Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
3.
Един кракижабчанин (от другото име на селото — Краки жаба) дойде при нас и се оплака — трябвало плоча да лее, ама лято, всички нейде по частното в съботата, не е много работата, ние и без това този ден си почиваме, плаща веднага, та…
Спазарихме се на 40 лева (безумна евтиния, ама… и цигарите свършваха!). Първа смяна от 5 до 7, втора до 9 сутринта.
Включихме се все шантави мъжкарчета.
Мамините синчета ходиха до Расово, та си получиха записи с някой лев.
А ние в петък легнахме уж рано. Лафчета, лакърдии, масали, локуми, дрънканици, чесане на езика…
И после чух, че първа смяна се надига. Малко след това и ние станахме — докато се измием, докато хапнем…
Хапването лесна работа. Жените ни оставяха ключа от стола — влизахме, вземахме нужното, внимавахме да не направим беля.
Та в седем бяхме на линия. Лопатите, кофите, една макара.
Размах, стегнатост…
Абе, в девет действително заляхме плочата.
Взехме 40 лева, даде и две шишета вино (не беше нещо особено — като за бачкатори). А по време на работата ни черпи с цигари.
После почнахме да разпределяме парите.
Тридесет лева за цигари, десет за пиене.
Но не каквото да е.
Понеже познавах бившия кръчмар, повериха ми десетачката. Да отида до Расово и с неговите съвети да купя три литра.
С мен тръгна Огито — като спец в тая област.
Перем по полето, приказваме си.
Обсъждахме Златко. Момчето беше отново влюбено. В една колежка.
Ма цуни-гуни, ма…
Седим си една вечер в градинката пред училището… Как кои? Аз и една… Ъъъъъ… позната. Случайна. Просто си говорехме.
Както се казваше в една студентска песничка: „Говорят ръцете по-ясно и от сърцето“…
Огито зад един храст… И той с една позната.
Златко зад друг. С оная мацка.
Като изтрещя… Направо гръм!
Скочихме и се засилихме.
Абе, нямахме проблеми със селската младеж, вярно. Ама де да знаеш…
Гледаме — Златко и момичето седят на пясъка, пейката счупена, ония се хилят… Заливат се от смях.
А пейката от ония — стандартните. Чугун и напречно яки дъски. Бая зор трябва, за да я пречупиш.
„Братчета, вика Златан, като ме напъна хормонът… И пейката отиде…“
Обаче, в петък вечер пристигна официалното гадже на момичето. И беше взел стая в селото, мацката и… С две думи — Златан се мяташе като шаран на сухо.
И си остана на сухо, докато оня не си замина в неделя следобед…
Но това е друга история.