Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тартарен Тарасконски (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tartarin de Tarascon, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Алфонс Доде

Заглавие: Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски

Преводач: Пенка Пройкова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: роман; трилогия

Националност: френска

Печатница: ДПК „Д. Благоев“, ул. „Н. Ракитин“ № 2

Излязла от печат: XII. 1980

Редактор: Добринка Савова — Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Кирил Мавров

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5780

История

  1. — Добавяне

VI
Поява на лъвицата. Страшна битка. „Юнашка среща“

При вида на нещастната жертва Тартарен първо се ядоса. Къде ти лъв, къде ти дългоухо магаренце!… След това му дожаля. Горкото магаренце, такова хубавичко и явно толкова добричко! Кожата на хълбоците му, още топла, се вдигаше и спадаше като вълна. Тартарен коленичи и с края на алжирския си пояс се опита да спре кръвта на клетото животно; не можете да си представите каква вълнуваща гледка представляваше великият мъж, наведен загрижено над магаренцето.

Усещайки приятния допир на пояса, дългоухото, което вече беше с един крак в гроба, отвори големи сиви очи, клепна два-три пъти с дългите си уши, сякаш казваше: „Благодаря!… Благодаря!“, после силна тръпка го разтърси от главата до краката и то вече не шавна.

— Сивчо! Сивчо! — разнесе се изведнъж приглушен от тревога глас.

И в същото време клонките в близкия храсталак се размърдаха… Тартарен едва имаше време да скочи и да се приготви за отбрана… Появи се лъвицата!

Тя долетя страшна и ръмжаща в образа на една стара елзаска със забрадка и с голям червен чадър, която зовеше така мощно своето магаре, че ехото и отговаряше от всички краища на Мустафа. Естествено Тартарен би предпочел да има работа с разгневена лъвица, отколкото с тази зла баба… Напусто нещастникът се мъчеше да й обясни как е станало, че взел Сивчо за лъв… Старицата сметна, че той й се подиграва и като крещеше с все сила: „Да пукнеш дано!“, взе да налага героя с чадъра си. Малко объркан, Тартарен се защищаваше, както може, обливаше се в пот, задъхваше се, подскачаше, викаше:

— Ама, госпожо… госпожо…

Разправяй ги на вехтата ми шапка! Госпожата беше глуха и силните й удари добре го доказваха.

За щастие на полесражението се появи трето лице. Това беше мъжът на елзаската, също елзасец, кръчмар и сметкаджия и половина. Като видя с кого има работа и че убиецът е готов да заплати цената на жертвата, той обезоръжи съпругата си и на бърза ръка се разбраха.

Таратарен даде двеста франка, магарето все пак струваше десет. Обикновено така се продават тези дългоухи магаренца по арабските пазари. После погребаха клетия Сивчо до една смокиня и елзасецът, в чудесно настроение, след като пипна тарасконските парици, покани героя да похапне в кръчмата му, която била само на няколко крачки, край шосето.

Алжирските ловци идвали на почерпка всяка неделя при него, тъй като долината била пълна с дивеч и на две левги от града нямало по-добро място за лов на зайци.

— А лъвове? — запита Тартарен.

Елзасецът го изгледа изумен.

— Лъвове ли!

— Да… Лъвове… Не се ли мяркат понякога? — запита горкият човек малко неуверено.

Кръчмарят избухна в смях.

— Хайде бе! Само това ни липсваше… Лъвове ли… откъде ти тука лъвове?…

— Нима в Алжир няма лъвове?…

— Дявол да го вземе! Аз никога не съм виждал… А пък живея тук от двадесет години. И все пак май съм чувал, като че ли пишеше във вестниците… Ама далеч оттук, някъде си на Юг…

Те стигнаха до кръчмата. Кръчма от предградията, каквито се срещат на всяка крачка във Ванв или Пантен, с увехнала клонка над вратата, с нарисувани билярдни щеки по стените и безобидна табелка:

ЮНАШКА СРЕЩА

„Юнашка среща“… О, Бравида, какъв мил спомен!