Колин Грийнланд
Всичко от начало (37)

37.

— Пирати ли?

— Така изглежда — мрачно потвърди Табита, докато маневрираше и се бореше с безмилостния тракторен лъч. Двигателите на „Алис Лидъл“ не бяха построени за такива фини дуели. Корабът полагаше всички усилия, ала залавянето му беше въпрос единствено на време.

— Значи не са ченгета, така ли? Убедена ли си, че не са ченгета? — измърмори над рамото й Марко.

— Не са ченгета — отвърна тя.

— Сигурна ли си? Искам да кажа, да не би на онова нещо там да има череп с кръстосани кости?

— Какво? — извика Табита. — Разкарай се от кабината, Марко!

Внезапно от дясната страна на корпуса избухна светлинна експлозия, после още една, този път отдолу.

Марко отхвръкна към трюма. Като надаваше ужасени крясъци, Тал полетя след него.

Саския и Могул останаха. Бяха се настанили на копилотската седалка.

Кстаска също беше там, увиснала на куката на мрежата им като огромна лъскавочерна личинка. През тялото й струеше оранжева светлина.

— Пулсови оръжия — отбеляза тя. — Искат ни живи.

— Страхотно. — Табита се мъчеше да се овладее. В кабината ставаше ужасно горещо. Тя избърса потта от челото си.

— Махни се оттам — нареди на херувима Табита. Съществото не й обърна внимание.

Близнаците седяха притиснати буза до буза и зяпаха ослепителните проблясъци като уплашени котенца.

— О, Кстаска… — простенаха те и се пресегнаха нагоре към нея.

— Още не са достатъчно близо — безстрастно като коментатор на спортно състезание съобщи херувимът.

Табита наклони дясното крило и се плъзна странично. Над тях избухна трети пулсов снаряд.

— Уредите им са нестабилни — продължи Кстаска. Имаше право, разбира се. Не можеш да измъкнеш нещо с размерите на „Алис“ от хиперпространството, без силна ударна вълна.

— Сега можем да им отвърнем — прибави извънземното.

Табита не успя да изтърпи забележката й.

— Разкарай се оттук, Кстаска! — извика тя.

— Няма конкретна опасност — каза Кстаска.

— Пречиш ми!

Херувимът се завъртя и погледна към нея. Макар че цялото й внимание беше ангажирано, Табита се дразнеше и обезкуражаваше от рубиненочервените очи, сияещи в периферното й зрение.

— Мога да разгърна защитните средства, ако искаш — спокойно прошепна Кстаска.

— Нямам никакви защитни средства! — изкрещя Табита и рязко превключи на заден ход, когато тракторният лъч се насочи към средата на кораба. Двигателите протестиращо завиха и „Алис“ се оттласна в посока, обратна на инерцията й.

Тя решително натисна дросела и увеличи пламъците на дюзите. Когато хвърли поглед настрани, видя, че херувимът е напуснал кабината. Единият от Близнаците тъжно я наблюдаваше.

Пиратите ги преследваха и разкъсваха пустотата с електромагнитни мълнии. С енергията, която бяха изразходвали до този момент, „Алис Лидъл“ би могла да стигне чак до Сатурн.

За миг големият зелен кораб ясно се очерта на екраните. Изглеждаше толкова близо, че можеха да различат фигурите на членовете на екипажа му, които им правеха знаци от мостика. Беше лесондакска „Анаконда“ — или поне преди с него да се помъкнат пиратите. Дълъг шестстотин и с радиус двеста и трийсет метра, неговият характерен наперен профил все още се различаваше под огромните йонни капсули, които бяха лепнали от двете му страни. Отдолу висяха конични парализиращи мрежи, навсякъде имаше оръдия. Не се забелязваше пиратско знаме, но от носа стърчеше фигура на нубийка с голи гърди и прелъстителна усмивка. На кърмата се четеше името „Грозната истина“.

Пулсовите оръдия отново беззвучно завибрираха. Взривът наклони „Алис“ под петнайсет градуса надясно. Из кабината се разхвърчаха боклуци и затрополиха надолу по рампата. Всички лампички на пулта замигаха в червено. От цепнатините между клавишите се заиздига дим.

— Улучиха ни! — извика Могул.

— Само ни пошляпнаха — успокои го Табита. Тя включи аварийните системи. Светнаха две лампи. — Хайде де…

— Защо не изстреляш торпеда? — попита Саския.

— Нямам торпедо! — изкрещя Табита. — Това е баржа!

Близначката трескаво се наведе към нея и посочи с ръка. На пулта имаше бутон с надпис „ТОРПЕДА“.

Табита зяпна.

— Не вярвам — поклати глава тя.

Погледна към Саския и Могул, сгушени в мрежата, сякаш си мислеха, че могат да се скрият.

— Вие ли го сложихте там?

— Не!

Две лица едно до друго, с разширени очи в лилавия сумрак като лемури, изненадани от лъч на фенер.

На екраните „Грозната истина“ плавно се носеше нагоре. През илюминатора пиратският кораб приличаше на голям зелен кактус. Отровните му метални бодли лъщяха под светлината на слънцата.

Табита отчаяно разгледа пулта.

— Как се насочват тези неща?

Близнаците се изхлузиха от мрежата.

— Ще доведем Кстаска.

Тя избърса лице.

— Алис?

— ДА, КАПИТАНЕ?

Табита докосна надписа. „ТОРПЕДА“. Беше истински.

— Знаеш ли нещо за това?

— ПЪЛНИТЕ СПЕЦИФИКАЦИИ ЛИ ЖЕЛАЕТЕ?

— Как се използват тези неща?

Покрай шията й се провря тънко сребристо пипало. Беше Кстаска, вече увиснала за нейната мрежа. Херувимът протегна опашката си към пулта, откри някакъв контакт и пъхна края й вътре. От тавана с бръмчене се спусна монитор, на екрана на който се виждаха мащабни концентрични кръгове. Зад тях се появи сивият силует на „Грозната истина“.

— ИМАТЕ КОНТРОЛ, КАПИТАНЕ — съобщи корабът.

На монитора „Грозната истина“ се въртеше към тях и профилът й се смаляваше, сякаш пилотът й знаеше какво става.

Табита реагира. Тя бързо наклони надолу носа на „Алис“, докато не се озоваха под търбуха на големия зелен кораб. Обективът на тракторнолъчевия проектор бледо сияеше и висящите мрежи бавно се поклащаха над тях.

— Сега — посъветва я херувимът.

— Сега! — извикаха Близнаците.

Табита натисна бутона.

Изпод носа им изригна леденосинкав облак експлозив, който мигновено кристализира.

Ослепително копие разцепи мрака.

„Алис“ се олюля назад от взрива.

Торпедото приличаше на нажежена до бяло топлийка на черния кадифен космически фон, която изящно се издигаше под сянката на „Грозната истина“.

Последва безшумен жълт блясък.

Проточили шии към екраните, те видяха зейнала дупка в надвисналите над тях мрежи.

Ликуването беше възторжено. Близнаците я прегръщаха и надаваха диви викове към Кстаска.

Табита стисна зъби. Готвеше се за следващия си изстрел.

„Алис Лидъл“ все още весело се поклащаше назад от отката. „Грозната истина“ бе изчезнала от всички монитори и насочващата камера трескаво я търсеше.

— Ето ги!

Тя върна кораба назад и заобиколи смалилото се зелено листо, което плавно се плъзна точно в средата на мерника.

Табита натисна бутона. Блясъкът от изстрела освети кабината. Всички заръкопляскаха.

— Нали каза, че тази бракма не била въоръжена! — обади се Марко.

— Това беше преди — отвърна тя.

На екрана ослепително лилаво сияние отбеляза попадението на второто торпедо. Не можеше да види какви щети е нанесла на кораба. „Грозната истина“ отново застана в средата на мерника.

Близнаците се хвърлиха към бутона.

— Дай на мен!

— Дай на мен!

Изведнъж Табита се озова сред остри лакти и размахващи се ръце.

— Хей! — извика тя.

Докато се опитваше да си възвърне контрола над пулта, сребристата опашка отново се преметна през рамото й.

Кстаска пое инициативата.

Кипнала, Табита погледна към екраните, после към илюминатора.

Не се случи нищо.

Тя разблъска всички настрани и отново натисна бутона. После пак.

Нищо.

Откъдето и да се бяха появили при случайните измествания на хиперпространствения скок, торпедата бяха само две. Сега оставаха единствено бутонът и надписът, само насочващият монитор, на който се уголемяваше бодливият силует на врага.

— О, Господи…

Пулсовото оръдие на Анакондата отново завибрира и бяла мълния обгърна „Алис Лидъл“.