Метаданни
Данни
- Серия
- Турнирът (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tournament, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Матю Райли
Заглавие: Турнирът
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Австралийска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-465-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1967
История
- — Добавяне
Епилог
1603
Моята кралица завърши разказа си.
Няколко седмици по-късно щеше да умре.
Но аз вече знаех. Знаех за тайното й пътуване до онази далечна страна, за проведения там турнир, защо Елси се беше прибрала като сянка на предишното си аз и как приятелката ми Беси се бе завърнала калена и по-силна.
Тя също беше станала различна в други отношения.
От момента на завръщането си се отнасяше много по-мило с мен, непрекъснато ми казваше колко ценна приятелка съм — дори когато не мислех, че заслужавам подобни похвали. Милите й думи продължиха през целия ни живот, дори след като тя стана кралица.
Често се питах каква е причината за тази дълбока промяна у приятелката ми и сега зная. Понякога трябва да заминем някъде далеч, за да открием някои неща за себе си. Понякога трябва да заминем с неподходящите хора. Понякога трябва да заминем с подходящите учители.
Като кралица на Англия тя се грижеше за Роджър Аскам до края на дните му, като му осигури имоти и дори го направи каноник, макар той да не беше духовно лице. И се обръщаше към него за съвети. Зная най-малко за два такива случая и дори присъствах на единия от 1559 година, когато тя го извика по спешност в Сейнт Майкълс Маунт, за да уреди един доста мрачен и страшен проблем, но това е друга история за друг ден.
Спомням си също и един много по-късен момент от живота й, когато тя изпрати делегация в Константинопол при султан Сюлейман. Направи го внезапно и без явна причина. По онова време никой в двора не знаеше защо.
Но когато хората й се върнаха, чух един от тях да й докладва:
— Султанът е бита карта, мадам, пречупен и огорчен. Живее уединено, отнася се с недоверие дори към членовете на собственото си семейство и често изпада в дълги периоди на меланхолия. Градът също е в прегръдките на отчаянието.
Елизабет го попита за двореца и католическото посолство там.
— То вече не съществува. Султанът наредил посолството на Църквата да бъде сринато и изравнено със земята. Малко след това прогонил всички представители на Светия престол от земите си.
— Това означава ли, че ще съм права, ако кажа, че Сюлейман вече не представлява заплаха за Европа? — попита моята кралица.
— Да, мадам. Не е.
В деня след този разговор забелязах ново украшение върху бюрото на личния й кабинет — златна шахматна фигура с инкрустирани рубини и изумруди.
Беше пешка.
Сега смятам, че Елизабет е изпратила делегацията в Константинопол не само за да види какво е станало със Сюлейман и империята му, но и за да претърси сергиите и пазарите за някоя фигура, изгубила се в безредиците от онзи ден.
До края на живота й златната пешка, изработена от самия Микеланджело, остана на бюрото й като материален спомен за едно от големите изживявания, формирало личността й, за събитие, за което досега никой не знаеше — тайното й пътуване до земите на османците през 1546 година, за да присъства на великия турнир, който ще остане завинаги забравен за историята.