Кристофър Райд
Последната императрица (4)

2.

Трийсет и осем години по-рано

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на земното спокойствие

14 юни 1860 г.

14:04 ч. местно време

Императрица Цъ Си изръмжа раздразнено.

— Открийте кой е предателят! — озъби се тя. — Той предаде Цин и трябва да бъде наказан! Семейството му трябва да бъде наказано!

Великият евнух Ли Лиен стоеше като дървена кукла между двамата си помощници. И тримата бяха направили чупка в кръста под ъгъл четиресет и пет градуса, забили погледи в някаква точка върху пода от полиран камък.

Гневните стъпки на императрица Цъ Си зачаткаха в хладната тишина на двореца, докато тя крачеше ядосано напред-назад из залата за аудиенции. Не можеше да повярва, че династията Цин така лесно бе победена в Далиен. Генерал Лин беше твърде самоуверен, реши тя. Но въпреки това армията под негово командване беше най-малко пет пъти по-голяма от жалките британски и френски сили. Яростта кипна в гърдите й. Бяха я предали! Бяха предали съпруга й, император Сиен Фън, седмия владетел от династията Цин. Бяха провалили Средното царство.

Китай отново щеше да бъде оставен на произвола на злата воля на чуждоземните, както бе след Първата опиумна война. Сключеният в Нанкин мирен договор бе катастрофа за страната. Британците бяха откраднали Хонконг и заедно с французите и германците бяха установили легации в пристанищните градове Шанхай, Ниипо, Фуджоу, Кантон и Амой. Дори бяха настояли за легации в самото сърце на Китай — зад стените на Пекин! Цъ Си не можеше да понесе подобно нещо. Нито би се съгласила на легалната търговия с опиум в границите на страната — би предпочела да умре от собствената си ръка, вместо да позволи подобно нещо. А сега се оказваше, че американци, италианци, руснаци и японци също искат дял от Китай. Императрицата подуши въздуха и лицето й се изкриви в погнуса. Сякаш можеше да долови миризмата на гнилоч на чуждоземните дяволи, носеща се над високите стени на императорския дворец.

Цъ Си мразеше западняците повече от всичко на този свят. Те продаваха по най-скверен начин опиум на народа й. Настояваха за права, които не заслужаваха. Осмеляваха се да оспорват властта на императорския двор. Щом съпругът й не искаше да се опълчи решително срещу западните орди, тя щеше да го направи.

— Трябва да се освободите от гнева си — посъветва я Ли Лиен.

Императрицата бързо го приближи и го прикова с изгарящия си поглед.

— Нима гневът ми не е прекрасен? — попита тя с леко язвителен тон.

Евнухът Ли Лиен представляваше внушителна гледка. Висок метър и осемдесет, той се извисяваше над всички останали в императорския двор. Средният ръст на китайците беше около метър и петдесет. Самата императрица беше метър и петдесет и пет. Подобно на повечето от 2800-те евнуси, живеещи и работещи в Забранения град, Ли Лиен бе кастриран като момче чрез хирургическа процедура, която бе премахнала пениса и скротума му. Единственият недокоснат мъж между стените на Забранения град след залез-слънце беше самият император. Заради безопасността на огромните му хареми използването на евнуси, известни като „полумъже“, беше необходимо зло — само така можеше да е сигурно, че всяко дете, заченато в заемащия шестстотин хектара комплекс, е истински потомък на Сина на небето. Евнусите вършеха всякаква работа, като се започне от готвенето и чистенето и се стигне до администрация и градинарство, дори играеха роля на военна гвардия.

Цъ Си се загледа нагоре към великия евнух, чиято бръсната глава разкриваше едва доловима паяжина от вени при слепоочията. Това бе единственият знак за страха, който се надигаше в него. Като се движеше нарочно в полезрението му, Цъ Си огледа внимателно лицето му.

— Нима вече не съм прекрасна за теб? — попита тя.

В огромната зала цареше тишина, докато той обмисляше отговора си.

— Винаги сте прекрасна, императрице. Както утринното небе винаги трябва да има слънце, и аз трябва да имам вас.

Пискливият му, подобен на женски глас подръпна подходящата струна на Цъ Си и за момент тя отново се почувства спокойна.

— Трябва внимателно да обмислите възможностите си — каза Ли Лиен.

Императрицата беше облечена в дълга копринена одежда, наречена чаофу. Тежката проблясваща черна материя беше стегната в кръста, украсена с бродирани летни цветя във всички цветове на дъгата. Символите на Цин сияеха в злато по широките ръкави и корсажа. Китките и докосващите пода поли бяха обшити с кожи на норка. На раменете си императрицата носеше късо наметало, черно и златно отвън и алено отвътре. Лъскавата й коса беше стегната в спретнат двоен кок. Изящни обеци с перли красяха ушите й. Два елегантни наниза от червени мъниста се спускаха от раменете й и се кръстосваха на гърдите, а около шията й имаше красива верижка от матово злато. Тя носеше алено ветрило, което бе наполовина разтворено, така че китайският дракон с петте нокътя, безспорният символ на императорската власт, да се вижда винаги.

Макар и привлекателна, Цъ Си не беше най-красивата жена в дворцовия комплекс. Императорът имаше 3000 наложници и прислужници и като се изключат задължителните династични съюзи, всяка една беше избрана единствено заради външността си. Цъ Си беше дошла в Забранения град шестнайсетгодишна, в качеството си на незначителна „наложница трета класа“. Но майсторското й владеене на любовното изкуство, безграничният й чар, жизненост и безкрайният й късмет, както шушукаха някои, я бяха направили не само любима компаньонка на императора, но и единствената в харема му, която му бе дарила син и наследник — следващият, който щеше да заеме трона на Средното царство.

Беше чакала пет години в двореца, преди да бъде призована в спалнята на Сина на небето, император Сиен Фън. За една жена в Китай, особено между стените на Забранения град, спалнята често беше единственият път към властта и влиянието. Това бе свят, в който към жените се отнасяха предимно с презрение и ги виждаха като две неща — обекти за плътско удоволствие или утроби, раждащи наследници. Онази нощ, както беше обичаят, голото тяло на Цъ Си беше покрито с червен копринен чаршаф и тя бе положена в краката на императорското легло.

От онзи момент могъщото й въздействие върху императора щеше да промени съдбините на Китай. Влиянието на Цъ Си върху Сиен Фън беше такова, че тя не прекарваше нито една нощ отделена от него, когато и двамата се намираха в Забранения град — нещо нечувано за всички две хилядолетия имперско владичество.

Това беше преди шест години.

Императрица Цъ Си се движеше с невероятна грация, чар и целенасоченост. Владееше идеално тялото си. Никога не се препъваше, не мърмореше и не изглеждаше объркана. Често даваше израз на предразположенията си, без да се налага да говори, а когато говореше, думите й винаги бяха стегнати и точни. Мнозина смятаха, че тя е най-добрата любовница в цял Китай, способна да дава такива невъобразими чувствени удоволствия, че в замяна на тях да й бъде изпълнено всяко желание — слух, който тя поддържаше с удоволствие. Отличен познавач на дворцовата политика, Цъ Си беше развила неутолима страст към властта — и което бе по-важното, имаше таланта да я получи.

Ли Лиен беше облечен в традиционното облекло на дворцов евнух — подобна на кафтан роба с много дълги ръкави. Горната половина представляваше бъркотия от злато и пурпур, а долната бе покрита с оранжеви, жълти, зелени и сини щампи. Гледката беше крещящ сблъсък на шарки и цветове, почти болезнена за окото. Евнусите носеха и кръгли островърхи шапки от бамбук, а около кръста си имаха кожен колан; Ли Лиен носеше и златната тока на велик евнух отдясно на катарамата на колана.

Всеки в Пекин познаваше характерното облекло на евнусите и беше добре известно, че те имат значително влияние в двореца. Извън стените ги наричаха „гарвани“ заради високите им гласове и опортюнистичната им природа.

Пет струйки благовонен дим се извиваха към тавана, когато пискливият глас на Ли Лиен наруши тишината.

— Шпионите ни идентифицираха предателя до лорд Елгин. Той не е обикновен човек и лесно може да се различи от пръв поглед.

— Това пък защо? — поинтересува се Цъ Си и се запита дали не е обезобразен или с белези.

— Защото предателят е синеок — обяви Ли Лиен.

Цъ Си впери изгаряш поглед в евнуха си.

— Какъв?

— Потвърдено е, Ваше Височество. Той е китаец със сини очи.

— Сигурен ли си?

— Да, Ваше Височество. Абсолютно сигурен.

Китаец със сини очи беше нещо, което Цъ Си дори не можеше да си представи.

— Никога не съм чувала за подобно нещо — с почуда рече тя. Нямаше съмнение, че Ли Лиен казва истината — една грешка относно такъв важен детайл щеше да бъде причина да се прости с главата си. — Да не би да е някакъв албинос?

— Не. Ваше Височество. Цветът на кожата му е нормален, а телосложението му е здраво.

Цъ Си се загледа към високия украсен таван на двореца на императрицата.

— Всичко около този синеок дявол е много интригуващо. Появил се е от нищото. Познанията му за нашите сили и стратегия са впечатляващи. Още по-пълни са знанията му за най-уважаваните ни генерали. Сякаш може да чете бъдещето — твърдо каза тя. — Все едно вижда какъв ще бъде следващият ни ход. Трябва да знам името на този човек! — извика тя. — Печелехме войната, докато неговото зло се появи от мрака!

— Синеокият е информиран и неуловим, Ваше Височество — спокойно рече Ли Лиен. — Имам и други лоши новини. Първото сведение за него е отпреди пет месеца. Дворцовата стража докладва за човек със сини очи, облечен като просяк, при това не другаде, а в самия Забранен град. Но след като го приклещили, той изчезнал в нощта като призрак — направил невъзможен скок от стените във водите на императорския ров. Затова не обърнах внимание на доклада и си помислих, че е някаква игра на светлината. Но шпионите от Далиен потвърдиха съществуването на синеокия. Според докладите британците и французите се отнасят с голямо уважение към него. Говори се, че вървял редом до самия лорд Елгин.

— Върви до Елгин ли? — изумено повтори Цъ Си. Това несъмнено бе най-сериозната ситуация, в която бе изпадала династията Цин след Първата опиумна война. Ситуация, която заплашваше самите устои на императорската власт.

Цъ Си се замисли за гаснещата сила на съпруга си и си даде сметка, че от нея зависи да вземе правилното решение. Влошеното здраве беше лишило Сина на небето от храбростта му и така решенията за следващите действия се вземаха от императорските съветници.

„А императорските съветници са продажни глупци“ — помисли си Цъ Си.

Императрицата мина между тримата полумъже (които продължаваха да стоят с чупка в кръста като статуи) подобно на облечена в коприна акула, плуваща между плячката си.

Лорд Елгин беше известен с неприязънта си към китайците и Цъ Си знаеше, че синеокият явно има какво да предложи, щом е успял да преодолее предразсъдъците на чужденеца.

— Ще научиш името му — сладко рече Цъ Си. — Трябва да зная самоличността на противника си и дали има семейство или любими хора, които да използваме. — Тя замълча за момент. — Знаеш, че съпругът ми е слаб. Страхливостта му ме наскърбява. — Тя отново замълча. — Нуждая се от съюзници, които да ми помогнат да защитя Средното царство. Британците завзеха Далиен, портата към това крайбрежие, и със своето тайно синеоко оръжие със сигурност ще продължат към Тиендзин. Ако удържат победа, ще да се насочат към самия Пекин и този дворец. — Тя потърка гладките си елегантни ръце. — Какво ще ме посъветваш, Ли Лиен?

Великият евнух се замисли за момент.

— Трябва да се сдобием със западни оръдия, за да защитим останалите си позиции, крепостите Дагу — рече той.

— И как ще стане това? — поинтересува се тя.

— Руснаците отдавна молят да им отстъпим левия бряг на река Амур. Искат излаз на Тихия океан, който не замръзва през зимата. Без него са ограничени, а достъпът им трябва. Тук можем да извлечем две изгоди. Първо, руснаците ще ни осигурят онези трийсет и две фунтови оръдия, от които имаме толкова голяма нужда. Говори се, че британците имат нови бойни кораби, чиято броня е дебела десет сантиметра. Затова ни трябват по-големи оръдия, ако искаме да защитим крепостите Дагу. Второ, трябва да сме сигурни, че руснаците няма да се намесят в конфликта, Ваше Височество. Ако застанат на страната на британците, положението ни ще стане още по-сериозно.

Цъ Си знаеше, че подобно стратегическо решение далеч надхвърля властта й.

— Трябва да имам подкрепата на принц Кун — каза тя, давайки си сметка, че това е критичният фактор. Без помощта на брата на императора действията й със сигурност щяха да срещнат съпротивата на другите императорски съветници. — Тогава и само тогава ще говоря със съпруга си за сделка за получаване на руски оръдия.

— Отличен план — отвърна Ли Лиен. — Незабавно ще извикам принц Кун.

— Но дори да имаме оръдията — продължи Цъ Си, — няма гаранция, че ще успеем да победим британците. Генералите ни бяха безсилни да ги спрат въпреки огромното ни числено превъзходство.

— Сякаш синеокият предател знае плановете и стратегията ни. Сякаш има шпионин в самото командване на нашата армия.

— В такъв случай трябва да променим правилата на играта — замислено рече Цъ Си. — Според Сун Дзъ има три начина да спечелиш битка. Първият е със сила. Вторият е с измама. А третият е чрез съюз. — На устните й заигра цинична усмивка. — Дойде време да прибегнем към един древен съюз. Според Манджурския протокол ще поискам закрилата на Сенге Ринчен и монголската армия.

Идеално решение, помисли си Цъ Си. Бъдещето на четиристотинте милиона китайци потенциално щеше да зависи от страстите на монголския господар. Армиите му през последните пет месеца бяха минали през Западна Азия, помитайки всичко по пътя си; твърдеше се, че стигнали чак до границите на Индия. Цъ Си се беше срещала само веднъж с варварския дявол на един банкет в чест на съпруга й преди четири зими. Монголецът беше вулгарен скот, който недвусмислено й показа какви са желанията му относно нея. Твърдоглаво самонадеяно животно, познаващо една-единствена страст — завоевание на всяка цена.

Ако Сенге Ринчен желаеше завоевание, то самата тя щеше да бъде наградата — императрицата с нейните прочути умения да доставя чувствени удоволствия. Това и Манджурският протокол трябваше да са достатъчни причини за него да поведе армиите си в защита на Средното царство и най-големите твърдини по югоизточното крайбрежие — крепостите Дагу. Те бяха единствената преграда между западните нашественици и Пекин. Силите на Ринчен, подкрепяни от тежката руска артилерия, щяха да направят шансовете за защита на Китай значително по-големи. И ако във военните редици на Цин наистина имаше шпионин, издигането на Сенге Ринчен със сигурност щеше да елиминира тази заплаха.

А докато монголските орди се притичват на помощ на Средното царство в момент на нужда, Цъ Си щеше да продължи да гради своята собствена армия. Щеше да се нуждае от значителна военна сила, ако се наложи да унищожи монголския владетел, след като той осигури историческото спасение и съответно стане ненужен. Едно беше сигурно — генералите на Цин знаеха как да се справят с монголите. Единствено британците и онзи загадъчен китайски предател се бяха оказали костелив орех за тях.

Планът наистина беше перфектен.

Британците нямаше да очакват подобен съюз. Могъщите монголи не бяха заставали на страната на всемогъщите Цин от 1644 г., преди повече от две столетия, при свалянето на династията Мин, когато славните манджурски армии и техните съюзници се изсипали от горите на север в равнините на Китай, за да вземат със сила Драконовия трон.

Колкото и отблъскващ да бе за Цъ Си, Сенге Ринчен беше основен елемент в плана й за осигуряване на защитата на Средното царство. Императрицата реши, че ще изпълни своята част — на всяка цена.

Цъ Си се обърна към Ли Лиен.

— Веднага ми донеси перо и императорска хартия. — Думите й бяха забързани. — Намери ми най-бързите коне и конници евнуси в Китай — пет коня и петима ездачи. После иди при наложниците на съпруга ми и намери най-красивата и елегантната от тях. Ще бъде дадена като подарък на Сенге Ринчен заедно с писмото ми, колкото да вкуси китайските удоволствия.

— Както заповядате, Ваше Височество.

— След това кажи на съветниците си да съставят споразумение за руснаците. Наречете го Айгунски договор, на името на сладката ми пралеля. Побързай, Ли Лиен, времето е от значение. Ако искаме да спасим Средното царство от нашествениците, трябва да действаме бързо и проницателно.

Великият евнух сведе глава в кратък поклон и забързано излезе от помещението, следван по петите от двамата си помощници.