Кристофър Райд
Последната императрица (21)

19.

Татарска щабквартира

1,5 км западно от Тунджоу, Китай

15 септември 1860 г.

16:55 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 196

Копринената завеса се дръпна и в шатрата на Сенге Ринчен влезе Цъ Си, обкръжена от свита, състояща се от шестима знаменосци йехонала от двете й страни и зад нея. Неочакваната поява на императрицата и антуража й накара телохранителите на Ринчен да посегнат към сабите си и да скочат на крака. Телохранителите на Цъ Си очакваха това и по нейна заповед не се опитаха да отвърнат със същото.

Ринчен седеше на малкия си златен трон и унищожаваше обилно ястие от змия със салата — кобрата беше деликатес, за които се вярваше, че носи сексуална енергия, и той го поръчваше почти всеки ден. Монголският господар като че ли изобщо не се изненада да види Цъ Си пред себе си и продължи да се храни, като белеше кожата на влечугото с предните си зъби и я плюеше настрани. Невъзмутимата му реакция беше в пълен контраст с истинските му чувства — жената, която копнееше да завладее, сега се намираше на десетина стъпки от него.

Телохранителите от двете страни стояха абсолютно неподвижни. Само очите им играеха нервно, опитвайки се да отгатнат дали не ги чака някаква неприятна изненада. Никой не смееше да помръдне, още по-малко да атакува без заповед.

Ринчен избърса уста с бродирана кърпичка и я хвърли небрежно на килима.

— Какво ви води в лагера ми, императрице? — попита той.

— Кажете на хората си да свалят оръжията си — отвърна тя.

Ринчен се усмихна.

— Те са монголски войни от Черния флаг на хоркините. Никак не обичат изненадите.

— Вие очевидно не сте изненадан, велики господарю — проницателно отбеляза тя. — Опитен генерал като вас несъмнено би си дал сметка, че ще поискам среща.

Коварните й думи не му оставиха избор, освен да нареди на хората си да свалят оръжията.

— Права сте, императрице. Наистина ви очаквах. Приберете оръжията си и се махайте — заповяда Ринчен на телохранителите си. — Императрице, не се съмнявам, че и вашите знаменосци биха искали да се оттеглят.

— Само евнухът ми ще остане — отвърна Цъ Си.

Ли Лиен тихомълком се затътри с наведена глава в шатрата и застана непосредствено зад господарката си.

— А от моя страна ще остане само лейтенант Лин — каза Ринчен и посочи един от шестимата си мъже, за да покаже кого има предвид. — Но първо лейтенант Лин ще изведе манджурската наложница от спалнята ми. — Той посочи наляво. — Не искаме да подслушва разговора ни.

— Можете да я оставите там — абсолютно невъзмутимо рече Цъ Си. — Ще се нуждаете от нея, след като си отида.

— Манджурските жени ме отегчават — каза Ринчен, като даваше знак на Лин да застане зад трона му. — В слабините им няма огън. Липсва им страст.

— Може би някой ден ще ви науча на тайната как да освободите тигрицата, живееща във всяка жена — отвърна Цъ Си. — Нужен е само ключът.

Ринчен се загледа в необичайната жена пред него. Беше още по-поразителна, отколкото я помнеше. Облечена в традиционната многопластова дреха дзифу с цвят на шафран, тя носеше и дракона с петте нокътя на стегнатия си жакет дун дзъ. Беше обута в ботуши в същия тон с четвъртит връх, символ на висок ранг. На главата си имаше черна кадифена шапка, обшита с кожа, а косата й бе прибрана под нея.

Бяха изминали повече от три години, откакто монголският господар бе видял загадъчната Цъ Си с очите си — и гледката изобщо не го разочарова. Сърцето му запърха в очакване да разбере каква е причината за тази визита — дали идваше да потвърди съюза им, или да сложи край на тайното им съглашение? Ако целта й беше съюз и ако той изиграеше картите си правилно, можеше да я обладае направо тук, в шатрата. Прост манджурски жест, реши той. Това със сигурност щеше да подсили решимостта му да победи синеокия и червените дяволи, които в момента се намираха на по-малко от четири дни път от позициите му. А ако целта й беше да сложи край на партньорството им, щеше да я вземе със сила. С това свое неочаквано влизане в монголска шатра тя се оставяше на неговата милост. Така или иначе щеше да си получи удоволствието.

— Може би ще ми покажете ключа сега — каза Ринчен и посочи към нея.

— Не заслужавате нищо — грубо рече Цъ Си. — Вие сте един провал. Неспособността ви да удържите Тиендзин и укрепленията Дагу причини огромна тъга и безпокойство в Средното царство.

Гореща кръв запулсира в слепоочията на Ринчен. Някаква си жена да го хока? Имаше чувството, че главата му ще се пръсне, толкова силен беше гневът му.

— Уговорката помежду ни стана на парцали — продължи Цъ Си. — Ордите червени дяволи кръстосват земите ни, а вие не правите нищо. Седите си в лагера и ги чакате да дойдат при вас. Защо поне не опустошихте всичко след себе си?

Разбирайки, че ситуацията бързо може да стане неуправляема, Ли Лион разхлаби малкия нож, скрит в широките ръкави на робата му. Готвеше се за най-лошото и ако се наложеше, щеше да умре в защита на своята императрица.

Ринчен стана от стола си и постави ръка върху дръжката на сабята си. Беше облечен в светлосинята коприна на Черния флаг на хоркините, със свалени ръкави. Здравите му мускулести ръце играеха от напрежение — много по-голямо напрежение, отколкото се четеше по лицето му. Дори монголският господар не беше сигурен как да постъпи.

— Властта на Цин виси на конец — отвърна той, сдържайки гласа си. — Горящи китайски трупове и къщи само ще забавят червените дяволи, но няма да ги спрат. — Ринчен слезе от трона си и пристъпи към императрицата. Рискувате много повече, като опустошите собствената си земя — добави той. — Селяците ще се обърнат срещу вас. Те и без това негодуват срещу манджурското управление. Мразят мандаринските закони, които им наложихте. Ще се окажете забъркани в още едно Тайпинско въстание, ако не внимавате. Не бива да забравяте, че на всеки манджурец в Средното царство се падат сто китайци. В момента разполагате само с едно преимущество и то е в това, че селяците се страхуват и ненавиждат червените дяволи повече, отколкото манджурите. Ние не сме врагът, който прогонва селяните от домовете им. Червените дяволи го правят.

Цъ Си запази безизразна физиономия, но вътрешно се усмихваше като млада чилин. Ринчен бе реагирал точно така, както се беше надявала.

— Прав сте — окаяно рече тя. — Нямах представа за способностите ви и съм смутена от избухването си. Моля, приемете извиненията ми.

Монголският господар обиколи императрицата, вдишвайки сладкия аромат на парфюма й, след което се върна при трона си. Едва ли можеше да е по-щастлив. Най-желаната жена на света стоеше пред него и определено се нуждаеше от военните му умения и мъдрост. В замяна той щеше да си получи удоволствието и да я насили, докато му се покори напълно. Но още по-важното беше, че воин с умения като неговите, онзи синеок предател, водеше червените дяволи към Тунджоу. Достойният противник най-сетне идваше да се сблъска с него. Неизбежното сражение, което със сигурност щеше да се разрази между великите армии, щеше да е кулминацията на живота му като монгол. Страстта и конфликтът бяха най-ценните неща в света на Ринчен. И колкото неуловими бяха в живота му преди, сега те стояха пред него ярки като слънцето. Монголският господар щеше да има своя шанс за безсмъртие, като се изправи открито пред тях и ги победи на всяка цена.

— Привличате врага твърде близо до Сина на небето — каза Цъ Си.

— Най-силни сме при сърцето си — уверено отвърна Ринчен.

— По-силни ли сме, отколкото когато се изправихме срещу червените дяволи при крепостите Дагу?

Ринчен усука мустак около пръста си.

— Въпреки предупрежденията ви не бях сигурен за уменията на синеокия и затова той спечели при крепостите. Видях го с очите си от стените на крепостта Жен. Този човек върви плътно до Елгин. Прилага теориите на Сун Дзъ, сякаш ги познава на пръсти. Стратегията му е решителна и смазваща. Крепостите Дагу не бяха изгубени заради провал от моя страна; те бяха превзети заради блестящите умения на синеокия генерал. Този човек няма нито един от недостатъците на колониалните нашественици, а изглежда е тяхна пълна противоположност. Той показва мъдрост и сдържаност и атакува там, където знае, че сме най-слаби.

— Щом е толкова силен, можем просто да му пратим убийци — възрази Цъ Си. — Така проблемите ни ще изчезнат в прахта заедно с кръвта му.

— Как смеете да предлагате подобно нещо! — изрева Ринчен в пълно противоречие със собствените си действия. — Този човек е майстор в много отношения! Не му е писано да умира с такава безславна смърт! Той не само е великолепен военачалник, но и явно е трениран в изкуството на монасите от Шаолин. — Ринчен изтегли сабята си и провери остротата й с палец. — Той ще умре от моята сабя, в битка. Това е съдбата му.

Цъ Си се изненада да чуе подобно откровение. Явно синеокият беше оставил неочакван и неизличим белег върху монголския генерал.

— Само вие можете да го победите — с огромно коварство рече тя. — Именно затова ви призовах да помогнете на Средното царство.

— Синеокият се появи от нищото… — каза Ринчен. — Наричат го Рандъл Чен. Той познава защитите ни, тактиката ни, а най-важното — и слабите ни места. Но от този ден насетне ще обърнем хода на войната срещу него. Ще го вкарам в моя татарски капан. Ще го подлъжа да атакува Тунджоу и той ще попадне в засада, когато войниците му са заети да сриват високите стени на града. Кавалерията ни ще го връхлети от всички страни и ще свари силите му неподготвени.

Цъ Си запомни името Рандъл Чен.

— Защо смятате, че тази стратегия ще успее? — попита тя.

— Защото само глупак би оставил Тунджоу незащитен. Той няма да очаква това. Ще използвам неговата мъдрост и логика срещу самия него. Той ще осъзнае грешката си, но вече ще бъде късно. Долавям в действията му арогантност, сякаш знае какво ще се случи. Ще му отговоря със защита, която изобщо не би могъл да очаква.

Цъ Си виждаше по очите на Ринчен, че основната му цел е победата над синеокия, а не тронът на Средното царство.

— А откъде знаете, че червените дяволи няма да подминат Тунджоу? — попита тя. — Могат да продължат направо към Пекин.

— Така съюзниците ще рискуват да попаднат в капан между стените на Пекин и стените на Тунджоу, а това е нещо, което не биха допуснали. — Ринчен заби върха на сабята си в дървения под. — Но стига сме говорили за военни стратегии, императрице. Вие сте тук с определена цел и е време да ми кажете каква е тя.

Цъ Си пристъпи напред, коленичи пред трона на Сенге Ринчен и сведе глава към пода.

— Имам дар за вас, велики господарю. И едно-единствено нареждане, което трябва да изпълните.

Ринчен реши, че целта й определено е укрепването на съюза им. Щеше да я има днес, в това вече нямаше съмнение.

— И какво е това нареждане? — намусено попита той.

— Имам лоша новина от Сина на небето и неговия съвет. Той иска да върнете триокото пауново перо — каза Цъ Си.

— Донесохте неуважение в тази шатра — тихо рече той. — Моите хора умираха в служба на Сина на небето. Така ли се отплаща той?

По сериозната му реакция си личеше, че е страшно обиден. Цъ Си вдигна очи и се загледа в червеникавата му кожа и мрачните му очи. Сабята още беше опряна в дървения под пред краката на монголския господар. Беше стиснал дръжката с такава сила, че кокалчетата на ръката му бяха побелели.

— Вие и императорът сте изгубили вяра в мен — каза той.

— Това е дело на Су Шун и бюрократите — отвърна Цъ Си. — Опитват се да обезчестят и двама ни. Мъчат се да забият клин в съюза ни и да оголят Средното царство пред армиите на червения дявол лорд Елгин.

— Не бихме могли да удържим крепостите Дагу със сведенията, с които разполагахме. Не бяхме готови за изненадващите действия на синеокия и стратегията, която приложи.

— Трябва да ми дадете триокото пауново перо — каза Цъ Си. — В замяна ще ви дам нещо също толкова ценно.

— И какво е то?

— Първо перото — настоя тя.

Ринчен унило посочи наляво и лейтенант Лин се отдалечи забързано и изчезна зад тежката завеса, играеща ролята на стена. За миг Цъ Си зърна млада и красива гола жена, вързана за просто дървено легло, застлано с черна коприна. Гледката на беззащитното момиче за момент я остави без дъх.

„Монголите са отвратителни и примитивни хора“ — помисли си тя. Знаеха само един начин да вземат жена — със сила. Фактът, че пленницата на Ринчен е манджурка, означаваше само едно — горкото момиче бе тук, за да утолява страстта на монгола към самата Цъ Си.

Секунди по-късно Лин се върна с безценното триоко перо, все още закрепено за черната кадифена шапка с два червени пискюла. Той протегна ръка към господаря си, но онзи не посегна да го вземе.

— Загубата на триокото перо е най-лошото нещо, което би могъл да стори Синът на небето на един военен — каза Ринчен. — Дарът ви трябва да е достатъчно скъп, за да компенсира подобно безчестие.

— Загубата на пауновото перо е мой провал — призна Цъ Си. — Военният съвет не разбира, че вие, велики господарю, сте единственият мъж, който може да спре червените дяволи. Ето защо в замяна моят дар ще бъде също толкова ценен. — Тя замълча за момент и добави: — Ще ви покажа ключа към удоволствието.

Внезапно кръвта на Ринчен отново кипна. Точно това беше искал. Щеше да вземе императрицата — първо по нейно желание, а след това щеше да изсипе безкрайния си гняв върху нея.

Цъ Си се изправи грациозно.

— Моят евнух и вашият телохранител ще ни оставят — каза тя. — И тогава ще ви науча на някои неща за страстта.

След като евнухът на Цъ Си и лейтенант Лин излязоха от шатрата, императрицата бавно разкопча жакета си дун дзъ и го остави да падне на пода.

— Има обаче правила, които трябва да спазвате, монголски господарю. — Тя посочи дракона с петте нокътя, който сега лежеше в краката й. — Аз съм собственост на Сина на небето. И в името на всички богове не можете да ме докосвате, докато не изпълните уговорката ни и червените дяволи не бъдат изтрити от земите ни. — Тя направи пауза. — Едва тогава ще бъда ваша и ще можете да правите с мен каквото пожелаете.

Ринчен изкрещя безсилно и в яростта си замахна със сабята към един от тежките дървени стълбове, поддържащи покрива на шатрата.

— Каква полза имам от вас тогава? — извика той и удари отново дървото.

Цъ Си продължи да разкопчава традиционното дзи фу, сякаш не се беше случило нищо, и го остави да падне на пода, оголвайки съвършено оформените й гърди. За момент остана да стои абсолютно неподвижна. Накрая свали кадифената си шапка, оставяйки черната си коса да падне по раменете й.

Тя вдигна предупредително пръст.

— Още не сте изпълнили вашата част от уговорката, велики господарю. Не заслужавате да ме вземете. Но ако днес ми сътрудничите напълно, ще научите нещо по-важно от всичко друго, което сте научавали за жените.

Ринчен беше като хипнотизиран от тялото на Цъ Си. В ума му запрепускаха сценарии как я хвърля на пода и стиска шията й, за да не крещи, и как прониква в нея, за да я напълни с монголското си семе. Но ето че нейната увереност неизвестно как го спираше.

Цъ Си се освободи от панталоните си хун фу и остана чисто гола пред буйния и непредсказуем монголски господар. Посегна между краката си, нежно пъхна пръсти в себе си и ги вдигна към устните си, за да се наслади на вкуса. Това, че стоеше пред такова примитивно животно и успяваше да го контролира, я изпълни със сила.

Обърна се към спалнята и отметна тежката копринена стена, разкривайки младото манджурско момиче, лежащо по гръб — ръцете и краката му бяха завързани за краищата на леглото с червена връв.

Движейки се с грацията на хиляда животи, Цъ Си приближи голата жена.

— Знаеш ли коя съм? — попита тя.

Кожата на младата жена беше мека и гладка, по тялото й нямаше нито едно петънце. Черната й блестяща коса бе разпиляна по чаршафа.

— Не, господарке — нервно отвърна тя.

— Аз съм Цъ Си, императрица на Западния дворец — бе отговорът. — Ти ще ми се подчиниш.

Цъ Си се обърна към Сенге Ринчен, който стоеше точно зад нея и се бореше със собствената си страст по любимата наложница на Сиен Фън.

— Ще подготвя младата жена за вашето удоволствие — обяви Цъ Си. — Тя ще бъде отворена и готова за вас, както долината се отваря за реката. Когато проникнете в нея, тя ще експлодира от благодарност. Велики господарю, ще изпитате удоволствие, каквото не сте изпитвали никога досега.

Погледът на Ринчен не се откъсваше от заобления мускулест задник на Цъ Си и когато тя се обърна, той се загледа в женствеността й, по която почти нямаше косми. Виждаше, че е влажна и това само засили още повече желанието му. Цъ Си застана зад монголския господар и съблече светлосинята му дреха през главата, разкривайки набитото му мускулесто тяло. Плътта му беше покрита с белези от безброй рани. Тя свали с плавно движение панталоните му; пръстите й докосваха от време на време кожата му, но никога на място, което да му даде повод да изпусне контрола над себе си, който и без това му се удаваше трудно.

Цъ Си посочи привързаното за леглото момиче.

— Виждам, че завързвате жените си, за да ги обладавате против волята им. Днес тя ще ви желае, велики господарю, защото трябва да ви има. Тази жена няма да има избор. Но не забравяйте — единствено очите ви могат да обладават моето тяло, велики господарю. Можете да гледате, но не и да докосвате. Нашият ден ще дойде — прошепна тя. — Тогава ще бъда ваша.

По възбудата му и слюнката, появила се в ъгълчетата на устата, Цъ Си разбираше, че е привлякла цялото внимание на Ринчен.

Императрицата бутна монголския воин на собственото му легло и бавно изпълзя към голата манджурка, вързана до него.

— Просто се отпусни и дишай дълбоко — прошепна тя в ухото на момичето. — Когато натисна корема ти, напъни надолу. След малко ще бъдеш на небето.

Най-великата любовница, живяла някога, се залавяше за работа. Това бе ритуал, който бе изпълнявала стотици пъти, понякога за удоволствие на императора, понякога за свое собствено, а в ранните дни — за да изучи анатомията и ерогенните зони на жената. С помощта на меридианните точки за акупунктура тя беше разработила серия ритуали, които гарантирано събуждаха желанието и водеха до спонтанен оргазъм.

Цъ Си обичаше женското тяло толкова, колкото и мъжкото. За нея всичко се свеждаше до удоволствие и контрол. Вдишвайки аромата на жената, тя прокара език по топлата й кожа, надвесена над нея. Гърдите им се докосваха, устните им бяха долепени. Това щеше да е твърде лесно, реши Цъ Си, но нямаше време за повече игри. Трябваше до залез-слънце да се върне в Забранения град за Сина на небето. Всяка вечер без изключение тя доставяше удоволствие на него и на наложниците му. Днес нямаше да е по-различно.

В продължение на двайсет минути, през които сладостните стонове ставаха все по-силни, Цъ Си дразнеше и измъчваше младата жена под себе си. Накрая устата на императрицата се задържа над сладките слабини на момичето. С огромно умение Цъ Си нежно я докосна с влажен и твърд език, описвайки бавно кръгове. Когато усети, че пленницата й вече не издържа, Цъ Си притисна с пръсти сухожилията от вътрешната страна на бедрата й и натисна с длан стомаха й.

Младата жена изпищя от неистовото удоволствие, каквото не беше изпитвала никога досега.

— Още, моля! — извика тя. — Моля ви, не спирайте…!

Цъ Си се движеше бавно и грациозно — този момент не се различаваше от другите. Тя дръпна голото си тяло от младата манджурка и даде знак на монголския господар да си вземе удоволствието.

— Бързо проникнете в нея, велики господарю.

Подобно на полудяло животно, Ринчен се хвърли върху плячката си.

Без да чака да види какво ще последва, Цъ Си се дръпна от леглото, като в същото време избърсваше соковете от собствените си бедра и облизваше пръсти. Яростните тласъци на Ринчен и манджурската му пленница дори не я накараха да се усмихне. Тя просто извика евнуха си Ли Лиен, който незабавно влезе в шатрата, спусна завесата към спалнята и се зае да облича императрицата си без никакво суетене и разговори.

Приглушените звуци на секса пулсираха зад дебелата завеса, достигайки до вик по време на двойния оргазъм… след което настъпи тишина.

Когато последното копче беше закопчано, Цъ Си протегна ръка и Ли Лиен й връчи документа. Цъ Си постави внимателно написаните инструкции на златния трон на Ринчен, след което отскубна триокото пауново перо от кадифената шапка.

Работата й тук беше свършена. Монголският господар все още оставаше неин. Но въпреки това Цъ Си вече мислеше нещо друго. Ако Ринчен и армиите му бъдат победени край Тунджоу, това щеше да докаже, че загадъчният предател, синеокият Рандъл Чен, е наистина силен. Ако нещата тръгнеха от лошо към по-лошо, може би той щеше да се окаже съюзникът, който й трябва.

Докато излизаше на топлото есенно слънце, Цъ Си усещаше, че в Средното царство се надига нова и неочаквана сила. Сила, която бе в ярък контраст с гаснещия Син на небето. Времето със сигурност щеше да покаже дали наистина е така. Ако противниците на Средното царство се окажеха слаби, те лесно щяха да бъдат победени на полята на Тунджоу от огромната армия на Ринчен. Но ако наистина бяха силни, както се боеше, нямаше да има друг избор, освен да се съюзи с този нов и могъщ лидер. Възхищението, което бе видяла в очите на Сенге Ринчен, показваше, че синеокият Рандъл Чен е човек, с когото можеха да се постигнат много велики неща.

Подобно на всичко в Средното царство, лоялността бе свързана на първо място с оцеляването. Такава беше традицията на Цин.