Марк Лорънс
Императорът на тръните (21)

17.

За шестте изминали години беше станала още по-красива. Онова, което Катерин Ап Скорон криеше в сънищата, сега стоеше пред мен под студената светлина в началото на зимата.

— Катерин. — Все още държах ръката й, тотално оглупял. Тя я издърпа от моята. — Баща ми е пратил теб на Събора? На свое място?

— Анкрат е във война. Олидан остана с армиите си, за да я спечели.

Облечена беше в черно, щедри дипли сатен се лееха към широк подгъв от черен велур, от който калта лесно можеше да се изчетка, след като изсъхне. Дантела около шията като черна татуировка, обици от сребро и черен кехлибар. Все още оплакваше своя принц.

— И е изпратил теб? С право на два гласа и без съветници?

— Носар от Елм трябваше да дойде, но се разболя. Кралят ми вярва. — Гледаше ме със сурови очи, устните й стиснати на тънка черта, лицето бледо. — Олидан се научи да цени талантите ми. — Доста смело, реших аз. Какво се опитваше да ми каже? Че предпочита бащата пред сина и е заела мястото на сестра си?

— Аз също се научих да ценя талантите ви, мадам. — Сгънах се в небрежен поклон, най-вече за да събера мислите си. — Ако позволите да ви предложа място в ренарската карета? По всичко личи, че баща ми е сгрешил в преценката си, когато е решил да извади тази от прашните складове.

Дръпнах юздите на Барт да го доближа до каретата, така че Катерин да се прехвърли на гърба му, без да нагазва в калта.

Катерин заряза каретата без повече приказки и яхна странично коня. Докато оправяше дългата си пола, сатенът се опъна за миг по извивката на ханша й. Исках я не само заради формата на тялото й… но исках и това.

Кент ми отстъпи доброволно коня си, за да придружа Катерин до нашата карета. Яздех близо до нея покрай колоната от гвардейци, исках да говорим, макар да знаех колко немощни ще прозвучат думите ми.

— Не исках да убивам Дегран. Бих дал всичко, за да го спася, бих влязъл в бой. Той ми беше…

— И въпреки това го уби. — Не ме погледна.

Бих могъл да изтъкна ролята на Сагеус, но поганецът само бе сложил въжето в ръцете ми. Да, знаел беше, че някой ще увисне на него, но това не ме оправдаваше. В крайна сметка можех единствено да се съглася с Катерин. Бях убил брат си.

— И Орин не заслужаваше такова отношение от страна на родния си брат — рекох. — От него щеше да излезе добър император.

— Светът яде добри мъже за закуска. — Тя тръсна юздите, за да подкара Барт по-бързо.

Думите ми звучаха познато. Забих пети в корема на коня си да я настигна. Катерин дръпна юздите пред каретата на лорд Холанд.

— Не знаех, че имаш вкус към великолепието, Йорг.

— Каретата я избра жена ми — казах аз.

Кимнах на гвардееца до вратата на каретата и той почука. Кокалчетата на ръката му едва бяха докоснали лакираното дърво, когато вратата се отвори и Миана се наведе през прага, вперила тъмни очи в Катерин, стиснала устни. Изглеждаше необяснимо хубава.

— Водя ти акушерка, скъпа. Леля си Катерин.

Искрено се надявам, че шокът, който изопна лицето на Катерин, е надминал онзи, който със сигурност бе разкривил моето, когато поех ръката й пет минути преди това.

Влязох в каретата пръв и седнах до Миана, като по този начин заех стратегическа позиция между младата принцеса и още по-младата кралица. Нямах вяра на Гомст, че ще успее да предотврати кръвопролитието, ако нещата загрубеят.

— Кралице Миана Ренарска — рекох, — това е принцеса Катерин Ап Скорон, която ще представлява баща ми на Събора. Освен това е вдовицата на Стрелянския принц. Сигурно си спомняш, че преди две години се срещнахме с армията на Стрела. — Размахах ръка към старците. — Осер Гант от Кеник, съветник на лорд Макин, а епископ Гомст го познаваш.

Миана сложи ръце на корема си.

— Съжалявам за загубата ти, Катерин. От Йорг знам, че е убил мъжа, който е убил съпруга ти.

— Еган, да. По-малкият брат на Орин. Макар че най-доброто дело в онзи паметен ден беше смъртта на поганеца Сагеус. Той бе отровил ума на Еган. Иначе Еган никога не би предал брат си.

Облегнах се на възглавниците. Две жени, които в еднаква степен са свикнали да говорят каквото мислят, без да се съобразяват излишно с правилата на етикета и социалните порядки, обикновено водят кратки разговори с интересен край. Стори ми се несправедливо, че Катерин оправдава братоубийството на Еган с намесата на Сагеус, а не позволява на мен да се скрия зад същото извинение. Уви, самият аз не можех да му прехвърля вината си.

— Първородните често са най-доброто, което дървото може да роди — каза Миана. — Древните са предлагали първите плодове в жертвоприношение на боговете. Може би първото дете обира каймака, най-доброто, което притежават родителите му. — Преплете пръсти върху гигантския си корем.

Лека усмивка разтегли устните на Катерин.

— Сестра ми е първородна. Каквото добро и нежно са имали да дадат родителите ни, отишло е при нея, не при мен.

— Моят брат, който един ден ще управлява Уенит, също е добър човек. Каквато подлост и хитрост са имали да дадат родителите ми, е дошла при мен. — Миана млъкна, когато каретата се люшна отново напред. Явно колоните, и анкратската, и нашата, бяха продължили най-сетне по пътя си. — А примерът с Орин и Еган само подкрепя теорията ми.

— Което превръща Йорг в перлата на Анкратите, като си помислиш. — Катерин погледна към Гомст, който бе така добър да отклони поглед. — Кажи ни, Йорг, какъв беше Уилям?

Виж, това ме изненада. Добре си бях, докато двечките кръстосваха шпаги през мен.

— Беше само на седем, когато умря. Трудно е да се каже — отвърнах.

— Учителят Лундист казваше, че Уилям е по-умният от двамата. Йорг бил като луната, а братчето му — като слънцето — обади се Гомст, без да вдига поглед. — Казваше също, че момчето имало воля от желязо и никоя бавачка не можела да го отклони от избрания път. Дори той, Лундист, не можел да му влияе. Веднъж го доведоха при мен, беше на шест тогава и твърдо беше решил да тръгне пеша, за да търси Атлантида. Опитах се да му обясня, че има дълг, че Бог има план за всеки от нас. Уилям се изсмя на думите ми и каза, че той имал план за Бог. — Гомст вдигна очи, но не ни виждаше, погледът му беше зареян в миналото. — И беше рус, все едно се е пръкнал от кръвта на самия император. — Примигна. — Желязо имаше в него. Вярвам, че ако му бе позволено да порасне, онова дете би могло да направи всичко. Всичко. Добро или лошо.

Собствените ми спомени рисуваха по-мека картина, но не можех да оспоря казаното от Гомст. Когато Уилям си наумеше нещо, когато решеше как трябва да стане това или онова, нищо не бе в състояние да го разубеди. Не трепваше дори когато викаха татко да се намеси. И макар добре да познавах баща си още тогава, да знаех колко е строг и неотстъпчив, ставаше ли дума за Уилям, никога не знаех как ще се развият нещата, дори когато чуех стъпките на баща ни в коридора. Може би точно затова ме мразеше татко, поради тази проста и прозаична причина. От двете му деца аз бях по-слабият син. От двамата му сина по-негодният оцеля в онази нощ, по-негодният увисна в тръните.

Миана наруши тягостното мълчание:

— Е, Катерин, как е моят свекър? Аз още не съм го виждала. Ще ми се да го опозная. Надявах се да е на Събора, та Йорг най-после да ни представи един на друг.

Виж, това би била интересна среща. Как би възприел баща ми моята миниатюрна и недорасла съпруга, която подпали собствените си войници, за да отвори гигантска пробойна в армията на врага?

— Крал Олидан никога не се променя — каза Катерин. — От години живея в двора му, но не го познавам, така че едва ли ти би научила много от една кратка среща на Събора. Не съм сигурна, че и сестра ми го познава, макар вече шест години да споделя леглото му. Никой от нас не знае какви са плановете му за Анкрат.

Лесно разбрах какво се крие зад думите й. Баща ми беше недостижим за нощните й магии, бил е недостижим, най-вероятно, и за магиите на Сагеус. Което означаваше, че никой друг не е насочвал ножа му, че сам ме е пробол в сърцето, по своя воля. Стига Катерин да не лъжеше, разбира се, но ми се стори искрена, а и едва ли би се омърсила с лъжа заради мен.

— А как върви войната, принцесо? — попита Осер Гант и се наведе напред. Остър ум имаше за толкова стар човек, очите му бяха тъмни и хитри. Разбирах защо Макин го цени толкова високо.

— Мъртвите все така го притискат от блатата, рядко се събират голяма чет на едно място, но и така са достатъчно да обезкървят земята. Убиват хора в села и махали и завличат труповете им в тресавището, убиват фермери в чифлиците им. Когато войските ги подгонят, се скриват в блатата или намират убежище в Зла сянка, или на друго място, където земята е твърде отровена и хора не пристъпят. В Гелет има такива места. — И отново погледна към мен. — Набезите тормозят всички, отразяват се зле на реколтата, защото няма кой да я събира, храната е в недостиг. Преди да тръгна, се чуха слухове, че в тресавището броди лич.

Гомст се прекръсти.

— А какво се говори в двора на Олидан за посоката на набезите? — попита Осер. Този въпрос беше важен за него, а и за всичките му сънародници, защото макар Кеник да беше изгубил преди години битката за тресавищата, мъртвешката зараза още не бе плъзнала по сухата земя на владението. Засега нищо не заплашваше войниците на Макин, стига да стояха на твърда земя.

— Говори се, че Мъртвия крал мрази крал Олидан — каза Катерин.

— А какво мислиш ти, Катерин? — Миана се наведе през мен. Миришеше на цветя. Детето ни ме изрита в крака през корема й.

— Мисля, че когато Мъртвия крал е готов да удари, черните кораби ще дойдат през естуара на Сейн и ще стоварят войските си в тресавищата. Оттам ще тръгнат през Анкрат, намирайки убежище в белезите, които са ни оставили Строителите — Зла сянка, Източен мрак, Раната на Кейн, онова, което вашите хора наричат „обещаните земи“, кралице. Ще навлязат в Гелет по пътеките, които им отвори Йорг, като разруши връх Хонас, и ще продължат, събирайки сили от различни източници, докато не стигнат Виен, където поредното безрезултатно гласуване на Събора вече ще е без значение.

— Това ли иска крал Олидан да кажете на Стоте? — попита Гомст. Стискаше разпятието си толкова силно, че златото се огъна в ръката му, очите му грееха с фанатичен огън. Не можех да повярвам, че това е същият човек на празна набожност, когото познавах още от детските си години. — Така казват и святите хора. А те го чуват от Бог.

Чуплив смях се откъсна от устните на Катерин.

— Олидан знае, че черните кораби ще потеглят към него. Казва, че Анкрат ще удържи, че тази нова зараза ще бъде победена, че Анкрат ще спаси империята. Иска само да бъде признато правото му над трона и докато той води армиите си, за да спаси Стоте, те да сложат короната в скута му и да възстановят институцията на Стюарда. Разбира се, излага исканията си доста по-дипломатично и според ухото, в което ще бъдат прошепнати, се позовава на стари дългове и обещания. — Зелените й очи ме намериха, лицата ни бяха много близо едно до друго, краката ни се докосваха сгорещени. — Синовен дълг включително.

— Защо…

Катерин ме прекъсна:

— Баща ти твърди, че познава Мъртвия крал. Че знае тайните му. Че знае как да го спре.