Фабио Воло
Още един ден (14)

13
Първо къпане заедно (и първа нощ)

Вечерта отново отидохме на вечеря заедно. В ресторант този път, за щастие. Преди да изляза, успях и до тоалетната да отида: какъв кеф! Вечеряхме в „Мачелерия Ресторант“, в „Мийтпакинг“. На съседната маса, помня, имаше една двойка и мъжът беше с татуировка на врата: червени устни, все едно лепната целувка с червило. Аз така и не събрах смелост да си направя татуировка. Все по линията на страха от „завинаги“. Може пък един ден да го направя. Едва ли на врата обаче.

— Ти имаш ли татуировки?

— Не, но искам да си направя една.

— Къде?

— Може би на глезена.

— И какво искаш да си татуираш?

— Ами от доста време мисля по въпроса, но още не съм открила нещо, което да ме грабне. А ти имаш ли?

— Не… но рано или късно ще си направя една.

След вечеря се поразходихме без цел и посока. Седнахме на една пейка на Фадър Демо Скуеър. Едно момче и едно момиче японци свиреха. Той на електрическа китара, тя на бас. Свиреха известни песни от уестърни. Гледах ги и ми се искаше да знам, че са двойка. Неизвестно защо… някак ми харесваше мисълта да са заедно и да обикалят света, свирейки.

— Двойка ли са според теб или просто свирят заедно?

— Според мен са двойка.

— И аз така мисля.

Прекосихме Шесто Авеню и, както се разхождахме, стигнахме до една малка уличка, Минета Стрийт. Там, между разменените думи, за първи път се целунахме. Помня, че отместих косата й, поех лицето й в ръце. Прекрасна целувка. Дълга, мека, бавна. Истинска. Едва докоснали се устните ни, и потръпнах. Бях щастлив. Както когато след дълго търсене най-сетне си намерил онази частичка от пъзела, която служи да довършиш небесата си. Падам си по целуването, това е истината. Може би затова винаги се вълнувам, когато ми се случва. Обожавам да се целувам. Останах си онова петнайсетгодишно момче от преди. И не спрях да целувам и като голям. Обичам да се целувам, преди да правя любов, по време и след. Да, аз съм от мъжете, които обичат да се целуват и след любовния акт. Обичам дори когато целувките не са прелюдия към секс. Обичам да се настаня удобно на дивана и да не спра, докато не ме заболи челюстта и устните ми не пламнат. Изпивам устните на жените. Предпочитам да са без червило или лепкав гланц. Искам ги сурови. Харесвам и откраднати целувки: минаваш покрай нея да си вземеш нещо от хладилника и спираш за целувка. Ненадейни целувки, неочаквани. Случва ми се и да прекъсна жената, докато говори, само защото не искам да чакам. Поглеждам устните на жената, която харесвам, и преставам да чувам какво казва. Само искам да усетя тези устни върху своите. И си ги вземам.

Тази нощ останах да спя при нея. И преди да се отдадем на любов в леглото, се изкъпахме заедно. Тялото на момичето от трамвая, което месеци наред си бях представял, се разкри пред мен в своята цялост. Не я съблякох бавно и постепенно, както се случва обикновено. Едва впоследствие се заех да я гледам и изучавам. „Ще си взема един душ“, беше казала тя, а аз изтърсих: „Мога ли да се присъединя?“ Излезе ми ей така, като от устата на дете, което не мисли много-много какви ги говори, а заявява без заобикалки желанията си. Впрочем физически не съм самата прелест, та да се чувствам улеснен в завоеванията си. Напротив. Та се заех да правя пред нея списък с недостатъците си, защото, помислих си, ако не аз, ще го направи тя. Не изглеждаше да е кой знае колко заинтересована: удостои ме с благ поглед, разсмя се на шегите ми. Истината е, че тялото ми е пълно с недостатъци. Някои от които напълно необясними. Например наличието на две снопчета косми на гърба, точно под лопатките. При положение че не съм от най-косматите мъже. Имах си две островчета от косми. Твърде гъсти не са, но ги има. Да се чуди човек за какво точно служат. Този недостатък обаче го изключих от списъка си за пред Микела: беше отзад, на гърба ми, и имаше начин да го прикрия.

На въпроса дали мога да се присъединя за душа тя откликна веднага, без да се замисля:

— Естествено. Ще ти дам чиста кърпа.

Няколко минути по-късно започна да се съблича в банята, видях я в тънката ивица светлина, разделяща вратата от касата. Любопитно ми беше да видя формата на тялото й. Щях да прекрача прага и щеше да ми се яви: цялата само за мен… щеше да ми позволява да я пипам. Можех да я докосвам, да я желая, без да спирам, да я притежавам.

Влязох в банята, а тя вече беше под струята на топлия душ. Хубаво беше да гледам как мокрещата й се коса прилепва по главата. Бързо усетих, че нейното „доста топло“ за водата за мен беше „вряло, чак изгарящо“. Опитах да потуша срама, задето влязох в банята с вече еректирал член. Целунахме се. Имаше мека кожа. Измих я. Взех сапун от една тубичка на земята и я насапунисах. Раменете, шията, гърдите, корема. Гърба. Постарах се да не плъзвам веднага ръка там, макар да бе единственото място, което жадувах да докосвам. Клекнах и измих ходилата й. Сякаш бе богиня. За мен си беше. Поех нагоре по краката. И ето че накрая бях там. Все така клекнал. Не можех да повярвам, че я целувам и докосвам по този начин. Целунах я, застанал на колене. Всъщност, не я целунах: изпих я. Защото пиех и водата, стичаща се по тялото й.

Не проникнах в нея. Не се любихме. Аз измих нея, после тя се зае да мие мен.

Излязохме от банята, взех кърпата и, отново на колене, започнах да я бърша, за да не й стане студено. Започнах с ходилата. Бършех и веднага след това полагах устни и я целувах. Беше ми приятно да целувам ходилата й. От тях се качих нагоре. Краката, коленете. Бършех, докосвах и целувах навсякъде. Ухаеше. Стигнах до гърдите, до шията, до раменете. Целунах бавно ушите й, за да избегна досадното мляскане. После избърсах себе си набързо и се върнах към нея. Към косата. Сресах я, целунах я.

Преместихме се в леглото — високо, бяло и много меко. Все едно облак. Сложих й крем. Без масаж, само крем. Да й правя масаж ми се струваше клише. Тя легна по корем, прокарах ръце по краката й и я докоснах между тях, преминах отвъд границата. Беше възбудена. И аз. Идеше ми да полудея и да подлудя и нея. Исках да прави любов, както никога досега не е правила. Исках да я накарам да забрави всичките си останали пъти. Исках аз да съм първият истински. Поне в това отношение фактът, че съм имал много жени, ми беше полезен. Емоционално бях вързан, блокиран като инвалид, но в любенето се чувствах господар на положението. Искаше ми се да кажа на Микела фразата, която моят механик не пропуска да каже, когато закарам колата си за преглед: „Бъди спокоен, довери ми се, зная къде да си слагам ръцете.“ Но не ми се видя елегантно. Микела бе споделила, че е имала малко мъже, обвързана с почти всички и всички влюбени в нея. Почти винаги това са мъжете, които се чукат най-зле.

Започнах да я опипвам. Почувствах, че лека-полека дъхът й се учестява. Накарах я да се разположи по гръб и да притвори очи. Започнах да я целувам, като местех устни от една точка на тялото й на друга. Исках да усеща устните ми единствено в мига, в който ги долепвах до плътта й. Исках да усеща дъха ми. Задържах се така по-продължително. Важно ми беше да вкуся от нея, преди да се любим. Да си открадна от вкуса на тялото й с език, сякаш е нектар на цвете. Да си открадна с пръсти, за да го отнеса до устата й, върху устните й. Дълго го правих. Когато проникнах в нея, беше толкова очакваща, че само за няколко мига получи оргазъм. Помня, че се случи на фона на The Division Bell на „Пинк Флойд“. Да докосвам кожата й, да я гледам в очите, да я подушвам, да тласкам тялото си в нейното, да затискам гърдите й с моите. Да я виждам пред себе си и да усещам насладата от нея под звуците на Cluster One или Marooned или Coming Back to Life бе неописуемо изживяване.

Не зная дали я накарах да забрави всичките си предишни мъже, но се надявам да е било така. Останахме в леглото след това с глави на една и съща възглавница, с очи едни в други. Полежахме малко така, после станахме и отидохме в кухнята да си направим чай. Тя беше увита в бял чаршаф като някоя мадона. Аз си бях с боксерите. Спалнята бе тъмна, осветяваше я единствено достигащата от кухнята светлина — светлината над котлона. Микела, белият чаршаф, косата в стил post-orgasmic chill^[1], двете бели чаши, тя, която с котето на чаеното пакетче сякаш ловеше абстрактни мисли: не зная точно защо, но този й образ трайно се запечата в съзнанието ми. Често изплува. Може би защото представляваше съвършено единение между фантазия и реалност. Изпи си чая, свита на един стол, обгърнала с ръце коленете си. Мъничка и секси. Точно това си помислих — ясно го помня. Микела беше невероятно секси. Безумно секси. Начинът й на мислене беше секси. Начинът й на говорене, на смеене, начинът, по който се движеше. Уханието на нейната кожа предизвика възбуда в сърцето ми. Докато правех любов с нея, си мислех, че бих правил само това в живота си. Че бих се задържал върху нея възможно най-дълго.

Върнахме се в леглото и, хванати за малките пръстчета на ръцете, се унесохме и заспахме.

В шест и половина вече бях буден. От прозореца се прокрадваше светлина. Двамата във високото легло на Микела, на което има четири възглавници. Тя спи на една страна в зародишно положение и поставя една от възглавниците между коленете си. Съществуват какви ли не странни начини за спане. Аз например често спя с един крак под завивките и един извън. Все едно съм на кон.

Слязох лекичко от леглото, внимателно, да не я събудя. Къщата скърцаше при стъпките ми. Отидох в банята да пишкам. Едно от нещата, за които винаги съм се чудел, е: когато ходиш в банята и твоето момиче спи, по-добре е да пуснеш водата с риск да я събудиш, или да не я пуснеш и да не я събудиш? Пуснах водата в случая. Тя не се събуди. Отидох в кухнята, исках да приготвя закуска, но нямах представа какво закусва. Още не я познавах добре. Приготвих кафе, чай, извадих портокалов сок от хладилника, препекох хляб и сложих на масата всички конфитюрчета и мармалади, които намерих. Включих уредбата. Имаше десетина диска, не знаех какво да пусна. Умувах известно време и сред предпочитанията ми се задържаха Нора Джоунс с албума Come Away With Me и Морчийба с Big Calm. Окончателният избор падна на първия. Намалих звука и събудих Микела. Събудих я с въпрос какво й се ще на събуждане.

— Кафе.

Занесох й го в леглото. Аз си взех душ. Обух си панталоните, тя дойде на масата. Хапна малко хляб и мармалад.

— Благодаря за закуската — каза с пресипнал глас.

Настаних се на дивана, за да си допия кафето. Тя облече първото нещо, което намери: моята риза, която определено беше голяма и й стигаше почти до коленете. Отдолу изпод ризата се подаваха ходилата й: гледката възбуждаше. Спогледахме се за миг, докато тя вдигаше чаша към устата си и останаха незакрити само очите й. Погледът в тях беше ясен, прям и дълбок. А после сложи едно връз друго коленете си и аз изгубих контрол.

Станах, седнах върху нея, поех лицето й в ръцете си и я целунах. Прокарах език колкото се може по-навътре в устата й, повалих я на земята, разкопчах ризата, светлата й кожа замъгли съзнанието ми. С едната ръка свалих сутиена й, с другата я придържах за тила, за да не се рани в пода. Застоях се върху раменете и шията. Мекота и ухание на събуждане. Проникнах в нея. Целувките й, езикът й имаха вкус на кафе. Улови се с ръка за крака на масата и здраво го стисна. Гледката остана незаличима в съзнанието ми. Намирахме се в леглото, когато свършихме. Истински добър ден. Казахме си го даже накрая, през смях, докато си правехме „нос-нос — мигли-мигли“: „Добър ден“.

Малко по-късно я изпратих до службата.