Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Корморан Страйк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cuckoo’s Calling, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
NMereva (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Робърт Галбрейт

Заглавие: Зовът на кукувицата

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 03.02.2014

Редактор: Татяна Джокова

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Татяна Джокова

ISBN: 978-619-150-299-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7499

История

  1. — Добавяне

2

Страйк пое сблъсъка, чу пронизителния писък и реагира инстинктивно: протегна дългата си ръка и сграбчи в шепата си дреха и плът; втори вик от болка проехтя между каменните стени и с мощно усилие той съумя да издърпа момичето на равна повърхност. Ехото от писъците й още звучеше и той си даде сметка, че също е изкрещял „Боже господи!“.

Облегната на входната врата, младата жена се беше превила на две от болка и хлипаше. Съдейки по това, че стоеше извита на една страна и с ръка, пъхната дълбоко под ревера на палтото си, Страйк заключи, че я е спасил, като е стиснал лявата й гърда. Плътна завеса от вълниста яркоруса коса скриваше по-голямата част от зачервеното лице на непознатата, ала Страйк видя сълзи на болка да текат от окото й.

— Дявол да го вземе… съжалявам! — Силният му глас проехтя из стълбището. — Не ви видях… не очаквах да има някой отвън…

От долния етаж долетя гласът на чудатия и самотен графичен дизайнер:

— Какво става там горе?

Секунда по-късно мърморене над главите им даде да се разбере, че и управителят на бара долу, който по това време спеше в мансардния апартамент над офиса на Страйк, също е бил обезпокоен, а може би и събуден от врявата.

— Елате, влезте…

Страйк бутна вратата с два пръста, за да не се допре случайно до младата жена, която още стоеше сгушена до нея, и я покани с жест в офиса.

— Всичко наред ли е? — подвикна свадливо графичният дизайнер отдолу.

Страйк затръшна вратата на офиса зад гърба си.

— Добре съм — излъга Робин с треперещ глас, все още прегърбена, с ръка на гърдите и с гръб към него. След секунда-две се изправи и се обърна — беше със силно зачервено лице и с все още влажни очи.

Неволният причинител на сблъсъка беше едър; с ръста, окосмяването и поочерталия се корем приличаше на мечка гризли. Едното му око беше подпухнало и насинено и точно под веждата му имаше рана. Лявата му буза беше издраскана от нокти, оставили резки със съсирена кръв; подобни следи се виждаха под отворената яка на ризата и от дясната страна на масивния му врат.

— Вие ли сте г-господин Страйк?

— Да.

— Аз съм замсек.

— Какво сте?

— Заместник-секретарката. От „Временни кадри“.

Името на агенцията не изтри смаяното изражение от пострадалото му лице. Взираха се един в друг изнервени и враждебни.

Също като Робин и Корморан Страйк знаеше, че завинаги ще запомни последните дванайсет часа като повратна нощ в живота си. А сега, както изглеждаше, съдбата бе изпратила емисар в елегантен бежов тренчкот, за да му изтъкне с присмех факта, че животът му устремно се движи към катастрофа. Не се предполагаше да идва заместничка на секретарката. Приел бе, че с освобождаването на предшественичката на Робин договорът се прекратява.

— За колко време ви изпратиха?

— За една седмица като начало — отвърна Робин, която никога досега не бе посрещана с такова отсъствие на ентусиазъм.

Страйк направи бързо пресмятане наум. Една седмица при космическите цени на агенцията щеше да отведе вече превишения му кредит в зоната на непоправимото; можеше дори да се окаже последната капка, за да прелее чашата, което основният му кредитор намекваше, че очаква.

— Извинете ме за момент.

Излезе от стаята и се напъха в тясната и усойна тоалетна вдясно от нея. Озовал се вътре, залости вратата и се втренчи в напуканото и осеяно с петна огледало над умивалника.

Отражението насреща му не беше красиво. Страйк имаше високо изпъкнало чело, широк нос и дебели вежди, досущ като на младия Бетовен, в случай че беше тренирал бокс, впечатление, подсилено и от подуващото се и посиняващо око. Гъстата му къдрава коса, приличаща на влакнест килим, му бе спечелила много прякори в юношеството, сред които Срамнокосместия. Беше на трийсет и пет, но изглеждаше по-възрастен.

Запуши напукания и зацапан умивалник с тапата и го напълни със студена вода, пое дълбоко дъх и потопи цялата си пулсираща глава. Изплисканата вода намокри обувките му, но той пренебрегна тази неприятност в името на десетсекундното облекчение от ледения непрогледен покой.

Откъслечни образи от предишната нощ пробягаха през ума му: изпразването на три чекмеджета с лични вещи и напъхването им във войнишката мешка, докато Шарлот му крещеше; пепелникът, закачил го под веждата, когато на входната врата се обърна да я погледне; вървенето пеша през тъмния град до офиса му, където подремна за час или два на стола пред бюрото си. И накрая финалната грозна сцена, след като Шарлот го беше последвала в ранните часове до офиса, за да му забие последните отровни стрели, които не бе успяла да запрати насреща му, преди да напусне апартамента й; решението му да я остави да си иде, след като тя, издрала лицето му, хукна през вратата; а после онзи миг на умопомрачение, когато се втурна след нея — преследване, свършило тъй бързо, както беше и започнало, неволно пресечено от безразсъдното вятърничаво момиче, което бе принуден да спаси, че сетне и да успокоява.

Извади главата си от студената вода с шумно вдишване и изпъшкване, усещаше приятно боцкане по изтръпналото си лице. Избърса се с коравата като картон хавлиена кърпа, която висеше на вътрешната страна на вратата, и отново се вгледа в мрачното си отражение. Драскотините, измити от кръвта, вече изглеждаха само като гънки, оставени от смачкана възглавница. Шарлот вече трябва да беше стигнала до метрото. Една от безумните мисли, които го бяха пратили да я гони, беше, че тя може да се хвърли на релсите. Веднъж, преди десетина години, след особено ожесточен скандал помежду им тя се беше качила на един покрив, където пиянски се олюляваше и заплашваше, че ще скочи. Може би трябваше да е доволен, че „Временни кадри“ бяха осуетили опита му да я настигне. Нямаше връщане след сцената в ранните часове на сутринта. Това вече трябваше да е краят.

Страйк отмести мократа яка от врата си, издърпа ръждясалото резе, излезе от тоалетната и отново отвори стъклената врата на офиса.

На улицата отвън се беше включила пневматична бормашина. Робин стоеше пред бюрото с гръб към вратата и когато той влезе в помещението, бързо издърпа ръката си изпод палтото, но той разбра, че отново е разтривала гърдата си.

— Тя… вие добре ли сте? — попита Страйк, като внимаваше да не поглежда към пострадалото място.

— Добре съм. Вижте, ако нямате нужда от мен, ще си ида — заяви Робин с достойнство.

— Не… няма такова нещо — изрече глас, излязъл от устата на Страйк, който той слушаше с омерзение. — Една седмица… Да, става. Ъ-ъ… пощата е тук… — Той я събра от изтривалката пред вратата и я пръсна пред нея върху празното бюро в опит да я предразположи. — Очаквам да я преглеждате, да отговаряте на телефона и да поразтребвате по мъничко… Паролата на компютъра е „Хадърил23“, ще ви я запиша… — И той го стори под зоркия й недоверчив поглед. — Ето ви я… Аз ще съм тук, вътре.

Той мина във вътрешния кабинет, затвори внимателно вратата зад гърба си и остана съвършено неподвижен, взрян във войнишката мешка под голото бюро. В нея бе всичко, което имаше сега, защото се съмняваше някога да види отново онези девет десети от притежанията си, които беше оставил у Шарлот. Сигурно още до обед вече нямаше да съществуват — изгорени, изхвърлени на улицата, нарязани и начупени, хвърлени в белина.

Бормашината неуморно ръмжеше откъм улицата.

И ето че бе изправен пред невъзможността да изплати растящите си дългове, пред ужасните последици от предстоящия провал на бизнеса си, пред неизвестното, но без съмнение ужасно бъдеще след раздялата си с Шарлот. При цялото му изтощение всички тези мрачни перспективи се завъртяха пред Страйк в зловещ калейдоскоп.

Почти без да съзнава, че е направил няколкото крачки, той отново се озова на стола, на който бе прекарал последната част от нощта. От другата страна на символичната преграда долитаха приглушени шумове от движение. Временният кадър несъмнено включваше компютъра и съвсем скоро щеше да установи, че през последните три седмици не е получаван нито един служебен имейл. После според собствените му инструкции щеше да започне да отваря всички последни приканвания към плащане. Уморен, наранен и гладен, Страйк отново захлупи лице на бюрото и с ръце, сплетени около главата му, закри ушите си, за да не му се налага да чува как унижението му излиза на показ пред една непозната оттатък.