крънкаше цигари от изпълнена с благоговение стюардеса на космически кораб.

— Доджър! — прегърнах я аз. — Мислех, че си в Пояса.

— Бях — изръмжа тя. — Отказах няколко страхотни покани, за да дойда на твоя скапан купон — оплака се Доджър, макар че през цялото време гледаше с притворени очи към бедното хлапе и въртеше глава, така че гримът й да отразява светлината. Стюардесата покорно й поднасяше пакет цигари. Доджър благоволи да си вземе една. — Благодаря ти, скъпа — каза тя и жестоко ме ощипа по ръката, за да ми даде знак да се чупя, въпреки че беше полу на шега, както е винаги с нея.

Затова реших да остана, просто за да й натрия носа.

Попитах жертвата й:

— Забавляваш ли се?

— О, да — отвърна тя. Въпросително погледна към Доджър, после отново към мен, но Доджър просто ме зяпаше с кипната настрани глава и смъртоносна омраза в очите. Нямаше намерение да ме представи.

— Аз съм Табита — усмихнах се. — Табита Джут.

— О, в такъв случай това е твоят купон! — възкликна стюардесата.

— Точно така — потвърдих аз.

Доджър въздъхна и ни обгърна в облак дим.

— Значи от днес сама си си господар — каза жертвата и отново започна да рови из джобовете си за цигари. Оставих я да извади пакета и да ми предложи, после поклатих глава.

Доджър ми оказваше лошо влияние.

— Извинявай — припряно каза стюардесата. — Аз съм Мойра. Приятно ми е.

— Страхотно — изтътна Доджър.

Мойра смутено я погледна. Но в момента искаше да говори с мен.

— Мечтая си за кораб — въздъхна тя. — Обожавам да летя.

— Ами, тогава лети — махнах с ръка аз.

Момичето ме стрелна с поглед, който ясно ми даде да разбера, че не е безгръбначно: Само професионалният й опит я караше да се държи като глупачка.

— Помагам на възрастни дами да се настанят в совалката — язвително заобяснява стюардесата. — Сервирам коктейли и се усмихвам.

— Хм, и аз съм го правила — признах й.

От този момент нямаше спиране. Да си мисли, че може да стигне от обслужване на туристи до собственичка на кораб!

Не можех да й кажа, че няма голяма вероятност да последва примера ми. Щеше да ме сметне за надута. Когато ги оставих, момичето изглеждаше разочаровано, а Доджър — сардонично признателна.

— Забавлявайте се — пожелах им аз.

Продължих да обикалям гостите. Нямах представа, че съм поканила толкова много народ. Дори имаше един-два свободни робота, не зная как бяха влезли. И всички от трудовата борса; Вирех си носа, защото повече нямаше да ми се наложи да ходя там. Повече нямаше да си търся работа и да търпя да ме тъпчат като изтривалка всички ония собственици. Край на трудовата борса!

 

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА, КАПИТАНЕ?

 

Ами, когато пристигаш за пръв път на някоя станция, не познаваш никого, така че нямаш друг изход, освен официалната мрежа, бюрата за търсене на работа, трудовата борса за местните. Не го правиш дълго, защото разбираш, че само си губиш времето. Еладелдийците надзирават всичко, пък и без друго информацията за хубава работа се предава от уста на уста. Но когато откриеш това, вече си се запознал с разни хора и повече няма нужда да висиш на борсата. Просто си намираш някое ъгълче в местния бар и чакаш. Отнякъде изтича новина. Старите пилоти се врат из полицейските участъци и залите за трафик контрол. Но ако имаш собствен кораб и не си алергичен към работа, можеш дори да избираш.

 

ОБАЧЕ НЕВИНАГИ НАМИРАМЕ ТОЛКОВА ЛЕСНО, НАЛИ?

 

Да. Имаш право. Допускаме глупави грешки и попадаме в неприятни ситуации като тази.

 

ПРОСТЕТЕ, КАПИТАНЕ, НЕ ИСКАХ ДА ВИ ОБИДЯ. ДОРАЗКАЖЕТЕ МИ ЗА КУПОНА.

 

Наистина беше страхотен. Цялата нощ нямаше нито една тъпотия, нито една фалшива нотка. Настроението се поразвали само, когато цъфнаха двама еладелдийци и започнаха да душат наоколо, защото всички събирания стават с тяхно одобрение, било то обществени или частни. Предложих им да пийнат по нещо, а те само оголиха зъби.

Забелязах, че под покривката на една от масите се е заврял алтециан. Зачудих се дали не се крие от еладелдийците, но се оказа, че просто търси изпуснати вещи. Разбираш ли, мислех си за капитан Франк. Иска ми се да не бях изгубила връзка с него. Изгубвам връзка с толкова много хора, Алис.

 

ХОРАТА ИДВАТ И СИ ОТИВАТ.

 

Ще ти кажа кого видях онази вечер. А ми се искаше да не е там. Едно от момичетата от Горна Бразилия, Вира Шоуи, с бръсната глава, тога и сандали.

— Здрасти, Табита — каза ми тя. — Чух, че приемаш поздравления.

Говореше ми така, като че ли имах бебе.

— Ако бях на твое място, щях да го регистрирам колкото може по-бързо — продължи Вира. — Погрижи се дневникът да е в ред.

— Корабът не е използван от седем години — отвърнах аз. — Бил е при сандзаусите. Чист е.

Тя ме хвана за ръката.

— Въпреки това, Табита. Еладелдийците непременно ще искат да влязат вътре.

— Няма. Целият кораб е запечатан.

Вира обидено ме изгледа.

— Ужасна си, Табита. Знаеш, че си длъжна да ги пуснеш вътре.

Срещнах погледа й.

— Забравила съм — безизразно отговорих аз.

При други обстоятелства тя щеше да ми отвърне грубо, но нали пиеше моето пиене. Потупах я по рамото.

— Забавлявай се, Вира. — Понечих да се отдалеча, но тя започна да ми разказва всичко, което знаеше за Таласъмите, всичко, случило се, докато летяла на Таласъм, всичко, случило се, докато някакъв неин познат летял на Таласъм, всичко, случило се с всеки, летял на Таласъм.

 

ИСКА МИ СЕ ДА МОЖЕХ ДА ГО ЧУЯ. С УДОВОЛСТВИЕ БИХ СЕ ЗАПОЗНАЛА С ВИРА ШОУИ. СТРУВА МИ СЕ ОЧАРОВАТЕЛНА.

 

Но не е. Ужасна тъпанарка. Мразя хора като Вира. Добре де, дължим всичко на Капела. Това не означава, че трябва постоянно да изразяваме благодарността си. Ако бях капеланка, дори щеше да ми е противно.

 

КАКВО СПОРЕД ВАС БИХТЕ ЖЕЛАЛИ, АКО НАИСТИНА БЯХТЕ?

 

Ако бях капеланка, щях да имам всичко, което си пожелая, нали?

 

ТЕ СЪС СИГУРНОСТ ОЧАКВАТ НЕЩО.

 

А може би не. Може да е било грешка.

 

КАПЕЛАНИТЕ НЕ ГРЕШАТ.

 

Вече го каза. Било е грешка да дадат космическия двигател на фраските, нали?

 

ФРАСКИТЕ СА ИМАЛИ СОБСТВЕН ДВИГАТЕЛ, КАПИТАНЕ.

 

Наистина ли?

 

ДА.

 

Откъде знаеш?

 

ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ СЪМ ГО НАУЧИЛА ОТНЯКЪДЕ.

 

Така или иначе, не са имали голяма полза от него. Мей Ди дойде и ме спаси. Всъщност ме хвана под ръка.

— Е, и? — попита тя.

— Какво „Е, и“? — отвърнах аз.

— Здравей, Вира — каза Мей, ледено й се усмихна над рамото ми и после, преди Вира да успее да отговори, продължи: — Кога ще ни позволиш да видим кораба? Всички умират да го видят.

— Вярно ли е, че е сандзауски Таласъм? — попита Моли. — Един от сандзауските Таласъми?

Канех се да я попитам какво иска да каже, но Мей ме прекъсна. Беше събрала гостите да видят придобивката ми и трябваше да им обърна внимание.

Мей Ли и Моли Джейн. Чудя се какво ли се е случило с тях. Мей Ли сигурно още е там. Сигурно вече си има собствена работилница. А може да командва нечия флотилия. Спомняш ли си Мей Ли, Алис? Тя настояваше да те разгледаме.

 

СПОМНЯМ СИ МЕЙ ЛИ. ИМАШЕ ПРЕКРАСНИ ДЛАНИ.

 

Нали не искаш да кажеш, че си била в състояние да усетиш ръцете й?

 

НЕ, РАЗБИРА СЕ. НО ГИ ЗАБЕЛЯЗАХ. БЕШЕ МНОГО СРЪЧНА. НАКАРА МЕ ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ КАТО МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ.

 

Ясно.

 

СЪВЪРШЕНО НАСТРОЕН.

 

Ясно!

 

ПРОСТЕТЕ, КАПИТАНЕ. БЯХ СЕ ЗАМЕЧТАЛА. ЗНАЕТЕ, ЧЕ НЕ БИХ СИ И ПОМИСЛИЛА ДА СЕ ОПЛАКВАМ ОТ ВАШИЯ СТИЛ НА ПОДДРЪЖКА. ВЕЧЕ СЪМ СВИКНАЛА С НЕГО.

 

Ще млъкнеш ли?

 

ИЗВИНЕТЕ.

 

Алис, обещавам ти, че в момента, в който се измъкнем от тая каша, в момента, в който получа пари, обещавам ти пълен ремонт, обеззаразяване и всичко останало.

 

НАЙ-ВАЖЕН Е ОСЕВИЯТ КЛЮЧ.

 

Всичко! Можеш да имаш всичко. Веднага, щом ми платят.

 

НАДЯВАМ СЕ ДА Е СКОРО, КАПИТАНЕ. НЕ МИ СЕ ИСКА ДА ВИ ИЗОСТАВЯ НАСРЕД ПЪТ.