Кърт Вонегът
Цветница (16)

15
Нова версия на Джекил и Хайд

С Лий Губър, продуцентът от Бродуей, се сприятелихме, докато работехме заедно в нюйоркския Съвет по изкуствата. През лятото на 1978 година той ме помоли да напиша съвременна версия на новелата на Робърт Луис Стивънсън „Д-р Джекил и мистър Хайд“ за музикалната сцена. Оригиналът, между другото, е съвсем тънък, не повече от шейсет страници. В него почти няма изградени образи, той е изненадващо повърхностен и без много персонажи. Това е първото произведение, за което Стивънсън е получил пари.

Аз не взех нищо за моята версия. Намирам я за великолепна, макар и малко небрежна и кратка. Казва се „Професорът по химия“ и представлява следното:

 

 

Време: наши дни, пролет.

Място: „Суитбред“, малък колеж в покрайнините на Филаделфия.

Първа сцена: портите на колежа, на обяд.

 

 

При вдигането на завесата: виждаме хор от студенти и студентки, отчаяно нещастни, демонстриращи скръбта си по екстравагантни начини. Една особено красива и заплесната студентка се казва КИМБЪРЛИ. Ученолюбивият й приятел се казва САМ. Всеки персонаж държи екземпляр от студентския вестник, от който разбират, че колежът е банкрутирал и вероятно ще бъде закрит.

 

 

КИМБЪРЛИ: Не мога да го понеса!

САМ: Какъв е този свят, в който са възможни такива неща?

ПЪРВИ СТУДЕНТ: Какво прогнило, смърдящо общество!

 

 

И така нататък. Виковете стават все по-музикални, а оплакването — по-структурирано, така че се оформя песен и танц за злочестата съдба. До този момент обаче не се споменава каква е причината за нещастието. Изпълнението завършва със студенти, пръснати в унили пози.

 

 

ПЪРВИ СТУДЕНТ: Искам да се напия.

САМ: Какво ще помогне това?

ПЪРВИ СТУДЕНТ: Поне ще мога да повърна.

КИМБЪРЛИ: Така или иначе, го правиш.

 

 

САЛИ КАТКАРТ, копие на Джуди Гарланд, влиза бодро, облечена като мажоретка, с вдигнати помпони. Не е чула новината.

 

 

САЛИ: Ей, банда, защо сте провесили носове? Пролет е!

КИМБЪРЛИ: Къде беше, Сали?

САЛИ: Репетирахме с мажоретките. (Започва да танцува.) Хайде С, хайде У, хайде И, хайде Т! Хайде Б, хайде Р, хайде Е, хайде Д! Суитбред! Суитбред! Суитбред!

САМ: Колежът е банкрутирал, Сали.

САЛИ: О, не!

САМ: (Подава й вестника.) Това е „Дейли Панкреас“.

КИМБЪРЛИ: Нямаше да посмеят да го публикуват, ако не беше вярно.

САЛИ: (Чете.) „Банкрут! Затваря завинаги след две седмици.“ Най-невинният колеж на света.

САМ: Остави помпоните, Сали. Вече няма кого да подкрепяш.

САЛИ: Още няма да ги оставя, Сам… само ще ги сваля долу.

ХОР: (Пеят в един глас, силен акорд.) Долууууууууууууууууууууу.

 

 

ДЖЕРИ РИВЪРС, копие на Мики Руни и президент на студентския съвет, влиза с баща си, ФРЕД ЛЕГХОРН, хитър селяндур, крал на механизираното птицевъдство.

 

 

САМ: Ей, това е Джери Ривърс, президентът на студентския съвет.

ДЖЕРИ: Банда, това е петият и вероятно последният съпруг на майка ми, Фред Легхорн, най-големият производител на пилета в света.

САЛИ: Омръзват ли ви някога пилетата, мистър Легхорн?

ЛЕГХОРН: На когото му омръзват пилетата, му омръзва живота.

САМ: Чу ли за банкрута, Джери?

ДЖЕРИ: Да. Чудя се какво могат да направят няколко обикновени хлапета като нас.

 

 

ДЖЕРИ кръстосва ръце зад гърба си и танцува степ, докато обмисля проблема. Спира и се обръща към хора.

 

 

ДЖЕРИ: Вие имате ли някакви идеи?

 

 

Хористите кръстосват ръце зад гърбовете си и повтарят стъпките му в унисон. Спират и изпяват следващата реплика с изумителен хоров ефект.

 

 

ХОР: Какво могат да направят обикновени хлапета като нас, за каквото и да е?

ЛЕГХОРН: Може би можете да направите благотворителна разпродажба.

САЛИ: Мистър Легхорн, не можете ли да ни дадете няколко милиона?

ЛЕГХОРН: Дойдох да видя как се справя доведеният ми син с десет хиляди долара на година и трябва да призная, че не съм впечатлен. Прилича ми на Дисниленд без атракциите.

КИМБЪРЛИ: Но ние сме бъдещето на вашата нация!

ЛЕГХОРН: Точно това имам предвид.

ДЖЕРИ: Чакайте малко! Сетих се! Ще поставим мюзикъл на Бродуей с всички талантливи хора тук!

ХОР: (Поразени, в един глас.) Уау! Мислиш ли, че ще успеем?

ДЖЕРИ: Защо не? Ще направим нещо кичозно с деца и за един сезон ще изкараме достатъчно пари да издържаме тая академична барака за години напред!

ХОР: (В един глас.) Леле-мале!

САЛИ: Джери… само един въпрос: още ли сме влюбени?

ДЖЕРИ: Имаш предвид, въпреки банкрута ли? Рано е да се каже.

САЛИ: Ще чакам.

 

 

АЛБЪРТ УАЙТФИЙТ, обичният стар президент на колежа и философ, влиза, покрусен от мъка заради банкрута. Утешава го Д-Р ХЕНРИ ДЖЕКИЛ, уважаваният ръководител на факултета по химия, и ПОПС, изкуфялото университетско ченге. УАЙТФИЙТ и ДЖЕКИЛ са облечени в академични тоги и шапки. ПОПС е с униформа на полицай от нямото кино. Сцената е невъобразима. Студентите гледат с ужас и съжаление как УАЙТФИЙТ си скубе косите, разкъсва си дрехите, нахлузва си кофа за боклук на главата и прочее.

 

 

УАЙТФИЙТ: Не искам да живея повече!

ПОПС: Моля ви, сър… студентите гледат.

УАЙТФИЙТ: Не ме интересува!

ПОПС: Не бива да виждат президента на колежа си в такова състояние. Могат да пишат у дома.

УАЙТФИЙТ: Заслужавам да ме обесят на Стария бряст за това, което направих.

ДЖЕКИЛ: Елбърт, не си направил нищо по-различно от един милион други глупаци.

УАЙТФИЙТ: (Прегръща Джекил.) О… д-р Хенри Джекил… шефът на химическия факултет и най-добрият ми приятел. Преданият стар Хенри, единственият преподавател с щатска репутация.

ДЖЕРИ: Президент Уайтфийт… д-р Джекил… какво стана с гаранционния фонд, който трябваше да е толкова голям и така добре инвестиран… „Ксерокс“, „Полароид“, „Ай Би Ем“.

УАЙТФИЙТ: (Отеква трагично.) „Ксерокс“, „Полароид“, „Ай Би Ем“.

 

 

Тук започва страхотно ритмично изпълнение, все по-нарастващо, което се състои от имената на известни фирми. Всички са обзети от влудяващия, лигав боен танц на богатството. Завършва в задъхано изтощение.

 

 

ЛЕГХОРН: Какво стана с тези акции?

КИМБЪРЛИ: (Сексуално възбудена от богатството.) Всички тези горещи, твърди, здрави акции. Ммм! Ммм!

УАЙТФИЙТ: Един късо подстриган и сладкодумен инвестиционен съветник дойде в кабинета ми преди два месеца. В този момент четях Платон.

САМ: Коя част от Платон, сър?

УАЙТФИЙТ: (Възмутено.) Вече не съм длъжен да отговарям на подобни малоумни въпроси. Четях Платон и точка.

САМ: Да, сър.

УАЙТФИЙТ: Всичко е толкова объркано. Вече не знам къде започва и къде свършва. Този инвестиционен съветник ми каза: „Вдигни кървясалия си поглед от пожълтелите страници, стари философе. Погледни истинския свят! Могат да се печелят пари! След два месеца колежът «Суитбред» може да е два пъти по-богат от «Харвард»“.

САЛИ: Но „Харвард“ е много голям!

КИМБЪРЛИ: „Харвард“ е много труден!

САМ: Там наистина са много сериозни.

УАЙТФИЙТ: „Инвестирай всичко в какаови фючърси“, каза той.

ЛЕГХОРН: О, боже.

УАЙТФИЙТ: Моля ви, за бога, никой да не споменава какао в мое присъствие.

САЛИ: Какво означава какаови фючърси?

УАЙТФИЙТ: Все още не знам.

КИМБЪРЛИ: Ще отида да го потърся в библиотеката.

УАЙТФИЙТ: Точно затова сте тук — да се научите как да търсите разни неща.

ЛЕГХОРН: (Към Кимбърли.) Потърси на буквата К.

КИМБЪРЛИ: (Искрено.) Благодаря за съвета.

 

 

КИМБЪРЛИ излиза.

 

 

УАЙТФИЙТ: Ако докторската ми дисертация не беше за философските доводи против самоубийството, досега да съм мъртъв.

ДЖЕРИ: Д-р Уайтфийт?…

УАЙТФИЙТ: (Показва, че е нон компос ментис^[1] от ненавист към самия себе си.) Бъл, бъл, бъл.

ДЖЕРИ: Сър… говорих с другите и смятаме, че можем да поставим мюзикъл на Бродуей.

УАЙТФИЙТ: Хлъц.

ЛЕГХОРН: Това е най-умното, което казахте досега.

ДЖЕРИ: Още не съм измислил за какво ще се разказва.

САЛИ: Ти си гений в шоу бизнеса, Джери. Можеш да направиш всичко.

САМ: Можем да поставим живота на Иисус Христос.

ДЖЕРИ: Може би.

САЛИ: (Пее с мелодията на „Ах, мой мили Августин“.)

Мария Магдалена,

Магдалена, Магдалена…

Аз съм Мария Магдалена.

Какво правиш ти?

 

 

ПОПС: (Със същата мелодия.)

Имам проказа, проказа, проказа.

От проказа съм болен.

Кой ще ме цери?

 

 

ДЖЕРИ: Не, не, Иисус Христос е поставян от деца до смърт. (Закъсняла реакция.) Я виж ти, Попс, не знаех, че можеш да пееш.

ПОПС: Бях на път да стана голяма звезда на сцената, екрана и радиото. Само че тогава прегазиха кучето ми и навлязох в период на дълбока депресия, от която така и не се възстанових. Никой не започва кариера като университетско ченге.

ДЖЕКИЛ: Майната му… знаете ли, длъжен съм да направя нещо да помогна. Да измисля някакво химическо откритие.

УАЙТФИЙТ: Вече даде на света рецептата за бананова торта „Бети Крукър“.

ДЖЕКИЛ: Имам предвид нещо много опасно, като за Нобелова награда. Не можеш да изкараш акъла на хората с бананова торта.

ДЖЕРИ: Хайде, момчета! Да действаме! Да вървим в мемориалния театър „Милдред Пийзли Бангтрий“ и да видим какво можем да направим. Ще останем цяла нощ!

ДЖЕКИЛ: И аз ще остана цяла нощ! Толкова е вълнуващо! Точно такъв тласък ми трябваше от години.

 

 

Всички студенти излизат.

 

 

ЛЕГХОРН: Коя е Милдред Пийзли Бангтрий?

УАЙТФИЙТ: Идея си нямам.

 

 

Влиза КИМБЪРЛИ.

 

 

КИМБЪРЛИ: Извинете…

 

 

ЛЕГХОРН, ДЖЕКИЛ, УАЙТФИЙТ и ПОПС се събират като водевилен квартет и сърцераздирателно пеят баладата „С какво можем да ти помогнем, момиченце?“.

 

 

КИМБЪРЛИ: Свършихте ли?

ЛЕГХОРН, ДЖЕКИЛ, УАЙТФИЙТ, ПОПС: (Продължават да пеят в един глас.) Докрай.

 

 

КИМБЪРЛИ: В коя сграда е библиотеката?

 

 

ЗАВЕСА

* * *

Втора сцена: лабораторията на д-р Джекил. Десет часът вечерта. Фон с нарисувани врата и прозорец, които се отварят.

 

 

При вдигането на завесата: часовникът на библиотеката удря десет часа. Вие куче. Д-Р ДЖЕКИЛ е сам и страшно се мъчи да измисли нещо подходящо за откриване. Театърът е съвсем близо.

 

 

ДЖЕКИЛ: Мътните го взели. Трябва да си сложа старата шапка за мислене и да мисля. Господи, толкова е шантаво да се опитваш да измислиш нещо, за което никой досега не се е сещал. Всичко, което ми хрумва, вече е измислено.

 

 

ДЖЕРИ се появява на прозореца. Той е отчаян.

 

 

ДЖЕРИ: Д-р Джекил… май ще трябва сам да спасявате колежа. Не можем да измислим сюжет.

ДЖЕКИЛ: В лабораторията не е много весело, момчето ми. Защо винаги става така, че когато ти трябва идея като за Нобелова награда, не можеш да измислиш нищо?

ДЖЕРИ: Изпращам ви малко вдъхновение. Дано да помогне.

ДЖЕКИЛ: Вдъхновение ли?

ДЖЕРИ: Ще видите.

 

 

ДЖЕРИ излиза. ЛЕГХОРН чука на вратата.

 

 

ДЖЕКИЛ: Антре.

 

 

ЛЕГХОРН влиза с бутилка с някакъв зелен химикал.

 

 

ЛЕГХОРН: Чудя се дали бихте могли да го анализирате. Това е някаква дрога, с която един от конкурентите ми храни пилетата. Искам да знам какво съдържа. Ще ви платя добре.

ДЖЕКИЛ: Това е все едно да поискате Айнщайн да ви направи ревизия.

ЛЕГХОРН: Не е можел да си завърже и връзките на обувките сам. Всеки го знае. (Забелязва редица шишенца.) Половин галон ЛСД! Амфетамини! Барбитурати! Куалуд! Витамин Е. Какво правите с тези неща?

ДЖЕКИЛ: Прибирал съм ги от студентите.

ЛЕГХОРН: Не е чудно, че ви смятат за такъв талант. Ще ви дам петстотин долара, ако успеете да ми направите анализ на това нещо, преди да си замина… утре по обяд. Но само в случай че онази работа с Нобеловата награда се провали. Лека нощ.

 

 

ЛЕГХОРН излиза. ДЖЕКИЛ помирисва пробата.

 

 

ДЖЕКИЛ: Ухаааа! От това ще ти настръхнат космите! Мирише ми на смес от мента и потни крака.

 

 

САЛИ чука на вратата и вика съблазнително.

 

 

САЛИ: Д-р Джекил, д-р Джекил!

ДЖЕКИЛ: Антре.

 

 

САЛИ влиза начело на колона студентки в прозрачни нощници. Дошли са да го вдъхновят. Сред тях е и КИМБЪРЛИ.

 

 

ДЖЕКИЛ: (Вцепенен, отстъпва.) Що за капан е това? През живота си не съм имал нищо общо със секса!

САЛИ: Това не е секс.

ДЖЕКИЛ: Не е ли?

САЛИ: Ние сме музи. Джери ни облече като музи и ни каза да дойдем и да ви вдъхновим.

ДЖЕКИЛ: Как не ми се иска да го обяснявам на щатската полиция.

САЛИ: Просто се отпуснете и се наслаждавайте.

 

 

Започва музика и момичетата се впускат в нещо като „Ринги, ринги, рае“ около ДЖЕКИЛ, гъделичкат го, духат му в ушите, обсипват го с цветя и прочее. Танцът свършва с ДЖЕКИЛ в крайно компрометираща поза. УАЙТФИЙТ влиза, без да чука, и е потресен.

 

 

УАЙТФИЙТ: Отвратен съм! Обезсърчен съм! Скандализиран съм!

ДЖЕКИЛ: Не е това, на каквото ви прилича.

УАЙТФИЙТ: Прилича ми на професор, който играе „Ринги, ринги, рае“.

САЛИ: Ние сме виновни, д-р Уайтфийт.

УАЙТФИЙТ: Какво разбирате вие, глупави девственици такива? Не можете да намерите и собствените си задници с две ръце.

КИМБЪРЛИ: (С гордост, невинно.) Току-що си намерих своя.

УАЙТФИЙТ: (Сочи ДЖЕКИЛ.) Ето този човек е отговорен. Той не е само д-р Джекил… той е д-р Джекил и мистър Хайд.

САЛИ: (Повтаря замислено.) Д-р Джекил и мистър Хайд. (По-уверено.) Д-р Джекил и мистър Хайд! Точно така!

ДЖЕКИЛ: Кой е мистър Хайд?

САЛИ: Това е сюжетът на нашия мюзикъл! Д-р Джекил и мистър Хайд — никога не е поставян. Отивам да кажа на Джери!

УАЙТФИЙТ: Чакайте малко! Ами това морално безчинство, което заварих тук?

САЛИ: (Докато излиза, извеждайки останалите студентки.) Кофти — откакто пропиляхте гаранционния фонд за какаови фючърси, вече не сте морален лидер за мен. Нямате мозък колкото и едно пиле.

 

 

САЛИ и студентките излизат.

 

 

УАЙТФИЙТ: Май сам си го изпросих. Може би не е зле да ми говорят така от време на време.

ДЖЕКИЛ: Кой е мистър Хайд?

УАЙТФИЙТ: От прочутия разказ „Д-р Джекил и мистър Хайд“ на Клеър Бут Лус.

ДЖЕКИЛ: Не съм го чувал.

УАЙТФИЙТ: Казвате се Джекил и не сте чували за един от най-известните разкази в литературата — разказ, в който го има вашето име?

ДЖЕКИЛ: Не ви карам да се чувствате като нещо, домъкнато от котката, само защото не разбирате от химия. Не ме карайте да се чувствам като нещо, домъкнато от котката, само защото не разбирам от литература.

УАЙТФИЙТ: Става дума за един човек, който открива вещество, което променя характера и вида му, щом го изпие. От милия д-р Джекил става ужасният мистър Хайд.

ДЖЕКИЛ: Сам ли го изпива?

УАЙТФИЙТ: И се превръща в чудовище.

ДЖЕКИЛ: Не го дава на никого. Пие го сам.

УАЙТФИЙТ: Точно така.

ДЖЕКИЛ: (Вдъхновено.) Виж ти… това се казва смелост.

 

 

От театъра се чуват радостни възгласи, когато САЛИ съобщава добрата новина.

 

 

ДЖЕРИ: (Отдалече.) Това е, момчета! Джекил и Хайд!

 

 

ЗАВЕСА

* * *

Трета сцена: голата сцена на мемориалния театър „Милдред Пийзли Бангтрий“ — няколко минути по-късно.

 

 

При вдигането на завесата: всички студенти са на сцената, с изключение на ДЖЕРИ, САЛИ, КИМБЪРЛИ и САМ. Развълнувани са, че ще поставят „Д-р Джекил и мистър Хайд“. ПОПС гледа. Момичетата още са по нощници.

Под акомпанимента на страховита музика те опитват да се правят на чудовища, да се смеят откачено и като цяло да се плашат една друга.

Влизат ДЖЕРИ, САЛИ, КИМБЪРЛИ и САМ, натоварени с викториански костюми и реквизит.

 

 

ДЖЕРИ: Е, малките, вижте какво намерихме в гардеробната. Елате да го вземете.

 

 

Оставят костюмите и всички започват да се обличат, включително САЛИ, КИМБЪРЛИ и САМ.

 

 

ПОПС: Може ли и аз да си избера костюм?

ДЖЕРИ: Не. Така си добре. Трябва ни комедийно ченге.

ПОПС: (Обидено.) В пистолета ми има истински куршуми.

ДЖЕРИ: Шегуваш се! Не бива да ти поверяват и воден пистолет, зареден с лимонада.

ПОПС: Много ти благодаря.

ДЖЕРИ: Моля.

 

 

От кулисите се появява ЛЕГХОРН, впечатлен от някаква машина, която е видял там.

 

 

ЛЕГХОРН: Имате ли нещо против да ви погледам, генийчета?

ДЖЕРИ: С удоволствие, тате.

 

 

Всички, с изключение на ДЖЕРИ, ЛЕГХОРН и ПОПС, се обръщат с гръб към публиката и се гримират, превръщайки се в Дракула, Франкенщайн, Върколака и други подобни.

 

 

ЛЕГХОРН: Вече можеш да не ме наричаш така. С майка ти подадохме молба за развод.

ДЖЕРИ: Добре, който и да си, сядай някъде.

ЛЕГХОРН: Там отзад има страхотна машина. Прилича на една от старите ми индустриални фурни за пилета, от едно време.

 

 

ДЖЕРИ поглежда и е впечатлен.

 

 

ДЖЕРИ: Леле-мале! Машина за мъгла — останала е от рокендрол версията на „Макбет“.

ЛЕГХОРН: Има и някакви корабни свирки.

ДЖЕРИ: Останали са от рокендрол версията на „Стареца и морето“. (Заема мястото си в средата на сцената.) Добре, банда… обърнете се насам.

 

 

Всички се обръщат към него и ефектът е ужасяващ.

 

 

ДЖЕРИ: О, не — не може всички да са чудовища!

САЛИ: Ама всички обичаме чудовищата.

 

 

Започва номер, в който се пее как всички обичат чудовищата, но не всеки има късмета да е чудовище, някои хора трябва да са красиви и следователно мразени от всички, и прочее.

 

 

ДЖЕРИ: Ха… чудя се какво ли прави истинският Джекил в лабораторията?

ЛЕГХОРН: Не може да запали и една Бунзенова горелка, ако питате мен.

 

 

ЗАВЕСА

* * *

Четвърта сцена: лабораторията на д-р Джекил — няколко минути по-късно.

 

 

При вдигането на завесата: през отворения прозорец от театъра се носи идиотска рок музика. Състои се от непрекъснато повтаряне на „Джекил и Хайд! У-у, бейби, готиният Джекил и Хайд!“. ДЖЕКИЛ е сам, весело смесва ЛСД и неизвестната храна за пилета с още някакви съставки в голяма колба, от която излиза нездрав пушек.

ДЖЕКИЛ затваря прозореца, заглушавайки музиката. Продължава да работи, тананикайки си с мелодията на Дворжаковата „Хумореска“.

 

 

ДЖЕКИЛ: (Пее.)

Вървяхме си из парка двама

и бъркахме на статуите в гъза.

Щом на Шърман конят го понесе,

значи можеш и ти!

 

 

На вратата се чука.

 

 

ДЖЕКИЛ: (Настрана.) Хммм. Потенциално морско свинче. (Към чукащия.) Антре, сил ву пле.

 

 

Влиза съпругата на ДЖЕКИЛ, великолепна, трагично пренебрегвана по-възрастна жена. Той не я разпознава. Тя веднага започва да му пее с богат контраалт сърцераздирателна песен за пълната си отдаденост нему.

 

 

ДЖЕКИЛ: Мога ли да попитам коя сте вие?

МИСИС ДЖЕКИЛ: Аз съм жена ти, Хенри.

ДЖЕКИЛ: Да, да, да, точно така. Сега се сетих.

МИСИС ДЖЕКИЛ: Когато не се прибра у дома за вечеря, тръгнах да обикалям да видя какво ти се е случило.

ДЖЕКИЛ: (Истински загрижено.) Добре ли съм?

МИСИС ДЖЕКИЛ: Ти си тук.

ДЖЕКИЛ: Слава богу. Можех да се търкалям в някоя канавка.

МИСИС ДЖЕКИЛ: Казват, че много се стараеш за Нобелова награда.

ДЖЕКИЛ: (Прочувствено.) Аз съм нов човек, Милдред.

МИСИС ДЖЕКИЛ: (Поправя го.) Хортънс.

ДЖЕКИЛ: Аз съм нов човек, Хортънс. Знаеш ли какво, изглеждаш ми жадна.

МИСИС ДЖЕКИЛ: Жадна ли?

ДЖЕКИЛ: (Предлага й колбата.) От това ще ти настръхнат космите.

МИСИС ДЖЕКИЛ: Защо трябва да ми настръхват космите?

ДЖЕКИЛ: Просто така се казва. За всичко ли трябва да се заяждаш? Не знам как бракът ни е оцелял досега.

МИСИС ДЖЕКИЛ: Това нещо мирише много гадно!

ДЖЕКИЛ: Но ти много ме обичаш. Нали така каза?

МИСИС ДЖЕКИЛ: Да… така казах.

ДЖЕКИЛ: Добре… хайде, пий, гъл-гъл; хайде, пий, гъл-гъл.

МИСИС ДЖЕКИЛ: Това е единственото, което някога съм ти отказвала.

 

 

МИСИС ДЖЕКИЛ излиза с достойнство.

 

 

ДЖЕКИЛ: (Настрана.) Ако нещо ме вбесява, това е женската независимост. (На себе си.) Добре, момчето ми… ако си решил да ходиш в Стокхолм, ще трябва да изпиеш това. Няма какво да губя.

 

 

Запушва си носа и пие. Отначало не се случва нищо, след това започва ужасяващо превъплъщение. Той забива нокти в гърлото си, издава нечовешки звуци, пада на пода и се търкулва под едно бюро, изчезвайки от поглед. Когато се появява отново, той се е превърнал в огромно, смъртоносно пиле. Отваря прозореца и махайки с криле, потъва в нощта.

 

 

ЗАВЕСА

* * *

Антракт

* * *

Пета сцена: сцената в полунощ същата вечер. Студентите са построили декор, представляващ лондонска улица от XIX век. От ляво на дясно има три фасади — долнопробна пивница, зловещ склад, в който Джекил провежда своите експерименти, и достопочтеният дом на Джекил. Всички те имат отварящи се врати. Има улични фенери. На видно място на тайната лаборатория е закачена табела „Тайна лаборатория“.

 

 

Преди вдигането на завесата: часовникът на библиотеката бие полунощ.

При вдигането на завесата: всички персонажи, с изключение на УАЙТФИЙТ, Д-Р ДЖЕКИЛ и МИСИС ДЖЕКИЛ, са на сцената. Всички, освен ЛЕГХОРН, който е просто зрител в обикновения си костюм, са облечени във викториански дрехи от всички обществени прослойки. ПОПС е полицай и вече е на пост. САЛИ е проститутка със златно сърце, очакваща клиенти под един уличен фенер. ДЖЕРИ, който ще играе д-р Джекил, е с цилиндър и пелерина и ръководи студентите, които още работят по декора, боядисват, коват пирони. Сред тях са САМ, със сако от туид и елегантни обувки, който ще е Ътърсън, най-добрият приятел на Джекил, и КИМБЪРЛИ, облечена като детегледачка. Натруфената й детска количка е паркирана на улицата. ЛЕГХОРН гледа с интерес машината за мъгла, която в момента бълва бели облаци.

 

 

ДЖЕРИ: Добре, момчета… така става. Искаме само обща представа. Не е необходимо всичко да е идеално тази вечер.

 

 

Студентите оставят инструментите и се събират на улицата в очакване на инструкции. ЛЕГХОРН отива при ДЖЕРИ.

 

 

ЛЕГХОРН: Пуснах машината за мъгла.

ДЖЕРИ: Виждам.

ЛЕГХОРН: Това наистина е една от старите ми индустриални фурни за пилета. Не знаех, че ги продават като машини за мъгла.

ДЖЕРИ: Не са евтини.

ЛЕГХОРН: Нищо не е евтино. Ако някога ти се наложи да опечеш половин тон пилета за пет минути, можеш да го направиш… с перата и всичко останало.

ДЖЕРИ: Добре че ми го каза.

САЛИ: Обичам те, Джери. Бих дала живота си за теб, ако поискаш.

ДЖЕРИ: Добре че ми го каза. По местата, всички!

 

 

ДЖЕРИ влиза в къщата на Джекил. ЛЕГХОРН се оттегля в единия край на авансцената. САЛИ остава под фенера. ПОПС продължава да патрулира. Хора от нисшите слоеве влизат в кръчмата. КИМБЪРЛИ с количката и САМ излизат зад кулисите. Останалите оформят сцена на лондонска улица в късния следобед.

Рок групата в ямата на оркестъра започва да свири подходяща музика, която ще бъде композирана от другиго, и започва безспирен рок балет за Джекил и Хайд.

 

 

Историята, чиято хореография ще бъде направена от другиго, върви приблизително по следния начин, като част от информацията се пее.

 

 

Всички на улицата са щастливи, но се тревожат за настъпващата нощ и мъглата. Само преди няколко дни е извършено убийство на проститутка под фенера, под който стои САЛИ.

 

 

Д-р Джекил, в изпълнението на ДЖЕРИ, излиза от дома си като олицетворение на благоприличието и всички го разпознават и му се възхищават. Той се опитва да се вмъкне в тайната си лаборатория, без да го забележат. Докато чака подходящия момент, извършва благородни постъпки, които всички забелязват и им се възхищават. Вдига боклук, изхвърлен от някого, и го пуска в кофата, дава пари на просяк, любезно отхвърля поканата на проститутката САЛИ, като внимателно я наставлява, и така нататък. Влиза КИМБЪРЛИ с детската си количка, той се радва на бебето и го гъделичка по гушката. КИМБЪРЛИ излиза зад кулисите, за да се появи след няколко минути, вървейки в обратната посока.

 

 

В кръчмата започва бой, който се пренася на улицата. ПОПС се втурва да разтървава биещите се. Всички гледат, освен Джекил. Той използва случая да се шмугне в лабораторията си. Там светва лампа.

 

 

Боят е прекратен и един от побойниците кани всички в кръчмата да пият за негова сметка.

Мнозина приемат и влизат в кръчмата. Някои отказват и излизат зад кулисите. САЛИ се връща на мястото си под фенера. Улицата опустява.

 

 

Адвокатът Ътърсън, в изпълнението на САМ, излиза развълнуван на сцената. Носи голяма чанта с надпис „Адвокат“. Върви към дома на Джекил, когато го пресреща САЛИ. Двамата се пазарят. Цената й е твърде висока, услугите й са твърде ограничени, а той и без друго е твърде зает. Отива до вратата на Джекил и започва да блъска по нея. У дома няма никого. Започва да пее на публиката, че неговият клиент и добър приятел д-р Джекил току-що е написал завещание, в което оставя всичко на някой си мистър Хайд, за когото Ътърсън никога не е чувал. Страхува се, че Джекил е полудял или го изнудват. Предава се, пазари се още малко с проститутката и влиза в кръчмата, защото има нужда да изпие нещо.

 

 

ДЖЕРИ, вече като чудовищния мистър Хайд, надниква крадешком от вратата на тайната лаборатория и не вижда никого, освен проститутката. Подсвирва й и я приканва с пръст. Тя е отвратена, но трябва да работи. Влиза с него в лабораторията и вратата се затваря.

 

 

От кръчмата излиза пияница, пее песен за прелестите на любовта и изчезва с клатушкане зад кулисите.

 

 

Вратата на лабораторията се отваря. Проститутката залита навън, дрехите й са в страшен безпорядък. Хайд хвърля пари подире й и излива презрението си, докато тя ги събира. Тя излиза, разстроена и засрамена. Хайд остава на прага, оглеждайки улицата за други злини, които да извърши.

 

 

КИМБЪРЛИ влиза с детската си количка, на път за дома от парка. Тя представлява отлична възможност. Тя спира, което му дава възможност да влезе в лабораторията и да вземе кръгла черна бомба с фитил, която показва на публиката. КИМБЪРЛИ отново тръгва, но той я спира, преструвайки се на загрижен и криейки бомбата зад гърба си. Казва й, че трябва да внимава, защото май някой я следи. Тя се обръща назад, а той пъха бомбата в количката и запалва фитила.

 

 

Тя продължава по пътя си, оглеждайки се през рамо, и излиза. Хайд се пъха в лабораторията си и затваря вратата.

 

 

Зад сцената се чува страховита експлозия, от кръчмата се изсипват хора и тръгват по посока на експлозията.

 

 

Връщат се ужасени. Някои носят части от количката. Ътърсън носи едно колело. Последни идват ПОПС и КИМБЪРЛИ. ПОПС е извадил бележник и молив, опитвайки се да запише историята на КИМБЪРЛИ. По-голямата част от дрехите на КИМБЪРЛИ са отнесени. Лицето й е черно. Все още държи в ръце дръжката на количката.

 

 

Ътърсън се дръпва настрана и разсъждава върху уликата колело. Пее, че знае как неговият приятел Джекил провежда тайни опити от огромно значение и се държи странно. Чуди се дали не произвежда бомби.

 

 

Някой предлага всички да отидат в кръчмата и да изпият по едно. КИМБЪРЛИ казва, че определено има нужда. Всички отиват в кръчмата, с изключение на Ътърсън, който отива до дома на Джекил и пак чука на вратата. ДЖЕРИ, отново във вид на достопочтения Джекил, незабелязано излиза от лабораторията, пак вдига някакъв боклук и го хвърля в кофата.

 

 

Джекил изниква зад Ътърсън и му изкарва акъла. Ътърсън го пита дали изследванията му са свързани с бомби. Джекил му казва, че е изобретил начин да контролира характера на човек с химикали. Ътърсън казва, че това е по-опасно и от бомбите. Джекил отговаря, че е съвсем безопасно, без никакви странични ефекти. Признава, че многократно се е превръщал в Хайд, но повече няма да го прави, Хайд е мъртъв. „Без никакви странични ефекти ли?“, пита Ътърсън. Джекил потвърждава, но с някои уговорки — замъглено зрение понякога, запек, подуване на глезените, нищо сериозно. Ътърсън го пита как се чувства сега. Джекил казва, че никога не е бил по-добре, но в този момент получава пристъп. Превръща се в Хайд.

 

 

Той задушава Ътърсън до смърт. Това е съпроводено с театрални ефекти — Ътърсън плюе червена боя, от устата му се подава невъзможно дълъг език и прочее.

 

 

Все още стиснал Ътърсън за гърлото, Хайд, в изпълнението на ДЖЕРИ, пее тъжна песен за това как и най-идеалистичните експерименти понякога се объркват.

 

 

КИМБЪРЛИ, ПОПС и още неколцина излизат от кръчмата, всичките пияни. КИМБЪРЛИ още стиска дръжката на детската количка. Виждат как Хайд души мъртвия Ътърсън. КИМБЪРЛИ го разпознава като човека, вероятно взривил бебето, и казва на ПОПС да го застреля като бясно куче.

 

 

ПОПС вади истинския си пистолет, който е зареден, и тъй като е толкова обсебен от драмата, наистина стреля по ДЖЕРИ, пръсвайки един уличен фенер.

 

 

Всичко спира.

 

 

ДЖЕРИ: (Като ДЖЕРИ, пускайки Ътърсън.) Това беше истински куршум.

ПОПС: Казах ти, че имам истински куршуми в пистолета. Никой няма да убива никакви бебета, докато съм тук.

ДЖЕРИ: Идиот!

ЛЕГХОРН: (Бърза на сцената да обезоръжи ПОПС.) Ще го взема. (Затъква пистолета в колана си.)

ПОПС: Изгубих ума и дума.

ДЖЕРИ: А аз за малко да си изгубя живота. Марш оттука!

ПОПС: Какво да кажа, след като вече казах „съжалявам“?

ДЖЕРИ: Опитай с „довиждане“.

ПОПС: Това и без друго няма да стигне до Бродуей. (Излиза.)

ЛЕГХОРН: Е, ако не друго, това шоу поне успя да обезоръжи едно университетско ченге.

ДЖЕРИ: Всичко се скапа. Този път наистина ви провалих, банда. Оттеглям се от поста президент на студентския съвет.

 

 

Влиза САЛИ, все още в безпорядък, много разтревожена за ДЖЕРИ.

 

 

САЛИ: Джери…

ДЖЕРИ: Няма нужда да ми го казваш — вече не ме обичаш. Самият аз вече не се обичам.

САЛИ: Не си виновен, Джери. Имам предвид… този сюжет беше обществено достояние. Всеки знае, че обществено достояние са само пълни боклуци.

ЛЕГХОРН: Малко пиле щеше да ни разведри сега… само че не знам къде можем да намерим пиле по това време.

 

 

ПОПС крещи от ужас пред театъра. Писъците продължават дълго време. Никой не им обръща внимание.

САЛИ: Какво е това?

ДЖЕРИ: Звучи като Попс, който пак си го е прещипал с ципа.

САМ: Непрекъснато го прави.

КИМБЪРЛИ: Не знам… не ми звучи като писъка от ципа.

 

 

Влиза ПОПС, обезумял от ужас, без дъх.

 

 

ПОПС: (Сочи с пръст, диша тежко.) Видях… видях… видях…

ЛЕГХОРН: Говориш безсмислици.

ПОПС: Видях най-голямото пиле на света.

ЛЕГХОРН: Аха. Най-голямото пиле на света тежеше петдесет и шест фунта и четири унции и беше намерено на атола Бикини след едно изпитание на водородна бомба.

ПОПС: По-голямо от това.

ЛЕГХОРН: И какво правеше това пиле?

ПОПС: Бог ми е свидетел… ядеше един жив доберман пинчер.

ДЖЕРИ: Просто иска да му върнем пистолета.

ЛЕГХОРН: Не знам. В света на пилетата се случват странни неща. (Настрана.) Често много печеливши. (Към ПОПС.) Колко казваш, че тежи това пиле?

ПОПС: Със или без добермана в него?

ЛЕГХОРН: Без кучето.

ПОПС: Сто и осемдесет фунта, средно на ръст, бяло… жълти крака, жълта човка… сигурно е опасно. Трябва да го обявим за издирване.

ЛЕГХОРН: Едно сто и осемдесетфунтово пиле ще нахрани около двеста души. Няколко такива птици ще направят чудеса с недостига на протеини в Индия, в Африка, в Москва… в Бангладеш. (Мисли дали да не излезе да види какво става отвън.)

ПОПС: О, сър… мразя ви и в червата, но ви умолявам да не излизате сам.

ЛЕГХОРН: Още не съм срещнал пиле, което да не мога да преборя. Освен това, полицайче, имам пистолет с пет куршума. Забрави ли?

 

 

ЛЕГХОРН вади пистолета, духа в дулото и излиза.

 

 

ДЖЕРИ: Всичко това е адски интересно, но няма никаква връзка със спасяването на колежа, нали?

ПОПС: Щеше да има връзка с всичко, ако беше видял толкова голямо пиле.

САЛИ: Може би някой трябва да се обади на Дружеството за хуманно отношение.

ПОПС: На Националната гвардия!

ДЖЕРИ: Може би да организираме благотворителна разпродажба.

 

 

Отвън се чува пистолетен изстрел.

 

 

ПОПС: Остават четири куршума.

САЛИ: Разрешено ли е да се стреля по пилета с такива размери?

ПОПС: Независимо колко е голямо, пилето няма права в Пенсилвания.

 

 

Още два изстрела.

 

 

ПОПС: Остават два куршума.

 

 

ЛЕГХОРН се втурва обратно, с димящ пистолет в ръка.

 

 

ЛЕГХОРН: Излизайте всички! Хващайте чукове, метли… каквото и да е! Трябва ми помощ. Това сигурно са го хранили с чист плутоний на Марс. Май го раних в крилото, но не съм сигурен.

 

 

Всички грабват някакво самоделно оръжие, с изключение на КИМБЪРЛИ. САМ излиза последен.

 

 

САМ: Идваш ли, Кимбърли?

КИМБЪРЛИ: Не. Аз съм последователка на Албърт Швайцер. Уважавам живота. Освен това много ми се спи.

САМ: Добре, подремни си.

 

 

САМ излиза. Отвън се чува шумът от преследването, който постепенно заглъхва в далечината, докато КИМБЪРЛИ си прави възглавница от захвърлените дрехи и ляга да спи на прага на д-р Джекил. Започва леко и мелодично да похърква.

 

 

От кулисите се чуват груби, нечовешки звуци. Огромното пиле, в което се е превърнал шефът на химическия факултет, се появява в отчаян опит да избяга от преследвачите си. Ранено е и е разгневено. В първия момент не забелязва КИМБЪРЛИ, която продължава да спи. Изкъртва вратата на кръчмата, изтръгва един уличен фенер, сгъва го на две и прочее.

 

 

Най-накрая забелязва КИМБЪРЛИ и приближава спящото й тяло със смесица от страхопочитание и похот, в стила на Кинг Конг. Решава да направи нещо с нея — не е ясно дали да я изнасили, да я отвлече или да я изяде.

 

 

Така и не разбираме, защото в последния момент се появява ЛЕГХОРН със зареден и насочен пистолет. Следват го САМ, САЛИ и ДЖЕРИ.

 

 

ЛЕГХОРН: Горе ръцете!

 

 

Пилето вдига крила и бавно се обръща.

 

 

ЛЕГХОРН: Без глупости. Един погрешен ход и ще станеш на фрикасе.

ДЖЕРИ: Леле, каква птица!

ЛЕГХОРН: Имах чувството, че ще се върне в мемориалния театър „Милдред Пийзли Бангтрий“ и ще опита да се скрие там. Ама разбирам от пилета, а?

САЛИ: Коя е Милдред Пийзли Бангтрий?

ДЖЕРИ: Няма време да се чудим сега.

ЛЕГХОРН: Тихо. Сега ще разпитам тоя бройлер.

САЛИ: Бройлер ли?

ЛЕГХОРН: Бройлер.

 

 

ЛЕГХОРН провежда разговор с пилето на пилешки език. Това отнема доста време. Разговорът е изразителен, с весели моменти, с тъжни моменти и прочее.

 

 

ДЖЕРИ: Какво каза?

ЛЕГХОРН: Мислех си, че съм чувал всички пилешки истории, но тази е нова и за мен. Това тук е шефът на химическия ви факултет. Изпил е смес от ЛСД, пилешки тоник, течност за отпушване на канали и един господ знае какво още, надявайки се да спечели Нобелова награда. В лабораторията му има още от тази смес.

САЛИ, ДЖЕРИ и САМ: Д-р Джекил.

 

 

ЛЕГХОРН казва нещо тъжно на пилешки език и пилето се съгласява.

 

 

САМ: Какво му каза?

ЛЕГХОРН: Казах му, че не може да отиде в Стокхолм в този вид.

 

 

Пилето примирено казва още нещо.

 

 

ЛЕГХОРН: Казва, че има три куршума в себе си и, така или иначе, ще умре.

 

 

Пилето започва печална сцена на смъртта, която продължава една-две минути.

 

 

Докато тя продължава, влизат УАЙТФИЙТ и МИСИС ДЖЕКИЛ. МИСИС ДЖЕКИЛ носи колбата. Всички са трогнати до дъното на душата си, освен УАЙТФИЙТ, който е страшно весел.

 

 

УАЙТФИЙТ: Това е най-смешният костюм, който съм виждал някога!

МИСИС ДЖЕКИЛ: Млък, некадърник такъв… нищожество непоносимо! Това тук е съпругът ми. Всичко видях през прозореца на лабораторията. Ето и фаталната смес. (Показва колбата.)

 

 

Пилето опитва да се надигне за последен път и пее прощалната си ария на пилешки език, под акомпанимента на оркестъра. Умира и краката му щръкват във въздуха.

 

 

САМ: Кимбърли, добре ли си?

КИМБЪРЛИ: Да, струва ми се. Но никога няма да бъда същата. Мисля, че вече не мога да съм последователка на Албърт Швайцер.

 

 

Останалите актьори тихо влизат да зяпат.

 

 

МИСИС ДЖЕКИЛ: За какво ставаше дума в последната песен?

ЛЕГХОРН: Имам право да избухна в ридания, когато ви кажа. Никога не съм си представял, че едно пиле ще ме докара дотам. Повярвайте ми, в пилешкия бизнес днес има много малко място за сантименти. Пееше за това какво да направим с останките му. Поиска да бъде опечено, увито в алуминиево фолио и дадено на едно сиропиталище.

МИСИС ДЖЕКИЛ: Първата неегоистична постъпка в живота му.

ЛЕГХОРН: Е, сега трябва заедно да решим… и реномето на колежа, не че някога е било кой знае какво, сега зависи от нашето решение. Всички ли са съгласни да го опечем?

ВСИЧКИ: Да.

ЛЕГХОРН: Всички ли са съгласни да го увием в алуминиево фолио?

ВСИЧКИ: Да.

ЛЕГХОРН: Всички ли са съгласни да го дадем на сиропиталище?

ВСИЧКИ, ОСВЕН МИСИС ДЖЕКИЛ: Не.

МИСИС ДЖЕКИЛ: Въздържала се.

ЛЕГХОРН: Въздържанието е отбелязано. Мисля, че гласувахте разумно. Да позволим дори на сираци да ядат пилешко, произведено по такъв начин, е морално неприемливо в едно християнско общество в момента. Бъдещите поколения могат да разсъждават по различен начин. Следователно решението на това събрание е опеченото пиле да бъде погребано в необозначен гроб, колкото се може по-скоро, и нищо повече да не се споменава за него, защото тази история, ако се разчуе, ще попречи на привличането на студенти и набирането на средства за този колеж, и само ще обърка районния прокурор.

ХОР: (Пее под диригентството на ДЖЕРИ.) Ааа-аааааа-мин! Ааааааааа-мин! Ааааааааа-мин!

 

 

Ридаещата МИСИС ДЖЕКИЛ се хвърля върху останките.

 

 

ЗАВЕСА