Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тартарен Тарасконски (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tartarin de Tarascon, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Алфонс Доде

Заглавие: Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски

Преводач: Пенка Пройкова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: роман; трилогия

Националност: френска

Печатница: ДПК „Д. Благоев“, ул. „Н. Ракитин“ № 2

Излязла от печат: XII. 1980

Редактор: Добринка Савова — Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Кирил Мавров

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5780

История

  1. — Добавяне

IV
Керванът на път

На другия ден още в зори безстрашният Тартарен и не по-малко безстрашният княз Григорий, следвани от половин дузина носачи негри, напуснаха Милианах и тръгнаха към Шелифската равнина по живописен стръмен склон, засенен с жасмин, туя, рожкови и диви маслини, между плетищата на местни градинки, сред хиляди весели игриви поточета, които подскачаха от скала на скала, ромолейки… Истински ливански кът.

Въоръжен до зъби като великия Тартарен, княз Григорий се беше снабдил и с великолепна чудновата фуражка със златни ширити и извезани със сърма дъбови листа, която придаваше на негова светлост известна прилика с мексикански генерал или с началник-гара от някоя крайдунавска страна.

Тая дяволска фуражка интригуваше страшно тарасконеца и тъй като най-сетне се реши да запита какво представлява, князът му отговори съвсем сериозно:

— Шапка, абсолютно необходима за пътешествията в Африка.

И като лъсна с ръкав козирката, той осведоми своя наивен спътник за огромната роля, която играе фуражката в нашите отношения с арабите, за страха, който този военен знак единствен им вдъхвал, поради което властите сметнали за необходимо да сложат такива шапки на всички свои служители — от кантонера до бирника. Накратко, за да се управлява Африка, според княза, не беше нужна нито умна глава, нито изобщо каквато и да е глава. Достатъчно била една фуражка, хубава фуражка с ширити, която да лъщи набучена на тояга, като шапката на Геслер.

Докато приказваха и филосовствуваха така, те напредваха. Босоногите носачи подскачаха от скала на скала и кряскаха като маймуни. Минаващите туземци се кланяха до земята пред вълшебната фуражка… Горе, в укрепленията на Милианах, комендантът арабин, който се разхождаше на хладина с дамата си, като чу необичайните звуци и видя да лъскат оръжия между дърветата, помисли, че ги нападат, заповяда да вдигнат подвижния мост, да бият тревога и веднага обяви града в обсадно положение.

Чудесно начало за кервана!

За нещастие, преди края на деня нещата тръгнаха още по-зле. Единият от носачите-негри получи болки в стомаха, защото беше изял лейкопласта от аптечката. Друг се строполи посред пътя мъртво пиян от камфоровия спирт. Третият, който носеше албума за пътеписите, съблазнен от позлатените закопчалки и убеден, че задига съкровищата на Мека, избяга в Закар…

Трябваше да обсъдят положението… Керванът се спря на съвещание под шарената сянка на стара смокиня.

— Аз съм на мнение — каза князът, като се опитваше безуспешно да разтвори една таблетка месна супа в усъвършенствуваната тенджера с три дъна, — аз съм на мнение още тази вечер да се откажем от носачите-негри. Тъкмо наблизо има арабски пазар. По-добре да спрем там и да купим магаренца…

— Не!… Не!… Никакви магаренца!… — прекъсна го живо великият Тартарен, който се изчерви до ушите при спомена за Сивчо. И добави лицемерно: — Как такива дребни животни ще носят толкова много багаж.

Князът се усмихна.

— Лъжете се, знаменити приятелю. Колкото и слабо и хилаво да изглежда алжирското магаренце, то има яка гърбина… Така и трябва да бъде, за да носи и понася всичко… Попитайте арабите… Те ще ви обяснят нашето колониално устройство. Горе, казват, седи господин губернаторът с голяма тояга, с която удря генералния щаб; генералния щаб, за да си отмъсти, удря с тоягата войника; войникът удря арабина, арабинът удря негъра, негърът удря евреина, а евреинът на свой ред удря магаренцето; и горкото магаренце като няма кого да удря, превива гръб и носи всичко. Както виждате, ще може да носи и вашите сандъци.

— Все едно — каза Тартарен Тарасконски, — мисля, че те ще развалят общия вид на нашия керван. Няма да прилича на нищо с магарета… Иска ми се нещо по-източно. Ако можехме например да вземем някоя камила…

— Колкото искате — заяви негова светлост.

И те се отправиха към арабския пазар.

Пазарът ставаше на няколко километра, на брега на река Шелиф… Там имаше пет-шест хиляди дрипави араби, които гъмжаха под слънцето и шумно търгуваха с делви, пълни с черни маслини, гърнета с мед, торби с подправки и купчини пури; на буйни огньове се печаха цели телета с цвъртящо по тях масло; касапници на открито, където голи негри газиха в кръвта и с окървавени ръце режеха с ножчетата си окачените на колове кози.

pazar.png

В един кът изкърпена с пъстроцветни кръпки палатка, където мавритански писар с очила драскаше нещо в голям тефтер. По-нататък блъсканица, бесни викове: играеха на рулетка, закрепена на шиник, а наоколо се промушваха камили… Недалеч тропот, веселие, смехове — някакъв търговец евреин паднал с мулето си в река Шелиф… Освен това скорпиони, кучета, врани и мухи!… Облаци мухи!…

Да, ама камили нямаше. Най-сетне намериха една, от която мзабитите се чудеха как да се отърват. Тя беше истинска камила от пустините, класическа камила, плешива, тъжна, с дълга бедуинска глава и гърбица, меланхолично увиснала настрана от дългите пости.

Тартарен толкова я хареса, че пожела да натовари всичко на гърба й… Вечното източно безумие!…

Камилата приклекна, вързаха куфарите.

Князът се настани на врата на животното, а Тартарен за по-величествено кацна отгоре на гърбицата между два сандъка; и оттам, горд и удобно настанен, той поздрави с благороден жест целия пазар, стекъл се да гледа, и даде сигнал за тръгване… Гръм и мълния! Да можеха да го видят в Тараскон!

Камилата се надигна, изпъна възлестите си крака и полетя…

О, ужас! Само след няколко крачки Тартарен пребледня и героичният фес зае едно от положенията от времето на „Зуав“! Дяволската камила се люшкаше като фрегата.

— Кнейже, кнейже — прошепна смъртно блед Тартарен, като се вкопчи в сухата кожа на гърбицата, — кнейже, да слезем… Чувствам, че ще посрамя Франция…

Приказвай си на вятъра! Камилата препускаше и никой не можеше да я спре. Зад нея тичаха четири хиляди боси араби, ръкомахаха, смееха се като луди и под слънцето блестяха шестстотин хиляди бели зъби.

Великият човек на Тараскон трябваше да се примири. Отпусна се унило на гърбицата… Фесът зае най-различни положения… и Франция беше посрамена.