Метаданни
Данни
- Серия
- Изобилие (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Take Back Plenty, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, форматиране и начална корекция
- NomaD (2020 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2020 г.)
Издание:
Автор: Колин Грийнланд
Заглавие: Всичко от начало
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 1999
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Вихра Манова
ISBN: 954-585-070-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1024
История
- — Добавяне
2.
Карнавал в Скиапарели. Каналите са пълни с туристически бусове, мостовете са окичени със знаменца. В небето се издигат балони и фойерверки. Градът се облива в червена светлина. Макар че навсякъде патрулират полицаи еладелдийци, единствен господар е удоволствието. Да идем ли до Рубинения басейн? Да погледаме планерните дуели над ал-Казара? Или в стария град, където огромните древни силози кънтят от последните хитове и виното на Астарта кара кръвта на младите и красивите да кипи? Хиляди миризми, на наденички и пот, фосфор и парфюми, безразборно се смесват из пасажите. В денонощните барове дрънчат чаши и тракат прибори, пияни гуляйджии хвърлят в смут механичните си сервитьори, бягат сред колонадите, без да си платят сметките и дъхът им излиза на пара в редкия зимен въздух.
Отразени в мазната вода, хиляди пъстроцветни светлинки премигват и блестят по лъснатите фасади на сградите. Хиляди звуци отекват в ушите на присъстващите, музикални инструменти, канонади и сирени, които се сливат с весели гласове. Дори стържещият вой на полицейски гравитокар, който бавно се носи срещу течението, не е в състояние да заглуши врявата. Ченгето — човек — натиска два пъти клаксона и изчаква. В лъскавата черна черупка на сервобронята си, той изглежда скован и обиден, като гигантски бръмбар, нападнат от мравки.
Спряха на Мистичния булевард под пързалката. На стената стояха мърляви гаменчета, смучеха димящи топки мъх и се псуваха помежду си.
— Това не е „Мьобиусов лист“ — отбеляза Табита.
Мрачната лодкарка посочи с лакът.
— По-близо не мога, сестро. Гранд канал е затворен за процесията.
Ядосана, Табита й плати и с лекота скочи на кея. Якето й отразяваше светлините, обувките й хрущяха по покритите с пясък дъски.
Представете си я, Табита Джут: не такава, каквато я показват медиите, хиперпространствената героиня, всеможеща, интелигентна и козметично ретуширана, самоуверено усмихната, докато протяга ръка към обсипания със звезди Млечен път, а дребна, уморена млада жена с напукано станиолово яке и омазнен панталон, която решително си пробива път през ликуващите тълпи на Скиапарели. Висока е 162 см, с широки рамене и хълбоци, тежи около 60 k при едно g, макар че това й се случва много рядко. Тъмночервената й коса е подстригана в консервативна космонавтска прическа. Кожата й е млечнокафява и лесно й избиват лунички, които тя мрази. Ето я, завърнала се от тежък курс до Шатобриан, замаяна от часовата разлика и изтощена, копнееща за душ. Под кафявите й очи са се очертали тъмни кръгове. Тази вечер човек не би й обърнал внимание сред пищните, блестящите и красивите.
Не че наоколо имаше много такива. Тук карнавалът определено не се усещаше толкова. Тя се шмугна под бетонния тротоар и закрачи по улица с импровизирани сергии, сглобени от тръби и дъски. На стълбовете над нея бяха окичени гирлянди с биофлуоресцентни светлини. В края на краищата, Табита беше дошла на битака.
Някои продавачи все пак се бяха постарали за карнавала. Изложените по масите им олющени касети и вехти пуловери бяха украсени с маски и флагчета. Тук бяха ярките дрехи: всичко от алуминиеви обувки до евтини ризи с намигащи котенца, изправени на задни крака еднорози и гънещи се стриптийзьорки. Колекционери ровеха из кашони със слънчеви очила и обсъждаха достойнствата на крадени корабни принадлежности. Две мършави жени с къси рокли седяха зад маса с порцеланови животни и се гримираха една друга, като се грееха на очукана реакторна печка. Докато Табита си пробиваше път покрай тях, едната й подсвирна с уста.
Бракуван корабен робот се наведе изпод покрива на сергията си и изстреля към нея струя сублим, който изпълни главата й със слънчеви басейни, аромат на цветя, нега. Жълтокожо дете се опита да привлече вниманието й към буркан с мъртви мухи. Зад ъгъла бяха алтецианите с техните жилетки и конични шапки от кафяв филц, предлагащи купища човешки отпадъци. Възседнали високи столчета, те седяха прегърбени в обичайното си скръбно настроение. Олигавените им муцуни бяха възпалени от мръсния въздух. Когато видяха Табита, алтецианите загъгнаха и завъздишаха помежду си. Веднага познаваха космонавта.
— Осев ключов кристал? — извика тя. — За бергенски „Таласъм“?
Алтецианите захриптяха и замахаха с лапи към планините от стари респиратори и разглобени топлообменници, сякаш тези съкровища бяха всичко, което човек може да иска от живота. Табита изразходва ценна минута, за да изрови от камарите нещо, което изглеждаше обещаващо, но се оказа реотан за каустична дифракция. Тя го хвърли обратно. Губеше си времето.
Като избягна група пияни космонавти с цветовете на Шенандоа, които ревяха и се блъскаха помежду си на излизане от някакъв бар, Табита си запробива път през навалицата по бреговете на Гранд канал. Минаваше покрай дебели туристи в пищно облекло, цивилни маршали в широки гащеризони, после заобиколи персонална робокамера, чиято глава се въртеше насам-натам, докато собственикът й наблюдаваше канала от дома си. Вятърът плющеше в полиестерните платна на платноход. Зад него пълзеше гравитобус, в който празнуваха служители от Мивикорп. През такелажа на шхуната можеха да се видят пет палернианки върху паянтов сал, които дюдюкаха, размахваха масивните си космати ръце и се мъчеха да се покатерят на частен кей. Висока жена се надвеси от балкона над тях и ги заля с кофа вода. Накачулени по парапетите и прозорците, събрани по улиците и покривите, тълпите свиреха с уста и аплодираха.
Докато Табита се опитваше да заобиколи двама дрогирани транти в скъпи цилиндрични шапки и кожени дрехи, една от палернианките направи тромаво салто и друга я бутна в канала. Те запищяха от радост. Профуча искроскутер, който изпълни въздуха с мирис на озон. В него двойка в електрокостюми се извиваха и гърчеха под тежкия ритъм на джъмпбокс. Палернианките заподскачаха от възбуда и напълниха сала с вода. В момента, в който пристигаше ченге, чийто циклопски шлем стърчеше над главите на зяпачите, жената спускаше кофата с въже и викаше на няколко гримирани момченца да я напълнят.
Табита се провеси над перилата. Можеше да види „Мьобиусов лист“. До него имаше само стотина метра: там, точно зад платформата на огромните капелани, чучела с големи голи глави, които кимаха със сериозна благосклонност, сякаш благославяха развълнуваната тълпа.
Карнавал в Скиапарели. Студен, прашен град, пълен с туристи, шум, смрад и мръсотия. Където и да идете, ще срещнете хора, които ще ви кажат, че Скиапарели бил съдбоносен град за Табита Джут. Защото в Скиапарели срещнала Трикарико, който я качил на борда на „Шарения папагал“ и я отвел при Балтазар Плъм — и че иначе никога нямало да получи „Алис“. И ето че години по-късно тя отново бе в Скиапарели и й предстоеше съдбоносна среща, която коренно щеше да промени живота й, моя живот и живота на всички ни. Стоеше на най-горното стъпало на стълбището, спускащо се към входа на „Мьобиусов лист“, Виждаше светлините, пияниците и комарджиите вътре.
И тогава се появиха перките, които се втурнаха на четири крака нагоре по стъпалата като плъхове, бягащи от мазе.