Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Войната на хаоса (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Magician’s End, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
karisima (2016)

Издание:

Автор: Реймънд Фийст

Заглавие: Краят на магьосника

Преводач: Иван Иванов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-511-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3517

История

  1. — Добавяне

27.
Война

Брендан замахна с меча.

Един кешийски наемник отскочи, преди ударът да го е засегнал, и Брендан продължи напред. Беше достатъчно добре обучен, за да знае, че един конник да стои неподвижно в мелето си е жива покана да го смъкнат от седлото. Знаеше също, че в момента конят е най-доброто му оръжие, и смяташе да се възползва от това.

Численото превъзходство на врага бе огромно — поне петстотин пешаци срещу двайсет обучени стражи и десетина дребни благородници като Брендан. Най-доброто, на което можеха да се надяват, бе да отвлекат вниманието им, докато принц Едуард стигне до безопасно място. Капитанът на дворцовата стража събираше около себе си някои от пехотинците на Оливър, за да спрат атаката откъм десния фланг.

Брендан се движеше с цялата възможна бързина, събаряше нападателите и причиняваше колкото може повече хаос, но се държеше настрани от средата на множеството. Конят му бе спокоен и добре обучен, но Брендан знаеше, че дори най-храбрият боен кон ще се запъне, ако се изправи срещу прекалено много гъсто скупчени тела.

Брендан сечеше и газеше, и успя да отклони половин дузина войници от посоката, в която се движеха, но десетки други се стичаха към върха на хълма, зад който бяха разположени шатрата на принца и палатките на другите благородници. Младежът пришпори коня, отдели се от мелето и тръгна да заобикаля, като се опитваше да се ориентира.

Видя, че някои от благородниците около Едуард са измъкнали принца, докато врагът изтласкваше и надвиваше телохранителите му. Знаеше, че няма какво повече да направи, тъй като кешийските наемници се стичаха неспирно. Смуши коня и го подкара напред.

Заобиколи, за да стигне до трима дворцови стражи, изтласкани назад от противника, които се бяха присъединили към пехотен отряд с табарди на различни херцогства.

Огледа се и не можа да види капитана, който бе организирал войниците одеве. Тъй като наоколо не се забелязваше никакъв друг благородник или офицер, Брендан размаха високо меча си и извика:

— След мен!

А после поведе атака срещу прохода горе, откъдето се изливаха кешийците.

Докато напредваха, чу трясък на оръжия от другата страна на хълма и видя дим.

— Палят палатките! — извика някой.

Брендан пришпори коня си нагоре по склона, като остави пехотата зад себе си. Препусна колкото можеше по-бързо през прохода, като поваляше всеки кешиец, достатъчно глупав, че да му се изпречи на пътя.

Усети, че го пронизва едва ли не паника, щом видя, че отряд кешийски ездачи са заобиколили дори още по-далеч от запад и са излезли зад лагера, докато пехотата отвличаше вниманието на принца. Това беше двуостра атака и Брендан изпита страх за Едуард.

Огледа се, търсейки отличителните знаци на покривалото на коня на принца, и през дима и хаоса мярна тъмносиньо петно. Пришпори коня си натам и откри група защитници, заобиколили Едуард. Оцелелите дворцови стражи, няколко благородни племенници и братовчеди и опърпана сбирщина от пехотинци, които се бяха отклонили или избягали насам, се събираха, за да пазят принца на Крондор. Макар и превъзхождани от врага, те се биеха с безпримерна храброст и Брендан бе обзет от възхита, докато насочваше коня си към щандарта на принца и забиваше шпори в хълбоците му.

Вряза се като клин между атакуващите наемници, като сечеше наляво и надясно, докато изкачващата се по хълма пехота пресрещна кешийските пешаци. Това бе отчаяна атака, защото нямаше да обърне цялата битка тактически, но целта й бе една: да убие принца на Крондор и така да реши нещата в полза на Оливър.

Брендан цапардоса един войник с дръжката на меча си, а после друг с плоското на острието. Стиснал здраво юздите на коня, го подкара напред, все по-навътре в мелето.

* * *

Хал видя пушека в далечината и заповяда на четиримата стражи, които ескортираха херцога на Ран и другарите му:

— Наблюдавайте ги зорко. Ако се опитат да избягат — добави, вперил поглед в Чадуик от Ран, — посечете ги.

Мартин, Тай и Хокада напуснаха местата си в колоната и се приближиха до него.

— Изглежда, боят е започнал без нас! — извика Хал. Конете за смяна се бяха оказали мъдър избор: след като можеха да яздят по-дълго и по-надалеч, бяха стигнали до лагера на принца на Крондор ден по-рано.

Той се обърна и даде знак на останалата част от отряда си да се строи.

— Оставете резервните коне! В колона по двама!

Четиримата ездачи отзад, които имаха за задача да карат резервните коне, изоставиха позицията си, за да настигнат останалите, и всички се строиха както им бе наредено. След като колоната беше готова, Хал даде знак да потеглят. След няколко крачки в тръс заповяда да преминат в лек галоп. Щом стигнаха покрайнините на гората, видя в далечината битката край шатрата на принца.

Изглежда, отряд наемници — както конници, така и пешаци, — бе заобиколил група бранители, а по средата им се виждаше Едуард. Хал изтегли меча си и свали щита от гърба си. Без да обръща внимание на ездачите, идещи да го пресрещнат, пришпори коня право към принца на Крондор и извика:

— Атака!

Препускаше и сечеше наляво и надясно, сякаш коси пшеница, в отчаяно усилие да стигне до Едуард, преди защитниците му да рухнат. Двама кешийски наемници скочиха върху една товарна каруца с готови за стрелба арбалети. Хал извика предупредително, докато се приближаваше, но сред врявата никой не го чу.

И двамата стреляха към Едуард. Единият изобщо не уцели, но стрелата на другия попадна в шията на коня му. Животното рухна и Едуард изчезна от погледа сред гъмжилото от коне и ездачи, които се опитваха да го защитят.

Хал видя Брендан и двамата братя размахаха високо мечовете си за поздрав. Мартин и Тай го застигнаха. Хокада заобиколи със стрелците си отдясно и започнаха да сипят смърт върху атакуващите кешийци. След броени мигове враговете вече бягаха, падаха на колене и хвърляха мечовете си или лежаха мъртви на земята.

Хал пое командването — нареди бързо да отведат предалите се кешийци, като назначи шепа пехотинци да ги пазят, а в същото време Хокада и конните му стрелци погнаха бягащите. Хал и братята му слязоха от конете и разблъскаха хората от пътя си, за да стигнат до принца.

Едуард лежеше на земята, устните и носът му бяха оцапани с кръв. Като видя Хал, му даде знак да се приближи. Младежът коленичи до него. Въпреки болката Едуард се изкиска.

— Не ме порази меч или стрела — каза той и изкашля кръв, — а собственият ми кон падна върху мен. — Взря се в лицето на Хал. — Ти си всичко, което ни остана. — После очите му се подбелиха и той загуби съзнание.

Хал нареди на двама стоящи наблизо дворцови стражи да отнесат принца в палатката му.

— Съжалявам, ваша светлост — каза единият, — но палатката изгоря.

— Тогава намерете му някакво място и се погрижете да му е удобно, после пратете да повикат лекар и жрец лечител!

Четирима стражи се наведоха да вдигнат принца, а един друг каза:

— Аз ще доведа лекаря, но нямаме жреци, милорд.

— Нямате жреци ли?

— Те всички… си тръгнаха преди два дни.

— Къде са отишли? — попита Хал раздразнено.

— Просто си тръгнаха. Никой не знае къде. Бяха дузина, от всички различни ордени, а после… просто изчезнаха!

— Какво става, в името на боговете? — попита Хал.

— Никой не знае, ваша светлост — отвърна войникът.

Хал се огледа и не видя друг благородник с достатъчно високо положение. Сграбчи Брендан за ръката и каза:

— Погрижи се за безопасността на принца. — После се обърна към Тай и Мартин. — Последвайте ме.

Метнаха се отново на конете и препуснаха. Щом прехвърлиха билото, Хал дръпна юздите и загледа развоя на битката. На пръв поглед цареше хаос, но след миг видя, че силите на Едуард имат леко преимущество, с тежката крондорска кавалерия, която притискаше здраво десния фланг на Оливър. Вдясно от Хал нещата вървяха на приливи и отливи, бягащите кешийци бяха намерили убежище зад линиите на Оливър. Щом схвана ситуацията, Хал се обърна към Тай.

— Виж дали можеш да намериш Хокада и му кажи да прекрати гонитбата на кешийците. Нека се оттегли на онова възвишение там и да се приготви да удари с цялата си мощ по основните сили на Оливър отляво. — Посочи едно малко възвишение в подножието на горист хълм, който първоначално бе държан от силите на Едуард. Тай кимна и препусна.

Хал се обърна към Мартин.

— Върни се и събери колкото можеш от нашите, момчетата от Крудий и всеки друг, който не пази принца или пленниците, а после препуснете към онзи хълм и оставете конете. Искам да се качите горе и да го прочистите от всякакви хора на Оливър, така че Хокада да може да го прехвърли безпрепятствено и да се вреже в левия фланг на Оливър, когато му заповядам. — Хвърли пак поглед към бушуващата битка и добави: — Кажи на Хокада, че ако успее да разбие фланга и да изтласка хората на Оливър към центъра, победата е наша.

— Добре — каза Мартин. — А ти къде ще бъдеш?

— Там долу, в мелето — отвърна Хал, пришпори коня си и го насочи право към най-гъстата част на битката.

 

 

Хал пристигна точно когато маладонската пехота на Оливър се опитваше да изтласка една обкръжена група крондорци, и я удари по десния фланг, стремейки се да го огъне. Още десетина ездачи го следваха със секунда закъснение и това разстрои атаката на войниците на Оливър достатъчно, за да могат крондорците да се откъснат от мелето и да се престроят в подредена отбрана. Хал сечеше и млатеше всеки вражески войник, който се приближи прекалено много до коня му, и скоро откри, че пътят пред него е разчистен от оттеглящите се мъже.

Изведнъж крондорците се хвърлиха в контраатака и обърнаха врага в безредно бягство. Хал спря изморения си кон и отдели няколко мига да огледа как върви останалата част от битката. Видя Мартин да води отряда си нагоре по хълма, за да го прочисти. Надяваше се, че Тай е намерил Хокада и че ще може да организира стрелците бързо, за да окаже подкрепа на Мартин.

Забеляза да се приближават още няколко крудийски конници и им даде знак да се присъединят към онези, които вече бяха с него. Премина бързо зад строя от десния към левия фланг на Едуард, от юг на север, и се озова зад тежките крондорски конни копиеносци, които бяха започнали да изтласкват десния фланг на Оливър. Изправи се на стремената и извика:

— При мен!

После препусна като луд право към пехотата, която трескаво се опитваше да окаже съпротива на копиеносците. Извика на командира на крондорците:

— Престройте се и атакувайте пак!

Капитанът позна херцогската емблема над златната чайка на Крудий, прие командата и изтегли копиеносците си, докато Хал и неговите хора тормозеха отстъпващите войници от Симрик. След по-малко от минута Хал почувства и чу тътена на атакуващата кавалерия, преди да се обърне и да я види. Даде знак на хората си да се оттеглят. Разчисти терена точно навреме. Крондорците се врязаха в онези от защитниците, които се опитваха да останат и да се бият, и ги прегазиха.

Целият десен фланг на Оливър вече рухваше. Хал се изправи отново и видя, че Тай и стрелците му нанасят загуби на противника в другия край на линията.

— Напред! — извика Хал. — В ръцете ни са!

Видя група мъже на коне върху малко възвишение в тила на битката. В центъра им се намираше принц Оливър. Знамената му се вееха дръзко на вятъра, но превъзходството на бойното поле му се изплъзваше с всяка секунда. Десният му фланг бе рухнал, левият бе тормозен от стрелците на Хокада и кавалерията с Тай и Мартин. В центъра битката се водеше на приливи и отливи, като нито една от страните не вземаше надмощие и нещата можеха да се наклонят на едната или другата страна за минути. Херцозите на Ябон и Батира и други благородници се бяха съсредоточили върху основните сили на Оливър и касапницата се вихреше с пълна сила, но никой не печелеше предимство.

Хал махна на капитана на крондорците.

— Прегрупирай хората си, хвърлете копията и извадете мечовете! — После даде знак на собствените си мъже и когато се събраха около него, извика: — След мен!

Десният фланг на Оливър бе обърнат в отстъпление, което бързо прерастваше в безредно бягство. Хал поведе отряда си, който сега наброяваше около трийсет души. Заобиколиха отстъпващата пехота през една тревиста вдлъбнатина, осеяна с телата на загинали, и се изравниха с мястото, където стояха Оливър и антуражът му.

— Да видим от какво е направен този принц! — изкрещя Хал и се опита да удари по центъра на Оливър, докато Мартин, Тай и Хокада го атакуваха от другата страна.

Щом видя Хал да води отряд към него, Оливър изтегли меча си, но после се обърна и побягна заедно с двама от стражите си. Офицерите му останаха по местата си.

Хал даде знак на крондорския капитан да поеме ариергарда, а той самият препусна след Оливър. Половин дузина от крудийските му войници го последваха, докато останалите пометоха защитниците върху възвишението.

Хал пришпорваше коня си да настигне бягащия принц и разстоянието се топеше бързо. Един от двамата стражи се обърна и го атакува. Хал се приведе под замаха на меча му и продължи напред, като остави на войниците зад себе си да се погрижат за забавилия се страж. Вторият хвърли поглед през рамо, видя, че Хал ги настига, и също извъртя коня си и нападна. Този път Хал знаеше, че непосредствено зад него няма никого, затова вдигна меча си да посрещне удара на мъжа, а после дръпна юздите на коня толкова рязко, че животното приклекна. Извъртя го и така изведнъж се озова зад стража, който още се мъчеше да обърне собствения си кон. Посече го с един яростен замах и онзи рухна от седлото, а във въздуха пръсна кръв.

Хал затърси Оливър. Зърна нещо бяло да изчезва сред дърветата североизточно от бойното поле, извъртя коня си натам и препусна с всички сили.

Следобедното слънце му позволяваше да вижда добре, така че лесно забеляза следите на Оливър в меката почва и опадалите листа. Видя как дирята извива, сякаш Оливър се опитваше да се възползва от гората, за да се отърве от Хал и да се върне при войските си, където би могъл да намери закрила. Хал дръпна юздите и се вслуша. Чу в далечината тропот на копита.

Последва дирята още известно разстояние, докато не се убеди в намеренията на Оливър, а после отцепи напряко през дърветата, за да го пресрещне. Още веднъж спря и се заслуша и още веднъж коригира посоката си.

Един малък скат го принуди да заобиколи. Той чу звука на приближаващ се кон — усилваше се, — пришпори коня си да скочи от няколко стъпки височина и се приземи точно пред кобилата на Оливър. Двете животни се сблъскаха. Хал скочи и се претърколи, щом докосна земята. Изправи се и вдигна меча си.

Оливър също бе на крака, спуснатото забрало покриваше лицето му, а мечът му бе готов за бой. Двата коня избягаха в гората.

Хал не се поколеба. Нападна.

 

 

Драконите се издигаха в спирала, хаос от пъстроцветни криле, които плющяха като гръм, докато пореха небето. Начело летеше големият златен дракон, Рилан, на чиято шия яздеше последният жив валхеру, Ашен-Шугар.

— Разкажи ми за заплахата за моя свят — нареди Господарят на драконите.

— Ужасът атакува, господарю — отвърна драконката. — Опитва се да проникне през портал, сътворен от елфите.

— Глупаци! Ще набия главите им на пики — рече Ашен-Шугар.

— Те вече са мъртви — поясни драконката. — Загинаха, докато създаваха разлома.

— Тогава отведи ни до Ужаса и аз ще го унищожа!

— Първо трябва да се справим с един риск, господарю — отвърна драконката. — Помните ли свен-га’ри?

— Пеещите кристални създания, да — каза Ашен-Шугар. — Заповядах да ги пазят. Те са твари с… опасна сила.

Основната причина за решението на валхеру да оставят свен-га’ри на мира остана неизречена. Езикът им бе неразбираем за Господарите на дракони, но пробуждаше чувства, чужди за тях. Копнежите и въжделенията бяха в разрез с онова, което тласкаше тяхната раса: жаждата за кръв и завоевания, за върховна власт сред звездите.

— Това, което трябва да знаете, господарю — каза драконката, — е, че свен-га’ри са били поставени в планините на Куор от Ужаса като средство за проникване в този свят. Те трябва да бъдат унищожени, преди да изтласкате Ужаса обратно откъдето е дошъл.

— Тогава към Върховете на Куор! — извика Ашен-Шугар.

 

 

В някакво много мрачно и студено място умът на един човек бе засмукван надолу към пустотата. Той се бореше да запази самосъзнанието си.

„Аз съм Томас. Само още мъничко“.

* * *

Хал знаеше, че отстъпва на този по-едър и по-свеж противник. Беше яздил отчаяно в продължение на дни, след тежка битка, докато Оливър бе спал спокойно в шатрата си. Единственото му предимство бе, че знаеше, че е много по-добър с меча от принца на Маладон и Симрик. Ако бе отпочинал, схватката вече щеше да е решена, но умората забавяше реакциите му и в резултат ударите му попадаха малко встрани, а Оливър беше достатъчно опитен, за да разбере какво трябва да направи — да го изтощи.

Оливър, от своя страна, знаеше, че е изправен срещу по-добър боец, но също така знаеше, че времето е на негова страна, затова изчакваше Хал да атакува, парираше и отстъпваше. Дърветата също бяха негови съюзници, защото той маневрираше по такъв начин, че като отскочи, между него и Хал да се изпречи някой ствол.

Хал не можеше да види лицето на противника си, но знаеше, че сигурно се подхилква. Това го ядоса достатъчно, за да отложи изтощението още малко. Но въпреки всичко ръката му, държаща меча, се уморяваше и той осъзна, че понеже знае какво прави Оливър, влиза в предсказуема атака. Щеше да започне с удар отгоре и Оливър щеше да го отрази с щита си, преди бързо да го върне на мястото му, за да се предпази от комбинирана атака, после щеше да изчака няколко мига и да отстъпи назад.

Тогава Хал разбра какво трябва да направи. Започна удара си и щитът на Оливър се надигна леко, но Хал спря замаха и се приведе. Оливър си въобрази, че е зърнал пролука, каквато всъщност нямаше, и пристъпи напред, точно както искаше Хал. Хал се хвърли с щита си срещу този на Оливър, влагайки цялата си тежест, и мечът на противника му разсече въздуха. Оливър залитна. Опита се да отстъпи, но ботушът му закачи корена на дървото, зад което бе възнамерявал да се скрие, и той тупна тежко по задник. Инстинктивно протегна ръце настрани да се подпре и за миг остана открит.

Хал не опита удар с меча. Вместо това ритна към оголената част от брадичката на Оливър, под шлема му, и бе възнаграден със силен пукот, когато върхът на ботуша му намери целта си. Ако бе пропуснал, можеше да си счупи крака или мечът на Оливър да го прониже в слабините.

Оливър се претърколи настрани, загубил ориентация, и се изправи замаяно на крака. Хал нападна отново, стовари щита си върху шлема на противника и го повали на колене.

Това не беше турнир по фехтовка в Двора на майсторите, а бой без правила, и както бе изморен, Хал не смяташе да дава нито миг отдих на по-едрия, по-силен и по-свеж съперник, за да успее онзи да се съвземе и да отвърне на удара. Халоса го още веднъж с щита, което го завъртя наполовина, а после замахна странично с меча си и го улучи с плоското на острието по шлема. Все едно бе ударил по наковалня или стар дъб — ръката му изтръпна и го заболя и той трябваше да напрегне цялата си воля, за да не изтърве оръжието. Оливър се просна на земята и остана да лежи, като потръпваше леко.

Хал затисна с коляно гърдите му и му смъкна шлема. Разфокусираните очи на Оливър се взираха нагоре, а от лявото му ухо и ноздрите течеше кръв. Хал остави меча, сви бронираната си ръкавица в юмрук и фрасна с всичка сила Оливър по челюстта. Беше възнаграден със силен пукот — ако ритникът не я бе счупил, то сега вече със сигурност беше счупена. Очите на Оливър се подбелиха и той загуби съзнание.

Хал остана така за миг, като се опитваше да си поеме дъх. Щом се увери, че принцът на Маладон и Симрик наистина е в несвяст, се надигна и се отдалечи със залитане, за да потърси конете. Те обаче бяха избягали.

Накрая въздъхна примирено и се върна при пленника си, вдигна го за едната ръка, после го пусна.

— И дума да не става да те мъкна обратно с цялата тази броня — промърмори младежът, клекна и почна да разкопчава доспехите на Оливър.

 

 

Хал вървеше бавно назад към звуците на битката и пъхтеше от усилието да носи на рамене принца на Маладон и Симрик. Неведнъж изпита благодарност, че баща му бе настоявал да се научи как да изнася елен от гората, иначе бе сигурен, че гърбът му досега щеше да се е предал.

Бяха минали едва петнайсет минути, откакто бе повалил Оливър в гората, но мъжът бе толкова едър, че му се струваше, че го мъкне вече цял час. Хал мълчаливо се зачуди не можеше ли Оливър да е дребен и мършав.

Отряд ездачи в крондорско синьо се приближи в лек галоп и ездачите дръпнаха юздите, щом видяха Хал.

— Ваша светлост — извика мъжът начело, някакъв сержант. — Търсихме ви.

— Как върви битката?

— Спечелена е, милорд. Лорд Батира разгроми центъра, след като графът на Ламът удари фланговете. Врагът бяга в пълен безпорядък. Пленихме много благородници и офицери.

— Добавете и този към улова — каза Хал.

— Това принц Оливър ли е? — попита сержантът. — По долни дрехи?

— Конят ми избяга, а не ми се щеше да го мъкна заедно с доспехите.

Мъжете се засмяха.

— Ще се погрижим за него, милорд. — Сержантът даде знак на един от хората си. — Качи се при някой друг и дай коня си на херцога. — После се обърна към втори: — Метни този тук върху задницата на коня си и бъди по-нежен: все пак е кралска особа.

Войниците продължиха да се смеят, докато изпълняваха заповедите; подобно на всички войници след победа бяха въодушевени от успеха и оцеляването си и уморени до мозъка на костите.

Хал хвана юздите на коня, който му дадоха, и се метна на седлото.

— Как е принц Едуард?

— Лекарите полагат грижи за него, но нямам никакви вести.

— Отведете ме при него — заръча Хал.

Последва сержанта в галоп, докато другите подкараха Оливър с по-умерен ход. Докато минаваха покрай бойното поле, Хал почти не можеше да повярва на очите си колко мъртви и умиращи осейват някога плодородните земи на Полята на Албалин. Тук лежаха пет-шест хиляди окаляни и окървавени тела, някои от които още мърдаха. Момчета от обоза помагаха за откриването на онези, които могат да бъдат излекувани, докато други обикаляха с хладна решимост, стиснали дълги тънки ками, които забиваха под мишницата в сърцата на прекалено тежко ранените, за да ги избавят от дълга и мъчителна смърт — Бързата милост на бойното поле.

Чувството за порядък бавно се възвръщаше. Пленниците бяха събрани и охранявани, мъжете, които можеха да стоят на пост, го правеха, докато други лежаха задъхани или просто благодаряха мълчаливо на почитаните от тях богове, че са опазили живота им през този ден. Трети обикаляха с изписан на лицата им шок, дирейки нещо: другар, загубено оръжие или пък обзети от някаква невидима неудовлетворена нужда. По-късно момчетата от обоза щяха да се върнат и да ги отведат там, където другите можеха да се погрижат за тях, но засега, докато не се положат грижи за ранените, тези загубени души щяха да бъдат оставени да се лутат още малко.

Хал стигна до голям клонест дъб на върха на един хълм, разположен зад хълма, където бяха опожарени шатрата на принца и другите палатки. Под едно голямо платнище, може би парче от неизгоряла палатка, лежеше принц Едуард. Цялата долна половина на тялото му бе покрита с просмукани с кръв парцали. Бяха го облегнали на дънера и двама лекари се грижеха за него. Наблизо чакаха верните му благородници. Брендан стоеше край дървото и на лицето му бе изписано горчиво разочарование от неспособността му да опази принца.

Хал хвърли поглед към Чарлз от Батира, който му кимна мълчаливо за поздрав, и слезе от коня. Един лакей отведе животното, а Хал се приближи и коленичи до принц Едуард. Погледна въпросително лекаря отдясно на принца и той отвърна:

— Краката и тазът му са смазани, ваша светлост. Конят му падна и се претърколи върху него. Той никога не е бил як човек, но търпи.

— Няма ли жреци лечители? — попита Хал.

Отговори му Батира.

— Докато ти беше да ловиш Чадуик, жреците лечители от ордените на Сунг, Дала и Латимса изчезнаха до един.

— Изчезнаха ли? — Хал го погледна объркано.

Чарлз му обясни.

Хал едва успя да сдържи гнева си.

— Нашият принц умира, а не можем да намерим и един-единствен жрец!? Ами онези с Оливър?

На лицето на Батира бе изписано искрено съжаление.

— Веднага щом Оливър побягна и победата бе наша, започнахме да разпитваме, но и техните жреци също са изчезнали преди битката.

Докато Хал чакаше Едуард да покаже някакви признаци на свяст, пристигна крондорският ездач, който носеше принц Оливър на задницата на коня си, и съвсем не изтънчено изсипа все още безчувствения враг на земята.

— Виждал съм Оливър и в по-добра форма — отбеляза Чарлз. — Какво е станало с бронята му?

Хал каза само:

— Бях уморен.

Очите на Едуард се отвориха и се фокусираха върху Хал.

— Херцог Хенри — прошепна той.

— Тук съм, ваше височество — отвърна Хал и се приведе, за да чува по-добре.

— Битката…?

— Спечелихме, ваше височество. Оливър е пленен.

— Къде е Джим Дашър? — попита принцът.

От сянката на дървото излязоха Джим и лейди Франсиезка Сорбоз. Хал стана и им кимна за поздрав, като се чудеше как не ги е видял досега.

— Свършихте ли работата? — попита принцът.

— Да, ваше височество. — Джим се наведе и зашепна в ухото му, после се изправи.

— Хенри — промълви немощно принц Едуард и му махна да дойде по-наблизо.

Хал коленичи пак до него. Едуард посегна и го стисна за рамото.

— Каквото направих, беше за доброто на Кралството. Трябва да разбереш това. Ще зачетеш ли решението ми?

Хал нямаше представа за какво говори принцът, но каза просто:

— Аз съм ви верен, принце мой, и ще подкрепя всичко, което решите да сторите.

— Закълни се — прошепна Едуард.

— Кълна се в честта си, ваше височество.

— Тогава ми остава само една надежда, млади ми приятелю. Че някой ден ще ми простиш. — Едуард затвори очи за момент, после ги отвори пак. — Може никога вече да не проходя — каза той на лекаря, — но ще доживея да се изправя пред Събранието на лордовете. Погрижи се за това.

Лекарят кимна и отвърна:

— Намерете ни заслон.

Херцогът на Батира посочи една голяма палатка от обоза, която в момента мъжете разпъваха малко по-надолу по хълма.

— Моята шатра още е цяла. Отнесете го там.

Под надзора на лекаря четирима войници вдигнаха внимателно принца и го понесоха към шатрата на Батира.

Мартин и Тай дойдоха при Хал и Брендан и всички се прегърнаха. Лицето на Хал бе вцепенено от изтощение и от гледката на прекалено много смърт. Той погледна Джим Дашър и попита:

— Значи печелим битката и губим войната, така ли?

— Бяхме съставили планове — каза Джим. — Принц Едуард е тежко ранен, но е жив и днес постигна победа. — Усмихна се. — В немалка степен благодарение на твоите усилия, млади ми приятелю.

— След като Едуард е ранен, какво ще стане? — попита Мартин. — Дали Оливър ще предяви наново претенциите си?

— Едва ли — изсумтя лорд Батира. — Късметлия ще е, ако помни и собственото си име след боя, който му е хвърлил брат ти.

— Какво ще стане с Оливър? — попита Брендан.

— И с Чадуик? — додаде Хал.

Батира се опита да потисне усмивката си, но не успя.

— Мисля, че Оливър ще прекара известно време като гост в Риланон.

— Докато Маладон и Симрик успеят да съберат достатъчно злато, за да платят откупа му — добави Джим. — Чадуик ще се задържи малко по-дълго, докато Едуард не реши съдбата му.

Чарлз се приближи до Хал и сложи ръка на рамото на младежа.

— Загубихме някои лордове в битката, а мнозина са във вериги заедно с Оливър. Ще… разговаряме с тях — той хвърли поглед към Джим — и всичко ще бъде наред, уверявам те.

— Трябва да си починете — каза Джим на братята и Тай. — Бихте се храбро и всички тук го знаят. Но не сте от стомана. Пътят до Риланон е дълъг. Дайте си малко отдих и ще потеглим призори.

Хал погледна Джим, Франсиезка и Батира, а после Тай и братята си. Накрая се взря отново към полето, осеяно с мъртъвци, и каза:

— Сънят може да почака. Има доблестно загинали, за които трябва да се погрижим.

Обърна се и тръгна надолу по склона, за да помогне за пренасянето на мъртвите до погребалните клади. Братята му и Тай го последваха.

Чарлз застана до Джим и каза:

— Едуард беше прав. Те са различна порода.

— Мисля, че ние също трябва да дадем своя принос — отвърна Джим и тръгна към бойното поле подир тримата братя.