Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Palm Sunday, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Кърт Вонегът

Заглавие: Цветница

Преводач: Герасим Й. Славов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 31 март 2014

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Колибри

ISBN: 978-619-150-310-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1093

История

  1. — Добавяне

19
В столицата на света

Ето че седя на четвъртия етаж на една къща в Ийст Сайд в Ню Йорк, столицата на света, с ученическия бележник от последните трийсет години на моя живот — подписан от мен и закачен на стената. Гледам всичките тези оценки, някои високи, други ниски, и си мисля, че съм като онзи заклет комарджия, който взе толкова много пари назаем от мен, без да може да ми ги върне — просто не мога да се сдържа.

Ставало е дума за моя ментор в Чикагския университет, който беше толкова блестящ, който не можеше да намери издател за най-дръзкото си произведение и който се самоуби. Не доказах колко е блестящ. Сега съм готов да го направя с един пример, но се колебая не само защото репутацията му е в ръцете ми за момент, но и защото всички хубави неща, които ми е казвал и които съм запомнил, бяха толкова прости и ясни. Опитът ми с литературоведите и академичната общност в тази страна сочи, че те възприемат яснотата като мързел, невежество, детинщина и лошо качество. Всяка мисъл, която могат да разберат веднага, за тях по определение е нещо, което винаги са знаели.

Същото е и с литературните опити. Ако даден литературен експеримент е като сън, лесен е за четене и доставя удоволствие, авторът на експеримента е бездарен писач. Единственият начин да се отличиш като смел експериментатор е непрекъснато да се проваляш.

* * *

Веднъж бях на парти, на което един музикален критик изброи имената на композитори на сериозна музика от миналото. Никой не ги беше чувал и критикът ни обясни, че всеки един от тях бил смятан за най-великия жив композитор на своето време. Това бяха съвременници на Бетовен, Брамс, Вагнер и прочее, композитори на оркестрова музика в стила на романтизма.

Попитахме го защо никой не им се възхищава днес. Той се беше заел да изслуша колкото се може повече от произведенията им и каза следното: „Всичко е било жест“. Искаше да каже, че са обещавали една след друга големи музикални теми, след което не са спазвали тези обещания. Навремето композиторите били почитани заради великолепните обещания, които правели, но не спазвали. Вероятно обещанията са били такива, каквито и ангел небесен не е можел да спази.

Струва ми се, че някои от най-впечатляващите литературни реномета по мое време се основават на такива обещания.

* * *

Примерът за това колко блестящ беше моят ментор:

Като използваше метода на Сократ, той попита малобройния си курс: „Какво прави един творец — художник, писател, скулптор?…“.

Вече знаеше отговора, беше го включил в книгата, която пишеше и която никога нямаше да бъде издадена. Само че нямаше да ни го каже до края на лекцията, а можеше и изцяло да го отхвърли, ако нашите отговори му се бяха сторили по-смислени. Курсът се водеше през лятото и се състоеше само от ветерани от Втората световна война. Беше организиран, за да можем да получаваме месечната си издръжка от правителството, докато по-голямата част от университета беше във ваканция.

Нямам представа какви биха били нашите отговори. Неговият беше такъв: „Творецът казва: «Не мога да се справя с хаоса около мен, но поне мога да приведа в идеален ред това парче платно, този лист хартия, този каменен блок»“.

Това всеки го знае.

* * *

По-голямата част от зрелия ми живот мина в опит да приведа в ред листове хартия с размери осем и половина на единайсет инча. Това крайно ограничено занимание ми позволи да не обръщам внимание на много бури. Също така причини много от най-лошите бури, на които не обърнах внимание. Приятелите ми често са се ядосвали, че отделям много внимание на хартията и малко на тях.

Мога само да отговоря, че тайната на успеха във всяко човешко начинание е пълната концентрация. Питайте всеки голям спортист.

Казано другояче — понякога ми се струва, че не се справям много добре с живота, затова търся спасение в професията си.

* * *

Знам какво е направила всъщност Далила на Самсон, за да стане слаб като дете. Не е било необходимо да му реже косата. Трябвало е само да наруши концентрацията му.

* * *

Преди около девет години ме поканиха да говоря пред Американския институт и академия за изящни изкуства и литература тук, в Ню Йорк. Тогава не бях негов член и бях ужасен. Бях напуснал дома си и прекарвах по-голямата част от времето си в зяпане на шарки по стената и гледане на „Кенгуруто капитан“ в един малък апартамент на Източна Петдесет и четвърта улица. Пристрастеният ми към хазарта приятел тъкмо беше опразнил банковата ми сметка, а синът ми беше полудял в Британска Колумбия.

Помолих жена си да не идва, защото и без друго бях изнервен. Помолих и жената, която от известно време ми правеше компания, също да не идва, пак по същата причина. И двете дойдоха, наконтени като за светска екзекуция.

Какво ми спаси живота ли? Листове хартия с размери осем и половина на единайсет инча.

* * *

Съжалявам хората, които нямат усета за внасяне на ред поне в нещо малко. Все повече хора в наши дни го правят с филмова и видео лента. Основното ми възражение срещу филмите е тяхната цена. Един кинотворец е като Бенвенуто Челини, който е работел с безценни суровини — сребро, платина и злато.

* * *

Роден съм в къщата, проектирана и построена от баща ми през 1922, годината, в която съм се родил. Беше пълна със съкровища като същински музей и се предполагаше, че ще бъде наследена от брат ми, от сестра ми или от мен. Не бих искал да живея там. В продължение на седем години там се водеше живот като през едуардианската епоха. Това не е много време, искам да ви кажа. На родителите ми, които много обичаха музиката, сигурно им се е сторило като симфоничен оркестър, който е изсвирил първите седем акорда от една симфония, след което се е разотишъл.

Къщата, в която живея сега, е построена на това оживено пристанище от един спекулант на име Л. С. Брукс през 1860–1861 година, когато избухва Гражданската война. В духовно отношение тя е точно толкова моя, колкото и на всеки друг, тъй като Брукс я е построил, също като много други такива къщи в квартала, без да има конкретен обитател предвид.

Първият човек, който я харесал, също както ракът отшелник се намърдва в празната черупка на някой охлюв, бил един друг германец, Фердинанд Трауд. Той бил директор на Немското свободно училище на Източна Четвърта улица номер 142.

Семейство Трауд се изнесли през 1875 година и се нанесъл брокерът Юлиус Бруно. Юлиус Бруно се изнесъл през 1887-а и се нанесъл Петер Гьоц. Петер Гьоц се изнесъл през 1891-ва и се нанесла Луиза Герлах. И така нататък.

Самият аз купих къщата преди осем години от Робърт Готлиб, главният редактор на издателство „Алфред А. Кнопф“, който се премести да живее в една къща отсреща, и Джил Кременц, която сега е моя съпруга, и аз се нанесохме.

Джил се занимава с фотография на партера. Аз се занимавам с писане на най-горния етаж. Заедно обитаваме двата етажа по средата.

* * *

Хората в този град се отнасят много добре с мен, макар че съм роден много далече оттук. Свикнали са с непознати, които правят хубави неща в изкуството, а аз от време на време правя по нещо добро като писател.

Най-приятната любезност, оказана ми тук, беше една покана от епископалната църква „Сейнт Клемънтс“, в чието паство има много актьори, да изнеса проповедта на Цветница през 1980 година. В тази църква, която освен това е и театър, е обичайно веднъж годишно някой непознат да изнася проповед.

Олтарът й е подвижен, понеже предната част на църквата е и сцена. Много малко са пиесите, в които олтарът е неподвижна част от декора. Така че сутринта, когато проповядвах, олтарът временно беше изкаран на сцена, представляваща кухнята на манхатънско жилище отпреди поне шейсетина години — преди да се родя.

Не знам от коя пиеса беше този декор. Не попитах. Исках да си представям, че е от пиеса за европейските имигранти в Ню Йорк и техните деца. Щастлив бях да говоря от този декор като потомък на имигранти, заселили се много по-навътре в страната, имигранти, за които нюйоркчани обикновено не са знаели почти нищо и са си мислели най-лошото.

Ето какво казах:

„Запленен съм от Проповедта на планината. Да бъдеш милостив, ми се струва единствената хубава идея, която сме получили до този момент. Може би скоро ще се появи още една хубава идея и така ще имаме две хубави идеи. Каква би могла да е втората идея? Не зная. Откъде бих могъл да знам? Ще предположа съвсем наслуки, че може да е свързана с музиката. Често съм се питал какво е музиката и защо толкова я обичаме. Може би музиката е раждането на втората хубава идея.

Избрах да прочета първите осем стиха от дванайсетата глава на Евангелие от Йоана, в които не става дума за Цветница, а за предишната нощ — за навечерието на Цветница, за време, което бихме могли да наречем «Нардница». Надявам се това да е достатъчно близо до Цветница, за да останете доволни. Онзи ден попитах един епископален свещеник какво трябва да ви кажа за самата Цветница. Тя ми отговори, че трябва да ви кажа каква великолепна сатира е това за разкоша, показността и почестите в нашия свят. Така че ви го казвам.

Свещеникът бе Каръл Андерсън, която продаде сградата на своята църква, за да оцелее духовното й паство. Нейната енория е «Вси ангели», на Западна Осемдесета улица, недалеч от Бродуей. Продаде църквата, но запази енорийския дом. Предполагам, че повечето от ангелите, ако не и всичките, още са там.

По отношение на стиховете за навечерието на Цветница — избрах тях, защото в осмия стих Иисус казва нещо, което много мои познати смятат за доказателство, че на самия Иисус понякога му е идвало до гуша от хора, постоянно търсещи милост. Чета от преработената стандартна Библия, вместо от тази на крал Джеймс, защото ми е по-лесна за разбиране. Освен това накрая твърдя, че Иисус просто се е шегувал, а човек не може да се шегува на английския на крал Джеймс. И най-смешният виц на света, разказан на английския на крал Джеймс, е обречен да звучи като Чарлтън Хестън.

Чета:

«Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.

Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.»[1]

Така завършва четенето и макар да ви обещах шега, тук няма нищо смешно. Всъщност четенето завършва с два много потискащи извода, че Иисус е изпитвал поне малко самосъжаление и че в края на земната си мисия поне за момент му е дошло до гуша да слуша за бедните.

Между другото, последният стих във версията на крал Джеймс е почти същият: «Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате».[2]

Каквото и да е казал Иисус на Иуда, казал го е на арамейски, разбира се, а до нас е стигнало през иврит, гръцки, латински и архаичен английски. Може да е казал само нещо като: «Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога». Може някакъв нюанс да се е изгубил при превода. А и да не забравяме, че при преводите обикновено първо се губят шегите.

Бих искал да възстановя изгубеното. Защо ли? Защото, като почитащ Христос агностик, съм бил свидетел на много нехристиянска нетърпимост към бедните, насърчавана от цитата: «Защото сиромасите всякога имате със себе си».

Говоря предимно за младостта си в Индианаполис, Индиана. Независимо къде съм и на колко години съм, все още говоря почти само за младостта си в Индианаполис, Индиана. Всеки път, докато бях млад, когато някой там започнеше да се тревожи за бедните, се намираше извънредно достопочтен хужър[3], може би чичо или леля, да каже, че самият Иисус се е отказал да се справя с тях. Обикновено този човек перифразираше осмия стих от дванайсетата глава на Евангелие от Йоана — бедните са безнадеждни. Никога няма да се отървем от тях.

Тогава беше прието да се говори, че бедните са безнадеждни, защото са мързеливи или глупави, че пият прекалено много, имат твърде много деца, държат си въглищата във ваната и прочее. Обикновено се намираше някой да цитира Кин Хъбард, хумористът от Индиана, който беше казал, че един негов познат бил толкова беден, че имал двайсет и две кучета[4]. И така нататък.

Ако тези хужъри бяха живи, а те не са, щях да им кажа, че Иисус просто се е шегувал и дори не е мислел толкова за бедните.

Щях да им кажа и още нещо, което не е необходимо да казвам точно на тази конгрегация — шегите могат да бъдат и благородни. Смехът е също толкова възвишен като сълзите. Смехът и сълзите са отговор на объркването и изтощението, на безполезните опити да мислиш и да се бориш. Аз лично предпочитам да се смея, защото после бъркотията е по-малко и защото много по-бързо мога да започна пак да мисля и да се боря.

Добре:

Навечерието на Цветница е. Иисус е объркан и изтощен. Знае, че един от най-близките му сподвижници скоро ще го предаде за пари, а той самият ще бъде подиграван, измъчван и убит. Ще изпита всичко, което един смъртен изпитва, умирайки в конвулсии на кръста. Посещението му сред нас е към своя край, но животът трябва да продължи постарому още малко.

Пак е време за вечеря.

Колко вечери му остават на Иисус? Пет, струва ми се.

Самите му сътрапезници тази вечер са подигравка. Единият е Иуда, който ще го предаде. Другият е Лазар, който неотдавна четири дни е бил мъртъв. Лазар е бил толкова мъртъв, че чак миришел, твърди Библията. Лазар със сигурност е замаян и не е много добър събеседник, а и не е непременно благодарен, че пак е жив. Много съмнително щастие е да те върнат обратно от мъртвите.

Ако бях чел още малко, щяхме да разберем, че отвън е имало тълпа, нетърпелива да види Лазар, не Иисус. Лазар е звездата на деня, поне що се отнася до тълпата.

Винаги може да се разчита на тълпата да види чудото откъм грешната му страна.

Там са двете сестри на Лазар, Марта и Мария. Те поне са изпълнени със съчувствие и имат богато въображение как да бъдат полезни. Мария започва да масажира и парфюмира краката на Иисус Христос с мехлем, направен от растението нард. Иисус има човешки кости и е облечен в човешка плът, така че сигурно му е било страшно приятно от това, което Мария прави с краката му. Много еретично ли ще бъде да допуснем, че Иисус е притворил очи?

Това идва в повече на завистливия лицемер Иуда, който, преструвайки се на по̀ католик от папата, казва: «Ей… това не е християнско. Вместо да хабим това нещо за краката ти, по-добре да го бяхме продали и раздали парите на бедните».

А Иисус му отговаря на арамейски: «Иуда, не се притеснявай. Достатъчно бедни ще има и след като си отида».

Нещо подобно биха казали Марк Твен или Ейбрахам Линкълн в подобна ситуация.

Ако Иисус наистина го е казал, това е божествен черен хумор, много подходящ за такива обстоятелства. Той казва всичко за лицемерието и нищо за бедните. Това е християнска шега, която позволява на Иисус да се държи възпитано с Иуда, като в същото време го порицава за лицемерието му.

«Иуда, не се притеснявай. Достатъчно бедни ще има и след като си отида.»

Да ви го изопача ли още веднъж? «Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.»

Моят превод не наранява думите в Библията. Малко съм им разменил местата не само за да ги превърна в подходящата за случая шега, но и за да ги хармонизирам с Проповедта на планината. Проповедта на планината предполага милост, която никога не намалява и не изчезва.

Това наистина беше една глупава проповед. Сигурен съм, че нямате нищо против. Хората не ходят на църква, за да слушат проповеди, а за да си мечтаят за Бог.

Благодаря ви за мило престореното ви внимание.“

Бележки

[1] Йоан 12:1-8, Синодална Библия, 1995 г. — Б.пр.

[2] Т.нар. Цариградски превод от 1871 г. — Б.пр.

[3] Хужър — официалното наименование на жител на щата Индиана. — Б.пр.

[4] Алюзия към цитата на прочутия американски хуморист Джош Билингс (1818–1885): «Никой не е толкова беден, че да не може да си позволи едно куче». — Б.пр.

Край