Алфонс Доде
Тартарен Тарасконски (10)

X
Преди отпътуването

Докато Тартарен прилагаше така най-различни видове героични средства, очите на цял Тараскон бяха вторачени в него; никому и през ум не минаваше да се занимава с друго. Ловът на каскети съвсем беше западнал, романсите крееха. В аптеката на Безюке пианото линееше под зелена покривка, върху която съхнеха с коремите нагоре испански мухи… Пътешествието на Тартарен спря живота в града.

Да можехте да зърнете какъв успех жънеше тарасконецът в гостните! Просто го разкъсваха, оспорваха си го, отнемаха си го един от друг, похищаваха го. Нямаше по-голяма чест за дамите от честта да отидат до менажерията Митен под ръка с Тартарен и да послушат обясненията му пред клетката на лъва как се ходи на лов за такива диви зверове, къде ще се цели, от какво разстояние, има ли често нещастни случаи и т.н., и т.н.

Тартарен охотно отговаряше на всички въпроси. Той беше чел Жюл Жерар и знаеше на пръсти как се ходи на лов за лъвове, сякаш сам беше ги ловил. Освен това наистина го биваше да разказва увлекателно.

Но най-хубаво беше след вечеря у председателя Ладвез или у храбрия командир Бравида, бивш интендантски капитан от запаса, когато поднасяха кафето и приближавайки столовете си, всички го молеха да разкаже за бъдещия си лов.

Тогава, облакътен на масата, с чашката кафе пред него, героят изреждаше с развълнуван глас опасностите, които го очакваха там. Говореше за продължителни засади в безлунни нощи, за маларийни блата, за отровени от листата на зокума реки, за снегове, за палещо слънце, за скорпиони, за облаци от скакалци; разказваше още за навиците на атласките лъвове, за нападенията им, за прословутата им жестокост в любовния период… После, възпламенен от собствения си разказ, ставаше от масата и изтичваше посред трапезарията, като подражаваше рев на лъв, изстрел на карабина — дум-дум-фиу-фиу! — ръкомахаше, ръмжеше, събаряше столове…

Около масата всички бледнееха. Мъжете се споглеждаха и клатеха многозначително глави, дамите затваряха очи и тихичко пискаха от ужас, старците размахваха войнствено дългите си бастуни, а в съседната стая приспаните рано-рано момченца, сепнати от рева и изстрелите, умираха от страх и молеха да запалят лампата.

А между другото Тартарен все не заминаваше.