Метаданни
Данни
- Серия
- Тартарен Тарасконски (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tartarin de Tarascon, 1872 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Пенка Пройкова, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Иван Пешев (2018)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5 (2019)
Издание:
Автор: Алфонс Доде
Заглавие: Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски
Преводач: Пенка Пройкова
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: роман; трилогия
Националност: френска
Печатница: ДПК „Д. Благоев“, ул. „Н. Ракитин“ № 2
Излязла от печат: XII. 1980
Редактор: Добринка Савова — Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Кирил Мавров
Коректор: Антоанета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5780
История
- — Добавяне
IX
Чудни шеги на миража
В този ден Тартарен Тарасконски не каза повече нито дума; но и така горкият човек беше казал вече твърде много.
На другия ден из града плъзна мълвата за близкото заминаване на Тартарен в Алжир на лов за лъвове. Всички вие, драги читатели, сте свидетели, че доблестният мъж дума не беше обелил за това; но нали разбирате, миражът…
С една дума, цял Тараскон говореше само за предстоящото пътешествие.
По Стъргалото, в клуба, у Косткалд хората развълнувано подхвърляха:
— Е, чухте ли новината?
— Е, какво бе?… За пътешествието на Тартарен ли, а?
Защото в Тараскон всяка фраза започва с „е“ и завършва с „а“. А в този ден повече от всеки друг път разните „е“ и „а“ така звънтяха, че от тях дори стъклата се разтрепериха.
Най-удивен в града беше Тартарен, когато узна, че ще заминава за Африка. Но сами преценете какво нещо е тщеславието! Вместо да отговори простичко, че никъде няма да заминава и изобщо никога не е имал намерение да заминава, горкият Тартарен — първия път, когато му заговориха за това пътешествие — отговори уклончиво:
— Е, ами че, възможно е… Още не мога да кажа.
Втория път, посвикнал вече с тази мисъл, подхвърли:
— Вероятно.
А третия път:
— Решено.
И най-сетне вечерта в клуба, а после и у Костланд, опиянен от пунша с яйца, от ръкоплясканията, от светлините, упоен от пожънатия успех след съобщението за заминаването му, нещастникът категорично заяви, че се е отегчил да ловува с каскети и много скоро ще се спусне след големите атласки лъвове.
Оглушително „ура“ посрещна това съобщение. И отново пунш с яйца, отново ръкостискания, прегръдки и серенада под светлината на факли до полунощ пред къщичката с баобаба.
Само Тартарен-Санчо не беше доволен. Предварително трепереше при мисълта за пътешествие в Африка и за лов на лъвове; и когато се прибра вкъщи, докато под прозорците му още звънтеше серенадата в негова чест, той направи на Тартарен-Кихот страшна сцена, като го нарече смахнат, фантазьор, безразсъден, трижди полудял, изтъквайки му подробно всички беди, които го застрашаваха през това пътешествие: корабокрушение, ревматизъм, тропически трески, дизентерия, черна чума, проказа и само това да е…
Напразно Тартарен-Кихот се кълнеше, че няма да върши глупости, че ще се облича топло, че ще вземе със себе си всичко необходимо — Тартарен-Санчо не искаше и да чуе. Горкият човек вече се виждаше разкъсан от лъвовете, засипан от пясъците на пустинята като покойния Камбиз; и другият Тартарен успя да го поуспокои само като му обясни, че няма да замине веднага, че не е необходимо да се бърза, пък и в края на краищата нали още не са тръгнали наникъде…
Ясно като бял ден е, че никой не тръгва на подобно пътешествие, без да вземе някои и други мерки. Дявол да го вземе, човек не се втурва току-тъй, слепешката. Не е птица, та да литне.
Преди всичко тарасконецът сметна, че трябва да прочете разказите на всички знаменити пътешественици в Африка, пътеписите на Мунго-Парк, на Кайе, на доктор Ливингстън, на Анри Дювейрие.
От тях узна, че тези безстрашни пътешественици, преди да се впуснат в далечните си странствувания, дълго са се приучвали да понасят глад, жажда, тежки преходи, изобщо всякакъв вид лишения. Тартарен реши да последва примера им и от този ден започна да яде само попара. В Тараскон попара наричат залъчета хляб в топла вода със скилидка чесън, малко мащерка и дафинов лист. Строга диета, можете да си представите какви физиономии правеше горкият Санчо.
Към попарата Тартарен Тарасконски прибави и други разумни упражнения. Така, за да се приучи да изминава дълги преходи, той обхождаше всяка сутрин по седем-осем пъти града ту с ускорена крачка, ту с гимнастическа стъпка, с прибрани лакти до тялото и с две бели камъчета в устата според древния обичай.
После, за да привикне с нощния хлад, с мъглите и росата, той стоеше всяка вечер в градината си до десет-единадесет часа сам с пушката, в засада зад баобаба…
И най-сетне, тъй като менажерията Митен се задържа в Тараскон, закъснелите у Костланд ловци на каскети виждаха в мрака, прекосявайки Дворцовия площад, как един мъж тайнствено крачи надлъж и нашир пред бараката.
Това беше Тартарен Тарасконски, който се приучваше да слуша, без да трепне, ръмженето на лъва в нощния мрак.