Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (21)

20.

Командир беше Огнян. Не Огито, а друг Огнян.

Срещнахме се на кандидат студентския писмен, приказвахме си, подсказвахме си.

След две години се засякохме — вече колеги.

Запознахме се наистина, станахме добри другарчета, бях му на гости няколко пъти (живееше на „Горски пътник“)… Запознах се с брат му — таксиметров шофьор, с баща му — пенсионер.

И един ден гледам снимки на масата. Баща му с Тодор Живков, баща му с Цола Драгойчева…

Оказа се, че бащата бил виден комунистически деец до момента, когато му направили сложна операция на черепа.

Но го уважаваха. И на сватбата на Огнян бяха дошли доста видни комунисти — включая от Политбюро.

Та го питам защо е кандидатствал на общо основание — нали имаха привилегии?

А той ми обясни, че баща му казал: „Каквото съм направил — то си е мое. Вие сами се оправяйте!“.

Брат му не щял да учи, станал шофьор, Огнян бил приет на общо основание в СУ.

Като свърши бригадата, един ден получихме с него писма. Викаха ни в следствието.

Шашнахме се.

Отидохме.

Огнян влезе пръв. Бави се около половин час, после излезе заедно с един възрастен цивилен.

Който каза, че няма нужда да се явявам, разписа пропуските.

Огнян ми обясни — имало жалба до нас. От ония, мърлячите.

Били сме крали одеяла и от храната.

Което е просто абсурдно. Защото в лагера си имаше домакинка, имаше готвачи и ние изобщо нямахме допир с материалната част.

Просто бяхме облекчени. И се възползвахме от това олекотяване на работата.

А тия глупаци, без поне да се замислят, ни обвиняват в невъзможни неща.

Мързяло ги е дори да изпипат интригата.

Следователят направил бърза проверка, а после ги извикал. И им обяснил, че ги чака съд за клевета и набеждаване.

Та една вечер дойдоха на уредена среща в Огнянови — тихи, кротки, посрани.

Полугласно се извиняваха — ама нали… грешка… те за добро…

Аз със сигурност щях да оставя да си ги съдят. Но Огнян — добра душа, подаде заявление от името на двама ни, че нямаме претенции към тях.

Е, лепнаха им някакви комсомолски наказания — все пак, дискредитация на бригадирското движение и т.н.

Така че — не всичко беше цветя и рози, както пишеше в лексикончетата.

Имаше и нормални гадости.

Които, обаче, вече са разсеяни от времето и сенките им само се мяркат тук и там…