Кристофър Райд
Последната императрица (6)

4.

Жълто море

3 км от брега на Пей Тан, Китай

1 август 1860 г.

17:00 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 151

Небето потъмняваше и вълнението се засилваше. Огромни купести облаци внезапно се струпаха над китайския бряг, набирайки все повече сила от топлия влажен въздух. В далечината зловещо проехтя гръм и мълнии разцепиха небето, сякаш предсказвайки опасността, която скоро щеше да дойде. Към пет часа следобед небето беше тъмно като нощ и проливният дъжд се изсипа върху флота, хвърлил котва недалеч от Пей Тан. На моменти скоростта на вятъра достигаше 60 възела, почти със силата на тайфун. Един от товарните кораби. „Кишна“, се откъсна от котвата си и се преобърна в бурното море. Потъна ужасно бързо, повличайки със себе си трийсет и шест души.

Лорд Елгин и сър Хоуп Грант останаха на мостика на „Свирепи“, докато бурното море подмяташе тежкия кораб. Двамата не казаха нито дума за предсказанието на Рандъл Чен и се мъчеха да запазят равновесие на подскачащата палуба. Бяха толкова сащисани от внезапно връхлетялата буря, че почти не можеха да мислят за друго, освен за собствения си страх. И двамата познаваха морето и яростта му, но тази буря се бе появила изневиделица и с такава скорост, че се почувстваха така, сякаш нямат контрол върху собствения си живот.

„Свирепи“ беше спуснал и двете си предни котви на пълна дължина, но въпреки това дрейфуваше, а бронираните стени стенеха и скърцаха, сякаш всеки момент ще се разпаднат. Капитанът непрекъснато повтаряше: „Ще издържи. Ще издържи“. Но въпреки това всички бяха уплашени до смърт.

Бурята продължи до малко преди полунощ. После само за половин час морето притихна, макар че дъждът продължаваше да вали. След като успокои нервите си с троен коняк, лорд Елгин нареди да започне подготовка за дебаркиране. Вече можеше да е сигурен, че предсказанията на Чен не са просто налучкване. Елгин беше воден от голям ум, може би дори от мъдрец, владеещ някаква невероятна магия.

По зазоряване двайсет плитко газещи баржи бяха натоварени с мъже и припаси. Два часа по-късно те приближаваха покритите с кал плажове край Пей Тан. Рандъл отново се оказа прав — войниците дебаркираха на сушата в проливен дъжд и без да срещнат съпротива. Единствената жива душа беше едно селянче, което побягна при вида на стоте елитни войници от Втори сатънски полк, които първи стъпиха на калния бряг.

Сър Хоуп Грант слезе на сушата с третата вълна и с изумление откри, че в района няма никакви противникови части. Разузнавачите докладваха, че почти всички мъже, жени и деца са избягали на юг към крепостите Дагу. Сър Хоуп с неохота постъпи според наставленията на Чен и изпрати кралските инженери, охранявани от Втора дивизия на генерал Нейпиър.

Не след дълго френските войници окупираха изоставеното градче Съне непосредствено до брега. Селището беше заобиколено от всички страни от кал до коленете и с повишаването на температурата през деня вонята ставаше непоносима.

През следващите три дни, през които валеше проливен дъжд, от транспортните кораби „Сириус“ и „Източна империя“ бяха разтоварени повече от 340 коне и в калните равнини на Пей Тан бе издигнат огромен палатков град. Над 2000 войници бяха разположени на импровизирания брегови плацдарм. Кавалерията беше в готовност.

Увереността на сър Хоуп растеше с всеки изминал час.

Рандъл Чен и лорд Елгин останаха на борда на „Свирепи“. Всяка сутрин Рандъл пращаше писмо на сър Хоуп, в което подробно описваше задачите, които трябва да се свършат. Подготовката вървеше чудесно и всичко се изпълняваше по график.