Джесика Хол
Стоманена ласка (1)

Нова среща

Бог й беше свидетел, че е изкушена. Искаше да научи причината за бръчките по лицето му и тъгата в очите му. Далеч в миналото несъмнено би направила опит да ги махне оттам. Но сметките й с Калън вече бяха уредени. Отблъсна ръката му и рече:

— А сега си върви!

— Имам нужда от помощта ти.

— Търсиш помощта на дезертирал армейски офицер? — Тя цъкна с език и добави: — Това би представлявало нарушение на поне дузина правила. Аз съм шокирана, генерале. Къде отиде поведението ти на педантично стриктен командир?

— Никой не знае, че си била ОКР^[1]. Но ти познаваш начина на работа на китайците, а аз имам нужда от човек, който може да проникне сред тях, без да събужда подозрение. И този човек си ти.

— Защо всъщност си бил целия път до Париж? — присви очи тя. — Да ме убедиш да се върна на работа при теб? — От устата й излетя къс, подигравателен смях.

Устните му се превърнаха в две тънки линии, малко мускулче заподскача встрани на брадичката му.

— Някога работеше за родината си! — изръмжа той.

Това не биваше да го казва.

— Моята родина ме остави да умра в Китай! — хладно отсече тя.