Кристофър Райд
Последната императрица (35)

33.

Пекин, Китай

Забраненият град

Градината на Циенлун

26 септември 1860 г.

10:27 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 207

Прелъстяването на Рандъл Чен се бе оказало по-лесно, отколкото си беше представяла. В резултат синеокият беше като маджун в ръцете й, толкова много съжаляваше за собственото си поведение. Цъ Си бе изиграла ролята си съвършено, но все още й предстоеше много работа. Оставаше си загадка защо този мъж с невероятни способности е дошъл да й помогне, но тя знаеше, че след време и прилагайки любовните си умения, ще научи тайните на миналото му и така ще разкрие истинските му мотиви.

Цъ Си нито за миг не изключи възможността Рандъл Чен да е британски шпионин. Но с всяко следващо разменено изречение тя усещаше, че шансовете лорд Елгин да го контролира стават все по-малки и по-малки. Синеокият беше красив мъж, опитен воин и талантлив тактик. И като че ли имаше скрупули — макар че, за нейно щастие, те можеха да бъдат пречупени от уменията й. Наред с изумителната му способност да предсказва бъдещето, изглеждаше малко вероятно арогантният глупак лорд Елгин да има възможността или коварството да контролира подобно животно.

От друга страна, Цъ Си виждаше себе си като притежателка на таланта да овладее това прекрасно и в същото време опасно създание за свои цели. На своя страна имаше силите на жена — а те нямаха и никога не бяха имали равни на себе си. Тя самата беше живо доказателство на този факт — наложница, издигнала се до най-влиятелната жена на света.

И в същото време Цъ Си се предупреждаваше да не бъде прекалено самоуверена. Трябваше да се подготви и за предателство, както правеше винаги, и да разпредели залозите си навсякъде, ако нещата случайно се окажат не такива, каквито изглеждат.

Тя прекоси централния мост над виещия се ров на път за Залата на мирното дълголетие. Извитият мост бе построен от бял мрамор, с два дебели стълба във формата на глави на чилини в двата края. Императрицата не бързаше и поспря на най-високата точка, за да погледне отражението си в спокойната, гладка като стъкло вода. Срещата й с принц Кун беше в единайсет часа и Цъ Си бе доста подранила, както винаги. Беше абсолютно задължително да си осигурява време да мисли, когато е под напрежение. Това беше голямата грешка на повечето хора, когато под краката им се готви да лумне пожар. В безумния си стремеж да поправят положението те нямаха време да мислят.

Западният дворец отново беше отворен за евнусите и слугите да почистят и да подредят. Цъ Си беше инструктирала Рандъл да не говори с никого, за да не чуят дълбокия му глас. Той имаше почти пълен достъп навсякъде, с изключение на трите зали на хармонията, които бяха най-важните постройки в Забранения град. Появата му там щеше да привлече внимание, тъй като беше много рядко воин евнух да посещава тези места. Освен това Цъ Си беше дала на Рандъл къс меч, който той трябваше да носи на гръб, подобно на всички други войни евнуси. Нямаше друг избор, освен да му даде оръжието, но съдейки по майсторството му в бойните изкуства, синеокият беше съвършен убиец и без меч, така че рискът не беше много по-голям.

Цъ Си влезе в градините към Залата на мирното дълголетие и погледът й се насочи през дърветата и зимните цветя към малкото проблясващо езерце. Гледката я накара да се усмихне. Всяка нова година по китайския лунен календар императорът устройваше забавление за принцове, благородници, министри и наложници в тези градини, следвайки установената от Циенлун традиция. Стотици чаши се пълнеха с вино и се пускаха да се носят в езерото. Ако някоя чаша спре пред теб, трябва да пиеш от нея и да рецитираш поема. Точно на едно такова празненство Цъ Си за първи път привлече вниманието на Сина на небето. Класическата поема, която беше избрала, бе толкова прекрасна и прочувствено изпълнена, че целият двор остана изумен и изгуби дар слово.

Мислите й бяха прекъснати от принц Кун, който се появи от величествената зала, пребледнял от страх и с развени зад него поли на дрехата с извезан дракон.

— Научи ли за атаката на червените дяволи, императрице?

Изражението на Цъ Си не трепна, нито стъпките й промениха ритъма си.

— Да, чух.

— Време е да бягаме от града! — настоятелно рече принц Куп.

— Никъде няма да ходим — решително отвърна тя. — Разбери, че ако побегнем, червените дяволи ще влязат в града, за да запълнят празнината, оставена от нас. Империята Цин ще бъде изгубена. Но не се бой, братко. Имам план, който ще забави атаката на варварите достатъчно дълго, за да успеем да върнем Хари Паркс и останалите пратеници в добро здраве.

— Не бива да ги връщаме! — възрази принц Кун. — Те са единственото, което спира ордите на червените дяволи да се изсипят върху града.

Цъ Си нежно постави ръка върху рамото на принц Кун.

— Успокой ума си, братко. Ще направиш това, което ти кажа, и всичко ще бъде наред.

През следващите десет минути Цъ Си подробно му обясни за писмото до лорд Елгин и ултиматума, който трябваше да отправи. Подобно на нейната първоначална реакция, принц Кун незабавно се обезпокои, но с увещанията на Цъ Си тревогите му бързо утихнаха.

— Не забравяй, братко. Тази война не може да бъде спечелена със забавяне на врага, но с всеки спечелен миг възможността ни да се пазарим с червените дяволи се подобрява.

— Но кой ще преговаря с тези бели пиявици? — разтревожено попита принц Кун. — Аз нямам куража и убедителността да ги победя в битката за репарациите, която предстои. Казах го на Сина на небето, преди да замине.

— Ще бъда с теб, братко. Ще ги победим заедно.

Принцът я погледна объркано.

— Как може да стане това? Никоя жена, пък била тя и императрица, няма да бъде допусната на подобно безславно събитие.

— Ще бъда там, братко. Бъди спокоен.

Принц Кун продължи нервно да кърши ръце, сякаш се опитваше да избърше избилата по дланите му пот.

— Вълците са ни наобиколили. Усещам присъствието им. Снощи беше студено и тъмно и си мисля, че това беше заради синеокия, прекарал нощта между свещените стени на двореца. — Принц Кун зашепна: — Трябва да размислиш за присъствието му тук, преди да са ни хванали или той да ни е предал.

Цъ Си вдигна поглед към великолепието на Двореца на мирното дълголетие. Огромните му размери и красота сякаш вдъхваха повече увереност в действията й.

— Синеокият е в ръцете ми. Той е силен, но превъзходството му бе победено със същата сигурност, с която острият нож се справя с възела. И сега е под мой контрол.

— Откъде си толкова сигурна? — боязливо попита той.

На лицето на Цъ Си се изписа смътна арогантност, докато протягаше отворената си ръка и бавно свиваше пръсти в стегнат юмрук.

— Взех онова, което искаше синеокият, и го използвах срещу него. Сега той е мой и вече не принадлежи на лорд Елгин. Това е причината да бъдем уверени в преговорите в този съдбовен ден. Ще правиш онова, което ти кажа, и всичко ще бъде наред.

Огромните южни порти на двореца се отвориха, отвътре изскочи малко момче и се затича по стъпалата и през двора. Това бе Тун Чъ, принцът на Цин и наследникът на Средното царство. Тун Чъ беше облечен в дебела памучна дреха със златни нишки и с дебела кадифена шапка на главата. Краката му бяха обути в ботуши от агнешка кожа. Две прислужници изтичаха навън след него.

— Майко! — извика Тун Чъ. — Майко! — И се втурна към Цъ Си с разперени ръце и грейнало лице.

На лицето на Цъ Си не се изписа подобна емоция. Тя просто отстъпи крачка назад, за да приеме прегръдката на петгодишното дете. После го хвана за раменете и го отблъсна назад.

— Колко пъти съм ти казвала, че младите принцове не тичат като пощурели пилета в кокошарник? Трябва да се държиш с повече достойнство, синко.

Тун Чъ зяпна майка си.

— Съжалявам, майко. Просто се зарадвах да те видя — избъбри той.

Принц Кун придърпа момчето към себе си, сякаш да го защити.

— Майка ти дойде да обсъди новините с мен. Времената са много тежки за страната ни и тя е единствената, която стои между нас и една ужасна съдба.

— Ами Синът на небето? — попита Тун Чъ, загледан в чичо си.

— Той закриля всички ни — отвърна принц Кун.

— Синът на небето в момента не е тук, за да ни закриля — изясни Цъ Си. — Но като негова съпруга и императрица аз ще изпълня дълга си и ще защитя тази страна и хората й на всяка цена.

Междувременно прислужниците успяха да прекосят двора. Те дръпнаха Тун Чъ от принц Кун и трескаво се заеха да оправят дрехите и косата на момчето.

Цъ Си даде воля на яростта си.

— Сто пъти съм ви казвала, че трябва да бъде научен на дисциплина! А не да тича из двора като обикновено дете! Това момче е следващият Син на небето и аз съм ви натоварила да се грижите за него и да го обучавате. Още една такава простъпка и ще чистите отходните ями до края на дните си.

— Съжаляваме, императрице — в един глас отвърнаха те.

— Това да не се повтаря! — заповяда Цъ Си. — Отведете сина ми и се погрижете обучението му да продължи както поисках. Калиграфията му е незадоволителна. Четенето също. Не се проваляйте пред мен и пред това момче, което един ден ще бъде бог.

Прислужниците забързано поведоха малкия принц обратно към голямата зала да продължи заниманията си. На лицето на Тун Чъ бе изписана огромна тъга — момчето никога не беше познало родителска обич от майка си. Подобно на всички деца на императрици и наложници в Средното царство, от момента на раждането си той беше отделен и предаден на грижите на дойки и бе възпитан и обучен според правилата на двора. Първостепенната задача на императрицата след раждането бе да възстанови тялото си напълно, за да може отново да доставя удоволствия на Сина на небето.

— Трябва да се отнасяш с повече обич към детето — каза принц Кун.

Цъ Си го изгледа мрачно.

— Не ме поучавай какво с най-доброто за него. Аз му дадох дъх и баща, който гарантира, че животът му ще бъде пълен е привилегии и власт. Затова момчето ще учи и ще направи рода си горд. Като следваш Син на небето той трябва да се научи да не обича прекалено много никого и нищо, дори и мен. В противен случай ще развие слабост, която може да засегне самата душа на страната.

Принц Кун пое дълбоко дъх.

— Но той е просто дете.

Цъ Си стоеше с вирната брадичка и строго изражение.

— Никога вече не засягай родителски теми пред мен или това ще се превърне в препятствие помежду ни. — Тя се загледа в далечината. — Имаме важна работа за вършене, братко. Иди и напиши писмото до лорд Елгин, както ти заръчах, в противен случай последствията могат да бъдат непоправими.

Без да е сигурен дали заплахата на Цъ Си се отнася за армията на червените дяволи или за собственото й отмъщение, ако се провали, принц Кун кимна покорно и се завтече да изпълни нареждането й.