Лайза Клейпас
Есенен парфюм (15)

Четиринадесета глава

От устните й се откъсна неопределено възклицание, когато съзря правоъгълна ливада, заобиколена от всички страни от пеперудена градина. Покрай всяка стена имаше широк цветен бордюр, изобилие от диви цветя, покрити от нежни, пърхащи крила. Единствената мебел в градината беше кръгла пейка в центъра, от която можеше да се наблюдава всяка част от градината. Нежният аромат на нагрети от слънцето цветя стигна до ноздрите й, замайвайки я със сладостта си.

— Това е Дворът на пеперудите — каза Уестклиф, като затвори вратата. Гласът му прозвуча като кадифена милувка за ушите й. — Цветята са били засадени най-вероятно, за да ги привличат.

Лилиан се усмихна замечтано, докато гледаше малките, нетърпеливи телца да кръжат над хелиотропа и невена.

— Как се казват тези? Оранжевата и черната.

Уестклиф се приближи и застана до нея.

— Нарисуваните дами.

— Как се наричат група пеперуди? Рояк?

— Да, обикновено. Но аз предпочитам по-нова вариация — калейдоскоп от пеперуди.

— Калейдоскоп… това са някакви оптични инструменти, нали? Чувала съм за тях, но никога не съм имала шанса да видя.

— Имам калейдоскоп в библиотеката. Ако искате, ще ви го покажа по-късно.

Слънчевата светлина блестеше в черната му коса и придаваше бронзово сияние на кожата му. Погледът на Лилиан се насочи към силната линия на шията му и тя внезапно осъзна силата на това тяло, сдържаната мускулна мощ, която я бе очаровала още първия път, когато го видя. Какво ли е чувството да бъде обгърната от тази сила?

— Колко хубаво мирише лавандулата — опита се тя да отвлече мислите си от опасната посока, която бяха взели. — Някой ден искам да отида в Прованс, да се разходя по някоя от лавандуловите пътеки през лятото. Казват, че краят на насажденията не се вижда и полето прилича на син океан. Представяте ли си колко е красиво?

Уестклиф поклати леко глава, вперил очи в нея.

Тя отиде до един стрък лавандула и докосна малките синьо-виолетови цветчета, след което допря пръсти до шията си.

— Етеричното масло се екстрахира като прокарват пара през растенията и извличат течността. Нужни са петстотин паунда лавандулов цвят, за да се произведат само няколко ценни унции масло.

— Изглеждате доста запозната с темата.

Устните на Лилиан се изкривиха.

— Проявявам силен интерес към ароматите. Всъщност, бих могла да помагам много на баща си в компанията му, ако ми бъде позволено. Но съм жена и затова единствената ми цел е да се омъжа сполучливо. — Тя отиде до края на излъчващата нежен мирис леха с диви цветя.

Уестклиф я последва, застана точно зад нея.

— Което ме подсеща, че е нужно да обсъдим един въпрос.

— О?

— Напоследък сте често със Сейнт Винсънт.

— Да, така е.

— Той не е подходяща компания за вас.

— Приятел ви е, нали?

— Да… поради което знам на какво е способен.

— Предупреждавате ме да стоя далеч от него?

— Което ще бъде за вас подтик да направите тъкмо обратното… не. Само настоятелно ви съветвам да не бъдете наивна.

— Мога да се справя със Сейнт Винсънт.

— Сигурен съм, че го вярвате. — В тона му прозвуча нотка на раздразнение. — Очевидно е, че нямате нито опита, нито зрелостта да се защитите срещу неговите домогвания.

— Досега вие сте единственият, срещу когото трябваше да се защитавам — сопна се Лилиан, като се обърна към него. Установи със задоволство, че ударът е попаднал право в целта, карайки страните му леко да порозовеят.

— Ако Сейнт Винсънт още не се е възползвал от вас — отвърна той с опасна благост, — то е само защото чака сгодния момент. И въпреки напомпаното ви мнение за собствените ви способности — или може би тъкмо заради това — вие сте лесна мишена за съблазняване.

— Напомпано? — изсумтя Лилиан обидено. — Ще ви покажа, че съм достатъчно опитна, за да бъда хваната, без да се усетя, от който и да е мъж, включително Сейнт Винсънт. — За нейно раздразнение Уестклиф сякаш призна, че е прекалил, и тъмните му очи заблестяха.

— Значи съм сбъркал, тогава. От начина, по който се целувате, предположих… — Той умишлено не довърши изречението, пускайки стръв, на която тя беше безсилна да устои.

— Какво имате предвид под „начина, по който се целувам“? Да не би да намеквате, че има нещо погрешно? Нещо, което не ви харесва? Нещо, което не би трябвало да…

— Не… — Пръстите му докоснаха устата й, карайки я да замлъкне. — Целувките ви бяха много… — Той се поколеба, сякаш правилната дума му убягваше, а после вниманието му се фокусира върху плюшената повърхност на устните й. — Сладки — прошепна той след известно време и пръстите му се плъзнаха под брадичката й. При това леко докосване трябва да бе усетил силното напрягане на шийните й мускули. — Но отговорът ви не бе това, което бих очаквал от една опитна жена.

Палецът му разтърка долната й устна, отделяйки я от горната. Лилиан се изпълни с войнственост като спящо коте, което току-що е било събудено с гъделичкащо перо. Тя се стегна, когато почувства ръката му зад гърба си.

— Какво… какво повече се предполагаше, че трябва да направя? Какво може да сте очаквали, което аз не съм… — Тя спря и си пое рязко дъх, когато пръстите му последваха извивката на челюстта й и обхванаха лицето й от двете страни.

— Да ви покажа ли?

Тя по рефлекс го блъсна в гърдите, за да се освободи от хватката му. Но със същия успех можеше да се опита да премести каменна стена.

— Уестклиф…

— Вие несъмнено се нуждаете от възпитател. — Топлият му дъх докосна устните й, докато говореше. — Не мърдайте.

Осъзнала, че й се подиграва, Лилиан натисна по-силно и в същия миг ръцете й се оказаха извити зад гърба с изненадваща лекота. Тя заекна възмутено, когато устата му покри нейната и бе мигновено парализирана от изблик на силно чувство, което прониза всички мускули на тялото й, докато бе накарана да спре като детска дървена кукла на конци.

Сгушена в прегръдката му, притисната срещу твърдата повърхност на неговите гърди, тя усети как дъхът й излиза на дълбоки и неравни тласъци. Миглите й се сведоха, слънчевата светлина проникваше под крехката преграда на клепачите. Езикът му направи опит да проникне, разтапяща интимност, която изпрати тръпки по кожата й. Усетил движението, той започна да я утешава с дълги милувки по гърба, докато устата му си играеше с нейната. Лилиан се дръпна рязко назад, но той обхвана тила й.

— Не — прошепна. — Не се дърпайте. Отворете се за мен. Отворете… — Устата му беше отново върху нейната, убеждаваща и твърда. Разбирайки постепенно какво иска от нея, тя позволи на езика си да докосне неговия.

Почувства силата на реакцията му, неотложната нужда, която го заливаше, въпреки че остана внимателен, докато я изследваше с целувки. Не можа да се сдържи да ме го докосне, едната й ръка запърха срещу стегнатите мускули на гърба му, другата се вдигна към шията му. Загорялата му от слънцето кожа беше гладка и топла като току-що изгладен сатен. Тя провери ускорения пулс и ямичката между ключиците, след това спусна пръсти към тъмните косъмчета в отвора на ризата му.

Уестклиф вдигна топлите си ръце към лицето й, обхвана страните й, когато се съсредоточи върху устата, вземайки я с алчни, ограбващи душата целувки, докато тя не можеше повече да издържа. Когато коленете й омекнаха, усети как ръцете му обхващат тялото й отново. Той свлече слабото й тяло върху килима от трева под тях. Легнал наполовина през нея, кракът му се подпря в събраната купчина на полата й и той подпъхна твърдата си ръка под тила й. Устата му потърси нейната и този път тя не се отвърна засрамено от неспокойното му търсене, а я отвори напълно за него. Светът отвъд скритата градина изчезна за нея. Съществуваше единствено това място, това ъгълче от рая, слънчево и тихо, ослепително с неземните си цветове. Смесените аромати на лавандула и топла мъжка кожа бяха навсякъде около нея… прекалено възхитителни… прекалено завладяващи… Тя лениво обгърна шията му, след това ръцете й се плъзнаха в гъстите къдрици на косата му.

В този момент усети серия от подръпвания по роклята си отпред, но остана да лежи неподвижна под умелите движения на ръцете му, изтръпнала от болка за докосванията му. Той се наведе над нея, разкопча корсета й и я освободи от непоносимия затвор от дантели и банели. Лилиан не можеше да диша нито достатъчно дълбоко, нито достатъчно бързо, дробовете й се бореха в отчаяна нужда за кислород. Сгърчи се, опитвайки се да се освободи от ограниченията на дрехите, но той я успокои с тих шепот, когато разтвори краищата на корсета й и дръпна тънката панделка на долната й риза.

Бледите извивки на гърдите й се разкриха за слънцето и за тъмния бадемов поглед на мъжа, който я държеше. Той гледаше плиткото й дишане, розовите пъпки на зърната й. Устата му мина леко по кожата й, спусна се по стегнатото хълмче на гърдата и се отвори за деликатното връхче.

От гърлото й се откъсна звук на удоволствие, докато лежеше под него. Върхът на езика му обхождаше в кръг зърното, провокирайки го до непоносима чувствителност. Ръцете й се впиха в мускулите му. Страстта тлееше и се разгаряше все по-силно, докато тя се задъхваше и се опитваше да се отскубне от него.

Дишането й напомняше накъсани хлипове, когато я целуна отново по устата. Тялото й, изпълнено с непознато пулсиране и ритми, сякаш вече не бе нейното.

— Уестклиф… — Устата й несигурно премина по наболата брада по страните му, по ръба на челюстта, и се върна отново върху меките устни. Когато целувката свърши, тя извърна лице настрани и попита задъхано: — Какво искате?

— Не ме питайте за това. — Устните му се приближиха до ухото й и езикът му погали малката вдлъбнатина под нежната заобленост. — Отговорът… — Чувайки, че дишането й се е ускорило, той се спря до ухото й, обходи ръбчето с езика си и гризна гънката. — Отговорът е опасен — успя да произнесе накрая.

Тя обви ръце около шията му и накара устата му да се върне върху нейната в неприкрита целувка.

— Лилиан — каза той несигурно, — кажете ми да не ви докосвам. Кажете ми да престана. Кажете ми…

Тя го целуна отново, алчно поглъщайки топлината и аромата на устата му. Пламъкът между тях лумна с нова сила и целувките му станаха по-твърди, по-агресивни, докато изблик на агонизираща нужда не напрани крайниците й тежки и безсилни. Тя усети как полата и се повдига нагоре, топлината на слънцето проникваше през тънкия лен на долните гащи. Тежестта на ръката му се спусна до коляното й, дланта покри заоблената капачка. След миг ръката му се премести нагоре. Той не и даде възможност да протестира, устата му превзе нейната с нетърпеливи целувки, докато пръстите му минаваха по гладката линия на крака й.

Тя трепна, когато той стигна до подпухналата, нежна плът между бедрата й, очертавайки я през тънкия плат. По крайниците, по гърдите и лицето й плъзна червенина, а петите й се забиха в пръстта, когато се издигна в безпомощна дъга срещу ръката му. Той я галеше успокояващо. Мисълта за това как може да усети до кожата си тези силни, леко груби пръсти, я накара да простене от желание. След мъчение, което сякаш продължи цяла вечност, той провря пръсти под дантеления отвор на бельото й. От устните й се откъсна възбуден стон, когато усети как дългите му пръсти преминават през копринените тъмни къдрици. Галеше я с деликатна ленивост, сякаш си играеше с венчелистчетата на полуотворена роза. Показалецът му докосна малкото връхче, което пламна от възбуда и всички рационални мисли изчезнаха. Намери мястото, където бе съсредоточено цялото й удоволствие, и започна да я гали ритмично, като обикаляше деликатно, карайки я да се извива от отчаяние.

Желаеше го, независимо от последствията. Искаше да бъде негова, и дори болката, която щеше да дойде с това. Но с внезапна бруталност тежестта на тялото му се вдигна от нея и Лилиан бе оставена объркана и дезориентирана върху тревата.

— Милорд? — попита тя задъхано, опитвайки се да се изправи до седнало положение сред разбърканите си дрехи.

Той седеше наблизо, прегърнал коленете си. С някакво мъчително чувство, близко до отчаяние, тя видя, че той отново се владее напълно, докато тя продължаваше да трепери от глава до пети.

Гласът му беше студен и равен.

— Вие доказахте правотата ми, Лилиан. Щом мъж, когото дори не харесвате, може да ви докара до това състояние, колко ли по-лесно би било тогава за Сейнт Винсънт?

Тя се взираше с разширени очи в него, сякаш я беше ударил през лицето.

Преходът от топло желание до това да се почувстваш върховна глупачка, не беше приятен.

Опустошителната интимност между тях не беше нищо, освен урок, който да демонстрира нейната неопитност. Беше използвал тази възможност, за да я сложи на мястото й. Явно не бе достатъчно добра нито за брак, нито за креват. Искаше й се да умре. Унижена, тя се изправи, притиснала разкопчаната си рокля, и го изгледа с омраза.

— Това тепърва ще се види. Ще се наложи да ви сравня двамата. И тогава, ако ме помолите учтиво, ще ви кажа дали той…

Уестклиф се хвърли към нея с изненадваща бързина, като я събори на тревата и затисна главата й между ръцете си.

— Стойте далеч от него — дойде предупреждението му. — Той не може да ви има.

— Защо не? — поиска да знае Лилиан, докато се опитваше да се измъкне. — И за него ли не съм достатъчно добра? С долен произход…

— Прекалено сте добра за него. И той ще е първият, който ще го признае.

— Харесвам го много повече, защото не покрива вашите високи стандарти!

— Лилиан… не мърдайте, по дяволите… Лилиан, погледнете ме! — Уестклиф изчака, докато тя се укроти под него. — Не искам да ви виждам наранена.

— Хрумвало ли ви е, арогантен идиот такъв, че човекът, който ме наранява най-много, може да сте вие?

Сега бе негов ред да се свие като ударен. Той я гледаше безизразно, макар че тя почти чуваше как пъргавия му мозък прехвърля един подир друг възможните изводи от необмисленото й изявление.

— Махнете се от мен! — каза сърдито Лилиан.

Той се надигна и пръстите му докоснаха краищата на корсета й.

— Позволете да ви закопчая. Не можете да се върнете в къщата полуоблечена.

— Разбира се — изсмя се тя безпомощно, — трябва да спазваме благоприличие. — Затвори очи и усети как той оправя дрехите й, как връзва долната й риза и закопчава с опитни ръце корсета.

Когато най-после я пусна, тя скочи от земята като уплашена кошута и изтича към изхода на скритата градина. За свое безкрайно унижение, не можа да намери вратата, скрита от гъстия бръшлян. Затърси слепешком и си счупи два нокътя, докато се опитваше да открие бравата.

Уестклиф се появи зад нея, сложи ръце на кръста й и осуети опитите й да се освободи от него. Придърпа я към себе си и прошепна в ухото й:

— Ядосана сте, защото започнах да ви любя, или защото не довърших?

Лилиан облиза пресъхналите си устни.

— Ядосана съм, лицемер такъв, защото дори не можете да измислите какво да правите с мен. — Тя подчерта коментара с рязко забиване на лакътя си в ребрата му.

Ударът явно нямаше ефект върху него. С подигравателна, показна любезност той я пусна и се пресегна да отвори вратата.