Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
16.
Някой ще каже — ама за книгите само споменаваш…
Не, братче (евентуално сестриче), за книгите — отделна глава.
Купувахме — макар парите… Ама заделяхме.
Библиотеки — обикаляхме.
И, разбира се — антикварните.
Уф, що пари отиваха там!
Когато взех първия изпит, отидох до руската срещу ЦДНА и си подарих томчето на Пушкин. С надпис: „На Гошко — по случай първия изпит — от Гошко“.
После имаше още изпити.
Веднъж със Златан си подарихме книги — пак за някакъв изпит. Той ми поднесе „Эра милосердия“ на братья Вайнеры.
Страхотна книга!
А после по нея заснеха „Мястото на срещата да не се променя“.
Иначе обичахме да ходим в антикварната на „Граф Игнатиев“. И да разглеждаме.
Продавачките бяха културни, начетени, не ни гонеха, дори напротив. Май им бяха симпатични тия младежи, дето все гледат… и от време на време купуват нещо наистина стойностно.
А какви истории видях…
Веднъж дойде семейство някакво. Около 30 — 40 годишни.
И пред мен — свидетел съм! Може да помислите, че е виц — сам бях свидетел! Да ми умре кварталният, ако лъжа… — та пред мен тия хора поискаха 80 сантиметра книги. В специална разцветка. И показаха мостра — парченце фурнир.
Подбираха цвета, нагласяваха…
80 сантима книги им стигаха.
Предполагам — за една от ония „библиотеки“, дето има място за телевизор, барче, гардероб, витрини за порцелан и кристал…
Друг път…
Ама по реда. Видях осем тома на Конан Дойл.
Малей, заоблизвах се!
Но — 48 лева!!!
При 80 стипендия…
Разглеждах, разглеждах…
За пръв път видях „Приключенията на бригадира Жерар“, както и трите книги за професор Челинджър…
И гледам, разгръщам…
В един момент жената грабва книгите от ръцете ми и ги пъха под рафта.
Зяпнах.
Досега подобно нещо не беше се случвало. Кой ли идваше?
Изтеглих се леко встрани, заразглеждах другия рафт…
А тя след малко ме викна.
„Едни руснаци — каза ми. — Пък те като дойдат — грабят наред. А аз искам да оставя книгата за българин…“
Е, не стана. Скъпо си беше. Та след няколко дни ми каза, че разпродават осемтомника на части.
И аз си взех „Бригадира Жерар“. Която и сега украсява библиотеката ми. Впрочем, намерих и френския филм по романа.
Изобщо — възможности за културно развитие имаше много. Стига да искаш.
И да не хленчиш, че някой ти пречел…