Кристофър Райд
Последната императрица (28)

26.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на съсредоточената красота

25 септември 1860 г.

16:45 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 206

— Не биваше да водиш синеокия тук — тихо каза принц Кун. — Ако Синът на небето разбере за присъствието му в Забранения град, ще го изтълкува като измяна.

— Могъщият Сиен Фън няма представа кой е той — уверено отвърна Цъ Си. — Синът на небето се е затворил в Дзъхол с целия си двор, без да има представа и без да се интересува от ставащото тук. — Тя отметна гъстата си коса над дясното си рамо. — Затова рискът си заслужава. Положението е отчаяно. Синеокият определено е причината червените дяволи да победят Сенге Ринчен при крепостите Дагу и при моста Осем ли, сигурна съм в това. — Цъ Си направи крачка назад и огледа залата с колоните, осветена от леещата се през прозорците слънчева светлина. — Неслучайно искам да е близо до мен, братко.

— Ами ако разберат? — нервно прошепна принц Кун.

Цъ Си се вгледа в младежа. Лицето му беше меко и издължено, кожата — по-тъмна, отколкото на брат му. Косата му бе подстригана в традиционния манджурски стил, бръсната отпред и с дълга опашка отзад. Беше облечен в черна императорска роба и на врата си имаше огърлица от черни перли. Но не всичко това, а страхът в очите на младия мъж приковаваше вниманието на Цъ Си. Идеше й да го зашлеви през лицето и да му набие малко сила, толкова голямо беше раздразнението й от слабостта му. Въпреки това успя да се овладее напълно.

— Прав си да проявяваш предпазливост — меко рече тя. — Но има моменти, когато правилата трябва да се нарушават. Оцеляването на династията Цин зависи от нашето решение и най-вече от твоята подкрепа. Ордите на червените дяволи са се събрали при Тунджоу и се готвят да ударят Пекин. Огледай се. Кой ще ни защити от предстоящото нашествие? — Цъ Си посочи четиримата жалки евнуси покрай отсрещната стена. — Те ли?

— Синеокият не бива да се намира в Забранения град — повтори принц Кун с изплашена физиономия.

— Той ще остане в Западния дворец като мой гост.

— Но никой мъж, с изключение на Сина на небето не се допуска във Вътрешния град след залез-слънце! — прошепна той.

— Това е единственото място, където присъствието му може да се пази наистина в тайна — отвърна Цъ Си.

— Синеокият е вписан в регистъра като воин евнух. И е назначен за мой личен телохранител с квартира до този дворец.

— Прекалено опасно е! — каза принц Кун и погледът му зашари из помещението, сякаш се оглеждаше за шпиони във всеки ъгъл.

Цъ Си постави гладката си длан върху бузата на младия принц.

— Трябва да ми се довериш, братко. Синът на небето и военният съвет няма да научат за него. — Тя прониза с поглед четиримата си евнуси и те моментално се разтрепериха. — Всеки, кой го си помисли да ме предаде по какъвто и да било начин, ще бъде сполетян от участ, по-лоша и от смъртта. Кълна се в предците си. — Цъ Си насочи вниманието си отново към принц Кун и погали бузата му. — Трябва да си силен. Разбери, съдбата на династия Цин зависи от помощта на синеокия, който се намира на няма и петстотин крачки от това място. Той има знания, които могат да ни изведат от това ужасно положение, усещам го.

— Моля те, внимавай — рече принц Кун. — Ако се провалим, ще ни връчат коприненото въже.

— Ако се провалим, вече ще сме изгубили главите си от ръцете на варварите.

Принц Куп заби поглед в пода. Беше напълно неподвижен, само кършеше нервно ръце в широките ръкави на дрехата си.

— Имаш подкрепата ми — каза накрая той. — Аз съм твой верен слуга, императрице.

— Ще ти устроя малко забавление довечера, принц Кун — рече с усмивка Цъ Си. — И за момент ще забравиш несгодите на страната. Утре, когато се срещнем да разговаряме, ще се почувстваш по-силен и по-уверен от плана ми.

— Благодаря, императрице — отвърна той.

Цъ Си знаеше от опит, че в тежки времена слабите се присламчват към силните. В този случай принц Кун беше реагирал точно според правилото. Цъ Си бе установила, че един хомосексуалист е по-лесен за манипулиране от нормалните мъже. Онези, които желаеха прелестите й, изискваха далеч повече мислене и планиране. С такива като принц Кун рискът беше по-малък и не й се налагаше да разчита, че ще си държат езика зад зъбите, ако им отдаде плътта си като разплата. Един хомосексуален принц бе уязвим — ако се разкриеше тайната на сексуалността му, Синът на небето щеше да бъде опозорен. Цъ Си се бе възползвала от този факт преди повече от три години, когато успя да накара принц Кун да сподели с нея тайната си — и след това продължи да подхранва този навик, за да го запази жив. Достатъчно бе само да намира момчета и мъже извън стените на двореца, на които плащаше със злато, за да легнат с него. Ако някой от тях станеше прекалено нахален, тя го убиваше със същата лекота, с която махаше иглите от косата си. В резултат принц Кун се превърна в най-верния й поддръжник. Подобно на укротител на лъв. Цъ Си подхвърляше месо на звяра и така тайните на принц Кун станаха нейното оръжие срещу него. И той вече беше съюзник, на когото можеше да разчита.

— Бъди спокоен, братко. Ако вестта за самоличността на синеокия стигне Дзъхол, ние ще сме първите, които ще разберат. Най-довереният ми евнух Ли Лиен служи в личните покои на Сиен Фън. Беше назначен, както си знаех, за главен масажист. Ли Лиен има дарбата да успокоява болка чрез точков масаж и това е голям дар за Небесния принц, особено като се има предвид, че болежките му ще се засилят от студения планински климат.

— Ще имам вяра — рече принц Кун.

— Ходът на тази война вече се обърна в наша полза — добави Цъ Си. — Сега ни остава само да се възползваме от това, което е в ръцете ни. Върви, братко, и мисли положително.

Докато гледаше отдалечаващия се принц Кун, Цъ Си впрегна значителния си интелект с въпроса как да съблазни синеокия. Задачата леко ускори дъха й, защото не беше сигурна с какъв точно тип мъж си има работа. Той сякаш я познаваше, разбираше я и предвиждаше какво ще каже още преди да е отворила уста… или крака. Синеокият беше загадка и Цъ Си изгаряше от желание да научи повече за него. Той не изглеждаше дори нервен; сякаш му беше писано да влезе в Забранения град и да се установи тук. Когато го поведе през Двора на върховната хармония, най-голямото и най-внушителното от всички открити пространства, той изобщо не се захласна от великолепието на най-великото творение на света и тя бе твърдо решена да разбере каква е причината.

Беше готова да вкара в ход всичките си женски коварства. Нямаше възможност да го направи бавно — стратегията, която й допадаше най-много. Когато действаше бавно и съблазнително, мъжете развиваха неудържима страст и веднъж пламнала, не беше лесно тя да бъде угасена. В случая обаче нямаше място за подобен лукс. Цъ Си трябваше да научи тайната на синеокия, при това бързо. Армията на червените дяволи беше на прага й. Сиен Фън и династията Цин бяха застрашени — а съответно и възкачването на трона на петгодишния й син. Всичко, за което бе работила така усилено, можеше да бъде изгубено за миг, ако не действаше бързо.

Застанала пред огледалото в будоара си, докато двама евнуси се суетяха с прическата и дрехите й, Цъ Си се замисли за вечерта, която й предстоеше. Към полунощ щеше да почувства мъжеството на синеокия в себе си. Бръкна под дрехата си и вкара два пръста в себе си — беше изненадващо подмокрена. Извади пръсти и внимателно огледа течността на следобедната светлина. Соковете й бяха воднисти и сладки, което означаваше, че няма овулация.

След като се изкъпа с ароматизирана с мед и лимон вода, Цъ Си излезе от Двореца на съсредоточената красота, облечена в жакет ао и пола цюн. Горните копчета на аления жакет бяха разкопчани; беше решила, че при нужда може лесно да покаже заоблеността на гърдите си, като се наведе. Краката й бяха обути в прости алени сандали. Под леката материя на дрехата нямаше бельо или фуста, прасците и коленете й се виждаха. На шията си носеше две огърлици — едната с перли, другата със златни мъниста. Косата й бе прибрана на свободен кок и закрепена с три нефритени пръчки.

Беше прекрасен есенен следобед и залязващото слънце лееше потоци светлина над стените на Забранения град, през множеството дворове и градини на Западния дворец. Въздухът бе прохладен, но на слънце температурата беше идеална. Като се изключат следващите я евнуси, наоколо не се виждаше жива душа. Сиен Фън беше взел със себе си по-голямата част от двора и по заповед на Цъ Си останалите наложници, евнуси и прислужници бяха настанени в Източния дворец.

Цъ Си стъпи на първото мраморно стъпало към къщата за гости на Двореца на съсредоточената красота и даде знак на евнуха си Ло Мин да обяви пристигането й.

Ло Мин чукна с малко чукче медния звънец до вратата и извика:

— Императрицата идва! — Гласът му бе дрезгав и писклив. Ло Мин чукна звънеца още веднъж и звънът отекваше в продължение на няколко секунди.

Червените обковани врати на къщата за гости се отвориха и двама войни евнуси в зелени копринени одежди излязоха забързано на площадката. С извадени мечове те кръстосаха ръце на гърдите си и се поклониха.

Цъ Си чакаше на първото стъпало, светлината на следобедното слънце се лееше покрай нея и хвърляше сянката й върху стената. Беше изпълнена с очакване на срещата, която бе уредила. Без Сина на небето в Забранения град тя беше пълновластна господарка на Западния дворец — и мъжът, който скоро щеше да застане на прага, щеше да бъде нейна играчка.

Рандъл приближи входа, като оправяше жакета си. Следобедната светлина нахлуваше през отворената врата и той се радваше, че най-сетне ще напусне малката къща. Предишната нощ бе открил, че е невъзможно да заспи, докато двамата войни евнуси го наблюдават. Макар да знаеше, че Цъ Си цени присъствието му, не изключваше вероятността тя да нареди смъртта му.

Все пак не можеше да отрече, че очаква с нетърпение да види отново императрицата. Неясно защо, компанията й го опияняваше. И само мисълта за нея ускоряваше дъха му, а кожата му настръхваше. Трудно беше да определи до каква степен тази реакция се дължи на красотата й и до каква на времето, посветено на изучаването й, преди да бъде прехвърлен в миналото. Тя беше като оживял сън. Трудно можеше да се проумее, но той общуваше с една от най-желаните и могъщи жени в историята и трябваше да предупреди сам себе си да не позволява това да завърти главата му. Уилсън се бе погрижил Рандъл да бъде доста предпазлив относно силите на императрицата и потенциалните рискове при срещите си с нея.

Рандъл излезе на площадката и видя Цъ Си три стъпала под него. Рязко пое дъх, за да скрие внезапната емоция, която изпита при гледката — яркочервените дрехи на фона на безупречната кожа, блясъка на абаносовата й коса, зелените искри от нефритените пръчки за коса.

Рандъл си позволи няколко безценни секунди, през които беше просто мъж, гледаш прекрасна жена. Сякаш прочела мислите му, Цъ Си остана на мястото си с озадачена и в същото време открита усмивка.

— Наистина сте видение — рече накрая Рандъл.

— Както и вие — отвърна Цъ Си. Тя махна с ръка и Ло Мин и двамата войни евнуси изчезнаха тичешком зад ъгъла. — Разбрах, че желаете да се разходите из Императорските градини?

— Чувал съм, че били невероятно прелестни.

— Дворецът има много прозорци.

— Не се съмнявам, императрице. — Рандъл вече стоеше срещу нея на най-долното стъпало. — Желаете ли аз да водя?

Външната увереност, която демонстрираше, предизвика съвсем искрената усмивка на Цъ Си.

— Да, с най-голямо удоволствие.

Тя не се изненада, когато приближиха яркочервената стена с една-единствена голяма червена врата. Рандъл дръпна резето и отвори.

— След вас — каза той.

Цъ Си не бе свикнала да влиза първа в присъствието на мъже. Обикновено мястото на жената бе зад мъжа, независимо дали става въпрос за императрица или за прислужница.

— Като че ли се ориентирате в двореца — озадачено отбеляза тя.

— Зная много неща.

— Наясно съм, че преди шест месеца сте били между тези стени, Рандъл Чен. Простъпката ви не е тайна за мен.

— Един от стражите видя лицето ми, императрице. Бях принуден да скоча в рова около Забранения град.

— Защо бяхте тук?

— Не мога да ви кажа.

— Вие наистина сте загадка за мен — призна тя. — Човек с огромни познания и значителна власт по време на конфликт. А в момента светът наистина е в конфликт. Забраненият град е застрашен от варварските орди. Синът на небето показа слабост, когато трябваше да се изправи и да се бори. Политиците от императорския военен съвет заплашват да унищожат всичко, за чието създаване са били нужни две хилядолетия. Заради това бъдещето на Цин виси на косъм. А покрай него и моето собствено. — Цъ Си вдигна поглед към красивия мъж до себе си. — Кой ще ме защити от зверствата на варварите?

— Думите ви рисуват ужасна картина, императрице. Но няма от какво да се боите. С моя помощ стените на Забранения град няма да бъдат пробити. Съпругът ви Сиен Фън ще запази трона си и синът ви Тун Чъ ще го наследи като осми император от династията Цин.

Двамата минаха през втора алена врата и се озоваха в поредния двор. Пред тях се издигаше Залата на умственото развитие, една от най-важните сгради, символизираща рамото на Забранения град. Редиците цъфнали жълти магнолии покрай пътеката рязко контрастираха с тъмноаленото на стените.

Цъ Си повдигна вежди към Рандъл.

— И каква е цената на вашата закрила, господарю? — Тя се наведе да откъсне съвършено цвете от едно от по-долните стъбла. Докато го правеше, лявата й гърда се откри под незакопчания жакет.

Гледката на плътта й и бледото зърно на гърдата моментално раздвижи слабините на Рандъл. Не бе докосвал жена, откакто беше в Хонконг, и осъзна, че е в позиция да поиска от императрицата каквото му хрумне.

Цъ Си наблюдаваше изумително сините му очи.

— Моля, не ме гледайте така, господарю. Аз съм просто смирена слугиня на Небесния принц. Трябва да го защитавам на всяка цена. Само се моля цената ви да не е прекалено висока.

Отчаяното желание да я вземе изпълваше Рандъл толкова сигурно, колкото проливният дъжд напоява земята и изпълва каналите. Тя със сигурност щеше да изпълни абсолютно всичко, което поиска от нея. Той се огледа — на двора нямаше жива душа. Можеше да я има още тук, стига да пожелае.

— Имам една молба — каза Рандъл, като сграбчи ръкава й и я придърпа към себе си.

Цъ Си залитна към него, сякаш беше някаква парцалена кукла, изцяло подчинена на волята му.

— Моля ви, не искайте твърде много от мен — тихо рече тя, като в същото време се притисна в него.

Рандъл се вгледа в съблазнителните й очи.

— Искам да видя Императорските градини — каза той. — След това ще поговорим за плановете ни да защитим Забранения град от нашествието. — Хвана здраво Цъ Си за ръцете и я изправи.

Шокът, който изпита Цъ Си, когато Рандъл внезапно я бутна назад, я изпълни с ярост. Никога досега не беше отхвърляна от мъж, бил той млад или стар. Тя беше онази, която отхвърляше. Явно загадъчният синеок я познаваше много по-добре, отколкото е възможно само за последните два дни.

— Ще ви заведа в Императорските градини — каза тя и грациозно се поклони. — Радвам се, че искате само това от мен. Но ви предупреждавам — не мислете, че можете да ме контролирате, господарю. Аз съм вярна на Небесния принц Сиен Фън, моя любим съпруг. И ви моля винаги да го имате предвид.