Мари Лу
Феноменът (24)

Дей

Киеде не изгуби никакво време. Посочи ни най-близкия до нас изтребител и се затича нагоре по рампата към пилотската кабина. Прокънтяха изстрели. Джун се беше облегнала здраво върху мен. Усещах как силата й изчезваше, затова я взех в ръце и я понесох близо до гърдите си. Войниците, които бяха стигнали покрива, започнаха да се движат по-бързо, щом видяха какво беше намислила Киеде. Но тя беше далеч пред тях. Втурнах се към рампата.

Двигателят на изтребителя се събуди с рев, когато достигнахме първото стъпало на рампата и точно под самолета два огромни ауспуха бавно се наклониха надолу към земята.

— Побързайте, по дяволите! — изкрещя Киеде от пилотската кабина. След това отново изчезна от поглед и започна да сипе поредица от ругатни.

— Пусни ме — рече Джун.

Тя скочи обратно на крака, препъна се, но след това се изправи и се качи по първите две стъпала. Останах зад нея, погледът ми не се откъсваше от войниците. Те почти ни бяха настигнали. Джун успя да се качи до върха на рампата и да се пъхне в пилотската кабина. Бързо се покачих до средата на рампата, когато един войник ме сграбчи за панталона и ме издърпа обратно надолу. Не забравяй да пазиш равновесие. Стой върху възглавничките на ходилата си. Търси слабите места. Урокът по ръкопашен бой на Джун изведнъж нахлу в главата ми. Когато войникът замахна към мен, аз бързо се наведох, отместих се встрани и го ударих с всичка сила точно под гръдния кош. Той рухна на едно коляно. Удар в черния дроб.

Още двама войника стигнаха до мен и аз се подготвих за бой. Но тогава един от тях изпищя и се отдръпна назад с прострелна рана в рамото. Погледнах пилотската кабина. Джун беше взела пистолета на Киеде и се целеше във войниците. Обърнах се към стъпалата и се покатерих до върха, където Джун вече беше затегнала колана си на средната седалка, точно зад Киеде.

— Качвай се вече! — отсече Киеде.

Двигателите изреваха пронизително още веднъж. Зад мен няколко пазачи бяха започнали да изкачват първите стъпала.

Скочих върху металния парапет, който ограждаше края на рампата, улових се отстрани на пилотската кабина и я блъснах с всички сили. Рампата се олюля за секунда, след което се прекатури. Войниците нададоха предупредителни възгласи и се отдръпнаха настрана. Още преди рампата да се разбие върху покрива, вече бях в самолета и затягах колана си на последната седалка. Киеде спусна капака на пилотската кабина. Усетих как стомахът ми се преобърна, когато се изстреляхме от покрива над сградите. През стъклото на пилотската кабина виждах пилоти, които се бяха втурнали към изтребителите по близките сгради, както и към втория самолет, който беше разположен върху покрива на болницата.

— По дяволите — процеди през зъби Киеде от предната седалка. — Ще ги убия — уцелиха ме в хълбока. — Усетих как ауспусите на изтребителя се преместиха. — Дръжте се. Полетът ще е доста напрегнат.

Спряхме да се издигаме. Двигателите изреваха оглушително. След това се изстреляхме напред. Светът се движеше стремително покрай нас, а налягането в главата ми се увеличаваше, докато Киеде ускоряваше все повече и повече самолета. Тя нададе силен вик. Почти веднага чух да се разнася пукащ глас в пилотската кабина.

— До пилота, нареждаме ви да приземите незабавно самолета. — Гласът на говорителя прозвуча нервно. Вероятно някакъв друг самолет ни преследваше. — Ще открием огън. Повтарям: приземете се незабавно или ще открием огън.

— Само един изтребител лети след нас. Хайде да оправим тази работа. Хора, поемете си въздух. — Киеде зави рязко и аз почти изгубих съзнание от смяната на налягането.

— Всичко наред ли е? — извиках към Джун.

Тя ми отвърна нещо, но не можех да я чуя от рева на двигателите.

Внезапно Киеде дръпна назад една обла дръжка и бутна един лост докрай напред. Главата ми се удари отстрани в пилотската кабина. Завъртяхме се на пълни сто и осемдесет градуса за по-малко от секунда. Видях как към нас летеше изтребител с ужасяваща скорост. Инстинктивно вдигнах ръце.

Дори и Джун извика.

— Киеде, това…

Киеде откри огън. Дъжд от яркосветещи трасиращи куршуми се изсипа от нашия изтребител към този отпред. Двигателите ни изтеглиха напред и нагоре. Зад нас се чу експлозия — другият изтребител сигурно беше уцелен в резервоара за гориво или изстрелът беше минал право през пилотската кабина.

— Сега ще им е трудно да ни преследват — извика Киеде. — Твърде напред сме и няма да искат да пресекат бойния фронт. Ще изстискам от това бебче максимума — влизаме в републиката след няколко минути.

Не я попитах как възнамеряваше да премине през фронта, без да я свалят. Когато погледнах през пилотската кабина към извисяващите се сгради на колониите, въздъхнах и се отпуснах в седалката си. Искрящи светлини, бляскави небостъргачи, всичко, което баща ми ми беше описвал по време на няколкото вечери в годината, когато можехме да го видим. От разстояние беше толкова прекрасно.

— И така — рече Киеде. — Няма просто да хабя гориво за нищо, нали? Дей, все още ли отиваме към Денвър?

— Да — отвърнах аз.

— Какъв е планът? — Гласът на Джун все още звучеше отслабнало, но във въпроса й имаше пламенен устрем, усещане, че ще направим нещо наистина важно. Тя съзнаваше, че нещо вътре в мен се беше променило.

Чувствах се странно спокоен.

— Отиваме към Кулата на Конгреса — отвърнах аз. — Ще обявя подкрепата си за Андън пред републиката.