Джесика Хол
Стоманена ласка (14)

13.

Когато кацнаха на летище Сан Франциско, Рейвън вече беше взела решение да провали плановете на Калън, но все още се колебаеше по каква причина — отстраняването й от операцията или бременността.

Аз съм уволнена и ние трябва да се оженим, мрачно си помисли тя. Ще я видим тая работа!

— Дори от разстояние чувам въртенето на онези малки колелца в главата ти — обади се той. — Но аз възнамерявам лично да те кача на самолета за Париж, който вече те чака.

— Не можеш да ме принудиш! — тръсна глава тя.

— Ти си армейски офицер, отклонил се по време на служба — напомни й той. — И това ми дава доста широки права.

Тя сведе поглед към кичурчето коса, което въртеше между пръстите си.

— Аз съм знаменитост. Достатъчно е само да се разпищя, за да събера всички репортери наоколо. Буквално виждам заглавията на първите страници, третиращи темата за начина, по който армията провежда своите операции под прикритие.

— А пък аз просто ще затворя летището — леко се усмихна той.

— Няма да го направиш, Калън! — рязко отвърна тя и вдигна глава да го погледне. — Защо ми причиняваш това точно сега, когато сме на път да заковем мръсника? От години чакам този момент!

— Ти си свърши работата. Ролята ти приключи.

Тя кръстоса крак върху крак и заби поглед в лицето му.

— Никога няма да се омъжа за теб! Дори и да останеш последният мъж на земята!

Той дори не мигна.

— По-късно ще поговорим по този въпрос.

— Говоря сериозно! — почти извика тя. Буквално не можеше да понася каменната му физиономия. — За нищо на света няма да се обвържа с човек, който си въобразява, че може да управлява живота ми!

— Нашето бебче се нуждае от двама родители — приведе се над нея той. — Мама и татко.

— Аз мога да му осигуря всичко, от което се нуждае, при това изработено от 24-каратово злато! — показа му зъбите си тя. — А татковците не са чак толкова скъпи. Не и когато мамата изглежда като мен!

Това изявление явно се отрази на неговата невъзмутимост, но в следващия миг очите му отново се сведоха към рапорта, който държеше в ръце.

— Ако това те прави щастлива, аз нямам нищо против този начин на мислене, скъпа.

Беше убеден, че я държи в ръцете си. Мъжката злоба не познава граници. Тя понечи да му го каже, но в същия момент самолетът плавно докосна пистата, отстъпвайки място на други приоритети.

Приоритет номер едно: няма да се върна в Париж!

Изобщо не се притесняваше от пълния провал на досегашните опити да му се измъква от летищата, въпреки че до този момент резултатът беше 2:0 в негова полза. Просто трябваше да се преструва, че се примирява с плановете му, а след това да измисли начин да пропусне полета за Париж.

Въпросът е каква сигурност предлагат тези багажни отделения, помисли си тя.

— Добре дошли в Сан Франциско, приятели — обяви с напрегнат глас пилотът. — Вече можете да се насочите към предната част на самолета.

— Проблем — промърмори Калън, скочи на крака и посегна към куфарчето си. Но още преди да извади пистолета, в кабината се появиха трима много едри азиатци. Единият от тях държеше пилота пред себе си, използвайки го като щит. Вторият притискаше дулото на пистолета си под брадичката му.

— Вие ще дойдете с нас — обяви с любезен тон онзи с пистолета. — В противен случай мозъкът на този човек ще излети през темето му.

— Ще направя всичко, което искате — отвърна Калън. — Но преди това пуснете жената и пилота.

Любезният му се усмихна.

— Нашият господар желае да ви види и двамата. Хайде, тръгвайте!

Рейвън се възползва от възможността да измъкне от чантичката си малко флаконче и тънко шило, които светкавично изчезнаха под ръкавите й. Но нямаше как да подаде острието на Калън, тъй като третият азиатец, също с пистолет в ръка, застана между тях в момента, в който Калън направи крачка към изхода.

— Съжалявам, Сара — обърна се за миг той. — Нещата от Владивосток май се повтарят.

— Очаквах да го кажеш. — Владивосток беше най-успешната им съвместна операция, по време на която бяха прибягнали до крайно необичайни средства, за да измъкнат от лапите на властите един свален пилот на разузнавателен самолет. В главата й моментално изплуваха кодовите фрази, които бяха използвали тогава. — Какъв е смисъла, Калън?

— За теб — около шест — отвърна той и изпъшка от тежкия удар в гърба, който му нанесе горилата зад него. — Излизаш навън, прибираш си багажа и кротко си тръгваш.

Това означаваше, че задачата й е да обезвреди човека зад гърба си и да изчезне заедно с пилота.

— Калън…

— Обичам те, Сара.

Това не беше никакъв код. Вече наближаваха долния край на стълбичката. Леко движение на ръцете освободи флакончето и шилото, които се озоваха между пръстите й. Той погледна назад и тя леко кимна с глава.

После Калън изведнъж се спъна и политна към мъжа пред себе си — онзи с пистолета. Едрото му тяло се блъсна в страничния парапет. Горилата между тях рязко се обърна.

— Здрасти — любезно поздрави Рейвън, насочи флакончето с парфюм в очите му, а шилото резна пръстите, които държаха оръжието.

— Само не пипай най-прочутия модел на света!

Онзи изкрещя, изпусна оръжието и вдигна длан към очите си. Тя улови пистолета му във въздуха и грабна ръката на пилота, когото Калън беше блъснал в нейна посока.

— Сега! — изкрещя той и блъсна третата горила надолу по стълбите.

— Дръж се за мен, скачаме! — обяви на пилота Рейвън. В същата секунда прескочи парапета и полетя към бетонната настилка, без да изпуска ръката му. Преодолявайки без проблем разстоянието, което беше малко повече от метър, те светкавично се претърколиха под стълбата, която беше единственото прикритие наоколо.

Екнаха изстрели, но Рейвън вече дърпаше пилота към прикритието на фюзелажа. Там спря за миг и очите й бързо обходиха пистата. Към тях се придвижваше натоварен с багаж мотокар. Пилотът също го зърна, хвана я за ръката и двамата се втурнаха към него. Куршумите рикошираха в пистата около тях, но те успяха да настигнат мотокара и да скочат на платформата му. Рейвън извика на водача да обърне и да се насочи към близкия хангар.

— Какво правиш? — извика пилотът, след като двамата отново скочиха на бетона в близост до някакъв празен самолет.

Рейвън само поклати глава и махна човека зад кормилото.

— Бягай! Изчезвай от тук!

Наложи се да заобиколи самолета още веднъж, прехвърляйки се от едно прикритие на друго. Стрелбата спря, но една дълга черна лимузина се появи направо на пистата. Дочу гласът на Жихан в момента, в който стигна до опашката на самолета.

— … знаете, генерал Грейди. Къде е тя?

Мълчанието на Калън беше последвано от къса лаеща заповед на китайски, а след това се разнесе тежък удар — като от приклад върху човешка плът. Рейвън го видя да пада и понечи да се затича натам, но после видя половин дузина мъже, които бяха заобиколили Калън и Жихан.

— Пренесете го в колата!

Тя се отдръпна назад и огледа околността. На около триста метра от себе си видя някакъв празен пикап, вероятно на хората от поддръжката. Нямаше друг начин, освен да се задоволи с него.

След известно време успя да се добере до пикапа и безшумно отвори дясната врата. Минута по-късно опря двете оголени жички на запалването и моторът заработи. Колата на Жихан вече се насочваше с висока скорост към най-близкия изход.

— О, не, това няма да стане! — промърмори тя, включи на скорост и натисна газта до дупка. — Дръж се, Калън. Дръж се!

 

 

— Вече работиш? — подхвърли Вал, докато влизаше в кабинета на мъжа си с табла в ръце. Наоколо цареше пълен безпорядък, но тя знаеше че това ще се промени едва след като той приключи с новата компютърна схема, която разработваше. — Това ли са материалите, които ти изпрати Рейвън?

— Да. Сверявам финансовите резултати на Дай с данните, които й е предал полковник Дилейни. — Ръката му разсеяно пое чашата чай, тялото му за момент се отпусна назад. — Все още ли нямаме нищо от Шон в Сан Франциско?

— Не. Камеко ми се обади от хотела си. Твърди, че просто се е разтопил във въздуха. — Вал се втренчи в екрана и сбърчи вежди. — Това ми се струва доста странно за краен резултат. — Пръстът й се насочи към групичка двойни числа, излизащи извън колоната.

— По всичко личи, че Дай използва двойно счетоводство — кимна той. — Като всеки завършен престъпник.

— Не, не, имам предвид самите числа. Не ти ли изглеждат странно? — Вал се наведе и освети едно двойно число, което прехвърли в отделно прозорче. — Виж това: 2 500 005, а под него 5 000 052. Те са огледални едно спрямо друго. — След това освети друга подобна група и я подложи на същата обработка: — Ето и тези — 1 000 005 и 5 000 001… — Замълча за момент, проучвайки и останалите данни. — Това не може да е случайно: първата серия завършва на пет, а втората започва с пет.

— Вероятно си права, но срещу всяко вписване има списък с различни операции, използвани за счетоводни референции. Те са обозначени с произволни кодове и отразяват най-различни неща: постъпващи и изходящи плащания, режийни разноски, поддръжка… — Жиан-Шан отмести чашата и закова поглед в екрана: — „Саюра Ентърпрайсиз — 3 000 005 и 5 000 003.“ Датирани няколко дни след смъртта на Такеши.

— Колко би поискал професионален убиец за отстраняването на важна личност като Саюра? — тихо подхвърли Вал.

— Актуалните тарифи за професионален удар са някъде около триста хиляди американски долара — отвърна Жиан-Шан и се зае да разделя всички вписвания. — Сервиз „Куон-Фу“, химическо чистене „Бао-Де“, ресторанти от веригата „Мин Хоа“… Всички в рамките на миналата година.

Тя издаде тих звук на разочарование.

— Ако някой от собствениците или управителите на тези бизнеси е бил убит горе-долу по същото време…

— Ще имаме доказателства, че са били потърсени услугите на наемен убиец — довърши вместо нея Жиан–Шан. — Мисля, че се досещам какво означават петиците — те са символ от китайската митология, обозначаващ половината път между небето и земята.

— Доколкото си спомням, всички уважаващи себе си убийци искат в аванс половината от уговорената сума, а останалата част получават след изпълнението на поръчката. — В гласа на Вал се долови отвращение. — Защо хората на Калън са пропуснали това, Жиан? Ние го засякохме, въпреки че не сме експерти.

— Не знам. В момента ме тревожи ей това. — Извади на екрана последната двойна отметка, според която са били платени повече от два милиона долара. Редом със сумата бяха маркирани две фирми, кодирани като компании за поддръжка на жилища. — „Синг Гардънс“ и „Леонг Факторис“. Според мен могат да бъдат само фасада за клановете Он Леонг и Хип Сингс.

— Калън спомена, че Жихан е бил привикан на нещо като среща на високо равнище в Сан Франциско, на която със сигурност се е срещнал с лидерите на тези два клана.

— Не е отишъл да се срещне с тях, а да ги ликвидира — поклати глава Жиан и посегна към телефона, който настоятелно звънеше. — Ало?

 

 

Няма да го убият веднага. Първо ще го подложат на разпит, а след това може би ще го оставят жив за евентуална размяна.

Беше рисковано да се държи на три коли след тях, но трябваше да се примири, защото не искаше онези в лимузината да забележат, че някой ги следи. Не й беше лесно да потисне желанието си да ги връхлети изотзад и да ги размаже. Успя да го стори благодарение на представата, че Калън може би лежи в безсъзнание, заобиколен от внушителна бройка бандити. Не помагаше и мисълта, че единственото й оръжие беше малкото остро шило.

Зад теб съм, любов. Дръж се!

Последва колата из тесните улички на Китайския квартал, където уличните продавачи вече разпъваха сергиите, отрупани с ярко оцветени сувенири. Неволно се запита докъде се простират пипалата на Дай в тази част на града, но не забравяше, че неговите съгледвачи могат да бъдат навсякъде. За късмет пикапът, който беше откраднала, нямаше никакви реклами или други отличителни белези, които да привличат вниманието.

— Добре, юнаци! — изръмжа под нос тя. — Да видим къде ще откарате бащата на моето детенце!

Напуснаха търговската зона и навлязоха в по-старата част, населена предимно с имигранти. Тук колите рязко намаляха и тя беше принудена да увеличи дистанцията. В един момент лимузината на Жихан направи неочакван завой и изчезна от погледа й.

— По дяволите! — изсъска Рейвън и натисна газта. — Няма да те изпусна!

Отначало й се стори, че се е случило именно това. Плъзгайки се бавно напред, за да оглежда пресечките, тя чуваше само тихия звън на китайските украшения, увиснали от вторите етажи. После извърна глава, доловила проскърцването на някаква автоматика, и видя как габаритите на черната лимузина изчезват зад огромна гаражна врата.

— Пипнах те!

Плъзна се покрай стария склад и спря на две преки по-нататък с намерението да огледа района. Повечето от старите сгради бяха с промишлено предназначение — главно цехове и складове. Нямаше никакъв трафик, а по улиците не се виждаше жива душа. Краткото претърсване на купето й донесе бейзболна шапка с логото на „Четиридесет и деветите“ и тъмносиньо яке.

— Супер! — Прибра косата си и я натика под шапката, а след това навлече и якето. — Сега ми липсва само един пищов!

За съжаление нямаше откъде да се сдобие с оръжие и трябваше да разчита единствено на своята изобретателност и на малкото хладно оръжие.

Пое предпазливо напред, придържайки се в близост до стените. По диагонал срещу склада на Жихан имаше някаква изоставена бензиностанция, край която се виждаше телефонна кабина.

— Моля те да работиш! — прошепна тя, докато заобикаляше бензиностанцията. Късметът отново беше на нейна страна. Свали слушалката и чу сигнала за свободно още преди да я приближи до ухото си. — Йес!

Най-напред набра спешният номер, който й беше дал Калън. Насреща вдигнаха веднага.

— Хаят, обажда се Рейвън. Къде сте?

— Току-що пристигнахме и закусваме на пристана. Какво се е случило, майоре?

— Имаме проблеми — отвърна тя, запозна го набързо с развоя на събитията и му продиктува адреса на склада. — Трябва ми екип за освобождаването на Калън, веднага!

— Залавям се за работа. Задръж така, капитан Оливър иска да говори с теб.

Настъпи кратка пауза, после в слушалката се появи гласът на Брук.

— На мястото ли си, майоре?

— Разбира се, че съм на мястото! — почти изкрещя Рейвън. — И няма да мръдна от тук, докато не го измъкнем!

— Много добре. След десет минути сме при теб. Не предприемай нищо, преди да пристигнем. — Телефонът млъкна.

— Ама разбира се, заповядай! — изръмжа Рейвън и затръшна слушалката.

Десетте минути й се сториха цяла вечност. Не посмя да се приближи към сградата, сама и без оръжие. Вместо това седна на бетона и опря глава на стената.

— Това ще провали цялата операция, а той наистина ще побеснее.

Нахлуването на спасителния екип означаваше само едно — арест на Дай и хората му по обвинение в отвличане, което лесно ще падне в съда. Почти чуваше пледоарията на скъпоплатения адвокат, който обвинява Калън и Рейвън в незаконно овладяване на частния самолет на Дай. Откриването на доказателства за участието на Жихан в убийствата беше толкова вероятно, колкото оцеляването на купчинка сняг в ада. Освен ако…

Тя скочи, върна се в кабината и набра номера на Жиан-Шан в Ню Орлиънс.

— Джей, Рейвън е — извика в слушалката тя, когато насреща вдигнаха.

— Рейвън! Слава богу! Къде си?

— В Сан Франциско. И съм затънала до гуша! — Очите й се насочиха към склада оттатък улицата. — Нападнаха ни на летището. Аз успях да се измъкна, но заловиха Калън. Преди да организирам освобождаването му искам да зная дали откри някакви улики в компютърните данни.

— Сама ли си? — попита той.

— Да. Защо?

— Трябва да ти обясня нещо, при това веднага.

Рейвън мълчаливо изслуша информацията за странните счетоводни операции, после сърцето й се сви.

— Това означава, че Жихан е Лотос! — прошепна тя.

— По всичко личи, че е така, но все още не можем да бъдем сигурни — мрачно отвърна Жиан-Шан. — Кой е работил по тези файлове преди мен, Рейвън?

— Хаят — отвърна тя, после затвори очи и горчиво промълви: — Мили Боже! Току-що му разказах всичко! Трябва да предупредя Брук. А ти не мърдай от телефона, Джей! Пак ще ти звънна, чао. — Прекъсна връзката и се опита да разсъждава.

— Майор Сара Равенович?

От двете страни на кабината се бяха изправили двама цивилни агенти на ОКР с пистолети в ръце. Зад тях се появи фигурата на Брук и тя изпусна въздишка на облекчение.

— Аз съм — отвърна тя. — Много се радвам да ви видя, момчета! — Огледа се наоколо и бързо попита: — Но къде е Хаят? Къде са хората от екипа?

— Майор Равенович, арестувам ви за нарушение на член осемдесет и пет и осемдесет и шест от Военния наказателен кодекс — обяви по-високият от агентите, докато колегата му й слагаше белезниците. — Обвинена сте в заговор за отвличане и незаконно задържане на старши офицер. Имате право да мълчите и да потърсите услугите на адвокат.

— Отвличане?! — смаяно попита Рейвън и спря поглед върху Брук. — Какво става?

— Хаят разговаря с генерала пет минути, преди да се обадиш — отвърна капитанът и иронично добави: — Но опитът ти все пак си го биваше.

— Какви ги дрънкаш? — изкрещя Рейвън и понечи да се втурне към нея, но белезниците бяха стегнати здраво — също като ръцете, които я държаха. — Калън е ей там, в онзи склад! Хаят е предателят!

— Мисля, че това по-скоро си ти, майоре — Брук й обърна гръб и сухо добави: — Отведете я!

 

 

Калън се върна в съзнание още в колата, но остана неподвижен с надеждата да чуе заповедите на Жихан.

— Този тук е генерал — долетя гласът му. — Това означава, че тялото не бива да бъде открито, ясно?

— Можем да го хвърлим в залива — обади се друг глас. — Но какво ще правим с жената?

Жихан издаде нещо като ръмжане.

— Много скоро ще ми падне в ръчичките!

Надявай се, помисли Калън, докато го смъкваха от колата. Ролята на изпаднал в безсъзнание човек стана доста трудна за изпълнение, особено след като го захвърлиха на студения цимент и го сритаха в ребрата.

— Оставете го на мен! — заповяда Жихан.

Калън нямаше достатъчно време да се стегне, преди ледената вода да се плисне в лицето му. Два чифта груби ръце го подхванаха под мишниците и го изправиха на колене. Той се закашля, но някой го сграбчи за косата и вдигна главата му нагоре.

— Добро утро, генерал Грейди — изръмжа синът на Дай, докато бършеше ръцете си с копринена кърпичка. — Бях доста изненадан, когато разбрах кой сте. Нима човек с вашия статут може да работи като оперативен агент? Армията трябва да е сериозно закъсала за кадри, а?

Калън не отговори.

— Не си настроен много приятелски, но това ще се промени — заряза любезния тон Жихан и кимна на хората си, които го помъкнаха към близкия стол с твърда облегалка. — Говори се, че си бил доста брутален при преследването на нашите хора.

Калън изсумтя, усетил здравото въже, което залепи ръцете му към тялото.

— Още ли нямаш какво да кажеш? Жалко. — Жихан се обърна към някакъв тип, който се приближи към него с джиесем в ръка и подхвърли няколко думи, изречени твърде бързо, за да бъдат разбрани. — О, прекрасно! Оказа се, че имаме посетители. Приятелката ти Рейвън току-що е била арестувана.

— Това са пълни глупости! — не успя да се овладее Калън.

— Страхувам се, че е господинът има право, шефе — обади се Хаят, появил се изневиделица в помещението. Пистолетът му беше насочен в гърдите на Брук. — Признавам, че съм дълбоко смаян от това, на което е способна една ревнива жена. Присъстващата тук капитан Оливър беше толкова решена да закове Рейвън на всяка цена, че буквално си изгуби ума.

Брук се завъртя и го заплю в лицето.

— Мръсен язовец!

— Това не беше много любезно — направи гримаса Хаят и стовари ръкохватката на пистолета си в лицето й. Жената рухна на пода. — Завържете я заедно с него!

Калън го гледаше, без да мигне.

— Добър си, Смит — промърмори той. — Изобщо не подозирах, че може да си ти.

— Че как да ме подозираш? — ухили се компютърния спец. — Хората като мен са невидими! Но именно по тази причина те прекарват златните си години в Тропиците, при това като милионери!

Хората на Жихан завързаха Брук за друг стол и я залепиха гръб в гръб с генерала.

— Не би могъл да изпратиш втория екип при онази атака срещу храма — поклати глава Калън. — По онова време беше само един обикновен чиновник.

— Чиновник в отдела за управление на ресурсите — поправи го Хаят и отново се засмя.

— Току-що си спечели доживотна присъда в Ливънуърт — прошепна Брук и изплю кръвта от устата си.

— Няма такова нещо. След като приключим тук, аз се прибирам във Вашингтон, а вие двамата ще бъдете включени в списъка на изчезнали хора. Никой няма да разбере, че аз съм отговорен за каквото и да било. — Усмихна се на Калън и добави: — Е, Рейвън със сигурност ще се досети, но кой би повярвал на един дезертьор? — Насочи пистолета си в главата му и подхвърли към Брук: — Капитане, нещо да кажеш на шефа, преди да му пръсна мозъка?

— Не — вдигна ръка Жихан. — Първо ще бъдат разпитани от моите хора, които след това ще се погрижат и за останалото.

— Защо сам не свършиш работата, както го направи с Ганжи и Порша? — изгледа го с презрение Калън.

— Ти не си достоен дори да произнасяш името му! Аз обичах брат си, а онзи, който го уби, ще страда много дълго, преди да умре!

— Наистина ли не си в течение? — подхвърли Калън. Искаше да се изсмее, но устата го болеше твърде много. — Наел си убиецът, който ликвидира собственият ти брат! На местопрестъплението е оставил визитката си — един цвят на лотос, точно до тялото на Порша.

— Лъжеш!

— Снимките от местопрестъплението са в куфарчето ми, можеш да ги прегледаш.

Жихан отново го удари и изкрещя нещо, което Калън така и не чу, защото изгуби съзнание.

 

 

— Майоре.

Рейвън протегна ръце и военният полицай свали белезниците й.

— Там ли е командирът на базата? — попита тя, кимайки към стаята за разпит.

— Не само командирът, но и всички останали важни клечки в околността — кимна полицаят и любопитно добави: — Какво сте извършила? Да не сте се опитали да отвлечете Колин Пауъл?

— Не, това е планирано за следващата седмица. — Рейвън тикна шапката си под мишница и опъна униформеното яке, с което я бяха снабдили от армейския склад. — Как изглеждам?

— Като един постер, който съм залепил на вратата на шкафчето си — отвърна полицаят, отвори вратата и се отдръпна встрани. — Майор Равенович, сър.

Рейвън влезе, спря на три метра от дългата заседателна маса и застана мирно.

— Майор Сара Равенович се явява по ваша заповед, сър — уставно се представи тя.

— Свободно, майоре — мрачно я изгледа генерал Екард. — Радвам се, че се отбихте да ни видите след дългата си ваканция. Омръзна ли ви да се препичате на слънце по европейските плажове?

Освен генерала, около масата бяха насядали четирима полковника и още половин дузина офицери с по-нисък чин. Никой не изглеждаше щастлив. Ролята на съдебен секретар се изпълняваше от един волнонаемен.

— Настоящото специално изслушване се провежда от временното командване на военна база Оукланд, Калифорния, съгласно издадената на 15 март заповед 973 на Военния съд по обвинение срещу Равенович, Сара Дж. — майор от армията на САЩ, на служба в Централното управление на военното разузнаване.

Започва се, изпусна въздуха от гърдите си Сара.

— На 8 декември 1995 г. или в дните около тази дата, майор Сара Джейн Равенович, зачислена към Трети специален отряд на ОКР, подразделение Вашингтон, напуска без разрешение своето местоназначение в държавата Китай с намерението да прекрати за постоянно службата си в армията.

Изречено по този начин, провинението изглежда доста сериозно, помисли си тя, усети хладните тръпки по гърба си и най-после проумя какво трябва да направи. Става въпрос за живота му, който няма как да спася по друг начин.

— Това извънредно заседание се провежда под ръководството на генерал Уилям Т. Екард, военен съдия към 17-ти оперативен отдел на ОКР на Тихоокеанската дивизия. Участници в него са офицери от Главния военен инспекторат на споменатата дивизия. Изслушването започва по заповед на генерал Екард.

Очите на всички присъстващи бяха заковани в нея. Като нищо ще преметнат примката през някоя от старите греди на тавана, помисли си тя.

— Преди всичко искам да зная какво търсите в тази страна, майоре. Имам предвид факта, че в продължение на седем години не сте се завръщала тук и успешно сте избягвали опитите да бъдете екстрадирана. Но ако желаете, можете да си спестите отговора, докато не бъдете изправена пред военен съд.

Запазвайки безизразното изражение на лицето си, тя гледаше американското знаме и бойния флаг на дивизията, заковани на стената над главите им.

— Ще ми разрешите ли да говоря свободно, сър?

— Това е само изслушване, майоре — преплете пръсти Екард. — То не ви дава право да защищавате своята твърде съмнителна невинност. Единствената причина за свикването му са сериозният характер на твърденията ви и официалният ви рапорт за инцидента с генерал Грейди, които ще ви помоля да повторите пред комисията.

— Слушам, сър. Генерал Грейди беше отвлечен от група въоръжени лица от китайски произход на служба при Дай Жихан, син на Дай Руибан — лидер на един от големите китайски престъпни кланове. Това се случи днес сутринта в седем нула-нула на гражданското летище на Сан Франциско.

— Потвърдено ли е от наши източници? — попита един от полковниците.

— Работим по въпроса, сър — отговори някакъв майор.

Рейвън изчака малко и продължи:

— Последно известната локация на генерал Грейди беше един склад в Китайския квартал — факт, за който докладвах на офицерите, които ме арестуваха. — Очите й се извърнаха към генерала. — Не зная дали е още жив, сър. Но ако не изпратите веднага отряд за неговото освобождаване, той със сигурност ще умре.

— Извинете ме, сър — обади се един от полковниците. — Но офицерът срещу нас е била със статут на дезертьор в продължение на близо осем години. Освен това е обвинена в сътрудничество със споменатите лица от китайски произход. А сега, след като беше заловена, изведнъж ни предлага друга драма. Меко казано, аз силно се съмнявам в мотивите й.

— Преди седем години членовете на моя екип бяха избити до крак, а самата аз бях оставена да умра в онзи изоставен манастир, полковник — хладно го изгледа Рейвън. — Доскоро бях убедена, че армията е отговорна за това, но искам да подчертая, че никога не съм работила за китайците. Но в момента това няма значение. Аз нямам значение. Важното е незабавно да освободим генерал Грейди!

— Нима включвате и себе си? — вдигна вежди Екард. — Млада госпожице, единственото място, на което ще се озовете вие, е арестът, където ще изчакате процеса!

— Това е другата причина да съм тук, сър — отвърна Рейвън, пое дълбоко дъх и добави: — Аз познавам човека, който отвлече генерала, и отлично зная какво се готви да направи с него. Искам да оглавя отряда за неговото освобождаване, за да можем да го пипнем!

Неколцината от офицерите около масата се разсмяха, но генералът вдигна ръка.

— А защо за бога, аз трябва да ви позволя това? — попита той.

— Защото ако го сторите, аз доброволно ще се призная за виновна във всичко, в което ме обвинявате. Освен това няма да пледирам невинна пред военния съд. — Забелязала как очите на генерала се присвиват, тя побърза да добави: — Не блъфирам, сър. Ако имате готов списък с обвиненията срещу мен, ще го подпиша, преди да напусна тази зала.

— Нали разбирате, че ако сторите това, вие се самоосъждате на минимум двадесет и пет години затвор?

Тя кимна. Нейната свобода срещу живота на Калън. Една съвсем достойна сделка.

— Разполагаме с отлични улики срещу вас, майоре — обади се един от офицерите и вдигна папката пред себе си. — Изобщо не се нуждаем от вашите признания.

— Моите уважения, сър, но освен дезертьор, аз съм и международна знаменитост, която винаги привлича вниманието на медиите. Мога да ви демонстрирам, че това наистина е така, но според мен армията не заслужава срама и униженията, свързани с един шумен публичен процес.

— Изнудването ме отвращава и гневи, майоре — сбърчи вежди генералът. — Имайте го предвид.

— И аз не го харесвам, сър. — Очите й бавно обходиха лицата на хората около масата. — Но всички разбирате, че не го правя за себе си, а за генерал Грейди.

— Хм — замисли се Екард. — Кажете ми нещо друго, майоре. Какви се отношенията ви с генерал Грейди?

— Той беше мой надзорник, докато работех в ОКР. А тази сутрин на летището рискува живота си, за да спаси мен и пилота.

Той е мъжът, когото обичам, баща на детето ми. Ако не направиш нищо, наистина ще полудея!

— Всъщност, вие познавате ли Калън Грейди, генерал Екард?

Председателят бавно кимна с глава.

— Работил съм с него по няколко случая, майоре.

— Значи знаете що за човек е той и защо армията не може да си позволи да го загуби. — Тя вирна брадичка и решително добави: — Ние трябва да го спасим, каквото и да ни струва това! Ако не изпратите мен, ще пропилеете най-сериозния си шанс да го видите жив!

— Много добре, майоре — обяви Екард и махна към служебния секретар. — Отбележете, че предавам майор Равенович под попечителството на главния оперативен агент на ОКР и й разрешавам да ръководи акцията по освобождаването на генерал Грейди.

Топката в стомаха й започна да свива размерите си.

— Благодаря ви, сър. Уверявам ви, че няма да съжалявате.

— Вече съжалявам — махна с ръка генералът. — Но искам да сте наясно, че агентите под ваше ръководство ще получават преки заповеди от мен. Ако по време на операцията направите нов опит да дезертирате, ще бъдете разстреляна на място!