Лайза Клейпас
Есенен парфюм (28)

Междувременно…

— Лорд Сейнт Винсънт, имате посетителка. Информирах я, че не сте вкъщи, но тя силно настоява да се срещне с вас.

Библиотеката беше тъмна и студена, с изключение на слабата светлина, която идваше от камината. Огънят скоро щеше да догори… и все пак Себастиан сякаш не можеше да се накара да сложи друга цепеница, независимо че бяха на една ръка разстояние. И пожар да лумнеше и да изпепелеше къщата, пак нямаше да е достатъчен да го стопли. Той беше празен и вцепенен, тяло без душа, и се гордееше с това. Беше рядък талант за човек да слезе до чак толкова ниско ниво на поквара.

— В този час? — промърмори Себастиан без всякакъв интерес, гледайки не иконома, а тумбестата чаша с бренди в ръката си. Завъртя я в ръката си лениво. Нямаше никакво съмнение какво иска непознатата. И макар да нямаше никакви планове за вечерта, той осъзна внезапно, че не е в настроение за любовни игрички.

— Отпрати я — каза той хладно. — Кажи й, че леглото ми вече е заето.

— Да, милорд. — Икономът излезе и Себастиан се облегна в стола си, кръстосвайки крака.

Той допи брендито в чашата на една глътка, докато разсъждаваше над най-неотложния проблем… парите, или по-скоро липсата им. Кредиторите му бяха станали агресивни в своите искания и списъкът му с дългове не можеше повече да бъде игнориран. Сега, когато усилията му да придобие тъй необходимото състояние от Лилиан Бауман беше пропаднало, той трябваше да намери парите от някой друг. Познаваше няколко богати жени, които можеше да помоли да му заемат известен капитал в замяна на лични услуги. Другата опция беше…

— Милорд?

Себастиан вдигна поглед намръщен.

— За бога, какво има?

— Жената не си тръгва, милорд. Настоява да се срещне с вас.

Раздразнена въздишка се отрони от гърлото му.

— Щом е толкова отчаяна, пусни я да влезе. Макар че трябва да е наясно, че един бърз въргал в леглото и едно още по-бързо „довиждане“ са всичко, на което съм способен тази вечер.

Един млад, нервен глас дойде иззад иконома, издавайки факта, че настоятелната посетителка го е последвала вътре.

— Не точно това имам предвид. — Тя се плъзна покрай иконома и влезе в стаята, силуетът й бе обвит в тежка пелерина с качулка.

Подчинявайки се на блясъка в очите на Себастиан, икономът изчезна, оставяйки ги сами.

Себастиан отпусна глава на облегалката на стола си и погледна с безизразни очи мистериозната фигура.

През ума му мина ленивата мисъл, че тя може да носи пистолет под пелерината си. Може би беше една от многото жени, които бяха заплашвали да го убият в миналото… някоя, която най-после бе събрала кураж да изпълни обещанието си. Само че той не даваше пукната пара. Тя можеше да го застреля без благословията му, стига да го направеше както трябва и да не прецака работата. Без да помръдва от мястото си, той промърмори:

— Свалете качулката си.

Тънка бяла ръка се вдигна нагоре и тя се подчини. Качулката се плъзна назад от косата й, толкова червена, че засенчваше жаравата в камината.

Себастиан поклати глава удивен, когато позна младата жена. Странното създание от домашното парти в Стоуни крос парк. Срамежливо, заекващо глупаче, чиято червена коса и чувствена фигура можеха да я превърнат в поносима компания, стига да държеше устата си затворена. Всъщност, двамата никога не бяха говорили. Мис Еванджелин Дженър, спомни си той. Тя имаше най-големите и най-кръгли очи, които някога бе виждал, по-скоро като очи на восъчна кукла… или на малко дете. Погледът й премина по лицето му, без да пропуска синините в резултат от боя с Уестклиф.

Странна птица, помисли си презрително Себастиан, питайки се дали не е дошла да му чете конско, задето е отвлякъл приятелката й. Не. Дори тя не можеше да е толкова глупава да рискува целомъдрието си, или даже живота си, да се появява без придружител в къщата му.

— Дойдохте да видите дявола в леговището му, така ли? — попита той.

Тя се приближи, изражението й беше напрегнато и лишено от страх.

— Вие не сте дявол. Вие сте просто един мъж. Много порочен мъж.

За първи път от дни наред на Себастиан му се прииска да се засмее. Искрица неохотен интерес се размърда в него.

— Само защото опашката и рогата не се виждат, дете, не означава, че трябва да отхвърляте възможността. Дяволът се явява под много образи.

— В такъв случай съм дошла да сключа една Фаустовска сделка. — Речта й беше много бавна, сякаш трябваше да обмисля всяка дума, преди да я произнесе. — Имам предложение към вас, милорд.

И тя се приближи до камината, изплувайки от тъмнината, която ги обгръщаше.