Матю Райли
Турнирът (26)

Една необикновена сутрин

Малко след като се събудих, на вратата настоятелно се почука.

Изчаках в стаята си, докато господин Аскам отваряше. Не успях да чуя тихата размяна на думи, но чух как учителят ми казва: „Благодаря“. След малко той се появи на прага на стаята, която делях с Елси, и каза:

— Бес. Изглежда, доста си впечатлила някого.

Държеше златен плик.

— Поканена си на сутрешна обиколка на менажерията на султана, неговата прочута колекция екзотични животни, за да видиш новата руска мечка на Негово Величество.

— Аз ли съм поканена?

— Изглежда, че поканата не е от султана, а от дарителя. Пратеникът на султана каза, че специално си помолена да присъстваш на обиколката.

— От дарителя ли? — Замислих се за момент. — Онова момче? Непоносимото момче? Иван?

Учителят ми се ухили.

— Май си е паднал по теб.

В този момент Елси, за която изобщо не подозирах, че е будна, седна в леглото си.

— Ох, Беси, имаш си малък обожател! Колко възхитително!

— Обожател? — изтърсих аз. — Но аз бях гадна и ужасна с него. И той беше ужасен с мен. Ужасен, нахален и груб.

— Малките момчета често се държат така, когато харесват някое момиче — обади се господин Аскам.

— Големите също — подсмихна се Елси.

— Не мога да отида — заявих аз.

— О, ще отидеш — каза учителят ми.

— Моля!?

— Ще отидеш — повтори той, сякаш това бе най-очевидното и естествено нещо на света.

— Но аз не харесвам това момче. Някакъв си мижав княз на мижаво източно княжество…

— О, я стига. Срещнала си го само веднъж, а човек не може да съди за характера на когото и да било от една-единствена среща. Не. Това е нещо, което задължително трябва да научиш. Иди, ще е полезно за теб. Пък и какво имаш да губиш? Днес е почивен ден за турнира, така че няма да изпуснеш нито една среща, а аз имам да водя разговори. Изглежда, че там ще са и други важни особи, включително султанът и синът му, престолонаследникът. Няма да е зле да ги наблюдаваш.

Елси рязко вдигна глава, когато чу за престолонаследника.

— Мога да ида с Бес, сър. Като… ами… придружителка, ако нямате нищо против.

— Би било чудесно, Елси — рече господин Аскам. — Отлично. След час ще дойде човек на султана да ви вземе. Ще се видим следобед.

 

 

И наистина, час по-късно пристигна човек от личната гвардия на султана да ни вземе. Изведе ни от вътрешната част на двореца и през Първия двор до яка порта в северната стена.

Вървях и кипях. Не можех да повярвам, че учителят ми ме е принудил да ида на тази обиколка. Ужасявах се при мисълта, че отново ще видя онова дребно руско момче.

На Елси пък й беше забавно.

— Ох, Беси, кое е по-лошо — да се ползваш с вниманието на едно грубо момче или никое момче да не ти обръща внимание?

Въпросът всъщност успя да уталожи яда ми.

— Честно казано, не съм сигурна — отвърнах аз. Вярно, бях млада, но винаги бях наблюдавала внимателно хората и по време на това пътуване из големия свят, отвъд затворения живот в Хатфийлд, ги наблюдавах още по-внимателно. И снощният разговор с учителя ми за кралете и кралиците също беше оставил отпечатъка си върху мен. — Не съм напълно убедена, че чувственото или плътско внимание изобщо си заслужават. А бракът може да се окаже най-безполезното нещо.

— Какво!? — възкликна Елси. — За бога, Беси, какви ги говориш?

— Дори само при това пътуване станахме свидетели на една женена двойка, в която съпругата, госпожа Понсонби, господства над съпруга си като тиранин. Той не й е равен. Не е дори неин приятел. Той е неин слуга. Не мисля, че бракът трябва да е такъв. Той би трябвало да е връзка между равни.

— Да, но…

— Видях бардак, където срещу заплащане на собственика клиентът използва тялото на проститутката за собствено удоволствие. Видях Божии служители да използват телата на други, за да задоволят страстите си.

Елси понечи да заговори отново, но не й дадох възможност.

— А неотдавна ти разказа надълго и нашироко за нощните си приключения, в които съвкупяването е просто развлечение. Приятно, несъмнено, но развлечение, игра, акт на взаимно удоволствие за самото удоволствие. — Замълчах за момент. — От всичко това стигам до заключение, че животинската ни природа ни кара да се отдаваме на плътски занимания. Те са напълно естествени, също като да се храниш и спиш. Проблемът според мен е в двете измислени от хората неща — брака и религията. Именно те правят съвкупяването сложно и болезнено. Бракът носи идеите за вярност, изневяра и чувство за собственост, а религията заклеймява някои видове близост като грешни. Питам се дали животът ми няма да е по-добър, ако изобщо не се омъжа.

Обърнах се към Елси, предлагайки й възможност да отговори.

Тя обаче само се загледа замечтано към дърветата и небето и рече:

— Честно казано, Беси, мислиш прекалено много и това ще те направи нещастна. Животът е много по-сладък и лесен, когато се оставиш на вятъра да те понесе.

И при тези думи се завъртя безгрижно. Погледнах я накриво и се зачудих дали наистина не мисля прекалено много върху нещата. Запитах се също дали Елси мисли достатъчно. Тя например се наслаждаваше на нощните сбирки и на плана си да омае престолонаследника Селим, но дали подобно на шахматиста, забравил, че противникът му също има план, се замисляше как другите могат да приемат поведението й на тези сбирки?

Запитах се и дали е умствено способна да е в крак с мен и моето прекалено мислене. Макар приятелката ми да беше четири години по-голяма от мен, дали не я бях надраснала? И дали изобщо ми беше приятелка?

— Тъй като така и така сме на темата — казах, — къде беше тази нощ?

— О, Беси — възбудено каза тя и веднага се съсредоточи, когато стана въпрос за нея. — Приближавам целта си.

— Каква цел?

— Да легна с принца — развълнувано прошепна тя. — Снощи оргията беше в личната му баня. Боже мой, беше по-възхитително, отколкото предишните два пъти! Представи си, Беси — мраморни бани, полирани до съвършенство и пълни с димяща гореща вода, затоплена от пещи под пода. Розови цветчета навсякъде и изключително мек, успокояващ аромат на масла във въздуха. Беше удоволствие за сетивата да влезеш вътре, но, разбира се, имаше и други удоволствия — продължи тя. — Този път участниците бяхме по-малко и издигащата се пара караше всички гъвкави млади тела да блестят от пот. Боже мой, Беси, а потните тела допринасят за най-божественото съвкупяване.

— Така ли? — попитах аз. — И какво стана с принца?

— Ами, също като предишната нощ, открих принца сред парата и се погрижих той да ме забележи. Малко по-късно намерих приятеля му Рахман в един ъгъл и отново го яхнах и го доведох до блаженство. Но докато яздех Рахман, през цялото време не свалях поглед от принца, сякаш му казвах: „Виж само какво удоволствие мога да ти доставя“.

— И после какво стана?

— Малко по-късно, след като проведе шепнешком разговор с Рахман, принцът ми нареди да легна пред него и да разкрача краката си, за да ме огледа, както съм чувала, че правел. Легнах пред него и разкрачих широко крака. Радвам се, че винаги съм танцувала, Беси, защото мога да се разкрачвам много по-широко от другите момичета, и видях, че това силно го впечатли. После той ме отпрати с усмивка и с думите: „Може би утре вечер, английска розичке“… Честно казано, Беси, прекарах остатъка от вечерта в замечтан унес, излегнала се на един горещ мраморен остров. Капчици пот блестяха по голото ми тяло, главата ми беше отметната назад, а пръстите на краката ми чертаеха кръгове във водата. През цялото време обаче не свалях очи от принца, дори докато обладаваше други момичета. Карам го да ме пожелае, Беси.

— Май наистина си на път да го омаеш, Елси.

— Със сигурност. И с нетърпение очаквам следващото събиране утре вечер! — възбудено отвърна тя. — Защото тогава смятам да хвана принца между бедрата си и ако това се случи, шансовете ми да стана негова кралица никак няма да са малки.

 

 

Стигнахме при портите на личната менажерия на султана, където бяхме посрещнати от група, начело с Иван, дребния велик княз на Московското княжество. С него имаше неколцина представители от двореца и шепа чуждестранни гости.

Менажерията на султана се намираше северно от дворцовия комплекс, недалеч от някакво военно пристанище от тази страна на носа. Ограждаше я висока тухлена стена. Портите се издигаха пред нас — черни железни решетки във висока арка. Зад стената се чуваха животински звуци — тръбене на слон, ръмжене на котка от джунглата, възбудени крясъци на птици, заобиколени от опасни съседи.

Иван ме видя и се усмихна широко. През цялата ни предишна неприятна среща не го бях видяла да се усмихва нито веднъж. Това ме изпълни с подозрения.

— Принцесо Елизабет! — оживено каза той на английски със силен акцент. — Толкова се радвам, че дойдохте. Когато се срещнахме на опашката за аудиенцията със султана, не знаех коя сте, но след това разпитах и разбрах, че сте принцеса на Англия, дъщеря на самия крал Хенри. Много се интересувам от Англия и съм голям почитател на постиженията на баща ви. Моля да ми простите, ако съм бил груб при предишната ни среща. Групата ми закъсняваше, бях ядосан на хората си и така се срещнахме при неприятни обстоятелства. Смирено се извинявам и ви моля за прошка.

За момент онемях. Грубото момче беше изчезнало и тялото му сякаш бе обладано от изключително приятен и благовъзпитан младеж. Господин Аскам, мътните да го вземат, май беше прав.

— Имате късмет, че не съдя за хората по първата среща с тях — уверено и спокойно отвърнах аз. — Намирам за разумно да се видя с някого поне още веднъж, преди да си правя заключение за характера му. — Не обърнах внимание на сподавеното кашляне на Елси зад мен.

Иван като че ли изпита облекчение.

— Вие сте толкова умна, колкото и прекрасна. Повтарям, изключително съм доволен, че дойдохте.

Никой дотогава не ме беше наричал прекрасна. Дори аз самата не се смятах за такава с моите оранжеви къдрици и луничава кожа. Но когато онова момче го каза, въпреки предишните ми опасения се почувствах доста благоразположена спрямо него. Определено ми хареса да ме наричат прекрасна.

В този момент изрева рог и всички се обърнахме. Султанът и принцът идваха по виещата се алея от двореца начело на огромна свита от стражи, служители и други придворни.

— Моля да ме извините, Елизабет — каза Иван. — Имам ангажименти. Но се надявам да ни се отвори възможност да разговаряме по-късно.

И с усмивка се отдалечи да посрещне султана.

Скоро огромната желязна порта на менажерията се отвори и водени от султана, престолонаследника Селим и княз Иван, ние минахме през входа. Докато минаваше покрай мен, султанът ме забеляза и мълчаливо кимна, а принцът видя Елси и също й кимна, но по различен начин.

Влязохме вътре.