Матю Райли
Турнирът (31)

Царицата

Започваше втората игра между Заман и Владимир. Ние с учителя ми седяхме до царицата.

— Харесва ли ви турнирът, Ваше Величество? — любезно попита господин Аскам.

— Много.

— Вие самата играете ли шах?

— Малко.

— Простете, но никога не съм имал възможността да задам този въпрос на владетелка и трябва да използвам възможността. Доволна ли сте от факта, че най-силната фигура на шахматната дъска е царицата?

— Признавам, че идеята ми доставя известно удоволствие, да.

Тя говореше спокойно, отпуснато, сякаш угаждаше на учителя ми. Нито за миг не откъсна поглед от играта.

И тогава господин Аскам прошепна:

— Наясно ли сте, че кардинал Кардоза знае за връзката ви с бореца Дарий и изкопчва от него противоестествени услуги в замяна да пази тайната?

Царицата примигна.

Веднъж.

Главата й не помръдна и тя продължи да гледа играта. Беше едва доловимо, но я видях как преглъща, преди да се обърне към учителя ми.

— Наясно съм, господин Роджър Аскам от Кеймбридж, Англия, че съпругът ми се е обърнал към вас с молба да разкриете убийството на гостуващия кардинал. Не знаех, че съм станала заподозряна в разследването ви.

— Ваше Величество, аз търся единствено истината.

— Истината невинаги си заслужава да бъде откривана.

— Наясно ли сте, че Кардоза знае за връзката ви и използва Дарий за противоестествени услуги в замяна да пази тайната?

Последва дълга пауза. Накрая парицата каза:

— Да и не.

— Ще трябва да ми обясните по-подробно.

— Не трябва да правя каквото и да било, защото съм царица, а вие сте никой. Запомнете това, англичанино. Наясно съм, че кардинал Кардоза знае за забежките ми. Знае го от две седмици и през това време притисна мен за определени услуги. Не от плътско естество, кардиналът не харесва жени, а от владетелско. Намеса, когато свещениците бъдат хванати да задяват момчета в изповедалнята, освобождаването им от тъмницата със заповед до стражите.

— В такъв случай с какво не сте наясно?

Царицата сведе глава.

— Не знаех, че Дарий е отдал тялото си на кардинала като заплащане за мълчанието му. Така и не виждам обаче каква връзка има това с вашето разследване на смъртта на кардинал Фарнезе.

— Ако теорията ми по въпроса е вярна, има изключително важна връзка.

Наведох се напред и се заслушах внимателно — досега, като се изключи онзи загадъчен коментар, че кардинал Фарнезе е бил убит по погрешка, нямах представа за теорията, формирала се в главата на учителя ми.

— Смятам, че кардинал Фарнезе е бил убит случайно и че обезобразяването на лицето му по начина, по който го прави умопобърканият, е заблуда от страна на убиеца, целяща да маскира неговата или нейната грешка.

— Случайно? — каза царицата, изразявайки на глас собственото ми объркване.

— Да — каза учителят ми. — Разбирате ли, кардинал Фарнезе е умрял от отравяне, а не от ужасните си рани. Но това е странно, тъй като според мен никой в този дворец не е имал наистина основателна причина да убива гостуващия кардинал. Някои хора обаче, включително вие и любовникът ви, готвачът и собственикът на публичния дом, са имали много причини да убият кардинал Кардоза.

Дъхът ми секна. За първи път чувах тази хипотеза и колкото и да е странно, тя ми се видя смислена.

— Смятам — продължи господин Аскам, — че по време на вечерята насаме в посолството кардинал Фарнезе е ял от чинията на кардинал Кардоза и така е погълнал отровата, която не е била предназначена за него. Убеден съм, че всяко убийство се извършва поради някаква причина — логична причина, от която убиецът има полза. Затова търся човека или хората, които биха имали изгода от смъртта на кардинал Кардоза. И вие, Ваше Величество, сте сред тези хора.

Не можех да повярвам на ушите си. Моят учител говореше все по-дръзко и направо обвиняваше съпругата на султана в убийство.

Царицата не помръдна и продължи да се взира напред.

После устните й се извиха в усмивка, колкото и странно да беше това.

— Господин Аскам, една жена не се издига от робиня до наложница и царица, без да знае как да се оправя в имперския двор и да уреди премахването на някои противници. Ако желая някой да бъде убит, той ще бъде убит. Например, ако кажа на скъпия си съпруг, че вие ме задявате, утре сутринта ще се озовете на дъното на Мраморно море с крака, вързани за старо оръдие. От друга страна, бих могла просто да наредя да ви удушат още тази нощ. Не ми е нужно да убивам тайно или чрез коварството на отровата. Подобно на царицата в шаха, аз изчаквам удобния момент и когато направя ход, той е брутален и решителен. Но царицата в шаха не е непобедима, тя може да бъде взета от всяка друга фигура. Освен това може да бъде поставена в безизходица и принудена да изчака, преди да излезе напред и да даде воля на мъстта си.

Тонът й беше леден и абсолютно спокоен.

Открих, че се треса, а сърцето ми бие все по-бързо и по-бързо.

Явно кардинал Кардоза я беше притиснал, но от онова, което чувах — ако тълкувах вярно думите й — царицата планираше ответен удар срещу него.

— Ваше Величество е много пряма както с думите си, така и с действията си, както излиза — рече учителят ми. — Надявам се да не се озова на пътя на тези действия само защото водя разследване по заръка на султана.

— Ако запазите тайната от съпруга ми, няма от какво да се боите, англичанино.

— Бъдете сигурна, че тайната ви ще бъде запазена — каза господин Аскам. — Интересно ми е обаче едно нещо. Дарий също е изнудван от кардинал Кардоза. Вие действате директно, бързо, без нужда от потайност, но Дарий едва ли се радва на подобна свобода. Възможно е той да се е опитал да отрови Кардоза и неволно да е убил Фарнезе.

Царицата погледна учителя ми, кимна и каза:

— Наистина е възможно. — После изведнъж ни махна да си вървим. — Този разговор ми е досаден, а срещата достигна критичната си фаза. Моля, оставете ме.

Върнахме се на местата си и продължихме да следим срещата. Оказа се, че тя наистина беше стигнала до решителен и най-неочакван обрат.