Кристофър Райд
Последната императрица (13)

11.

Крепостите Дагу

1,5 км източно от Таку, Китай

21 август 1860 г.

06:32 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 171

Минути след експлозията на барутния погреб крепостта Уей беше покрита от гъст черен пушек, който бълваше от вътрешността й. Скоро стана невъзможно да се различат дори очертанията на укреплението от британския наблюдателен пост. Въздухът не помръдваше и сякаш отровната мъгла можеше да се стеле часове наред.

По заповед на лорд Елгин британските гаубици и закотвените срещу устието на река Хай кораби прекратиха огъня. Над Дагу се възцари зловеща тишина.

За момент умът на Рандъл внезапно се изпълни с мисли за императрица Цъ Си. Щеше да бъде бясна на Сенге Ринчен за загубата на крепостта. Всичките й планове с монголския господар рухваха и той скоро щеше да бъде мъртъв. Рандъл добре знаеше, че Цъ Си толкова се слави с уменията си да доставя удоволствие, че никой мъж не би могъл да живее без нея, след като веднъж е вкусил благоволението й. Любопитството му по отношение на императрицата го човъркаше от самото начало, откакто за първи път беше чел за нея. Какво я правеше толкова могъща? Как изглеждаше? В системата Дейта-Тран на „Ентърпрайз Корпорейшън“ нямаше нито една нейна фотография, макар да се намираха снимки на всяка друга значителна фигура от нейната епоха. Как е успяла да избегне през целия си живот някой да улови образа й, си оставаше загадка.

— И сега какво? — попита лорд Елгин.

Рандъл внезапно излезе от унеса си.

— Британските и френските сили трябва да атакуват едновременно — отговори той. — Който вдигне флага на победата над крепостта Уей, ще отнесе славата на деня.

— Не е нужно да вкарваме французите — обади се британският консул Хари Маркс. — Крепостта несъмнено е унищожена отвътре. Трябва да атакуваме само с британски войници и да се погрижим честта от тази велика победа да е за нас.

— Разбирам мотивите зад предложението ви — отвърна Рандъл, докато поглеждаше часовника си, за да провери точния час. — Искате да отмъстите за поражението на Фредерик Брус от миналата година. Но тази битка е нещо повече от завземането само на тази крепост. Устието на река Хай се пази от двайсет укрепления и ни предстоят още много други сражения, ако продължим към Пекин и победата. По-късно китайците ще атакуват с кавалерия и трябва да държим частите на Пробин и Фейн скрити зад блатата, за да отвърнат на удара. За да успеем, трябва да овладеем бързо Уей. Нуждаем се от пълното съдействие на французите. Всеки китайски войник ще гледа атаката от другите укрепления. Сенге Ринчен също ще гледа. Щом пушекът се разсее, трябва да продължим с всичко, с което разполагаме. Затова искам да разберете — за да постигнем целите си, на барон Грос и хората му също трябва да се позволи да се изявят.

На лорд Елгин никак не му се искаше да дава възможности на французите. Родът му се беше сражавал с тях, откакто свят светува. Беше изгубил двама любими чичовци в битката при Трафалгар. И великият адмирал Нелсън беше близък приятел на дядо му. Като се добавеше поражението на брат му на същото това място преди по-малко от година, лорд Елгин много сериозно обмисляше дали да не предприеме атаката само с британски войници. Беше въпрос на чест.

Рандъл прочете изражението му и добави:

— Не правете същата грешка като сър Хоуп. Врагът не бива да бъде подценяван. Крепостта не е пострадала толкова много, колкото ви се струва. Французите трябва да атакуват с нас. Абсолютно задължително е, ако искаме да постигнем успех.

Елгин се вгледа в необичайните сини очи на Рандъл. Зад него хоризонтът беше скрит от гъстия черен пушек от експлозията на погреба.

— Дотук бяхте прав за всичко — каза Елгин и се усмихна насила. — Ще атакуваме заедно. Щом казвате, че крепостта не бива да се подценява, аз ви вярвам.

— Мисля, че решението е добро — добави Хари, но излезлите от устата му думи бяха чисто политически, както винаги.

— Господин Чен, имам въпрос — сериозно каза лорд Елгин. Той премести тежкото си туловище и дъските изскърцаха под краката му. — Кой пръв ще вдигне знамето, британците или французите?

Рандъл беше предупреден никога да не предсказва абсолютни резултати. Подобна манипулация от страна на пътешественика във времето можеше да подрони самата тъкан на съдбата и съответно да промени бъдещето. Уилсън беше категоричен в това отношение — винаги трябваше да се оставя възможност и за провал. Нищо не беше сигурно и което беше по-важното, необходимата за успеха упоритост винаги се коренеше в неизвестното.

Рандъл внимателно подбра думите си.

— Единствено вашите войници могат да предскажат дали ще развеят победоносно знамето си. Не мога да ви кажа дали ще го направят британците или французите, а единствено, че победата ще бъде за съюзниците, ако ударят заедно като един. Мога само да дам възможност на хората ви за успех, но те са онези, от които зависи дали ще се възползват от нея.

Лорд Елгин кимна и извика генерал Нейпиър да се приближи.

— Съобщете на барон Грос, че ще атакуваме заедно. Но за бога, нашите хора трябва да издигнат знамето преди французите. Разположили сме войската си в позиция да победим — и сме длъжни да победим.

Генерал Нейпиър застана мирно с белия корков шлем под мишница. Червената куртка и белите му панталони бяха изпръскани с кал.

— Имаме над две хиляди и петстотин души в равнината, а французите — само седемстотин. Ще спечелим, лорд Елгин.

— Частите на Пробин и Фейн ще чакат зад блатата на север — добави лорд Елгин. — Трябва да са готови да отблъснат евентуална контраатака на татарската конница.

Рандъл се наведе към него, за да не могат другите да чуят думите му.

— Атаката трябва да изчака, докато димът се разнесе. Китайците трябва да видят решителната ви победа.

Лорд Елгин кимна.

— Няма да атакуваме, преди димът да се е разнесъл — авторитетно заяви той. — А сега действайте. И бог да ни е на помощ.

Генерал Нейпиър се усмихна широко, отдаде чест и се завъртя кръгом. Духът на лорд Елгин обаче не бе така приповдигнат. Глождеше го чувство, което му бе трудно да игнорира. Да приема заповеди от китаец започваше да става все по-трудно за гордия британец. Единствено лорд Елгин бе командирът на съюзническите сили. По божия воля той беше осмият граф Елгин и дванайсети граф Кинкардин. Лично кралица Виктория го бе обявила за пръв лидер на последните двайсет години. Един китаец не би трябвало да посмее да го заговори, още по-малко да му дава нареждания.

Облечен в копринен монголски кавалерийски костюм, с Черния флаг на хоркините на гърдите, Сенге Ринчен се изкачи на най-високата точка на крепостта Жен, което на мандарински означаваше стражева крепост. Това беше по-малко укрепление на около километър северозападно от Уей, на брега на река Хай. Под прикритието на гъстия пушек от експлозията Ринчен беше придвижил колона конници — над 800 коне — до задната страна на укреплението и сега се намираше в добра позиция за контраатака, но бе разтревожен от онова, което бе видял през изминалата седмица. Съюзниците бяха показали изненадваща сдържаност — нещо изключително нетипично за тях, което го притесняваше. Почти бяха успели да обкръжат воините му в калните равнини. И като се изключи глупавата атака на Втора дивизия два дни след пристигането й, съюзниците не бяха направили нито една грешка. Когато отрязаха снабдителните пътища с превземането на Таи Ку, стана ясно, че това е дело на голям пълководец. Действията им бяха нещо много повече от сляп късмет. Странна тръпка премина през тялото на Ринчен. С какво, или по-скоро с кого си имаше работа?

— Страхливци — обади се един лейтенант. — Атакуват морските ни крепости в гръб. Тези жалки британци и страхливи французи нямат капка чест. Стрелят с оръдията си, без да нападат. Като жена, мятаща камъни през река.

Ринчен се обърна към стоящия до него офицер.

— Лейтенант Лин, който и да е водач на варварите, той показва голямо умение. Най-мъдрият пълководец атакува само когато е сигурен, че може да победи. Пресякоха снабдителните ни линии и смазаха крепостта Уей с оръдията си. Знаят, че няма да препуснем да ги пресрещнем с конете си — и затова чакат. Калната равнина защитава крепостите, но пази и врага от нашата кавалерия.

— Нима сте впечатлен от действията им, господарю?

— Да, Лин. Впечатлен и разтревожен. Щом успяха да превземат с лекота Уей, със сигурност ще се справят още по-лесно с останалите крепости. Целта им е да пречупят духа на китайците, това е ясно. В онези укрепления няма монголски войни, а просто наборници, които се бият само за честта на семействата си, водени от мандарините, бюрократичната измет на света. — Ринчен изтегли извитата сабя на могъщия Чингис хан и посочи към призрачния силует на Уей, който прозираше през изтъняващата димна завеса. — Трябва да удържим на всяка цена онова укрепление. Изпрати допълнително хора и оръжия от северозапад, които да подсилят защитата ни. Съобщи на генерал Дан, че ако някой побегне от поста си, ще бъде преследван като куче и измъчван. Това се отнася и за самия него. И дума не може да става да се предадат.

— Ако изпратим хора, няма ли да останем оголени? — попита Лин.

— Чуждоземните дяволи искат най-голямата перла от защитата на Средното царство. Няма да изразходват нито едно зърно барут срещу друга мишена. Битката за крепостите Дагу ще бъде спечелена и изгубена тук. Когато варварите хвърлят силите си в атака и се изтощят при прекосяването на калта, ще контраатакуваме. Гаубиците им ще бъдат безполезни, защото ще се страхуват да не улучат собствените си хора и пехотата им ще се окаже в капан между рововете, предвидени да държат дяволите настрана. Тогава ще пратим татарската конница. Ще спечелим битката и ще удържим тази територия — решително заяви Ринчен. Той опря върха на сабята си в каменната стена пред себе си. — Предай на генерал Дан, че защитата му трябва да бъде като камък срещу стомана. Никаква милост за никого. Кажи му, че когато всичко изглежда безнадеждно, ще пристигне татарската конница.

Когато пушекът се разсея, 2500 британци и 700 французи поеха през калта, съпровождани от над 600 местни, които мъкнеха стълби и талпи за построяването на импровизирани мостове. На северозапад, зад димната пелена, 1000 китайски пехотинци и 500 хоркински монголи, по-голямата част от елитните войници на Ринчен, заедно с необходимите муниции и припаси, се придвижваха към речния вход на крепостта Уей да подсилят защитата й.

Щом забелязаха приближаващите подкрепления, британските кораби подновиха обстрела. Макар да успяха да изстрелят повече от 200 снаряда през следващия час, пораженията бяха минимални — убиха само стотина души, докато китайците бързо се придвижваха по твърдата земя от страната на реката.

Британците и французите напредваха много по-трудно, тъй като им се налагаше да газят до колене в калта към страховитите стени на целта си. Тъй като барутния погреб го нямаше, китайците не можеха да подложат настъпващите на тежък обстрел поради липса на муниции. А когато новите запаси барут най-сетне пристигнаха, британците и французите вече бяха под обсега на големите оръдия. Междувременно британските гаубици продължаваха да бомбардират външните стени с надеждата да ги пробият.

Рандъл внимателно огледа хоризонта с далекогледа, след което неспокойно погледна часовника си. Тревожеше се, че всичко се развива прекалено бавно. Втора дивизия под командването на сър Хоуп Грант напредваше право от изток. Французите, водени от генерал Колино, бяха извили строя и приближаваха от юг. Въпреки че генерал Нейпиър ги бе принудил да извървят най-малко осемстотин метра повече, двете съюзнически армии се озоваха едновременно при външните ровове.

Надпреварата беше кой ще превземе пръв крепостта.

От позицията си Рандъл бе изумен от огромния брой войници, газещи през дълбоката кал към най-голямата от крепостите Дагу. Британците в червено и бяло и французите в светлосините си униформи бяха покрити с кал най-малко до кръста.

— Не мога да повярвам през каква мръсотия трябва да минат хората ни — нещастно рече Елгин. — Спрете гаубиците! — извика той. След още три изстрела оръдията замълчаха. Хората му вече се намираха в обсега на собствената му артилерия и той не искаше някой заблуден снаряд да избухне сред тях.

Рандъл погледна по-малкото укрепление на северозапад — крепостта Жен. На високата стена видя плешив мъж в монголска кавалерийска униформа да гледа към него през далекогледа си. На гърдите му имаше някакъв червен символ, но не можеше да го различи от това разстояние. Рандъл огледа парапета и видя Черния флаг на хоркините. Мъжът, който го гледаше, несъмнено беше монголският господар Сенге Ринчен.

Сенге Ринчен свали далекогледа си и се замисли върху онова, което беше видял. Сигурен беше, че онзи на британската наблюдателна платформа е китаец, облечен в сив западен костюм. Дебелакът до него несъмнено беше лорд Елгин — двата медала отляво на гърдите му. По всяка вероятност китаецът беше онзи предател, за когото го бе предупредила Цъ Си — синеокият дявол. Наистина съществуваше. Ринчен вдигна отново далекогледа да се увери, че не му се привижда. Очите не го подвеждаха — до Елгин наистина стоеше китаец.

Ринчен извика Лин и лейтенантът се завтече към него. Ринчен му подаде далекогледа и посочи към британския наблюдателен пост в далечината.

— Какво виждаш? — попита той.

Лин внимателно разгледа четирите човешки фигури. Временната дървена постройка беше най-малко на километър и половина от тях. Накрая успя да фокусира устройството и сърцето му се разтуптя.

— Виждам китаец, господарю.

Ринчен му взе далекогледа и го сгъна.

— Явно слуховете за китайския предател са верни. — Уви мустака си на пръст и прецени възможностите. — Трябва да оставим крепостта Уей да падне в ръцете на врага — замислено рече той. — Ако предчувствието не ме лъже, така или иначе ще я превземат. Кажи на конницата да се приготви за отстъпление. Няма да се притечем на помощ на Уей. В този случай трябва да понесем поражение, за да постигнем победа. Китайският магьосник… — Ринчен посочи британската платформа в калта — … е причината онзи дявол лорд Елгин да знае всеки наш ход. — Ринчен сграбчи Лин за памучния ръкав и го придърпа към себе си. — След като британците превземат крепостта Уей, изпрати в суматохата четиримата ни най-добри убийци в помощните части на британците. Който пререже гърлото на синеокия дявол, ще бъде засипан със злато. А семействата на онези, които не се върнат, ще останат под моята грижа и закрила. Днес ще им дадем крепостите Дагу, но в замяна на това през нощта хората ни ще прережат гърлото на китайския предател. Те ще са спечелили деня, но пък ние ще им отнемем дракона — и неговата смърт ще означава край на кампанията им.

Ринчен се изплю през стената на крепостта Жен към китайския предател. С мъка на сърцето току-що бе пожертвал живота на петстотин свои хора и на още хиляди китайци само заради шанса да ликвидира мозъка на врага.

Две тръби изсвириха сигнал за атака, последван от плашещи пушечни гърмежи срещу Втора дивизия от стените на крепостта Уей. От време на време към тях се добавяше и гърмежът на шестфунтово пехотно оръдие. Първата вълна на сър Хоуп скочи във външния ров с високо вдигнати пушки, докато хиляди куршуми и стрели се забиваха във водата около тях. След като заеха позиция между рововете и под силен обстрел, китайските помощни части набързо сковаха моста и го прехвърлиха през рова, трошейки бамбуковите колове и храсталаците. На всяка крачка войници падаха под непрестанния огън, но останалите се движеха бързо, пришпорвани както от страха, така и от желанието да превземат крепостта преди французите, които бяха пред очите на сър Хоуп на южната стена. В рамките на няколко минути над 800 британски войници бяха преодолели разстоянието и сега газеха в зловонните води на втория ров. Противниците бяха хвърлили в него трупове на животни и вонята беше толкова ужасна, че човек почти не можеше да си поеме дъх, без да повърне. Китайците от помощната част стояха до шия в мръсотията и поддържаха кръстосаните дъски като понтон, по който прекосяваха още войници.

Противникът стреляше през дупките във външните стени, направени от гаубиците. Британците отвърнаха с огнева бариера в три редици от по десет души, които непрекъснато стреляха и презареждаха в идеален унисон, убивайки всеки китаец, подал оръжие от стената. Настъпваха стъпка по стъпка и най-после щурмуваха стената със стълби, а други пропълзяваха през дупките в камъка. Майор Ансън от 67-и южен хампшърски полк някак успя да си пробие път в крепостта и да пререже въжетата на подвижния мост. Той падна през вътрешния ров и сред писъците на хиляди войници от двете страни британците се втурнаха вътре само за да открият, че французите вече са успели да ги изпреварят.

Щикове пронизваха плът, саби отсичаха глави и крайници. Куршуми пръсваха черепи. За мнозина ръкопашната битка беше свирепа и брутална. Войниците прегазваха трупове, като размахваха саби и стреляха, устремени към най-високата част на укреплението.

Всеки се надяваше пръв да свали знамето на Цин и да издигне на негово място флага на родината си. Британците изгубиха толкова време за възпиране на французите, колкото и за разправа с противника. Същото се отнасяше и за французите.

След повече от час свирепа битка един френски войник успя да се добере до артилерийската платформа и сряза китайското знаме. Но тъкмо докато се готвеше да издигне трикольора на Франция, бе поразен от куршум (някои твърдяха, че е британски) и убит на място. Британците, след като видяха, че лесно могат да им отнемат победата, удвоиха усилията си и численото им превъзходство си каза думата. Само петнайсет минути по-късно британският флаг се развяваше над крепостта Уей и победата бе за лорд Елгин.

Сър Хоуп Грант избърса сабята си с китайското знаме и го метна на един от сержантите си да го пази. То щеше да стане още един от многобройните му бойни трофеи. Кръвта по него правеше гледката още по-драматична — и сър Хоуп знаеше, че коленете на младите жени ще се подкосяват, щом го видят.

— Втората опиумна война определено приключи — уверено каза той.

Само че дълбоко се лъжеше. Втората опиумна война тепърва започваше.