Георги Коновски
Три шишета в машината на времето (35)

34.

Разказвах ви как другият Огнян, плевенският, се ожени за Анелия от Русе.

И ще правят сватбата.

Естествено, в „Ростов“.

Ние се стягаме. Събрахме пари, купихме им студентски подарък — класическа саксия във вид на амфора. Голяма и тежка.

Ще я носим ние със Златко. Поради което спахме на „Орлица“ 18.

Влакът в 6 и 15 заранта.

Ние се събуждаме в 5,30 часа…

Летим…

Събота заран.

Ни такси, ни нещо.

А от там няма пряк транспорт за гарата. Отказахме се от Централна — абсурд е да стигнем. Ще бягаме на гара Север. Там имаше спирка за минута.

Хванахме такси, летим…

Пристигаме… И като в добър класически филм гледаме опашката на заминаващия влак.

А пари нямаме.

Тоест — имаме, но само за връщане. Всичко под брой.

Е, взехме си нови билети, влачим саксията, качваме се…

На обяд сме в Плевен.

Пропуснахме в гражданското.

Обясняваме се, поднасяме подаръка, влизаме в ресторанта.

Нашите събраха малко пари. Колкото да отидем до Бяла Слатина, пък от там ще се спасяваме.

Зарадвахме се. И яката се наквасихме.

До степен, че… Внимание! Аз съм играл ръченица!!!

Невероятно, но го видях заснето.

А майката на Оги даже питала в някой ансамбъл ли играя…

Добре, че намалих пиенето, иначе щеше да мисли, че и пея…

Късно вечерта тръгнахме към Бяла Слатина.

През Червен бряг, после по теснолинейката.

Имаше малък инцидент с един, но той слезе в Чомаковци, макар да пътуваше до Мизия.

Пристигаме, баща ми вика: „Аз казах ли ти, че ще дойде?“.

Казвам им: „Свършихме парите. Дайте до София, иначе оставаме тук…“

Явно предпочетоха по-малката беда и на заранта потеглихме към столицата. Свежи, бодри, с малко спомени и много усещания за нещо, което се мержелее в мъглата из главите ни.

Златковата сватба я правихме в Кърджали.

Голяма рода, тежка сватба, весела Мария, ликуващ Златан.

Пазя още една негова бележка: „Мария се съгласи да стане моя жена! Ура!“.

За историята…