Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (14)

13.

Май пак трябва да мръдна от основната линия.

Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.

Не е баш така — и по нас тичаха.

Но и не беше само пиенето.

То… някак си… част от битието… Студентска веселба, разпускане, ешмедеме — както му викахме, когато поизучихме българската история.

Иначе — пиенето си беше евтино. Около трите лева се въртяха цените на гроздовата и водката, по-евтина беше плодовата ракия.

В „Грозд“ половинка наливна бира струваше 20 стотинки, чиния дребна пържена риба — пак толкова.

И, като се има предвид, че не бяхме чревоугодници — чинийката се споделяше от няколко човека.

А за повече ядене наблизо имаше куп закусвални.

Наблизо до тавана ни — а ние живеехме до английското посолство, на „Васил Коларов“ 64 май беше, имаше гостилничка. Бяло вино в каничка, чинийка с дреболии — какво повече искаш?

Когато живеех на „Орлица“ 18, пък с яденето беше още по-лесно.

Едноетажна къща, с високо разположено мазе.

Вътре четири стаи — трите под наем.

Аз и брат ми, моят приятел Пламен с едно момче от Хасково — викахме му Куруто, защото стана знаменосец на факултета им, и още една с двама.

Тоалетна — която бяхме кръстили „Бар-кенеф“. С окачени табели по стените.

Днес бихме казали, че сме пародирали социалистическия ред и „възпитанието“ посредством поучителни табелки, но тогава просто се веселяхме.

Идеологически не бяхме формулирали „дисидентството“ си.

Та цялата компания добре си се хранехме. Най-вече в почивните дни, когато просто ни мързеше да слизаме до столовете в центъра.

Готвех им.

Основна рецепта — боб.

Имахме една десетлитрова тенджера. Мятам вътре кило-две боб, варя.

Прибавям лук. Нарязан — продаваха по едно време такъв. Два пакета — стигаха.

Към края слагах внимателно — като динамит, поне десет люти чушлета.

Поне!

Сядахме. Един отскачаше до близката бирарийка. Имаше там пресечка между жп прелез и трамвайна линия, та на тая важна точка се беше разпростряла бирария.

Отскачаше — с петлитровата туба. И я донасяше пълна.

Хапнеш лъжица — надигаш тубата…

Оппа, пак стигнахме до пиенето…

Ами какво да правя като разказът се върти като празнуващ Зарезан?

А, най-хубавия Зарезан пак там празнувах.

Но да започна малко по-рано.