Кристофър Райд
Последната императрица (8)

6.

Крайбрежието на Пей Тан

13 км северно от крепостите Дагу, Китай

7 август 1860 г.

18:30 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 157

Дори два дни по-късно Рандъл Чен все още беше бесен, че сър Хоуп Грант не се бе подчинил на пряка заповед и бе повел Втора дивизия към Дагу. Разбира се, следваше да се очаква, че Сенге Ринчен ще издебне хората на сър Хоуп. Цялата ситуация обаче демонстрира пълната арогантност на британците. Те вярваха, че по-доброто им обучение, въоръжение и тактика ще им осигурят победата. И въпреки това се сблъскаха с горчивата истина. Сенге Ринчен беше роден воин и опитен генерал. Никой противник не биваше да го подценява, защото рискуваше да плати огромна цена. Монголският водач използваше терена и численото си превъзходство при всяка възможност и съдейки по победата му, той разбираше британските оръжия и тактика толкова добре, колкото и сър Хоуп.

Победата на Цин наистина се оказа решителен удар. Тя означаваше, че от тук нататък Рандъл трябва да надзирава подготовката за битката още по-изкъсо. Планът му беше да изчака още най-малко десет дни, докато времето се оправи. Така условията щяха да са идеални за артилерията. Още една тактическа грешка или неправилна преценка, и войната щеше да се проточи много месеци. Време бе да действа консервативно и да се погрижи събитията да се върнат отново в релси. Въпреки неуспеха Рандъл знаеше, че трябва да запази увереност.

Сър Хоуп изкуцука през голямата каюта на лорд Елгин на борда на „Свирепи“ и си наля още един коняк. Въпреки че вятърът беше спрял и изумруденото море бе абсолютно равно, проливният дъжд продължаваше да трополи по люковете.

— Разбрах, че правя гадна грешка, веднага щом пратих Пробин срещу онази отделила се колона — замърмори сър Хоуп. — Мръсни татарски копелета!

— Направихте най-голямата си грешка в момента, в който излязохте от лагера — отвърна Рандъл.

Лорд Елгин надигна тежкото си туловище от стола и се помъкна към двете кристални гарафи. Лицето му лъщеше от пот.

— Трябва да си вземем поука от станалото — замислено рече той. Кристалът звънна, когато напълни три четвърти от обема на баварската си чаша и отпи голяма глътка.

За да скрие раздразнението си, Рандъл разкопча раираното си сако и извади джобния си часовник за верижката. Отвори го, погледна колко е часът и рязко затвори капака.

— Имате късмет, че Ринчен не ви е избил до крак — безцеремонно заяви той.

— Не се страхувам да умра с хората си! — избухна сър Хоуп и стовари чашата си върху махагоновата маса. Кристалното столче се счупи. — Ако онези китайски бандити искат битка, дошли са на подходящото място! Ще се изправя лично срещу кучите синове със сабя в ръка, начело на войската си!

— Никой не поставя под въпрос храбростта ви, сър Хоуп — обяви Елгин.

— Кралица Виктория ще бъде поласкана, че проявявате подобна сурова доблест — рече Рандъл. — Но въпреки това си мисля, че в момента ясната мисъл ще ни бъде от по-голяма полза.

Сър Хоуп беше видимо покрусен и лицето му внезапно пребледня. Никога досега китаец не му бе говорил толкова високомерно.

— Кралицата докосна рамото ми със сабята си, сър, и ме направи рицар на Империята! Никога повече не споменавайте името й пред мен. Нямате право. — Ръката му инстинктивно сграбчи дръжката на сабята в ножницата, сякаш щеше да изтегли оръжието и да съсече Рандъл.

— Ще атакуваме крепостите Дагу на двайсет и първи август — авторитетно заяви Рандъл, без да обръща внимание на явното предизвикателство на сър Хоуп. — Сутрешно нападение срещу най-голямата крепост, известна под името Уей. Намира се на северния бряг на реката, най-близо до морето. Ще разположите артилерията и хората си точно както ви кажа. Ще ви трябват най-малко двайсет гаубици. Външната източна стена трябва да бъде обсипвана с гюлета и снаряди най-малко два дни. Оттам ще влязат хората ви — през отворите, направени от оръдията в защитата им.

— Но укреплението Уей е най-голямото и най-добре защитеното — обади се Елгин.

— Именно затова ще нападнем него. На мандарински „Уей“ означава „могъщ“ и Цин вярват точно в това. Трябва да превземем най-напред и най-решително него, за да накараме другите укрепления да се предадат. Не искаме да побеждаваме всяка крепост със сила. Това ще отнеме време и живота на много хора. Както е казал великият Сун Дзъ, „да унищожиш противника в пряк сблъсък е по-неизгодно, отколкото да плениш ресурсите му непокътнати“.

— Боже мой! — възкликна сър Хоуп. — А сега имате наглостта да цитирате отдавна мъртви китайски генерали! Хората ми бяха клани в онези калища, господин Чен. От китайци!

— Ако бяхте изпълнили заповедите ми, това изобщо нямаше да се случи! — не му остана длъжен Рандъл.

— Не се подчинявам на вашите заповеди, сър!

— Сгреших — рече Рандъл, осъзнавайки, че се е изпуснал. — Заповедите на лорд Елгин. Но това не променя факта, че изрично ви беше казано да не напускате лагера. Ринчен от самото начало се е опитвал да ви устрои капан. Ако се бяхте вслушали, сто двайсет и трима от хората ви все още щяха да са живи, а други сто нямаше да ближат раните си.

Сър Хоуп грабна нова чаша и си наля още един коняк.

— Не мога да повярвам, че слушам това! — Той изгълта питието си и си сипа ново.

— Когато тръгнем срещу крепостта Уей, Втора дивизия ще води атаката — продължи Рандъл. — Така ще изкупи поражението си. Ще се оплеска в кал, но ще победи. — Рандъл се вгледа в гневните кафяви очи на сър Хоуп. — И вие ще убедите тези мъже, че са способни да го направят. Вие ще осигурите храбростта им, сър Хоуп.

С притъпени от коняка сетива и объркан от внезапната демонстрация на увереност от страна на Рандъл в способностите му на водач, сър Хоуп вече не можеше да сдържа любопитството си.

— Откъде идвате, господин Чен? — попита той и в гласа му се прокрадна съмнение.

— Не съм сигурен какво имате предвид.

— Вие знаете бъдещето, господин Чен. Вече го доказахте неведнъж. Как го правите? Откъде сте? Защо ни помагате срещу собствените си сънародници? Независимо от сините ви очи вие сте един от тях.

Лорд Елгин внимателно наблюдаваше изражението на китайския си съветник. Това беше въпрос, който самият той не бе събрал кураж да зададе.

Рандъл погледна сър Хоуп право в очите.

— Достатъчно е да знаете, че съм тук, за да ви помогна да спечелите гази война. Приемете нещата така — тялото ми може и да е на китаец, но виждам света през очите на западняк. — Рандъл се обърна към лорд Елгин. — И е абсолютно задължително да не забравяте уговорката ни. Ще ви помогна да спечелите тази война и да наложите Тиендзинския договор. След това ще продължим победоносно към Пекин. И както ви обещах, историята ще запомни само вашето командване заради умението и дързостта ви, сякаш никога не съм бил тук. Вашите армии ще разгромят Сенге Ринчен и Китай ще бъде открит пред вас като гола жена с разтворени крака. Но както се разбрахме, стените на Забранения град не бива да бъдат пробивани от хората ви. Императорът не бива да бъде свалян или пленяван. Искате да наложите договора от Тиендзин, нали? Чудесно. Но трябва да обещаете, че ще спазите уговорката ни, лорд Елгин. По-ясен от това не мога да бъда. Стените на Забранения град не бива да падат.

— Да, да, приятелю. — Лорд Елгин се усмихна и вдигна чашата си. — Стените на Забранения град няма да паднат. — Изражението му на политик изобщо не трепна. — Имате думата ми.