Метаданни
Данни
- Серия
- Тартарен Тарасконски (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tartarin de Tarascon, 1872 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Пенка Пройкова, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Иван Пешев (2018)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5 (2019)
Издание:
Автор: Алфонс Доде
Заглавие: Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски
Преводач: Пенка Пройкова
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: роман; трилогия
Националност: френска
Печатница: ДПК „Д. Благоев“, ул. „Н. Ракитин“ № 2
Излязла от печат: XII. 1980
Редактор: Добринка Савова — Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Кирил Мавров
Коректор: Антоанета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5780
История
- — Добавяне
X
Преди отпътуването
Докато Тартарен прилагаше така най-различни видове героични средства, очите на цял Тараскон бяха вторачени в него; никому и през ум не минаваше да се занимава с друго. Ловът на каскети съвсем беше западнал, романсите крееха. В аптеката на Безюке пианото линееше под зелена покривка, върху която съхнеха с коремите нагоре испански мухи… Пътешествието на Тартарен спря живота в града.
Да можехте да зърнете какъв успех жънеше тарасконецът в гостните! Просто го разкъсваха, оспорваха си го, отнемаха си го един от друг, похищаваха го. Нямаше по-голяма чест за дамите от честта да отидат до менажерията Митен под ръка с Тартарен и да послушат обясненията му пред клетката на лъва как се ходи на лов за такива диви зверове, къде ще се цели, от какво разстояние, има ли често нещастни случаи и т.н., и т.н.
Тартарен охотно отговаряше на всички въпроси. Той беше чел Жюл Жерар и знаеше на пръсти как се ходи на лов за лъвове, сякаш сам беше ги ловил. Освен това наистина го биваше да разказва увлекателно.
Но най-хубаво беше след вечеря у председателя Ладвез или у храбрия командир Бравида, бивш интендантски капитан от запаса, когато поднасяха кафето и приближавайки столовете си, всички го молеха да разкаже за бъдещия си лов.
Тогава, облакътен на масата, с чашката кафе пред него, героят изреждаше с развълнуван глас опасностите, които го очакваха там. Говореше за продължителни засади в безлунни нощи, за маларийни блата, за отровени от листата на зокума реки, за снегове, за палещо слънце, за скорпиони, за облаци от скакалци; разказваше още за навиците на атласките лъвове, за нападенията им, за прословутата им жестокост в любовния период… После, възпламенен от собствения си разказ, ставаше от масата и изтичваше посред трапезарията, като подражаваше рев на лъв, изстрел на карабина — дум-дум-фиу-фиу! — ръкомахаше, ръмжеше, събаряше столове…
Около масата всички бледнееха. Мъжете се споглеждаха и клатеха многозначително глави, дамите затваряха очи и тихичко пискаха от ужас, старците размахваха войнствено дългите си бастуни, а в съседната стая приспаните рано-рано момченца, сепнати от рева и изстрелите, умираха от страх и молеха да запалят лампата.
А между другото Тартарен все не заминаваше.