Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Корморан Страйк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cuckoo’s Calling, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
NMereva (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Робърт Галбрейт

Заглавие: Зовът на кукувицата

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 03.02.2014

Редактор: Татяна Джокова

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Татяна Джокова

ISBN: 978-619-150-299-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7499

История

  1. — Добавяне

4

Страйк пристигна в апартамента на Шарлот в девет и половина в петък сутринта. Прецени, че така й дава половин час да се отдалечи от жилището си, преди той да влезе в него, като прие за чиста монета думите й как има намерение да отсъства в посочения интервал. Големите и елегантни бели сгради от двете страни на широката улица, платаните, месарницата, сякаш замръзнала в епохата на петдесетте, кафенетата, пълни с представители на високата средна класа, луксозните ресторанти — всичко това бе изглеждало на Страйк малко нереално, подобно на сценичен декор. Може би дълбоко в себе си винаги бе знаел, че няма да се задържи, че не се вписва тук.

До момента, в който отключи входната врата, част от него очакваше тя да е там, но щом пристъпи прага, разбра, че апартаментът е празен. Тишината бе някак застояла, каквато може да бъде само в необитавани стаи, и когато мина по коридора, стъпките му прозвучаха чуждо и прекалено отчетливо.

Насред дневната бяха струпани четири кашона, отворени, за да бъде съдържанието им проверено от него. Евтините му и практични притежания бяха струпани в тях като вехтории за разпродажба. Вдигна няколко неща, за да погледне какво е положението по-надолу, но нищо не изглеждаше счупено, разкъсано или боядисано със спрей. Другите хора на неговата възраст имаха къщи, перални машини, коли, телевизори, мебели, градини, планински бегачи и косачки; той притежаваше четири кашона с боклуци и сбирка от разнородни спомени.

Със старинния си килим и бледорозовите стени, с красивите мебели от тъмно дърво и отрупаните библиотечни рафтове тихата стая, в която стоеше, говореше за самоуверен добър вкус. Единствената забелязваща се промяна в сравнение с неделя вечер бе върху стъклената масичка до канапето. В неделя вечер там имаше снимка на него и Шарлот — смеещи се на плажа в Сейнт Моус. Сега на нейно място се мъдреше фотография на покойния баща на Шарлот, благодушно усмихнат срещу Страйк от същата сребърна рамка.

Над полицата на камината висеше маслен портрет на осемнайсетгодишната Шарлот. На него бе изобразено лице на флорентински ангел сред облак от дълга тъмна коса. Семейството й бе от типа, които плащат на художници, за да обезсмъртят потомците им; произход, който беше съвършено различен от този на Страйк и който с течение на времето той бе започнал да възприема като опасна чужда територия. Покрай Шарлот бе научил, че многото пари, каквито никога не бе притежавал, не изключват нещастието и диващината. Нейното семейство при все безукорните си обноски, изисканост и светски нюх, при цялата си ерудиция и пищен стил на живот бе не по-малко откачено и сбъркано от неговото. Това бе мощната връзка между него и Шарлот, когато се събраха в началото.

Докато гледаше портрета, му хрумна странна и заблудена мисъл: че тъкмо това бе причината той да е нарисуван — за да могат един ден големите лешниковозелени очи да го наблюдават как си тръгва. Знаеше ли Шарлот как ще се почувства, бродейки из празния апартамент под погледа на осемнайсетгодишния образ? Даваше ли си сметка, че картината ще свърши работата й по-добре от физическото й присъствие?

Той се обърна и обходи другите стаи, но тя не му бе оставила нищо, което да го задържи в тях. Всяка следа от него — от конеца му за зъби до войнишките му обувки, беше махната и натикана из кашоните. Разгледа спалнята с особено внимание и стаята отвърна на взора му — спокойна и овладяна с тъмния си дървен под, белите завеси и изящната тоалетка. Леглото също като портрета й изглеждаше като живо и дишащо присъствие. Спомни си какво се случваше тук и какво никога вече не може да се случи.

Той отнесе кашоните един по един до външната площадка и при един от преходите си се сблъска лице в лице с подсмихващия се съсед от съседния апартамент, който заключваше вратата си. Носеше спортни ризи с вдигната нагоре яка и неизменно цвилеше от смях при най-незначителната духовитост на Шарлот.

— Изнасяш се, а? — подхвърли той.

Страйк решително затвори вратата на Шарлот под носа му. Изправен пред огледалото в антрето, той извади ключовете от жилището от ключодържателя и внимателно ги постави до купата с потпури върху масичката във формата на полумесец. В огледалото лицето му изглеждаше прорязано от бръчки и нечисто; дясното му око още беше подуто, оцветено в жълто и бледолилаво. Глас отпреди седемнайсет години долетя до него в тишината: „Как, по дяволите, срамнокосмест грозник като теб успя да я свали, Страйк?“. Сега, докато стоеше в антрето, което никога повече нямаше да види, му изглеждаше невероятно, че го беше постигнал.

Един последен момент на лудост, траещ колкото интервала между два удара на сърцето, като онзи, който го бе накарал да хукне след нея пет дни по-рано: да остане тук в очакване на завръщането й, да обхване между дланите си съвършеното й лице и да каже „Нека опитаме отново“.

Ала вече бяха опитвали пак, и пак, и пак и винаги щом първата буйна вълна на взаимния им копнеж се уталожеше, грозните руини на миналото отново лъсваха на показ и черната им сянка лягаше върху всичко, което се мъчеха да съградят.

Той затвори входната врата зад себе си за последен път. Цвилещия съсед го нямаше. Страйк пренесе четирите кашона до тротоара пред сградата и зачака черно такси, което да спре.