Кристофър Райд
Последната императрица (34)

32.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на съсредоточената красота

26 септември 1860 г.

07:27 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 207

Огромният огън беше почти догорял, само оранжевите въглени показваха някакви признаци на живот. В резултат огромното помещение бе доста хладно и студът започваше да хапе през дългите часове на нощта.

Веднага щом се събуди, Рандъл беше разтърсен от чувство за вина заради стореното. Рязко се надигна и впери поглед в огромното пусто помещение, след което се обърна към измачканите чаршафи, върху които беше лежало голото тяло на Цъ Си.

Странно, но почти изпадна в паника при мисълта, че е сам, и заради онова, което бе сторил. Изведнъж нещо стегна гърдите му и му стана трудно да диша. Беше нарушил всички правила, за които се бяха разбрали с Уилсън. Случилото се снощи беше като кошмар, пълен провал от страна на Рандъл и за момент той се замоли да се събуди от грешките си и да разбере, че действията му са били просто щуротия на подсъзнанието му. Но в същото време вече знаеше, че извършените грехове ще си останат завинаги с него.

Отметна чаршафите от голото си тяло и студът прониза кожата му. Изведнъж долови аромата на соковете на Цъ Си, носещ се от тялото и лицето му. Това беше кошмар, маскиран с толкова съблазнителни удоволствия за плътта, че дори в сегашното си тревожно състояние се уплаши, че му се иска още. Затърси дрехите си по всички възможни места и осъзна, че Цъ Си явно ги е взела. На тяхно място откри зелени одежди на воин евнух от Императорската гвардия. Разбирайки, че това е необходима маскировка, докато се намира между стените на Забранения град, Рандъл обу торбестите памучни панталони и ги завърза на кръста си. Сандалите имаха две дълги ивици от черен плат, които се увиваха около прасците и се връзваха непосредствено под коляното. Бялата риза му беше точно по мярка. Върху нея Рандъл облече зелената памучна дреха с широки ръкави и висока яка. Копчетата започваха от дясното му рамо и продължаваха отстрани.

Сложи си черната кадифена шапка и отиде при лъскавата червена врата на двореца. В този момент му хрумна, че той е единственият пълноценен мъж, с изключение на Сина на небето, прекарал цяла нощ във Великото вътре. И подобно на толкова много императори преди него, беше спал с императрица. Поправи се — беше взел императрицата със сила.

Излезе на двора до Императорските градини и тръгна забързано на изток, към гръбнака на Забранения град и Двореца на небесната чистота. Знаеше, че шансовете му да открие Цъ Си там са доста добри, тъй като тя използваше сградата за сутрешна медитация.

Небето бе синьо и абсолютно безоблачно — една от причините за ниската температура през нощта. Около Императорските градини в неподвижния въздух се стелеше мъгла, но след около час тя щеше да се разпръсне, след като слънчевите лъчи проникнат зад високите стени и докоснат с есенното си сияние Забранения град.

Свежият утринен въздух му действаше добре, докато крачеше бързо към централния вход, откъдето зави на юг, обръщайки гръб на градините. Навсякъде около него имаше несметни богатства. Масивни златни статуи красяха входовете. Хиляди безценни килими покриваха пода на двореца. Стотици хиляди прекрасни порцеланови съдове красяха лавици и пейки. Имаше безчет нефритени изделия, някои от които тежаха повече от човек. Десетки хиляди изящни произведения на калиграфията покриваха стените. И часовниците — имаше толкова много часовници. Рандъл си припомни, че могъщият Циенлун бил обсебен от измерването на времето и колекционирал часовници от всички краища на света.

Имаше и безброй документи — в градските библиотеки се съхраняваше цялото знание, натрупано през дългата повече от четири хилядолетия китайска история. Това наистина бе място с несметни богатства, сърцевината на най-многолюдната страна на света — и всичко това събрано в 10000 от най-великолепните сгради на планетата.

Докато вървеше, Рандъл забеляза, че Великото вътре пустее, както пустееше и предишната вечер. Меките подметки на сандалите му не издаваха никакъв звук, когато изтича нагоре по белите мраморни стъпала на Двореца на небесната чистота. За свое облекчение откри императрица Цъ Си да седи с кръстосани крака обърната към слънцето, облечена в бяла роба. Гърбът й бе изправен, очите — затворени.

— Не биваше да ме оставяш — каза той, очаквайки да я стресне.

Цъ Си обаче не трепна. Очите й останаха затворени, изражението — напълно спокойно.

— Много си дързък да тичаш из Забранения град, сякаш е твоя собственост.

— Трябваше да ми кажеш, че си тръгваш — отговори Рандъл.

— Пленникът не уведомява похитителя си, когато смята да се измъкне. Защо аз да го правя?

— Ти не си моя пленница — каза Рандъл и устните му се изкривиха в мрачна усмивка. — Мисля, че е по-скоро обратното.

Цъ Си отвори очи. Погледът й вече беше насочен към него.

— Снощи взе тялото ми насила, Рандъл Чен. Не ме обиждай със страховете си. Ти си човек, който си взема желаното, без да помисля за последствията.

Рандъл се сдържа да отбележи, че тя го е желаела — знаеше, че императрицата ще се присмее на думите му. Вместо това сведе поглед.

— Аз съм просто мъж.

Цъ Си отново затвори очи.

— А всички мъже са зли, с изключение на Сина на небето. Той поставя земите и народа си преди всичко друго, дори пред собственото си добруване.

— Както и ти, императрице — отвърна Рандъл.

По дясната буза на Цъ Си се търкулна сълза и духът на Рандъл падна така, както блестящата капка се плъзгаше по съвършената й кожа.

— Съжалявам за онова, което направих — прошепна той.

— Ти изнасили тялото и душата ми — тихо рече тя.

Вината, която изпитваше Рандъл, се умножаваше в него като рак, делеше се и го изпълваше, докато в него не остана и капка самоуважение.

— И през цялото време си знаел, че съюзниците все още приближават.

— Нима лорд Елгин е започнал атака? — невярващо попита Рандъл.

Очите на Цъ Си рязко се отвориха. Погледът й бе изпълнен с омраза и злост.

— Ти ме предаде по най-отвратителния начин — изсъска тя. — Докато вземаше тялото ми, твоят съюзник лорд Елгин е довел силите си на три километра от тези стени. Генерал Палу изпрати хиляда души да попречат на французите и британците да разположат оръдията си толкова близо до градските стени, но татарите му били атакувани с далекобойни пушки. Останалите живи били принудени да отстъпят обратно в града.

— Трябва да се намесиш — настоятелно каза Рандъл. — Ако съюзниците наистина се намират на един оръдеен изстрел от Пекин, ситуацията е по-тежка, отколкото си представях.

— Ти ми каза, че знаеш как да ги победиш! — процеди през зъби Цъ Си. — Но явно знаеш само как да отслабиш положението ми — и това на империята Цин.

Рандъл зае дзен позата пред Цъ Си.

— Тук съм, за да ви служа, императрице. Кълна се в предците си. Сгреших снощи, но никога вече няма да го направя.

Той започна да изпълнява 108-те пози от Залата на дървените хора, като с всяко копринено движение повтаряше думите на учителя си Лъ Дан — „Дао… Тиен… Ди… Гиан… Фар“. Между всяка дума поемаше дълбоко дъх.

Път… Небе… Земя… Водачество… Закон.

— Това са принципите, по които живея — почти напевно каза той.

Цъ Си гледаше в захлас майсторското представление на шаолинско кунгфу. Беше прекарала целия си живот заобиколена от майстори на бойните изкуства, но никога не бе виждала подобна прецизност. В рамките на Забранения град императорът беше обучил мнозина войни евнуси, полумъже, които имаха само три цели в живота си — да изпълняват заповедите на императора, да убиват в негово име и да пазят наложниците от непокътнатите мъже. И макар да се посвещаваха изцяло на бойните изкуства, Цъ Си никога не бе виждала подобна сила и красота, на каквито бе свидетел сега.

През следващите петнайсет минути Рандъл мина през всички движения, след което спря, поклони се на императрицата на Западния дворец и отново зае дзен позата.

— Всичките ми умения са на ваше разположение — каза той. — Тук съм, за да ви помогна да защитите Забранения град и да се погрижа Тун Чъ да седне на Драконовия трон.

Цъ Си се изправи на крака и лъчите на изгряващото слънце осветиха лицето й. Зад нея ярките стени на двореца подчертаваха абаносовата й коса. Накрая тя каза:

— Намираме се в много сериозна ситуация, Рандъл Чен. Какъв ще бъде следващият ни ход?

— Трябва да заръчате на принц Кун да прати делегация с бяло знаме при лорд Елгин. Заедно със знамето трябва да има и писмо, написано от собствената му ръка. То трябва да уведоми лорд Елгин, че дори един-единствен снаряд да улучи външните стени на Пекин, Хари Паркс и хората му ще умрат от мъчителна смърт, преди да е произведен втори изстрел. И да потвърди, че Синът на небето ще се съгласи на прекратяване на огъня, ако французите и британците незабавно върнат крепостите Дагу и напуснат Китай.

— Това е нелепо искане — каза Цъ Си. — Те никога няма да се съгласят.

— Тактиката е добра — отвърна Рандъл. — Подобен ултиматум ще обърка лорд Елгин и за момент ще настъпи патова ситуация.

— Но ултиматумът може и да прекърши търпението му като суха вейка и да го накара да атакува града незабавно — рече тя.

Рандъл пристъпи абсолютно безшумно към императрицата по полирания мрамор.

— Един водач трябва да обмисли всичко, преди да влезе в сражение. И най-вече да обмисли позицията на врага, като реши как би постъпил самият той, ако се озове в същото положение. Когато го направи, ще бъде подготвен за реакцията му. С тази демонстрация на абсолютна самоувереност лорд Елгин ще започне да се съмнява в нашите позиции и без моите съвети ще бездейства. Той няма абсолютно никакъв начин да научи каква сила или слабост се таи зад стените. И ще се бои, че съм с вас и ви посочвам неговите слаби места.

Цъ Си кимна едва-едва.

— Започвам да разбирам плана. Но ако сме толкова силни, защо да предупреждаваме лорд Елгин, че Хари Паркс ще умре, ако той атакува?

— Това е застраховката ни — отвърна Рандъл. — И най-вече заплахата подкрепя намеците ни, че сме силни. Самият лорд Елгин би постъпил точно така, ако беше на нашето място.

— Щом планът е толкова чудесен, защо не го приложихме вчера, преди варварите да стигнат на един хвърлей от стените на великия град?

— Лорд Елгин и хората му стигнаха по-далеч, отколкото съм си представял, че ще успеят — отвърна Рандъл. — Неговите действия предизвикват нашите. Ако беше по-далеч, планът ни би могъл да се изтълкува като слабост. Фактът, че сме го оставили да се приближи толкова, преди да извадим коза си, е огромно преимущество за нас. Не забравяйте, императрице. Този наш план няма да спечели войната, а само ще ни даде време да излекуваме ранените, преди да бъдат върнати на лорд Елгин. Едва тогава могат да започнат преговорите и да се постигнат положителни резултати за вас и за Цин.

— Откъде да знам, че мога да ви се доверя? — попита Цъ Си.

— Казахте, че на човек, който не иска нищо, не може да се има доверие. — Рандъл кимна. — Снощи показах, че в мен има много страст. Но това не е всичко, заради което съм тук. Дойдох като човек, който трябва да гарантира, че управлението на Цин ще продължи. Тук съм като воин и тактик, който ще изпълни заповедите ви. Трябва да ми се доверите за това. Длъжен съм да постигна целта си, преди да напусна това място.

Лицето на Цъ Си остана безизразно.

— Снощи доловихте какво премина между нас — каза Рандъл. — Нещо повече от просто мъж, насилващ жена. Между нас има нещо, което дори аз не разбирам напълно. Ще го нарека вярност. Знаете, че не съм тук, за да ви нараня или измамя. И сега го знаете още по-добре. Затова ще заръчате на принц Кун да направи точно каквото поисках. Междувременно аз ще посетя Хари Паркс, за да поговорим какво трябва да направи той, ако иска да остане жив.

— Май нямам друг избор — отвърна Цъ Си. — Дойдохте тук в момент на най-голяма безпомощност. Установихте контрол върху мен, а изглежда и върху защитата на града.

— И няма да ви разочаровам.

Цъ Си се поклони пред Рандъл.

— Преди да напуснем тази зала, която е била любимата на могъщия Канси, дядото на могъщия Циенлун, трябва да кажа нещо. Това, че ме взехте снощи, беше военна плячка. Наясно съм, че един мъж взема каквото може, когато силата е у него. И двамата знаем, че ролята на императрицата е да служи на първо място на Драконовия трон и едва тогава на съпруга си. Това са неща, които разбирам добре. Но искам и ти да разбереш нещо, синеоки. От тук нататък ще стоиш далеч от мен. Няма да бъда твоя, каквото и да си мислиш. И ще се съпротивявам до последния си дъх, за да не ме докоснеш никога вече.