Мари Лу
Феноменът (21)

Джун

Отново сънувах. Бях сигурна, защото Метиъс беше тук, а аз знаех, че би трябвало да е мъртъв. Този път бях готова и контролирах добре емоциите си.

Двамата с Метиъс се разхождахме из улиците на Пиера. Навсякъде около нас войници от републиката тичаха сред отломки и експлозии, но за нас двамата всичко изглеждаше тихо и спокойно, сякаш гледахме филм на забавен каданс. Дъжд от пръст и шрапнели от гранати отскачаха от нас, без да ни навредят. Чувствах се, сякаш бях непобедима или невидима. Едно от двете, а може би и двете.

— Нещо тук просто не е наред — обърнах се към брат си. Погледът ми се качи нагоре към покривите, а после слезе обратно надолу към потъналите в хаос улици. Къде беше Андън?

Метиъс се намръщи замислено. Той вървеше с ръце зад гърба си, елегантен, какъвто трябва да бъде всеки капитан, а златните акселбанти на униформата му леко потракваха, докато се движеше.

— Виждам, че тази гледка те притеснява — отвърна той и се почеса по леко обраслата брадичка. За разлика от Томас, той винаги се е отнасял леко небрежно към военните правила за прилежен вид. — Разкажи ми.

— Тази гледка — рекох аз и посочих наоколо. — Целият този пейзаж. Нещо не е както трябва.

Метиъс стъпи върху купчина от бетонни отломки.

— Какво не е наред?

— Той. — Посочих към покрива. Поради някаква причина Рейзър стоеше там на видно място и наблюдаваше всичко случващо се. Ръцете му бяха скръстени. — Нещо с него не е както трябва.

— Хайде, Джун, майско бръмбарче, аргументирай се — каза Метиъс.

Започнах да броя на пръсти.

— Когато се качих в джипа зад този на Електора, инструкциите на шофьорите бяха ясни. Електорът им беше заповядал да ме отведат в болницата.

— И тогава?

— И тогава Рейзър заповяда на шофьорите, така или иначе, да поемат по маршрута, където трябваше да се случи атентатът. Той напълно пренебрегна заповедта на Електора. Трябва да е казал на Андън, че аз съм настояла за този маршрут, по който трябваше да бъде извършено убийството. Това е единственият начин Андън да се е съгласил с него.

Метиъс сви рамене.

— Какво означава това? Че Рейзър просто е настоявал атентатът да се осъществи на всяка цена?

— Не. Ако атентатът се беше осъществил, всички щяха да знаят кой е пренебрегнал заповедите на Електора. Всички щяха да разберат, че Рейзър е този, който е заповядал джиповете да продължат напред. — Сграбчих ръката на Метиъс. — Републиката ще узнае, че Рейзър се е опитал да убие Андън.

Метиъс присви устни.

— Защо Рейзър би се изложил на такава очевидна опасност? Какво друго беше странно?

Отново се обърнах към движещия се в забавен каданс хаос на улицата.

— Ами още от самото начало той можеше толкова лесно да вкарва патриоти в офицерската си квартира във Вегас. Качи и свали членовете на своята организация на въздушния кораб без никакви затруднения. Сякаш има свръхчовешки способности за прикритие.

— Може би е така — рече Метиъс. — В крайна сметка колониите го спонсорират, нали?

— Това е вярно. — Прокарах разтревожено ръка през косата си. В това сънно състояние пръстите ми бяха безчувствени и не можех да усетя кичурите, които се докосваха до кожата ми. — Няма логика. Те трябваше да отменят атентата. Рейзър въобще не трябваше да продължава с плана, не и след като се опитах да го осуетя. Трябваше да се върнат в щаба си, за да премислят нещата и след това да опитат ново нападение. Може би след месец или два. Защо Рейзър подлага позицията си на риск, ако е имало опасност атентатът да се провали?

Метиъс наблюдаваше как един войник от републиката изтича покрай нас. Войникът вдигна глава към Рейзър, който стоеше на покрива, и козирува.

— Ако колониите стоят зад патриотите — каза брат ми — и те знаят кой е Дей, не трябваше ли и двамата да бъдете отведени да разговаряте с отговорника по този въпрос?

Свих рамене. Върнах се към времето, което прекарах с Андън. Неговите радикални нови закони, новаторският му начин на мислене. Тогава си спомних за обтегнатите му отношения с Конгреса и сенаторите.

И точно в този миг сънят ми секна. Очите ми рязко се отвориха. Разбрах защо Рейзър ме безпокоеше толкова много.

Колониите не спонсорираха Рейзър — всъщност колониите нямаха представа какво вършеха патриотите. Затова Рейзър беше продължил с плана — естествено, че той не се страхуваше, че републиката ще разбере, че той работи за патриотите.

Републиката беше наела Рейзър да убие Андън.