Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
33.
Та пак Чепинци.
Работим, печелим пари, награждават ни.
Но и трудът не е лек.
Един ден момиче от нашите падна.
Слънцето.
Макар да почвахме рано, към десет си напичаше.
А и момичето беше едно прозрачно-слабо.
Както и да е, заляхме я с вода, не щя да се прибира, полежа под дърветата.
И свършихме за този ден.
Отиваме да се качим на градския автобус. Бригадирите пътуваха тогава без билети. А и не ни се чакаха нашите автобуси.
То повечето тръгнаха пеша — два километра до селото, какво му е?
Пристига автобусът, Оги подкрепя болната, отива при предната врата, прави знаци на шофьора.
А и онзи вижда мократа кърпа на главата й.
Но — не отваря.
Оги почуква.
Шофьорът става, отваря и… му нанася бърз удар, след което затваря вратата и полита…
Само че още на другия курс го задържаха.
Защото Оги беше в пълна униформа, водеше болна — нападение при изпълнение на служебните задължения.
Почна да става една…
Та вечерта идва шофьорът, кара тава с агне и каса бира, седнахме, изяснихме се, оттеглихме заявлението.
И от него ден, като ни видеше — веднага отваряше и ни прибираше. Дори когато се видехме из София.
Обаче, проблеми имахме с ТРЗ-то.
Мноооого ги мразех тия!
Като куче на сено — не яде, ама и на другите не дава.
Само знаят да вдигат нормите и снижават разценките.
Пробва при нас, но след грамаден скандал и крясъци, поукроти се.
Последен ден.
Ще си тръгваме.
И го чакаме да подпише документите.
„Да, да — казва — идвам“.
След което минава край нас и тръгва с мотора нанейде си.
Час, два… Няма го.
Викам на един тракторист — да отидем да го търсим.
Пък то никой не обичаше гадината, затова трактористът веднага се съгласи.
Перем през полето, видяхме оня отдалече.
Но и той ни видя, метна се на стъпенката на един камион, запресиа направо през нивата.
Обаче, тракторът го засече, камионът спря, викам му: „Абе… (тук малко цензура)… Чакаме те цялата бригада!“.
Дойде, подписа, а хората наоколо се превиваха от смях.
ТРЗ!
И, все пак — интересно беше!