Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (39)

38.

А в трети курс май — пак се разболя преподавател по идеологическите. Май научен комунизъм беше. Колкото научен, толкова и комунизъм.

И дойдоха от Шумен да ни изпитват двама. Та се налагаше да избираме при кого ще влезем — при Куртев или Манафов.

С тоя, дето ме изпитваше, влязохме в спор — в Куба революция ли е било или преврат.

А Куба ми беше интересна и любима страна. И му цитирам историята — Батиста бяга, военните вземат властта, после е предават на Кастро — чак на 8 януари…

Де е революцията?

Ама той си знае написаното и ми говори за социалистическа революция. Когато Кастро чак няколко години по-късно — след заплахите от САЩ, обявява, че тръгвали по социалистически път.

Както и да е, остави ми петица.

Но шестица имах при един млад асистент. Николай Василев се казваше и казва.

Обявиха, че студентите, получили шестици на писмените работи, могат да се явят по-рано на изпит.

Аз нямах, ама трябваше да бързам за Бяла Слатина — не помня защо, но се налагаше.

Та помолих и мен да изпитат, той се съгласи.

Професорът го беше оставил да оформи тия ученолюбиви звезди. И се бяха събрали двадесетина зубрачи.

Мен остави за последно.

Към обяд ги прекара всичките. И влязох. Теглих билет, показах празната тетрадка, дето ще си водя записките, седнах.

Някаква очиларка пееше нещо си за диамата и истмата.

А аз чаках…

В тоя момент се отвори вратата, показа се някой, каза: „Извинете…“ и замина. Без да притвори вратата.

Станах, затворих, седнах. Като пътем вдигнах от пода тетрадката, която бях съборил в бързината.

Вратата отвори Златко.

А трябваше — за да стана и взема тетрадката, да я обърна и да преписвам от пищовите там.

Преписах де.

Заминаха зубърките. Седнах.

„Първи въпрос“, вика Николай Василев.

„Масовата култура“ — казвам примерно.

„Има ли у нас масова култура?“ — пита той.

В учебника нищо не пише, даже се намеква, че само в гнилия Запад има подобно нещо.

„Има — отговарям. — Лили Иванова, Ст. Ц. Даскалов…“

„Шшшт“ — казва той.

И като почнахме…

От масовата култура до черните дупки във вселената, възможни извънземни и невъзможен комунизъм…

По едно време гледа часовника.

„Малей, аз имах часове при задочниците! Дай книжката!“

Пише, подписва, заминаваме.

Поглеждам — шестак!

Което означава, че съм правилно подкован идеологически — само високи оценки по съответните така нужни предмети…