Кристофър Райд
Последната императрица (50)

48.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на съсредоточената красота

13 октомври 1860 г.

11:55 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 223

На Рандъл му трябваха почти четири дни да се възстанови напълно. През първите дванайсет часа остана на легло, докато императорските лекари почистваха мръсотията и камъчетата от раните му, за да не допуснат инфекция и да намалят до минимум белезите по тялото му.

За да запази в тайна истината за възможностите на Дървото на бучки, Цъ Си предприе безжалостни мерки и се погрижи всеки евнух, чул думите „Дърво на бучки“, да бъде убит; великият евнух Ли-Джан и доктор Гъндзун не направиха изключение. Двайсет и шестима евнуси бяха посечени от императорската гвардия, преди да е свършил денят. Ако мълвата за силите на дървото изтечеше от двореца, щеше да се отприщи истински ад. Цъ Си много добре разбираше евентуалните последици и действията й бяха оправдани — силата на дървото трябваше да остане достояние единствено на нея и на синеокия.

Гъст дим пълзеше в есенния въздух откъм Летния дворец. Съгледвачите й докладваха, че императорската резиденция и горите от страната на приказките на Цин горят вече трети ден. Всеки път, когато излизаше на двора, Цъ Си се изпълваше с ярост, щом погледнеше към небето и виждаше черния пушек, докарван на юг от студения вятър. Понякога дори долавяше миризмата на изгоряло.

След два дни Рандъл отново можеше да ходи, кожата му бе напълно заздравяла. Раните на гърба и корема се бяха затворили и тялото му функционираше нормално. Всеки ден той поемаше по една капка от мъзгата на кипариса и резултатите бяха свръхестествени. Само през последните осем часа бе възвърнал напълно силата и бързината си.

Значението на невероятното му възкресение не остана неразбрано от Цъ Си и балансът на силата в нейния свят се промени драматично. Мъзгата от Дървото на бучки даваше живот — болният можеше да бъде излекуван, дори безсмъртието изглеждаше достижимо. Тя със сигурност можеше да спаси живота на Сиен Фън, ако желанието й е такова. Или своя собствен, ако се наложи.

Цъ Си гледаше как Рандъл завършва последното си изтощително упражнение, без нито за миг да откъсва поглед от голото му до кръста тяло. Двамата бяха сами в Двореца на съсредоточената красота — императрицата беше забранила на когото и да било да влиза на територията му, а стражата отвън бе утроена. Рандъл остави късия си меч на гранитните стъпала на двора, избърса лице с кърпа и тръгна към нея.

— Лорд Елгин е унищожил Летния дворец — каза той, загледан в стелещия се над Забранения град пушек. — Мисли си, че съм мъртъв и че може да прави какаото си поиска.

— Великолепните дворци са превърнати в пепелища — гневно рече Цъ Си. — Дяволите са подпалили дори горите и изсипват петрол в реките, за да избият рибата. — На лицето й се изписа ярост. — Съвсем честно мога да кажа, че унищожаването на Юан Мин Юан е най-голямата трагедия в живота ми. Червените дяволи унищожиха мистичен свят, който никога няма да бъде заменен.

— Летният дворец може да се възстанови — рече Рандъл.

Цъ Си гневно погледна задименото небе.

— Не сградите и градините го правеха специален за мен. Построяването му беше завещание от предците ми. Душата на Канси и Циенлун е разбита завинаги. — Тя неочаквано му се усмихна. — Но утехата ми е, че ти си жив, слава на Бога дракон. Това ми е достатъчно.

Рандъл също не се опита да скрие усмивката си. Мисълта, че е оцелял, го изпълваше с трепетна възбуда. Дори не си позволяваше да си помисли дали е постъпил правилно, като е използвал еликсира. Беше жив и това бе единственото, което имаше значение.

— Възстановяването ти е забележително — каза Цъ Си, докато плъзгаше показалец по ръката му. — Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам.

Рандъл си спомни усещането, когато пиеше златната мъзга — сякаш милион пеперуди пърхаха с крилца в тялото му.

— Това е Дървото на живота — каза тихо той, сякаш не искаше никой да го чуе. — И макар да съм натъжен, че ликвидира толкова много евнуси, за да защитиш тайната ни, нямаше друг избор. Това е жизнена сила с огромно значение.

Цъ Си наклони глава настрани, сякаш се мъчеше да прочете мислите му.

— Ще се наложи ли да премахнеш по същия начин и мен, Синьо око? След като и аз вече знам тайната ти?

Рандъл се загледа в прекрасното й лице.

— А не трябва ли аз да се замисля дали ти не искаш да ме премахнеш?

Цъ Си го погледна в очите.

— Няма за какво да се страхуваш от мен. Мога да бъда отличен съюзник, ако знам истината. Но трябва да разбера всичко, за да мога да защитя адекватно двама ни… и кипариса.

— Истината има много страни — отвърна Рандъл.

— А включва ли подробности около това защо трябва да замина за Дзъхол?

Рандъл се замисли за момент.

— Да, и това също.

— И какво трябва да направя, за да стана достойна за това невероятно знание?

— Да го обсъдим вътре — каза Рандъл. Погледът му се плъзна по тялото й. — Време е да консумираме подобаващо партньорството си.

— Първо ще ми кажеш за пътуването до Дзъхол — отсече Цъ Си. — После ще си получиш наградата.

— Трябва да заминеш за Дзъхол точно след четиринайсет дни — каза Рандъл. — В деня след пристигането си ще имаш аудиенция със Сиен Фън. Той ще бъде много слаб, измъчван от ужасни стомашни болки и жълтеница. — Рандъл отпи глътка вода от една от кристалните чаши на масата от палисандрово дърво. — Синът на небето няма да те посрещне с отворени обятия. Всъщност ще се държи доста враждебно. Репутацията ти ще е вкиснала като четиридневно мляко. Ще бъдеш наругана, защото не си могла да спреш ордите на червените дяволи. И заради унищожаването на Летния дворец.

— Тогава защо да отивам?

— За да придобиеш единственото от притежанията на Сиен Фин, необходимо, за да си осигуриш регентството над Средното царство.

— И какво е то? — попита тя.

Рандъл избърса с кърпа потта от гърдите и раменете си.

— Каква ще бъде наградата ми, ако ти кажа?

Цъ Си стоеше абсолютно неподвижно.

— Ти се върна от мъртвите заради мен. Заслужаваш всичко, което мога да ти дам. — Тя бавно разкопча дрехата си и я остави да се разтвори. — Хайде да влезем вътре и да се погрижа за нуждите ти, но първо довърши разказа си.

Рандъл зяпаше извивките на тялото й под мъгливото небе.

— Когато отидеш в Дзъхол, ще трябва да доставиш удоволствие на болното и слабо тяло на Сиен Фън, за да постигнеш целта си.

Цъ Си си спомни миризмата на потта на Сина на небето и как с напредването на болестта бе завоняла на гранясало, също като дъха му.

— Няма да ми хареса, но той е мой съпруг и ще направя всичко, което поиска от мен — рече тя.

— А това, че ми се отдаваш сега, също ли е твой дълг?

Цъ Си се усмихна.

— С теб също сме партньори, Рандъл Чен. Подобно на брачната връзка, ние споделяме дори нещо по-голямо. Тайната на Дървото на живота и силата, която върви с нея. Това ме прави твоя съпруга в тези така сложни обстоятелства. И аз съм тук, за да ти доставя удоволствие.

Рандъл се замисли какво трябва да изтърпи Цъ Си, когато отиде в Дзъхол. Изобщо нямаше да е приятно. Състоянието на черния дроб на Сина на небето се влошаваше много бързо и той вече беше само кожа и кости, но сексуалният му нагон си беше наред.

— Ще трябва да задоволиш Сиен Фън още един последен път — каза Рандъл. — След това ще се освободиш от него, защото той ще бъде мъртъв след трийсет и два дни.

— А колко пъти трябва да любя теб? — попита Цъ Си, без изобщо да се изненада от пророчеството за смъртта на съпруга си.

— През следващите четиринайсет дни ще ме любиш двайсет и осем пъти — отвърна той, сякаш сериозно бе обмислял броя.

Тя обхвана с жест всичко наоколо.

— Ами ордите на червените дяволи, които се спотайват до стените? Няма ли да нападнат Забранения град, докато съм заета да ти доставям удоволствие?

Рандъл се поколеба за момент.

— Няма да атакуват, въпреки че ме мислят за мъртъв.

— Ти не успя да спасиш Летния дворец. Защо сега да бъде различно?

— Подпалването на Летния дворец беше извън контрола ми. Това тук обаче не е.

— И каква е разликата?

— Аз зная бъдещето на Пекин, императрице. — Рандъл я погледна в очите, за да й даде възможност да прецени степента му на увереност. — Този дворец ще остане непокътнат, за да защитава Дървото на живота. Под твое ръководство принц Кун ще организира последна среща с лорд Елгин и ще се стигне до съглашение, което ще бъде наречено Пекинска конвенция и ще бъде подписано в Залата на церемониите в Китайския град.

— А не в Забранения?

— Не искаме лорд Елгин да влиза тук — отвърна Рандъл. — Това само ще го изпълни със завист. Подобно на баща му, алчността е неговата слабост. Китайският град е подходящ за нашественици като тези. Лорд Елгин ще дойде с всичките си офицери, в това число Хари Паркс и сър Хоуп, за да демонстрира победата си. Напълно подобаващо е ликуването им да се състои на някое маловажно място.

— Трябва ли да приемем условията им? — попита Цъ Си.

— Нямате друг избор — твърдо рече Рандъл. — Условията на договора от Тиендзин трябва да бъдат спазени и да се изплатят всички репарации. В замяна империята Цин няма да бъде съборена или поробена — това е положението. Не е време за високомерие и заплахи, императрице. Дървото на живота не може да се защитава само; ние трябва да сме неговите бранители. В Пекин ще останат чуждестранни посланици под твоята закрила. И ти ще се съгласиш с това. — Той замълча, доловил недоволството на Цъ Си. — Това не е нещо лошо, императрице. Светът става все по-малък. Възможността да общуваш с чуждестранни сили е преимущество, а не заплаха.

— Ще направя каквото поискаш — отвърна Цъ Си.

— За да подкрепяме принц Кун, на церемонията ти и аз ще бъдем зад копринена завеса в императорско жълто. След подписването на документите лорд Елгин и хората му ще бъдат изпратени до стените на града и никога повече няма да стъпят в него.

Цъ Си кимна бавно.

— Така да бъде.

— И след това ще заминеш за Дзъхол.

— Какво е това, което трябва да взема?

— Трябва да вземеш императорския печат на Сина на небето — отвърна Рандъл. Уникалният нефритен печат, който Сиен Фън носеше на врата си и се предаваше от император на император от династията Цин, трябваше да присъства с червено мастило върху всички официални документи. — Ще вложиш всичките си умения, докато любиш немощното тяло на Сиен Фън. И след изживяното той дори няма да осъзнае, че си го взела.

Цъ Си се смути.

— И какво като взема печата му? Без подписа на Сиен Фън той няма никаква стойност.

Рандъл пъхна ръце под разтворената й дреха.

— След като напуснеш Дзъхол, Сиен Фън ще подпише на смъртното си легло декрет, с който ще посочи Су Шун за регент на Средното царство. Без червения печат документът ще бъде нищожен. След завръщането ти тук ще ти дам вече подписан свитък, който трябва само да бъде подпечатан и ще те провъзгласи за Чън Куо, главен регент на династията Цин, докато синът ти навърши осемнайсет години.

— Нима такъв свитък вече съществува? — изуми се тя.

— В момента се намира на сигурно място между стените на Забранения град.

Цъ Си се дръпна от обятията на Рандъл и се завъртя грациозно, обхваната от радостна възбуда, разпиляла абаносови коси по лицето и раменете си.

— Май разполагаш с всички отговори, Синьо око. — Тя отново се завъртя. — И в замяна заслужаваш всичко, което имам да ти дам. Ела вътре и нека задоволя ума и тялото ти, партньоре. Ще видиш, че чакането си е заслужавало.