Робърт Галбрейт
Зовът на кукувицата (41)

12

Това бе едва втората кола, която шофираше, откакто кракът му бе откъснат. Опитвал се беше да кара лексуса на Шарлот, но днес, като се стараеше да не се чувства по никакъв начин лишен от мъжественост, бе наел кола с друга марка — „Хонда Сивик“ автоматик.

Пътуването до Айвър Хийт му отне един час. Влизането в студиото „Пайнуд“ бе осъществено чрез комбинация от бързо говорене, заканителност и размахване на автентичен, макар и отдавна просрочен, официален документ. Охранителят на портала, първоначално равнодушен, беше стъписан от непринудената увереност на Страйк и думите „Специално звено за разследвания“ върху пропуска с негова снимка.

— Имате ли назначена среща? — попита той Страйк от будката си до електрическата бариера, покривайки с ръка слушалката на телефона.

— Не.

— За какво става дума?

— За господин Еван Дъфийлд — съобщи Страйк и видя как пазачът направи гримаса, а после се извърна и промърмори нещо в слушалката.

След минута или две Страйк бе пропуснат и упътен. Той подкара по плавно виещия се път, заобикалящ сградата на студиото, като разсъждаваше колко удобно може да ти послужи нечия репутация на хаотична личност, склонна към саморазруха.

Паркира на няколко реда зад мерцедес с шофьор, заел мястото, пред което имаше табела „Фреди Бестигуи, продуцент“. После слезе от колата, без да бърза, като през това време шофьорът на Бестигуи го наблюдаваше в огледалото за обратно виждане, и влезе през стъклена врата, зад която имаше безлично учрежденско стълбище. По него тичешком слизаше млад мъж, който напомняше Сръчко, но беше малко по-спретнат.

— Къде мога да открия господин Фреди Бестигуи? — попита той.

— На втория етаж, първия офис вдясно.

Беше грозен като на снимките, с бичи врат и белези от шарка; седеше зад бюро до стъклена преградна стена и гледаше намръщено в монитора на компютър. Външният офис беше шумен и пълен с хора, предимно привлекателни млади жени, насядали по бюрата си; навсякъде имаше окачени филмови плакати и работни графици, а до тях — снимки на домашни любимци. Хубавото момиче, което стоеше най-близо до вратата със слушалки и микрофон пред устата си, вдигна очи към Страйк и каза:

— Здравейте, мога ли да ви услужа?

— Идвам при господин Бестигуи. Нямайте грижа, сам ще се оправя.

Преди тя да е успяла да отговори, той беше вече в офиса на Бестигуи.

Бестигуи вдигна глава; очичките му бяха потънали между обилна отпусната плът, а грапавата му кожа бе осеяна с бенки.

— Кой сте вие? — Вече се надигаше да стане, хванал се с дебелите си пръсти за ръба на бюрото.

— Аз съм Корморан Страйк, частен детектив, нает съм…

— Елена! — Бестигуи преобърна чашата си с кафе и то оля полираното дърво и всички книжа по него. — Измитайте се оттук! Вън! Вън!

— … от Джон Бристоу, брата на Лула Ландри…

— Елена!

Хубавото слабо момиче с нахлупените слушалки изтича вътре и застана до Страйк, треперещо от страх.

— Извикай охраната, нещастнице заспала!

Тя припна навън. Бестигуи, който нямаше и метър и седемдесет, вече бе излязъл пред бюрото си, безстрашен пред огромния Страйк като питбул, в чийто двор е проникнал ротвайлер. Елена бе оставила вратата отворена и намиращите се в предния офис ги наблюдаваха изплашени и вцепенени.

— Опитвам се да се свържа с вас от няколко седмици, господин Бестигуи…

— Яко си загазил, приятел — рече Бестигуи, като вървеше към него със стисната челюст и приведени набити рамене.

— … за да говорим за нощта, в която е умряла Лула Ландри.

Двама мъже в бели ризи и с уоки-токита се втурнаха в офиса и застанаха вдясно от Страйк: млади, в добра форма, видимо напрегнати.

— Разкарайте го оттук! — ревна Бестигуи, като посочи Страйк, и двамата гардове приближиха.

— По-конкретно — продължи Страйк — за местонахождението на жена ви Танзи, когато Лула е паднала…

— Махнете го оттук и повикайте шибаната полиция! Как е влязъл тук?

— … защото ми показаха снимки, които правят логични показанията на жена ви. Я да ме пускаш — добави Страйк към по-младия охранител, сграбчил ръката му над лакътя, — или ще те метна през този прозорец.

Охранителят не го пусна, но погледна към Бестигуи за по-нататъшни инструкции.

Блестящите тъмни очи на продуцента бяха втренчени напрегнато в Страйк. Бестигуи стискаше и разпускаше юмруците си на бияч и след няколко дълги секунди процеди:

— Дрънкаш празни приказки.

Ала не нареди на чакащите охранители да извлекат Страйк от офиса му.

— Фотографът е стоял на тротоара срещу сградата ви в ранните часове на осми януари. Човекът, направил снимките, дори не осъзнава с какво разполага. Ако не желаете да го обсъдим, добре. Дали ще го научи полицията, или пресата, за мен е все едно. Всичко се свежда до един и същ резултат.

Страйк направи няколко стъпки към вратата; гардовете, все още държащи ръцете му, бяха сварени неподготвени и за миг изпаднаха в абсурдната позиция да го дърпат назад.

— Махайте се — рязко нареди Бестигуи на потръчковците си. — Ще ви повикам, ако ми потрябвате. Затворете вратата зад себе си.

Те излязоха. Когато вратата беше затворена, Бестигуи каза:

— Добре, както и да ти е името, разполагаш с пет минути.

Страйк седна непоканен в едно от черните кожени кресла, обърнати към бюрото на Бестигуи, а продуцентът се върна на своя стол зад него, като подложи детектива на студен оглед, много различен от онзи на почти бившата му съпруга; това бе проникващият взор на професионален картоиграч. Бестигуи взе кутия с пурети, придърпа черен стъклен пепелник към себе си и запали една със златна запалка.

— Добре, да чуем какво показват тези предполагаеми снимки — каза той и примижа през облаците лютив дим, като покриваше идеално образа на филмов мафиот.

— Силуета на жена — подхвана Страйк, — приклекнала на балкона пред прозорците на дневната ви. — Изглежда гола, но както ти и аз знаем, е по бельо.

— Глупости! Това от улицата не можеш да го видиш. Балконът е от масивен камък, от този ъгъл нищо не се вижда. Блъфираш.

— Лампата в дневната ви е светела. Виждат се очертанията й през пролуките в камъка. Тогава естествено на балкона е имало място, защото храстите не са били там. Хората не могат да устоят на стремежа да променят местопрестъплението, та макар и да им се е разминало — добави Страйк безгрижно, сякаш водеше светски разговор. — Опитал си се да изкараш, че на този балкон никога не е имало място някой да приклекне, нали? Но няма как да промениш реалността с фотошоп. Жена ти е била в идеално положение да чуе какво се е случило на балкона на третия етаж точно преди Лула Ландри да умре. Ето какво е станало според мен — продължи Страйк, докато Бестигуи продължаваше да го гледа през дима с примижали очи. — С жена ти сте се скарали, докато се е събличала да си ляга. Може би си открил запасите й от наркотик в банята или си я заварил, докато е шмъркала. Затова си приел като подходящо наказание затварянето й отвън на балкона при температура под нулата. Хората може да се запитат как многото папараци на улицата не са забелязали, че на един от балконите над главите им е изтикана полугола жена, ала е имало обилен снеговалеж, те са тъпчели на място, за да възстановят кръвообращението си, и вниманието им е било приковано към двата края на улицата в очакване на Лула и Дийби Мак. А Танзи не е вдигала шум, нали? Приклекнала е, за да се скрие; не е искала да се показва полугола пред трийсетина фотографи. Може да си я изтикал навън тъкмо в момента, когато колата на Лула се е задала иззад ъгъла. Никой не е гледал към вашите прозорци, а към появилата се Лула в оскъдната й рокличка.

— Това са пълни щуротии — каза Бестигуи. — Нямаш никакви снимки.

— Не съм казал, че ги имам, а че ми ги показаха.

Бестигуи извади пуретата от устата си, после се отказа да говори и отново я лапна. Страйк изчака да мине достатъчно време и когато стана ясно, че Бестигуи няма да се възползва от възможността да каже нещо, продължи:

— Танзи трябва да е започнала да думка по прозореца веднага, щом Лула е прелетяла покрай нея. Не си очаквал жена ти да запищи и да заблъска по стъклото, нали? Разбираемо е, че не си искал някой да стане свидетел на домашния тормоз, и си отворил. Тя е изтичала покрай теб с писъци и се е втурнала навън и надолу по стълбите към Дерик Уилсън. В този момент си се навел през балкона и си видял Лула Ландри да лежи мъртва долу в снега.

Бестигуи бавно издиша дим и отклони очи от лицето на Страйк.

— Онова, което си направил след това, може да се стори на съдебните заседатели като престъпно деяние. Не си набрал 999. Не си изтичал след замръзналата си и изпаднала в истерия жена. Дори не си — към което съдебните заседатели ще проявят повече разбиране — изтичал да пуснеш в тоалетната чиния кокаина, за който си знаел, че е на видно място в банята. Не, онова, което си сторил, преди да последваш жена си или да позвъниш в полицията, е било да избършеш прозореца. За да няма отпечатъци, които да покажат, че Танзи е пипала външната страна на стъклото, нали? Било ти е важно никой да не може да докаже, че си изблъскал жена си на балкона при температура минус десет градуса. При твоята репутация на побойник, налагащ тормоз, и при изгледите за съдебен иск от млада служителка не си искал да даваш в ръцете на пресата или прокурора допълнителни доказателства, нали така? След като си бил удовлетворен, че си премахнал всички нейни отпечатъци от стъклото, си изтичал долу и си я принудил да се върне в апартамента ви. В краткото време, което сте имали преди пристигането на полицията, си я заплашил да не признава къде е била, когато тялото е паднало. Не знам какво си й обещавал или с какво си я заплашвал, но каквото и да е било, подействало е. Все още обаче не си се чувствал в пълна безопасност, защото тя е била в шок и толкова разстроена, че си се боял да не разкаже цялата история. Ето защо си се опитал да отвлечеш вниманието на полицията, като си вдигнал олелия за вазата с цветя, преобърната в апартамента на Дийби Мак, с надеждата, че през това време Танзи ще се съвземе и ще се придържа към сделката. И така стана, нали? Бог знае колко ти е струвало, но тя се остави пресата да я направи на нищо, примири се да я наричат дрогирана фантазьорка, поддържаше тезата си, че е чула Ландри и убиеца да се карат през два етажа и звукоизолирано стъкло. Ала щом научи, че има снимково доказателство къде е била — добави Страйк, — мисля, че ще е доволна името й да се изчисти. Жена ти може да си мисли, че обича парите повече от всичко на света, но съвестта й я измъчва. Уверен съм, че бързо ще се предаде.

Бестигуи беше изпушил пуретата си до последните няколко милиметра. Той бавно размаза угарката в стъкления пепелник. Секундите се нижеха бавно, а от външния офис през стъклената стена до тях проникваха шумове: гласове, звъненето на телефон.

Бестигуи се изправи и спусна текстилните щори на стъклената стена, така че никое от изнервените момичета отпред да не може да вижда вътрешния офис. Облегна се назад и замислено прекара пръсти по брадичката си, като ту поглеждаше Страйк, ту отместваше очи към преградата от кремава тъкан, която бе създал. По изражението на лицето на продуцента Страйк почти можеше да види как в ума му се мяркат различни възможности, сякаш прехвърляше колода карти.

— Завесите бяха дръпнати — заяви накрая Бестигуи. — От прозорците не е прониквала достатъчно светлина, за да се види жена, криеща се на балкона. А Танзи няма да промени версията си.

— Не бих залагал на това — подхвърли Страйк и протегна крака напред; протезата все още го притесняваше. — Когато й изясня, че правният термин за стореното от вас двамата е „заговор за възпрепятстване на правосъдието“ и че закъсняла проява на съвест може да я измъкне от обвинение; когато добавя и общественото съчувствие към нея като жертва на домашно насилие, както и парите, които ще й бъдат предложени за ексклузивната й история; когато разбере, че ще й бъде дадена думата в съда, че ще й бъде повярвано и че ще може да помогне за осъждането на мъжа, убил съседката й, надали ще ти стигнат парите, Бестигуи, за да я накараш да мълчи.

Грубата кожа около устата на Бестигуи потрепна. Той отново взе кутията с пурети, но не извади нова. Настана дълго мълчание, през което само я премяташе в ръцете си.

Накрая каза:

— Нищо не признавам. Махай се.

Страйк не помръдна.

— Знам, че бързаш да позвъниш на адвоката си — каза той. — Но мисля, че не забелязваш изхода от ситуацията.

— Дойде ми до гуша от теб. Казах да се измиташ.

— Колкото и неприятно да се окаже признанието за случилото се през онази нощ, ще бъде за предпочитане пред това да се превърнеш в главен заподозрян за убийство. Занапред тази ще е по-малката от двете злини. Ако си признаеш какво е станало в действителност, сваляш от себе си подозренията за убийство. — Вече бе успял да грабне вниманието на Бестигуи. — Няма как да си го извършил ти — продължи Страйк, — защото ако ти си метнал Лула Ландри през балкона два етажа по-нагоре, не би могъл да пуснеш Танзи в дневната секунди след падането на тялото. Мисля, че си затворил жена си отвън, отишъл си в спалнята, настанил си се удобно в леглото — полицията каза, че леглото е било разхвърляно и очевидно някой е спал в него — и си следил часовника. Не вярвам да си имал намерение да заспиш. Оставеше ли я твърде дълго на балкона, можеше да се окажеш обвиняем за причиняване на смърт. Нищо чудно, че е треперела като тръстика, както каза Уилсън. Вероятно е била в ранния стадий на хипотермия.

Настъпи ново мълчание, нарушавано само от лекото барабанене на пръстите на Бестигуи по ръба на бюрото. Страйк извади бележника си.

— Сега готов ли си да отговориш на няколко въпроса?

— Майната ти!

Продуцентът внезапно бе обзет от ярост, потискана до този момент, челюстта му беше стисната, а раменете — сгушени на едно ниво с ушите. Страйк си го представяше надвесен в тази поза над ужасената му дрогирана жена, протегнала ръце напред, за да се запази.

— Здраво си затънал в ядове — заяви спокойно Страйк, — но изцяло от теб зависи колко по-дълбоко ще потъваш. Може да отречеш всичко, да водиш битка с жена си в съда, а също и с пресата, да отидеш накрая в затвора за възпрепятстване на полицейско разследване. Или можеш да започнеш да сътрудничиш още отсега и да си спечелиш благодарността и доброто разположение на семейството на Лула. Ако информацията ти помогне за залавянето на убиеца, спокойно можеш да се отървеш само с порицание в съда. Полицията ще е тази, която ще привлече основното внимание на обществеността и медиите.

Бестигуи дишаше шумно, но очевидно обмисляше казаното от Страйк. Накрая изръмжа:

— Нямаше никакъв убиец. Уилсън никого не откри горе. Ландри е скочила. И тя беше една малка наркоманка като проклетата ми жена.

— Имало е убиец — изрече Страйк с равен тон. — И ти си му помогнал да се отърве от преследване.

Нещо в изражението на Страйк спря Бестигуи да му се изсмее презрително. Докато разсъждаваше над последните думи, очите му се превърнаха в тесни ониксови цепки.

— Чух, че много си искал да привлечеш Лула за филм.

Бестигуи изглеждаше объркан от смяната на темата.

— Просто идея — измърмори той. — Макар и откачалка, тя беше разкошна.

— Имаше ли намерение да вземеш нея и Дийби Мак за партньори в твой филм?

— Комбинацията от тях двамата беше гаранция за огромни печалби.

— Ами онзи биографичен филм, който си замислил след смъртта й? Чувам, че Тони Ландри бил много против идеята.

— Кой ти каза това?

— Не е ли вярно?

За пръв път Бестигуи почувства увереност в разговора.

— Не, не е вярно. Антъни Ландри ми намекна достатъчно ясно, че е готов да обсъдим темата след смъртта на лейди Бристоу.

— Значи не се ядоса, когато се обади с предложението?

— Стига да било подходено с такт и добър вкус и разни ми ти от тоя род.

— Добре ли познаваш Тони Ландри?

— Достатъчно.

— В какъв контекст?

Бестигуи почеса брадичката си и се усмихна на себе си.

— Той е бракоразводен адвокат на жена ти, нали?

— Засега е такъв — отвърна Бестигуи.

— Очакваш тя да се откаже от него ли?

— Може да й се наложи — рече Бестигуи и усмивката му стана самодоволна. — Конфликт на интереси. Ще видим.

Страйк погледна надолу към бележника, като обмисляше с безстрастната логика на талантлив играч на покер доколко рисковано бе да тласне тази линия на въпроси докрай, без да разполага с доказателства.

— Да разбирам ли — вдигна поглед към събеседника си той, — че си споделил с Ландри онова, което знаеш? Че спи със съпругата на своя бизнес партньор?

След кратко стъписване Бестигуи се изсмя силно и злорадо.

— Значи и ти си наясно?

— Ти как научи?

— Наех един от твоя занаят. Мислех, че Танзи кръшка, но се оказа, че създава алиби на проклетата си сестра, докато Ърсула прави секс с Тони Ландри. Адски ще е забавно да се наблюдава разводът на семейство Мей. Престижни адвокати от двете страни. Разцепването на стара семейна фирма. Сайприън Мей не е толкова безобиден, колкото изглежда. Беше адвокат на втората ми съпруга. Ще ми е драго да гледам за разнообразие как адвокати се ръфат помежду си.

— Значи имаш добър материал за натиск върху бракоразводния адвокат на съпругата си.

Бестигуи се ухили гадничко зад завесата от тютюнев дим.

— Още никой от тях не е наясно, че знам. Изчаквам удобен момент да им го съобщя.

Ала Бестигуи сякаш внезапно си спомни, че сега Танзи може да разполага с още по-могъщо оръжие в бракоразводната им битка. Усмивката напусна лицето му и го остави с гримаса на огорчение.

— И едно последно нещо — каза Страйк. — В нощта на смъртта на Лула, след като прибра жена си от фоайето и я върна горе, чу ли нещо извън апартамента?

— Нали цялата ти теза се гради на факта, че при затворени прозорци в моя апартамент не се чува нищо? — тросна се Бестигуи.

— Не говоря за улицата извън апартамента, а за стълбището пред входната врата. Танзи сигурно е вдигала прекалено много шум, за да се чуе нещо, но след като двамата сте се озовали в антрето си, може би сте останали там, за да я успокоиш. Не чу ли нещо от другата страна на вратата? Или Танзи пищеше много силно?

— Вдигаше много шум — отвърна Бестигуи. — Нищо не чух.

— Съвсем нищо?

— Нищо подозрително. Само Уилсън претича покрай вратата.

— Уилсън?

— Да.

— Кога беше това?

— По времето, за което говориш. Когато се прибрахме в апартамента.

— Веднага след като затвори вратата?

— Да.

— Но Уилсън вече е бил изтичал нагоре, когато сте били във фоайето, нали?

— Да.

Бръчките по челото и около устата на Бестигуи се вдълбаха по-силно.

— Значи, когато сте се качили в апартамента си на първия етаж, Уилсън вече трябва да е бил извън полезрението и обсега на слуха ви.

— Да…

— Но си чул стъпки отвън веднага след затварянето на вратата?

— Чух… да… стъпки. Тичаше се по стълбите.

— А можа ли да различиш дали е един човек, или са двама?

Бестигуи се намръщи с разфокусиран поглед, вперен отвъд детектива, към коварното минало.

— Беше… един. Затова помислих, че е Уилсън. Но не би могъл… Уилсън беше на третия етаж да претърсва нейния апартамент… защото го чух как слиза после… след като позвъних на полицията, го чух да изтичва покрай вратата… Това го бях забравил — промълви Бестигуи и за част от секундата изглеждаше почти уязвим. — Забравил бях. Случваха се много неща. Танзи пищеше.

— И естествено си мислел за своята кожа — допълни сухо Страйк, като прибра бележника и писалката в джоба си и се надигна от коженото кресло. — Е, няма да те задържам, сигурно бързаш да се обадиш на адвоката си. Много ми помогна. Вероятно ще се видим пак в съда.