Кристофър Райд
Последната императрица (24)

22.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на върховната хармония

20 септември 1860 г.

17:38 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 201

Десетметровите външни стени на Забранения град са с цвят вермилион — естествено срещащ се пурпурночервен пигмент, приготвян от цинобър. Твърдеше се, че покриването на стените с „царския цвят“ е излязло по-скъпо, отколкото ако бяха използвали листа от чисто злато. На всеки ъгъл на огромния комплекс се извисяваха могъщи и изумително красиви стражеви кули, всяка от които се различаваше от другите. Около външните стени минаваше широк петдесет метра защитен ров, който можеше да се пресече единствено по четирите силно охранявани моста, водещи към комплекса — през Портата на духовната доблест на север, през прочутата Порта на меридиана на юг и през Цветните порти на изток и запад. В тези четири точки защитните стени се издигаха на височина почти двайсет метра и бяха също толкова дебели.

Забраненият град беше известен като Вътрешен град, защото се намираше в рамките на укрепения Имперски град, който пък беше в Татарския град, намиращ се зад могъщите стени на Пекин. Всички бяха единодушни, че Забраненият град е най-святото място на света — домът на Сина на небето, град на стени зад стени. Според думите на Конфуций „няма земя, която да не принадлежи на Небесния принц, нито народ, който да не му е поданик. И Забраненият град е центърът на вселената. Дворец с несравнима прелест; свят, създаден от най-великите майстори и мислители с цялата съчетана мъдрост на вселената“.

Петте основни цвята в китайската философия определят дизайна на Великото вътре. Мраморните тераси са бели, настилката на дворовете е черна, колоните и вратите са яркочервени, керемидите са жълти, а стените са във вермилион, цвета на Небесния принц. Разположението на правоъгълната крепост отразява човешкото тяло — на север е главата, на юг са краката, на изток и запад са ръцете. А по централната ос се намират гърдите, представени от шестте велики церемониални дворци и дворове, най-важният, от които е на мястото на сърцето — Дворецът на върховната хармония.

Повече от един милион работници и сто хиляди занаятчии са се трудили в продължение на четиринайсет години, за да създадат място, няма що равно на себе си. Забраненият град представлява свят на церемонии, контрол, хармония и сила. Изграден от камък, дърво, скъпоценни метали и хоросан, той е живо олицетворение на всичко велико и могъщо.

Но в този ден, докато слънцето се спускаше към западния хоризонт, атмосферата в този ефирен свят далеч не беше изпълнена с достойнство. Най-сетне от бойното поле бе дошла новината, че Сенге Ринчен и имперската армия са разбити при моста Осем ли. Реакцията беше пълна паника. Евнуси и наложници плачеха открито, повечето от малобройните войни, разположени тук, изглеждаха нервни и несигурни. Носеха се слухове, че членове на императорското семейство крадат всичко, до което могат да се доберат, и тайно изнасят богатствата в скривалища извън стените, в случай че нещата тръгнат към още по-лошо.

Цъ Си беше бясна от откритата демонстрация на слабост. Затова бе настояла да се види със Сиен Фън в Двореца на върховната хармония, най-големия и най-великолепен от всички останали, за да обсъдят възможностите. Подобно на всичко свързано с Небесния принц, мястото на срещата не остана дълго в тайна и Цъ Си не се изненада, когато видя, че Су Шун и имперските министри вече са пристигнали.

Тя посочи с елегантен пръст през просторния сияещ дворец.

— Заради вашето предателство сега сме изправени пред поражение, велики помощник-секретарю.

— Как смеете да ми говорите по такъв начин! — избухна той и рязко свали кадифената шапка от плешивата си глава. — Планът да се сражаваме с червените дяволи беше ваш, императрице! И вашият план се провали. Всички го виждат.

Цъ Си ускори крачка по черния мраморен под към групата от петима министри. Великият евнух Ли Лиен ситнеше плътно след нея и се мъчеше да не изостава от дългите й грациозни крачки.

— Нима искате да кажете, че трябваше да се предадем? — гневно попита Цъ Си. — В никакъв случай, велики помощник-секретарю! Но въпреки това вие настойчиво призовавахте против военния отпор срещу червените дяволи!

— Обиждате ме с подбора на думите си, императрице — отговори Су Шун.

— Именно вашата и на хората ви опозиция допринесе за неуспеха ни. За да се спечели война, всички администратори трябва да действат в пълно съгласие. Всички до един! Подобно на течаща вода, всяка капка трябва да се движи в една и съща посока, ако искаме водата да достигне целта си. А вие категорично настояхте триокото пауново перо на Сенге Ринчен да му бъде отнето. То ви беше доставено, както искахте, но на каква цена? Дребнавият ви акт на отмъщение за поражението му при крепостите Дагу определено допринесе за загубата на толкова много татарски войни на бойното поле при моста Осем ли. Армията ни несъмнено е изгубила самоувереност и точно вие й я отнехте. Този съвет и Синът на небето трябва да ви съдят, велики помощник-секретарю.

Скоростта и яростта на атаката на Цъ Си зашемети Су Шун. Той почти не знаеше накъде да погледне. Беше благодарен само, че Синът на небето все още не беше тук, за да чуе недотам уверения му отговор.

— Подкрепях ви на всяка крачка — гневно каза Су Шун, чието старо лице бе пребледняло от шок, а не от добро актьорско майсторство. — Съветвам ви в този ужасен час да не търсим виновници сред себе си. В името на безопасността на Сина на небето трябва да бъдем по-единни от всеки друг път. Бяхте права, че трябваше да се опълчим срещу напредването на червените дяволи към Пекин. Цин са законните господари на вселената, с което съм напълно съгласен, и трябва да действаме като такива.

— Не се опитвайте да се измъкнете от предателството си, Су Шун. Вие предадохте Драконовия трон с лошите си съвети и ще се погрижа да понесете отговорност за действията си.

Съдейки по израженията на министрите от военния съюз, Цъ Си беше повече от ясна. Председателят на съвета Му Ин нервно закърши пухкавите си ръце.

— Трябва да намерим решение на този труден конфликт — с уважение рече той. — Трябва да се разберем за курса на действие и да го приложим за защитата на Драконовия трон.

В далечината зловещо задумкаха барабани. Синът на небето приближаваше. В разрез с традицията дворът не беше пълен с хиляди церемониални войници с пъстроцветните им знамена. Срещата беше свикана само преди половин час и нямаше време за събирането на значителна представителна войска, тъй като мнозина бяха изпратени на моста Осем ли с императорската гвардия. На тяхно място имаше сравнително малка част от шейсет евнуси, наредени в рехав строй в най-големия двор на Забранения град, облечени в изумрудените си бойни униформи и носещи къси мечове.

Това бе най-неофициалното събиране в Залата на върховната хармония, провеждано някога. Беше свидетелство за факта, че времената наистина са страшни за Средното царство. Само на 15 километра от стените на Великото вътре приближаваше армия, която не можеше да бъде спряна с числено превъзходство. На лицата на всички беше изписан страх и Цъ Си се запита какво ли ще види, когато погледне в очите Сина на небето. Предишната нощ, когато беше с него, той бе уверен в победата. Но днес булото на увереността щеше да е изчезнало и всички щяха да видят какво има зад него. Време беше Сиен Фън да се изправи и да действа като истински Син на небето.

Златният паланкин на императора влезе в главния двор, носен от шестнайсет евнуси. Вместо да спре при бялата мраморна рампа, шествието изкачи трите последователни тераси и спря пред главния вход на Залата на върховната хармония. През целия си живот в Забранения град Цъ Си никога не беше виждала подобно нарушаване на традицията.

Златните завеси бавно се разтвориха, разкривайки Сиен Фън. Щом видя лицето му, сърцето на Цъ Си се сви от отчаяние — гледаше я уплашено шестгодишно дете, а не решителен Син на небето. Двама едри евнуси внимателно помогнаха на Сиен Фън да стане от мекия си стол. Императорът изглеждаше по-слаб и измършавял от всеки друг път. Болестта му се влошаваше и кожата му бе видимо пожълтяла — ясен признак на болен черен дроб. Докато го водеха към огромния трон, най-големия и най-великолепен в цялото Средно царство, Синът на небето не откъсна поглед от пода.

Както винаги, евнусите се проснаха на пода с протегнати към императора ръце. Цъ Си и министрите коленичиха, докато той мъчително бавно прекосяваше помещението. След като се качи с мъка на втората площадка, Сиен Фън не си направи труда да погледне огромния златен трон. От двете страни на престола имаше два бронзови слона на високи пиедестали; в огромните съдове на гърбовете им горяха стотици благовонни пръчки и струйките дим се виеха нагоре във въздуха. До украсената платформа стояха два златни ибиса, всеки с размерите на човек, и гледаха трона. Могъщите птици сякаш се обръщаха към Сина на небето за напътствия и вдъхновение.

Алените одежди на Сиен Фън бяха нагласени, след което на скута му бе поставено пурпурно одеяло. После двамата евнуси се отдалечиха от трона, за да чакат отляво на колене. Едва тогава боят на барабаните в двора внезапно замлъкна.

Цъ Си първа взе думата.

— Проявихте огромна милост към всички ни с присъствието си, Сине на небето. Време е вашата мъдрост и сила да озари пътя.

— За нас е чест и се чувстваме окрилени от присъствието ви, Небесни принце. — Гласът на Му Ин леко трепереше. — Защото това е черен ден. Мрачни новини дойдоха от бойното поле, че ордите на червените дяволи са победили имперската армия при моста Осем ли. Използвали са по-модерни оръжия и тактика срещу нас. И въпреки храбростта и честта си нашите сили са дали много жертви и не им е оставало друго, освен да предприемат стратегическо отстъпление. Те се насочиха на запад към защитата на планините Йеншан. В този момент червените дяволи заплашват самия Пекин. Основните им сили са се разположили на лагер на по-малко от петнайсет километра от тези свещени стени. Затова е време да действаме.

Погледът на Сиен Фън нервно обходи Залата на върховната хармония. Жълтите му очи бяха изпълнени със страх и неувереност. Преди да успее да отвори уста. Цъ Си се намеси — инстинктивно разбра, че думите му няма да бъдат онези, кои то са нужни в този критичен момент.

— Синът на небето в своята мъдрост трябва да се съгласи на аудиенция с червените дяволи — убедително каза тя. — Те ни измамиха на бойното поле с по-добрите си оръжия, но ние ще ги победим на масата на преговорите. На нея те нямат шанс срещу нас.

И в този момент Синът на небето, любовникът и спътникът на Цъ Си, направи възможно най-лошото нещо, което би могъл. Погледът му се насочи за напътствия към великия помощник-секретар Су Шун.

Су Шун незабавно се възползва от възможността.

— Императрицата е размислила — хитро рече той. — Цъ Си съветваше за война с всички средства срещу червените дяволи. И съветът й доведе до провала ни.

— А вашият съвет бе армиите ни да се бият с тайпинските въстаници, вместо да защитават Пекин — каза Цъ Си с цялото спокойствие, на което бе способна в момента.

— И наред с това посъветвах да се водят преговори с червените дяволи — отвърна Су Шун. — От самото начало се боях, че това е война, която не можем да спечелим. Нашите армии са пръснати из тази огромна страна. Нашата политика ни принуждава да се сражаваме във всички краища на империята, в много случаи срещу нашите собствени хора. — Су Шун впери поглед в Небесния принц. — Трябва да ме изслушате, Сине на небето. Дойде време да напуснете Забранения град. Не можете да излезете пред червените дяволи във вашето положение. Физическото ви здраве символизира здравето на тази велика страна. Вие сте болен, защото страната е болна. Трябва да изоставим Великото вътре и да намерим убежище в Северната родина.

— Нима съветвате Сина на небето да избяга от трона си? — обади се Цъ Си.

— Синът на небето трябва да се излекува, преди да бъде изложен на отровното присъствие на червените дяволи. Изцелението му трябва да се състои в дома на предците му, където може да получи лечение за неразположението си.

— За да се излекува, императорът трябва първо да излекува страната си — отвърна Цъ Си. — А той не може да го направи оттатък Великата стена. Силата му ще намалее с разстоянието. Той трябва да остане тук и да преговаря. Подобно на плуг без палешник, земята не може да бъде орана без Сина на небето.

Сиен Фън вдигна немощна ръка във въздуха.

— Взех решение — едва чуто рече той. Жълтеникавата му кожа лъщеше от пот. — Ще посетя земите на предците си, за да се излекувам. Синът на небето каза.

Су Шун се поклони.

— Трябва да заминем за манджурския дворец в Дзъхол незабавно. Бързането е най-големият ни съюзник, ако искаме да оздравеете, Небесни принце.

— И какво ще кажем на мъжете и жените на Пекин? — мрачно попита Цъ Си. — Че ги изоставяме точно тогава, когато сме им нужни ли? Че Великото вътре вече не е в безопасност? Червените дяволи ще оглозгат Пекин, ако повярват, че сте избягали от страх. Ще обезчестят тази земя и хората й без вашата защита, Сине на небето.

Състраданието към народа беше най-убедителният аргумент, който можеше да извади Цъ Си. Но съдейки по изражението на Небесния принц, той изобщо не се трогна от думите й. Беше по-загрижен да бърше избилата на челото си пот.

— Ако оставим Великото вътре без охрана — официално рече принц Кун, — червените дяволи ще ограбят града също толкова сигурно, колкото ястреб улавя зайче. Трябва да останем, Сине на небето. Трябва да останем и да браним народа си.

Принц Кун стрелна с поглед Цъ Си, сякаш търсеше одобрението й — току-що бе казал точно думите, които тя му беше заръчала.

Су Шун не закъсня с отговора си.

— Онзи, който остане да преговаря с червените дяволи, трябва да е с императорска кръв. Трябва да създаде впечатление, че има пълномощието да преговаря от името на Сина на небето. Така ще защитим града и населението на Пекин и в същото време ще дадем възможност на императора да се възстанови в укрепения дворец на Дзъхол. Предлагам вие да останете и да преговаряте с варварите, принц Кун. Вие сте брат на Сина на небето. Неговата кръв тече и във вашите вени.

На младото лице на принц Кун се изписа онзи ужас, който изпълваше всеки член на съвета.

— Нямам мъдростта да застана на ваше място. Небесни принце. Аз съм ваш брат, но единствено вие сте Синът на небето.

— Ще ви е нужен добър съветник — добави Су Шун. — Предлагам императрица Цъ Си да остане тук и да ви напътства. Чувал съм да се говори за нея, че е най-големият храбрец в цял Китай. — Думите му прозвучаха жлъчно в ушите на всеки от присъстващите мъже. — С нейната огромна сила тя може да ви съветва как най-добре да победите червените дяволи на преговорите. Както казахте преди, императрице, с вашата помощ те няма да имат шанс срещу нас.

Цъ Си погледна към Сиен Фън за някакъв знак, че той не желае да се разделя с нея, но видя единствено уплашения поглед на смъртно болен млад мъж. Явно Су Шун най-сетне бе успял да отреже контрола й върху Сина на небето и да намести себе си на нейно място.

Решението беше трудно, но Цъ Си осъзна, че ако остави принц Кун да преговаря без нея, той наистина ще се огъне под натиска на червените дяволи. Това означаваше край на Средното царство и всичко, за което се бе борила, щеше да бъде изгубено.

— Поставихте задача, достойна за кръвта на принц Кун — каза Цъ Си. — И достойна за императрицата на Западния дворец. Докато вие помагате на Сина на небето да оздравее, ние ще надхитрим червените дяволи и ще си върнем земите на Средното царство. Вие ще осигурявате грижи, а ние водачество и коварство на фронтовата линия. Решението ви е подобаващо за човек с вашите умения. — Цъ Си се поклони пред Сина на небето. — Небесни принце… доверието, което показвате към принц Кун и към мен, ще ни дава сила.

За първи път Сиен Фън й се усмихна.

— И двамата ще ми служите добре — немощно рече той. — Когато успеете с освобождаването на тези земи от варварите, благодарността ми ще бъде безгранична.

Су Шун се усмихна мрачно. Нямаше как да знае дали плановете на Цъ Си не са били точно такива от самото начало, но въпреки това имаше чувството, че е постигнал голяма победа. Цъ Си и принц Кун щяха да останат в Пекин и Синът на небето щеше да се окаже изцяло под негов контрол. След време, когато Сиен Фън най-сетне приключи земния си път, титлата регент щеше да бъде негова.

— Като член на съвета — каза Цъ Си, — настоявам пътуването ви до Дзъхол да премине в безупречен ред и спокойствие.

— Целият двор ще замине, императрице — каза Су Шун. — Небесният принц ще се ползва с грижите на всички наложници, принцове, министри и велможи.

— Не бива да създавате паника — повтори Цъ Си. — Съветвам антуражът ви да бъде по-малък, а не целият двор. Съветвам да представите пътуването до Дзъхол като ловен излет.

— Отлично предложение — обяви Су Шун с малко по-висок глас от необходимото. — Ще бъде ловен поход, но въпреки това целият двор ще съпроводи Сина на небето. Той знае, че трябва да се ползва с всички удоволствия и напътствия на Средното царство, ако иска да се възстанови бързо.

Цъ Си беше изпълнена със срам и лоши предчувствия относно решението на императора да избяга с целия си двор. Гневът пламна в нея, когато си представи как този зъл гарван Су Шун кълве костите й, докато тя не е до императора.

— Ще задържа сина си със себе си — обяви Цъ Си. — Наследникът на Средното царство ще остане с майка си през тези отчаяни времена. — Макар да не изпитваше истинска майчинска привързаност към Тун Чъ, Цъ Си знаеше, че задължително трябва да го задържи при себе си — ако с невръстния принц се случеше нещо, цялата й останала власт в двора щеше да се изпари.

— Така ще бъде — тихо рече Сиен Фън.

— И ще ми предадете червения дявол Хари Паркс и хората му — каза Цъ Си. — Те ще бъдат разменна монета за Цин, преди още да сме седнали на масата за преговори.

— Много от тях са мъртви — студено отвърна Су Шун. — Тъжна загуба, която нямаше как да се избегне. Червените дяволи са физически слаби. Но Хари Паркс е все още жив, доколкото ми е известно. Ще наредя да ви го доведат незабавно.

Цъ Си искаше Хари Паркс поради една-единствена причина. За нея той беше начин да привлече вниманието на Рандъл Чен. Инстинктът й казваше, че сега синеокият е най-силният човек в Средното царство, по-силен дори от Сина на небето. Несъмнено той беше причината имперската армия да претърпи такова поражение отново. Ако успееше да се сближи с него, слабите й позиции можеха неочаквано да станат силни. Беше готова да използва всичките си женски номера, за да превърне бича на Средното царство в своето най-голямо преимущество. Успееше ли, победата щеше да бъде двойна — лорд Елгин щеше да изгуби най-великия си генерал, а Цъ Си да спечели съюзник. А ако синеокият се окажеше неподатлив, Елгин щеше да изгуби най-великия си генерал — защото императрицата бе твърдо рошена да убие синеокия със собствените си ръце, ако е необходимо.

Цъ Си разпери ръце като за прегръдка.

— Небесни принце, вашето здраве и съответно здравето на държавата са най-важни. Като дар ви предлагам своя собствен евнух Ли Лиен, майстор на акупунктурата и целебния масаж. — Цъ Си направи знак към безупречния си слуга. — Неговите лечителски умения са прочути в цялото Средно царство. И сега ги предоставям на вас.

Императорът кимна с благодарност.

— Наистина си много щедра, императрице моя. Ли Лиен ще ми служи добре.

Цъ Си се поклони.

— Това е най-малкото, което мога да сторя, съпруже. Тук съм, за да ти служа, както винаги съм го правила.