Лайза Клейпас
Есенен парфюм (19)

Осемнадесета глава

Ако това бе сън, помисли си Лилиан няколко минути по-късно, той се случваше с изумителна яснота. Сън, да… хвана се тя за идеята. Насън човек можеше да прави всичко, което иска. Там нямаше правила, нямаше задължения… само удоволствие. О, удоволствието… Маркъс съблича нея и себе си, докато дрехите им се смесят в купчина на пода, Маркъс я вдига на едно широко легло с меки като облаци възглавници, покрити с хлъзгави бели чаршафи. Това определено бе сън, защото хората правят любов само на тъмно, а следобедното слънце изпълваше стаята.

Маркъс беше до нея, наведен над нея, устата му си играеше с нейната в толкова мързеливи и дълги целувки, че тя не можеше да каже кога свършва едната и започва другата. Дългото му голо тяло се притискаше към нейното, стряскащо в своята сила, плътта му беше като стомана под нейните изследващи ръце. Твърдо, и все пак сатенено, и трескаво топло… тялото му беше едно откровение. Косъмчетата на гърдите му гъделичкаха голите й гърди, когато се движеше над нея. Той предяви претенции към всеки инч от нея с бавни, еротично-поклоннически целувки и нежности.

Струваше й се, че ароматът му… и нейният собствен, всъщност — се променят в топлината на желанието, придобивайки солен привкус, който обагряше всеки дъх с еротичен парфюм. Тя зарови лице в шията му, вдишвайки ненаситно. Маркъс… този Маркъс от съня не беше резервиран английски джентълмен, а нежен, дързък непознат, който я шокираше с интимностите, които изискваше. Обръщайки я по корем, той мина нежно със зъби по дължината на гръбнака й, езикът му намираше места по гърба й, които я караха да се вие от изненадващо удоволствие. Топлината на ръката му я погали по дупето. Когато усети пръста му да проучва тайния процеп между бедрата й, тя издаде безпомощен звук и започна да се надига от матрака.

Маркъс я натисна надолу с тих шепот, раздели къдриците и вкара единия си пръст в нея, като галеше деликатната плът. Тя лежеше, заровила пламналото си лице в снежнобелите чаршафи, стенейки от удоволствие. Той я яхна. Копринената тежест на члена му докосна вътрешността на краката й, докато ръката му си играеше между бедрата й; докосването беше леко. Прекалено леко. Тя искаше повече… искаше всичко. Сърцето й препусна и тя стисна чаршафите във влажните си юмруци. Изпълни я странно напрежение, което я караше да се извива под силното му мускулесто тяло.

Задъханите й викове сякаш му правеха удоволствие. Той я търкулна по гръб, очите му блестяха с тъмен огън.

— Лилиан — прошепна срещу треперещата й уста, — ангел мой, моя любов… боли ли ви тук? — Пръстът му я погали отвътре. — Това сладко, празно местенце… искате ли да го запълня?

— Да — изхлипа тя и се изви, за да се притисне още към него. — Да… Маркъс, да…

— Веднага. — Той прокара езика си по стегнатото й зърно. След това започна да се спуска по-надолу, по-надолу, още по-надолу, докато…

Дъхът й секна от изумление, когато ръцете му разтворите бедрата й и влажната хладина на езика му нахлу между тях. Не е възможно, не е възможно, мислеше си тя замаяно, дори когато езикът му проникна още по-навътре в нея, карайки я да вика. Той не спираше.

Съсредоточи се върху малкото връхче, намирайки ритъм, който изпрати див огън през цялото й тяло, след това спря, за да опита сложните гънки, докато тя стенеше под езика му.

— Маркъс — чуваше се да шепне на пресекулки отново и отново, сякаш името му беше еротично заклинание. — Маркъс… — Треперещите й ръце се спуснаха до главата му, когато се опита да го вдигне по-нагоре, да избута устата му там, където се нуждаеше от нея. Ако можеше да намери думите, щеше да го умолява. Внезапно устата му се плъзна нагоре и започна да я смуче безмилостно. Тя издаде дрезгав вик, когато тежката вълна на екстаза я заля, преобръщайки и заливайки сетивата й.

Маркъс се надигна над нея и я взе в ръцете си, устата му беше топла, когато целуна влажните й страни. Лилиан го държеше здраво, дъхът й излизаше на силни и бързи тласъци.

Но това още не беше достатъчно. Тя искаше цялото му тяло, душата му вътре в себе си.

Протегна ръка непохватно, докосна неогъваемия му член и го насочи към влажната долчинка между бедрата си.

— Лилиан… — Очите му бяха като разтопен обсидиан. — Ако направим това, трябва да сте наясно, че то ще промени нещата. Ще трябва да…

— Сега — прекъсна го тя дрезгаво. — Елате в мен. Сега. — Прокара пръсти по дължината на члена му до подутото връхче и като се сгуши в силната му шия, лекичко го ухапа. В този миг той я натисна назад по гръб, тялото му се наведе над нейното. Разтвори краката й. Тя усети щипещ натиск между бедрата и мускулите й се стегнаха срещу инвазията.

Маркъс пъхна ръка между телата им и намери пулсиращото връхче, пръстите му разпалиха ново желание в чувствителната й плът и тя се вдигна нагоре. С всяко издигане на хълбоците чувстваше настойчивата му твърдост да се притиска по-дълбоко и да я разтяга. После той натисна с пълна сила и потъна в нея. Задъхана от болка и изненада, тя остана неподвижна, със забити в гладкия му гръб ръце. Плътта й пулсираше силно около него, болезнено разтегната, и нямаше да се отпусне лесно въпреки желанието й да го приеме. Като й шепнеше да се успокои, той остана неподвижен в нея с безкрайно внимание, опитвайки се да не я нарани.

Лилиан погледна в нежните му тъмни очи. Погледите им се срещнаха и тя почувства как тялото й се отпуска, как цялото съпротивление постепенно изчезва. Ръката му се провря под дупето й и я повдигна, и той се задвижи в предпазлив ритъм.

— Наред ли е всичко? — чу го да прошепва.

Вместо отговор тя простена и обви ръце около врата му. Главата й се отпусна назад и усети как я целува по шията, докато тялото й се отвори напълно за хлъзгавото и горещо нахълтване. Тя започна да се гърчи от болка на удоволствие и това сякаш увеличи насладата му. Чертите му се стегнаха от възбуда.

— Лилиан — каза той и я стисна още по-здраво отзад. — Боже мили, не мога… Лилиан… — Очите му се затвориха и той простена, когато достигна собствения си климакс, членът му пулсираше осезаемо в нея.

След това, когато се опита да се измъкне от нея, тя го хвана и прошепна:

— Не. Още не, моля…

Търкулнаха се настрани, без да отделят тела един от друг. Тя не искаше да го пусне, прехвърли крак през хълбока му, докато пръстите му минаваха по гърба й и сякаш я наелектризираха.

— Маркъс — прошепна тя. — Това е сън… нали?

Усети го да се усмихва сънено срещу бузата й.

— Да спим — каза той и я целуна.

Когато отвори отново очи, следобедната светлина беше отслабнала и небето зад прозореца беше станало лавандулово. Устните на Маркъс преминаха леко от бузата до челюстта й, а ръката му, която бе проврял под раменете й, я повдигна в полуседнало положение. Дезориентирана, тя вдъхна познатата миризма. Устата й бе пресъхнала, а гърлото я смъдеше, и когато се опита да говори, гласът й излезе като крякане.

— Жадна съм.

Ръбът на кристалната чаша се притисна към устните й и тя отпи с благодарност.

Течността беше студена и ароматизирана с лимон и мед.

— Още?

Лилиан погледна мъжа, който я държеше. Беше напълно облечен, косата му бе старателно сресана, цветът на лицето му бе свеж от скорошното измиване. Тя почувства езика си дебел и сух.

— Сънувах… о, сънувах…

Но изведнъж й стана ясно, че това не е било сън. Въпреки че Уестклиф бе облечен, тя бе гола в леглото му, покрита само с чаршаф.

— О, боже — прошепна, изненадана и уплашена, когато осъзна какво е направила. Главата й пулсираше. Тя притисна болезнените си слепоочия с пръсти.

Уестклиф сложи един поднос на леглото и наля втора чаша от освежаващата напитка.

— Боли ли ви главата? — попита той. — Помислих си, че ще е така. Ето. — Той й подаде тънко книжно пликче и тя отвори крайчеца му с треперещи пръсти. След това наклони назад глава, изсипа прахчето в гърлото си и отпи глътка от подсладената течност. Чаршафът се смъкна до кръста й. Тя пламна от унижение и я издърпа нагоре рязко. Макар Уестклиф да се въздържа и да не каза нищо, тя видя от изражението му, че е малко късно за скромност.

Затвори очи и изпъшка.

Уестклиф взе чашата от нея, помогна й да легне на възглавницата и я изчака да се съвземе, докато е в състояние да го погледне отново. Усмихна й се и погали пламналите й страни с опакото на дланта си. Лилиан се намръщи — искаше й се да не изглежда чак толкова доволен от себе си.

— Милорд…

— Не още. Ще говорим, след като се погрижа за вас. — Той вдигна чаршафа от тялото й, разкривайки всеки милиметър от кожата й.

— Недейте!

Игнорирайки я, Уестклиф се засуети край нощното шкафче и наля кипяща вода в една купа.

След това натопи кърпа във водата, изстиска я и седна до Лилиан. Тя осъзна какво възнамерява да прави и отблъсна ръката му. Приковавайки я с ироничен поглед, той каза:

— Ако се каните да се правите на срамежлива в този момент…

— Хубаво. — Лилиан се изчерви, легна обратно и затвори очи. — Само… да приключваме с това.

Горещата кърпа се притисна между бедрата й, карайки я да трепне в отговор.

— Спокойно — прошепна той, като бършеше чувствителната плът с внимателни движения. — Съжалявам. Знам, че боли. Не мърдайте.

Лилиан сложи ръка върху очите си, прекалено унижена да гледа как той слага друга влажна кърпа върху интимните й части.

— Помага ли? — чу го да пита. Тя кимна сковано, неспособна да издаде звук. Уестклиф заговори отново, в гласа му се усещаха весели нотки. — Не бих очаквал такава срамежливост от момиче, което лудува навън по долни гащи. Защо криете очите си?

— Защото не мога да ви гледам, докато вие ме гледате — каза тя жаловито и той се засмя.

Свали компреса и го освежи с нова порция вряла вода.

Лилиан погледна изпод пръстите си, когато той допря успокояващия горещ компрес между краката й за пореден път.

— Трябва да сте извикали прислужник — каза тя. — Той… или тя… видяха ли нещо? Знае ли някой, че съм с вас?

— Само камериерът ми. А той е наясно, че не трябва да казва и думица за моите…

Когато го видя да се колебае, очевидно търсейки правилната дума, Лилиан произнесе напрегнато:

— Подвизи?

— Това не беше подвиг.

— Грешка, тогава.

— Както и да го наречете, фактът е, че трябва да се справим със ситуацията по подходящ начин.

Прозвуча й зловещо. Тя свали ръка от очите си точно тогава, когато Уестклиф издърпа кърпата, по която се виждаше кръв. Нейната кръв. Стомахът й се сви и сърцето й ускори ритъма си. Всяка млада жена знаеше, че когато спи с мъж извън брака, е развалена. Думата „развалена“ носеше такова чувство за неотвратимост… сякаш тя щеше да си остане развалена завинаги. Като банана на дъното на купата с плодове.

— Единственото, което трябва да направим, е да не позволяваме никой да разбере — каза тя предпазливо. — Ще се преструваме, че нищо не се е случило.

Уестклиф издърпа чаршафа до раменете й и се наведе над нея, подпрял ръце от двете й страни.

— Лилиан. Ние спахме заедно. Това не е нещо, за което можем да престанем да мислим.

Обхвана я внезапна паника.

— Аз мога. А щом аз мога, значи и вие…

— Възползвах се от вас — каза той, правейки възможно най-неуспешния опит да изглежда разкаян. — Действията ми бяха непростими. Но ситуацията, такава, каквато е…

— Аз ви прощавам — каза бързо Лилиан. — Ето, всичко е уредено. Къде са ми дрехите?

— … Единственото разрешение за нас е да се оженим.

Предложение от граф Уестклиф?

Всяка неомъжена жена в Англия, чувайки тези думи от този мъж, би се разплакала от благодарност. Но това й се струваше напълно погрешно. Уестклиф не й предлагаше, защото наистина го иска, нито защото тя е жената, която желае повече от всички други. Предлагаше й от задължение.

Тя побърза да се изправи в леглото.

— Милорд — попита спокойно, — има ли друга причина, освен факта, че сме спали заедно, която да ви кара да ми предложите?

— Очевидно сте привлекателна… интелигентна… несъмнено ще родите здрави деца… а и ще е от полза за съюза между нашите семейства…

Лилиан забеляза дрехите си, които бяха старателно преметнати през облегалката на един стол до печката, и стана от леглото.

— Трябва да се облека. — Тя примига, когато краката й докоснаха пода.

— Ще ви помогна — спусна се Уестклиф към стола.

Тя остана до леглото, косата й се спускаше върху гърдите и надолу към кръста. Уестклиф й донесе дрехите и ги сложи на леглото, плъзгайки поглед по нея.

— Колко сте хубава — прошепна той. Докосна голите й рамене и прокара пръсти надолу по лактите й. — Съжалявам, че трябваше да ви причиня болка — допълни той меко. — Няма да ви боли толкова следващия път. Не искам да се страхувате от това… или от мен. Надявам се ще повярвате, че…

— Да се страхувам от вас! — каза тя, без да мисли. — Боже мили, никога не бих се страхувала.

Уестклиф я погледна и бавна усмивка премина по лицето му.

— Да, не бихте — съгласи се той. — Щяхте да се изхрачите в лицето и на дявола, ако ви ухажваше.

Неспособна да прецени дали коментарът е ласкателен, или критичен, Лилиан размърда рамене, за да се освободи от него. Тя се пресегна към дрехите си и започна да се облича.

— Не искам да се омъжа за вас. — Това не беше истина, разбира се. Но не можеше да игнорира чувството, че това не би трябвало да стане по такъв начин… че тя не бива да приема предложение за брак, продиктувано единствено от чувство за дълг.

— Нямате избор — произнесе той зад нея.

— Разбира се, че имам. Смея да кажа, че лорд Сейнт Винсънт ще ме приеме, въпреки че не съм девствена. А и да не го направи, родителите ми едва ли ще ме изхвърлят на улицата. Сигурна съм, че ще изпитате облекчение да разберете, че ви освобождавам от всякакво задължение. — Дръпвайки гащите си от леглото, тя се наведе, за да ги обуе.

— Защо споменавате Сейнт Винсънт? — попита той рязко. — Да не би да ви е предложил?

— Толкова ли е трудно да се повярва? — сопна се Лилиан, докато си връзваше връзките. Пресегна се за долната си риза. — Всъщност ме помоли за разрешение да говори с баща ми.

— Не можете да се омъжите за нето. — Уестклиф я погледна намръщен, когато главата и ръцете й се подадоха от ризата.

— Защо не?

— Защото сега сте моя.

Тя се изсмя подигравателно, въпреки че сърцето й направи един допълнителен удар.

— Фактът, че съм спала с вас, не ви дава правото да ме смятате за своя собственост.

— Може да сте забременели — изтъкна той с безмилостно задоволство. — Точно в този момент моето дете може да расте в корема ви. Това ми дава право на някои претенции, мисля аз.

Лилиан усети как коленете й омекват, въпреки че тонът й беше точно толкова спокоен, колкото неговия.

— Ще разберем. А междувременно, отхвърлям предложението ви. Само дето всъщност не сте ми направили такова, нали? — Тя пъхна босия си крак в един от крачолите на долните си гащи. — То беше по-скоро заповед.

— Такава ли била работата? Че не съм изразил нещата с думи за ваше удовлетворение? — Уестклиф поклати глава нетърпеливо. — Много добре. Ще се омъжите ли за мен?

Изражението на лицето му стана буреносно.

— Защо?

— Защото да спим заедно не е основателна причина да се обвържем за цял живот.

Той вдигна едната си вежда арогантно.

— За мен е напълно основателна. — След това взе корсета й и й го подаде. — Не казвайте нищо, иначе ще променя решението си. Двамата ще се оженим, и то скоро.

— Това може да е ваше решение, но не е мое — отвърна Лилиан и рязко си пое дъх, когато той хвана връзките и ги дръпна сръчно. — И бих искала да чуя какво ще каже графинята, когато й бъде съобщено, че ще доведете още една американка в семейството!

— Ще получи апоплектичен удар — отвърна спокойно Маркъс, връзвайки връзките на корсета. — Ще последват викове и накрая сигурно ще припадне. След това ще отиде на континента за шест месеца и няма да пише на никого от нас. — Като млъкна за малко, той продължи с удоволствие: — Нямам търпение за това.