Джесика Хол
Стоманена ласка (9)

8.

Преместването на операцията от Ню Йорк в Чикаго премина гладко. Калън, Конър и Рейвън използваха услугите на гражданската авиация, а Брук и Хаят потеглиха с микробуса. Вместо в хотел, екипът се настани в един стар офис за набиране на доброволци на авеню Мичиган. С оглед да съхрани прикритието си, Рейвън нае стая в петзвездния хотел, който се намираше на една пряка по-нататък.

— Трябва да покрием близо осемстотин квадратни метра на основния етаж — започна Конър, приведен над архитектурните планове на „Парк Уест Тиътър“. — Изходът за сцената е тук, отдясно. Оттам ще минат момичетата, за да се съберат пред основния прожекционен екран, а след това ще поемат по източното и западното удължения на сцената. Централният подиум е запазен само за Рейвън. — Пръстът му проследи някаква диагонални линии. — Жихан и компания ще бъдат настанени тук, на масата за почетните гости. Разполагаме с пълната подкрепа на хотелския персонал и това ни позволява да сложим подслушвателна апаратура не само на самата маса, но и на петте, които я заобикалят. Рейвън ще бъде оборудвана с предавател.

— Отчитайки моделите, които ми предстои да демонстрирам, това ще бъде сериозно предизвикателство — поклати глава Рейвън и им показа фантастичната ефирна дреха, запечатана върху първата корица на Вог. — Това е същата рокля, която показах в Париж.

— Не можеш да носиш подобно нещо! — отсече Калън, без да поглежда фотографията. — Тази рокля е с гол гръб и почти прозрачна!

— Почти, но не съвсем — отвърна тя. — Имам една блузка в телесен цвят, която мога да изрежа по формата на бодито, но окачването на апаратурата трябва да бъде различно. — Удари един лакът на Конър и игриво добави: — Ще ме облепиш ли преди ревюто?

Моментално усетил хладните вълни на гнева, който се излъчваха от прекия му началник, Конър сериозно се замисли дали не е по-добре да бъде преместен на някое по-спокойно местенце, например в Пакистан. Но когато зърна как усмивката на Рейвън се стопява след кос поглед към Калън, той просто кимна.

— Няма проблем.

— Видео наблюдението? — остро подхвърли Калън.

— Ще има три камери — тук, тук и тук. — Флумастерът на Хаят маркира съответните точки. — Скрити са зад пилоните на осветлението покрай всеки подиум. Разстоянието между тях и първия етаж ще бъде някъде около дванадесет метра, но това не е проблем за телеобективите. Освен това съм уредил контролен център, който ще бъде в режисьорската кабина над сцената. Този театър разполага с възможно най-доброто техническо оборудване. Достатъчно е само да се включа в командния пулт.

— Входове и изходи, Брук?

— Един главен вход, четири аварийни изхода — три на Орлиънс Стрийт и един в страничната алея. Плюс служебен вход за сцената, също от страничната алея. Предлагам главният вход да бъде охраняван от двама души, а останалите — по един. — След тези думи Брук посочи точното място на коридора зад сцената. — Ако Жихан реши да отиде зад кулисите, ще ни трябват още двама за покриване на коридора и гримьорните.

— Според мен тази мярка е прекалена — подхвърли Рейвън и се наведе над плановете. Конър забеляза как очите на шефа се забиха в лицето й. — Едва ли ревюто е мястото, на което Жихан ще се разкае за извършените убийства.

— Задачата ти е да го накараш да говори за Порша и за сабите! — отсече Калън и се извърна към Хаят. — Искам пълно оборудване на стаята за техническия персонал, която ще използваме като нейна гримьорна. Аудио, видео, топлинни датчици и всичко останало.

Телефонът иззвъня и Хаят се обърна да вдигне слушалката. Миг по-късно очите му потърсиха Рейвън.

— Една много ядосана французойка те търси от фоайето на хотела, майоре.

— Това трябва да е Оноре — изправи се тя и погледна часовника си. — Нуждая се от двадесетина минути.

— След трийсет започваме — напомни й Конър.

— Ако закъснея, значи ме е смазала от бой — отвърна Рейвън и напусна офиса.

Калън изчака вратата да се захлопне зад нея и погледна към Брук.

— Искам да я проследиш, капитане!

Брук кимна и излезе, а Хаят се насочи към микробуса да пренесе останалата част от оборудването. Конър изчака да остане насаме с шефа си, пристъпи към масата и се прокашля.

— Какво има? — вдигна глава Калън.

Други на мястото на Конър биха подвили опашка, но той все още виждаше отчаянието в очите на Рейвън.

— Разрешете да говоря откровено, сър — уставно започна той и тракна токчета.

— Не си насилвай късмета, Пери — промърмори Калън, почеса брадата си и разтърка очи. — Виж какво, тази седмица почти не съм мигнал и това явно ми опъва нервите. Казвай каквото имаш да казваш и да приключваме.

Конър тикна ръце в джобовете си.

— Не знам каква е историята между теб и майора, но това не е моя работа — започна той.

— Точно така, не е твоя работа! — сопнато отвърна Калън.

— Но трябва да ти кажа; че я притискаш прекалено много. И без това е достатъчно уплашена от онзи тип, а вчера… — Срещна студения поглед на началника си и поклати глава. — Не виждаш ли колко е бледа? Изглежда така, сякаш и най-лекият полъх на вятъра ще я събори на земята!

— Снощи й прилоша.

— Кога по-точно? — скръсти ръце пред гърдите си Конър. — Преди или след като строши стола в спалнята й?

— За бога, Кон! — сепнато го изгледа Калън. — Нима мислиш, че съм я ударил?!

— Не ти е било необходимо — отвърна Конър и положи длани върху масата. — Аз видях снимките на това, което беше останало от лицето й. Онези преди намесата на лекарите. Преживяла е достатъчно гадости, шефе. Спри се, преди да е рухнала.

— Или?

— Или ще имаш най-малко две основателни причини да ме изправиш пред военен съд!

— Нали не ме заплашваш, лейтенант?

— Аз не прибягвам до заплахи, генерале — отвърна с еднакво хладен тон Конър. — Това е причината да съм част от екипа ти. Защото съм човек на действието.

Двамата останаха наежени един срещу друг в продължение на една безкрайно дълга минута. После Калън бавно поклати глава.

— Ще споделиш ли какво те кара да се държиш като доберман в клетка? — подхвърли Конър.

— Преди да се случи това нещастие с нея, тя не беше толкова красива, но беше моя — тихо отвърна Калън. — По начина, за който всеки мъж може само да мечтае. Но аз го приех като даденост. Не, по-скоро приех нея като даденост. Дори не си бях помислял, че мога да я загубя. — Сведе невиждащ поглед към плановете на масата и глухо добави: — А сега тя е Рейвън, мокрите сънища на всеки негодник.

— Нея ли обичаше, или лицето й? — засече го Конър, зърна опасния блясък в очите му и кимна с глава. — Така и си помислих. Значи нещата са много прости.

— В смисъл?

— Кажи й всичко, генерале. Сториш ли го, ще си я получиш обратно.

 

 

Когато Рейвън стигна до фоайето, Оноре Етиен вече беше успяла да събере около себе си директора на хотела и неговия заместник, управителя на ресторанта и голяма част от по-нискостоящите служители. Една от камериерките превеждаше малка част от крясъците й, благоразумно пропускайки по-цветистите фрази.

— Бунт ли вдигаш, Рей? — подхвърли Рейвън.

— Cherie!

— Мис Рейвън! — забърза към нея директорът. — Много се радвам, че сте тук! Тази дама…

— … трябва да си вземе лекарството — шепнешком довърши изречението му тя.

— Аха — кимна с разбиране човекът. — Бихте ли била така любезна да… — Не успя да довърши, тъй като французойката го изблъска встрани и се понесе към новодошлата.

Рейвън я прегърна и кимна през рамото й на разтревожения човек.

— Няма проблем.

— Depuis combine de temps etes–vous ici? Qu est le poste de police^[1]? — По-възрастната жена с недоумение се огледа: — А къде e le generale? Имам да му казвам доста неща на този звяр, който отвлича хора!

— Тук съм едва от снощи, а ти няма да ходиш в полицейския участък! — отсече Рейвън, хвана я под мишница и я побутна по посока на ресторанта. — Ела да изпием по един чай. — Срещна погледа на управителя и добави: — Сигурна съм, че ще ни настанят на хубава маса, за да можем да си поговорим спокойно.

Управителят ги придружи до една удобна маса в ъгъла на салона, достатъчно далеч от останалите клиенти, част от които все още си шепнеха, станали свидетели на суматохата във фоайето. Секунди след като седнаха се появи един келнер с каничка чай и поднос с красиво подредени дребни сладкиши.

— Слава Богу, че поне обслужването им е прилично — промърмори Оноре, изсумтя и пусна бучка захар в чашата си. — Трябваше да видиш как се отнасяха с нас на летището!

— Съжалявам, че те въвлякох във всичко това.

— О, недей — вирна брадичка Оноре по начин, на който е способна само една французойка. — Много добре, cherie. Хайде, започвай. Искам да чуя всичко.

— Боже — разсмя се Рейвън. — Едва сега усещам колко си ми липсвала!

Запозна я накратко с всичко, което се беше случило след като напусна Париж, премълчавайки само подробностите по тайната си мисия и личните сблъсъци с Калън. Но въпреки усилията й да представи нещата в нормална светлина, Оноре не се остави да бъде заблудена.

— Аха, ясно. Ето защо ме заряза, а след това ме накара да прелетя половината свят заедно с екипа си. Заради le generale и вечните му военни тайни. — По-възрастната жена глътна остатъците от сладкиша, който държеше с елегантно извити пръсти, опря салфетката до устните си и механично ги покри с тънък слой червило. — Още го обичаш, а?

— Нищо подобно.

— Упорита си като муле — поклати глава дизайнерката. — Ако не ми беше кръщелница, като нищо щях да ти нашаря задника с пръчка.

Рейвън театрално извъртя очи.

— Откога ти станах кръщелница, Рей?

— Не ти, а бебето.

Шумовете около тях изведнъж се стопиха.

— Какво каза? — втренчи се в нея Рейвън.

Оноре прибра червилото и я дари с враждебен поглед.

— Нима не си наясно? След всичкото това гадене, липса на апетит и перманентна слабост? Какво си въобразяваш, cherie? Може би, че си пипнала кокоша чума?

— Кокоша чума — механично повтори Рейвън. Имаше чувството, че всичко в нея рухва, като къщичка от карти, пометена от мощно торнадо. — Не, това е невъзможно! Не може да бъде!

— Не се дръж като шестнайсетгодишна ученичка! Разбира се, че си бременна! — Оноре се приведе над масата и добави: — През цялото време си го знаела. Не признаваш, но е точно така. Колко цикъла пропусна?

— Два, но… — примигна Рейвън.

— Ето, виждаш ли? — елегантно махна с ръка дизайнерката.

— Чакай, чакай — спря я Рейвън и усети как отчаянието нахлува в душата й. — Откакто се прибрах от Китай цикълът ми стана доста нередовен. Лекарите казаха, че е от стреса и може да продължи с години.

— Mon Dieu! Трябва ли да отскоча до аптеката, за да ти купя тест? — Французойката изглеждаше наистина ядосана. — Заради него рискуваш живота на детето си! Заради мъжа, който те изостави!

— Не заради него, а за родината.

— Твоята родина е Франция! А това тук е Америка, която те заряза точно като него! — Оноре се надигна от мястото си. — Отивам да си напудря носа, за да ти спестя тежките думи, които ми напират! А ти стой тук и чакай да ми мине.

Вцепенена от изненада, Рейвън остана да гледа в празната си чаша. Минаващият келнер предложи да я допълни, тя кимна с глава и отпи от вече изстиналата течност.

Ето защо ми се е гадело. Ето защо не понасям миризмата на парфюм и цигарен дим. А между другото и на корнфлейкс. Ще имам дете. — Докосна плоския си корем и добави: — Мое дете!

Детето на Калън.

Това се беше случило в Ню Орлиънс, разбира се. Намръщи се при спомена за онази нощ. Бяха се превърнали в чифт разгонени животни, жадно вкопчени едно в друго. И някъде по време на това ужасяващо примитивно съвкупление бяха поставили началото на нов живот.

Какво ще му кажа сега?

За миг се изкуши от мисълта да запази детето в тайна. Беше нейно дете и можеше завинаги да си остане такова. След края на мисията просто щеше да напусне страната и да не връща никога повече. С малко усилия можеше да направи така, че да изчезне завинаги от погледа на Калън. Самата тя беше израснала без баща. Не виждаше проблем детето й да направи същото.

После си спомни снимката, която майка й държеше до леглото — баща й, в пълна бойна униформа, непосредствено преди заминаването му на умиротворителна мисия в Близкия Изток. Самата тя почти не го помнеше, но в замяна на това все още виждаше как майка й целува снимката му всяка вечер, а след това й напомня да го включи в молитвите си. Помнеше и безутешните й сълзи, когато докараха татко й в дървен сандък, помнеше и начинът, по който майка започна да съхне и в крайна сметка стана жертва на пневмонията, която я отнесе при съпруга й малко след като Сара навърши седемнадесет.

— Не мога да избягам от това — прошепна с насълзени очи тя и погали корема си. — Нали, бебенце? Май се налага да съобщим на генерала, че ще става баща.

— Това са първите свестни думи, които чувам през този проклет следобед — изсумтя зад гърба й Оноре.

— Е, след като съм била достатъчно глупава да забременея, ще трябва да открия начин да пренаредя програмата си за следващата година — замаяно въздъхна Рейвън. — Мислила ли си някога да направиш колекция за млади майки?

Оноре се наведе и я прегърна с две ръце.

— Разбира се, скъпа. Ще дам най-доброто от себе си.

Никоя от двете не обърна внимание на блондинката, която се плъзна край масата им с неутрална физиономия и се насочи към рецепцията.

— Искам да проведа един международен разговор — подхвърли на служителката зад гишето тя. — Има ли монетни автомати наблизо?

Служителката я насочи към редицата кабини в дъното на фоайето. Брук набра дългата поредица от цифри и зачака.

— Обажда се капитан Оливър от ОКР — каза на гласът в слушалката тя, а след това продиктува личният си идентификационен номер. — Свържете ме с кабинета на главния инспектор, моля.

 

 

— Добре познаваш това място, нали? — подхвърли Калън, докато Рейвън разсеяно зяпаше през прозореца.

— „Парк Уест“? — попита тя, насочвайки внимание към маникюра си. — Разбира се. През двайсетте години на миналия век на сцената му са се играли предимно водевили, но днес в обновената зала изнасят концерти знаменитости като Роулинг Стоунс и Уитни Хюстън.

— Предполагам, че с Мик Джагър сте приятели.

— Не и след като заряза Джери Хол — поклати глава тя. — Но когато е в Париж, Майкъл Джексън задължително ползва фризьора ми. Искаш ли автограф?

— Пристигнахме — обяви Конър, смъквайки стъклената преграда.

Рейвън слезе от лимузината и се плъзна покрай осветеното лого на „Парк Уест“, изобразяващо пищната форма на жена, която танцува в кръг ярка светлина. Калън гледаше как по лицето й пробягват разноцветни петна. Изглеждаше по-добре, отколкото по време на полета от Ню Йорк. По-силна, по-решителна. Но той не можеше да се отърве от чувството, че промяната е по-скоро вътре в нея, отколкото външна. Не го игнорираше, за да провокира поредния скандал. Наистина беше притеснена от нещо, но не и от него.

Реши да разбере какво е то в момента, в който останат насаме.

Екстериорът на „Парк Уест“ не отговаряше на интериора. Елегантният театър разполагаше с галерия на пет нива, два големи балкона и барове около главната зала, в която течеше трескава подготовка за ревюто. Под ръководството на Хаят действаше една малка армия от служители. От тавана към подиума се спускаше каскада от стряскащи с размерите си 12-метрови колони от синя коприна, потрепващи и при най-лекото докосване.

— Оноре ще подготви кулисите с помощта на нашите хора — подхвърли Рейвън, докато крачеше към импровизираната гримьорна, подготвена Хаят. — Ще ми трябват минимум двадесет минути за косата и лицето — добави тя и се огледа наоколо. — Къде е Конър? Трябва да започна да се обличам!

Калън кимна към шифровчика на екипа, която се появи до него с куфарчето, съдържащо специалното оборудване.

— Брук ще закрепи предавателя и всичко останало.

— Ще ни извиниш ли за момент, капитане? — подхвърли Рейвън, бутна го в гримьорната и затръшна вратата. — Ако все още не си забелязал, генерале, тази скандинавска богиня в коридора ме мрази и в червата! Искам да те уверя, че за нищо на света няма да й позволя да докосне косата или лицето ми!

— Което не изключва закрепването на предавателя — отбеляза той.

— Това трябваше да направи Конър! — рязко отвърна тя, после изражението й изведнъж се промени. — Охо, ти се страхуваш да не съблазня първия ти асистент, нали? Как си представяш това, генерале? Че ще го хвърля на пода и ще го изнасиля още преди да се е осъзнал?

— Конър е зает. Предавателят ще постави Брук. Останалото не ме интересува. Пет пари не давам кой ще ти напръска косата и ще изрисува лицето ти. — След тези думи той рязко отвори вратата. — Капитане, може да започваш!

Брук влезе и отвори куфарчето. Рейвън смъкна блузката си и посегна към ципа на джинсите, после спря.

— Ще гледаш, така ли? — косо го изгледа тя.

— Може би ще направя и няколко снимки — усмихна се той. — Какви пари ти предлагаха от Плейбой?

Очите на Брук се местеха от единия на другия и обратно. След известно време се прокашля и подхвърли:

— Да изчакам ли отвън, сър?

— Не — облегна се на стената той. — Започвай.

За да бъде прикачена апаратурата, Рейвън трябваше да остане само по бельо. Тя го стори без повече възражения, бързо и мълчаливо. Докато Брук залепваше жичката от слънчевия й сплит надолу към пъпа, тя погледна отражението й в огледалото.

— Къде ще сложим предавателя? Между краката или направо в О-точката?

— Имам здрава превръзка — успокои я Брук, извади лентата от усилен найлон и я стегна около горната част на бедрото й в комплект с предавателя. — Когато си обуеш чорапите, щракни единият жартиер за превръзката. — Изправи се с кисела физиономия, сякаш някой току-що беше натикал в устата й цял лимон. — Ако обичате седнете, майоре. Трябва да се заема с лицето и прическата ви.

— Няма нужда — отвърна Рейвън, навлече халата си и махна с ръка към вратата. — А сега бягай. Генералът ще остане да гледа и това.

— Сър? — почервеня Брук.

— Направи една обиколка на периметъра, Брук — отвори вратата пред нея Калън. — След няколко минути ще те настигнем. — Заключи след нея и рязко се обърна. — Не се заяждай с шифровчика!

— Кажи й да не ме гледа така, сякаш съм някакъв тлъст червей с краченца! — Рейвън грабна куфарчето и седна пред ярко осветената тоалетка. — Тази част е адски досадна. Сигурен ли си, че не искаш да провериш още някое шпионско оборудване?

Той си даваше сметка колко е лесно да се впуснат в поредната словесна престрелка. Застана зад гърба й и кротко попита:

— По-добре ли се чувстваш?

— В смисъл дали ми се драйфа? — изгледа го в огледалото тя. — Не. — Почисти кожата си с кръгла четчица, затвори единия си клепач и го намаза със златист грим. После се прехвърли на другото око, но изведнъж остави капсулата. — Но Жихан тепърва ще се появи.

— Знаеш как да се справиш с него — отвърна той и посегна да отмести косата от лицето й. Беше толкова гъста, че се наложи да я хване с две ръце. — Просто продължаваш с брътвежите, които очаква от теб. Опитай се да измъкнеш нещо повече за сабите на баща му, но не му позволявай да те притиска, както го стори в Ню Йорк.

Тя кимна, довърши другия клепач и се зае да полага спирала върху миглите си.

— Ако не се получи, утре ще ми трябва малко време на компютъра.

— За какво? — попита той, докато гледаше как покрива устните си с тънък пласт яркорозово червило.

— Имам няколко идеи, които трябва да проверя. — Върху долната й устна се появи тънка сребриста линия. — Главно по отношение на логистиката.

— Това може да го свърши и Хаят.

— Аз също. — Тя освободи косата си от ръцете му и се наведе да я напръска с фин фиксатор. — Ще ми подадеш ли машата?

Той се подчини. Все още с наведена глава, Рейвън започна да къдри косата си.

— И всичко това за две минути разходка по подиума — промърмори той.

— Трябва да ни видиш какво правим в навечерието на есенната премиера. На Арман му трябват поне три часа, за да ми направи фризурата. — Приключила с къдренето, тя се изправи и изпусна въздишка на облекчение. — Но по всяка вероятност тази година ще я пропусна.

— Защо? — подхвърли Калън, наблюдавайки как пръстите й потъват в косата и ловко оправят къдриците.

За миг тя се втренчи в отражението му. Сякаш се колебаеше.

— Ще ти кажа след ревюто.

На вратата се почука. Беше един от агентите, охраняващи задния вход.

— Извинете, генерале, но отзад се появи някакъв ван за доставки. Шофьорът каза, че няма да мръдне, преди да говори с най-главния. Става въпрос за нещо, което е поръчала мис Етиен.

— Иди да видиш — посъветва го Рейвън. — Аз свършвам след малко.

Калън кимна с глава и пое по коридора. Не забеляза нито появата на Брук иззад ъгъла, нито изражението, с което се насочи към вратата на гримьорната.

 

 

Проследил Рейвън по пътя от Ню Йорк до Чикаго, Лотос търпеливо изчакваше момента да остане сама, без постоянното присъствие на антуража й. Най-подходящият момент се разкри по време на кратката й среща с френската модна дизайнерка в ресторанта на хотела, но стрелбата от толкова далечно разстояние му се стори някак неперсонална. А той много държеше да надникне в очите й, преди отново да обезобрази лицето й.

Но този път няма да имаш шанс да се измъкнеш, безгласно се закани той.

После получи информацията за тайната операция с участието на Рейвън и ловът трябваше да бъде прекратен. Оказа се, че тя е съвсем близо до истината и залозите изведнъж станаха много по-високи от перспективата за малкото, съвсем лично удоволствие. По простата причина, че са замесени военните, а това означаваше пълно и подробно документиране на уж инцидентната й смърт.

Тоест, убийството трябваше да бъде извършено в театъра.

Можеше да избира измежду няколко доста интересни възможности, но в крайна сметка реши да атакува отгоре. Подготовката отне съвсем малко време и усилия. Сега трябваше просто да изчака началото на ревюто и появата на Рейвън на подиума.

За последен път.

 

 

Брук безшумно се промъкна в гримьорната. Майорът продължаваше да седи пред тоалетката, заета да се гримира и да оправя фризурата си. Пред очите й за миг изплува призрачното и обезобразено лице от компютърните файлове, което тя побърза да прогони.

Беше съвсем ясно, че Рейвън е успяла да победи страданията, каквото и да й бяха стрували те. А сега се готвеше да разбие живота на Калън Грейди, като му тръсне едно нежелано дете.

Това не биваше да се случи. Просто защото Брук беше тази, която трябваше да роди децата му.

— Омръзна ли ти да обикаляш периметъра? — подхвърли Рейвън.

— Искам да поговоря с теб — отвърна тя и заключи вратата. — Насаме.

— Като жена с жена? — Рейвън остави молива за вежди и се обърна. — Никога ли не си получавала съвети как да носиш косата си? Да знаеш, че опъването й назад е смърт за черепа ти. Освен това връхчетата се цепят.

Напомняйки си, че все пак има работа с празноглав модел, Брук се почувства достатъчно уверена, за да започне да се разхожда из стаята.

— Значи това е всичко, което можеш да дадеш на армията — процеди тя и махна с ръка към претъпкания с козметика куфар. — Да се цапотиш с тези боклуци, а след това да се влачиш полугола пред камерите!

— Да се цапотя, да се влача полугола? — вдигна вежди Рейвън. — Да не би да си имала проблеми с родителите си?

— Много добре знаеш какво имам предвид — отвърна Брук, вдигна някакъв копринен чорап и побърза да го захвърли, сякаш беше използвана салфетка. — Имала си солидна кариера, направила си нещо за света. Как е възможно да обърнеш гръб на дълга си? На страната си?

— Лесно — отвърна Рейвън, стана и затегна коланчето на халата си. — Сега е достатъчно да стоя неподвижно и да изглеждам добре. Край на взривяваните арсенали, преследването на информатори и ликвидирането на терористични клетки в страни, където не мога да прочета дори пътните знаци. На всичкото отгоре заплащането е в пъти по-голямо.

— О, да, забравих — кимна Брук. — Паричките означават много за теб.

— Спестила съм някой и друг долар за старини — сви рамене Рейвън.

— Плюс една вила в Прованс и скъп апартамент в Париж. — Брук взе една кърпа и я уви около микрофона, инсталиран от Хаят. — А аз разполагам само с една боксониера, в която се прибирам най-много два пъти седмично.

Рейвън се насочи към ефирната рокля, окачена на закачалката.

— Чувала съм, че в Мериленд има доста приятни местенца — подхвърли тя. — Разбира се, ако нямаш нищо против пътуването. Може би трябва да смениш жилището и да си вземеш котка.

Брук направи две бързи крачки и хвана ръката й.

— Мислиш, че си нещо повече от мен, нали? Но аз винаги съм била отличничка, най-добрата в класа! Имам цял гардероб с черни пояси, а това означава, че мога да те просна за десет секунди!

— Опитай — погледна я с усмивка Рейвън. — Въпреки, че не ти го препоръчвам.

— Хайде! — блъсна я в рамото Брук, надявайки се да предизвика някаква реакция. — Карате, джудо, кикбокс. Каквото пожелаеш.

Но Рейвън само поклати глава, свали роклята и отиде да я окачи на вратата.

— Изкушаваш ме, скъпа, но ми предстои важно ревю. По-добре излез навън да си поиграеш.

— Страхливка! — изкрещя Брук и тръгна след нея. — Затова му пускаш въдиците си, нали? Страх те е, че той вече не те обича! — Нов тласък в рамото. — Но наистина е така. За него ти си една скъпа курва и нищо повече!

Усмивката на Рейвън се стопи.

— Някой ден ще получиш един много труден и болезнен урок за живота, капитане — подхвърли тя и отново се зае с гримирането си.

— Вече цялата треперя, очаквайки да бъда смазана от голямата лоша Рейвън! — презрително изсумтя Брук. — Какво ще ми направиш? Може би ще ме издухаш със сешоара си?

— О, няма да съм аз — поклати глава Рейвън и махна към отражението й в огледалото. — Ей тая кучка ще свърши работата. А когато разкъса на парченца всичките ти мечти и надежди, ще бъдеш принудена да се задоволиш с огризките на живота. — В гласа й се долови нещо като симпатия: — Надявам се, че ще се справиш по-добре от мен.

Брук се стрелна към нея, но в следващия миг се озова по очи на пода. Едно остро коляно се, заби в основата на гръбначния й стълб, а жената, която й причини това, се надвеси над нея.

— Май забравих да спомена, че отдавна съм изхвърлила моите черни колани, които само събираха прах — подхвърли Рейвън. Изрече тези думи приятелски, сякаш бяха две момичета, които си разменят тайните на красотата. — А сега ставаш и изчезваш от тук и забравяме всичко. Ако отново ми се нахвърлиш, със сигурност ще ти счупя носа. Изборът е твой.

Коляното се отмести от гърба на Брук. Тя стана на крака и избърса кръвта от лицето си. Носът й не беше счупен, но много я болеше.

— Горчиво ще съжаляваш, че изобщо си се върнала тук! — изръмжа тя и се насочи към вратата.

Миг преди да я затръшне, долови думите, с които я изпрати Рейвън:

— Аз вече съжалявам, скъпа.

 

 

Рейвън тръгна да търси Оноре, без да обръща внимание на обичайния хаос зад кулисите. Кратката схватка с Брук Оливър изобщо не я впечатли, просто защото я очакваше. Но откакто Оноре разкри, че е бременна, тя се чувстваше някак замаяна и откъсната от света. Непрекъснато мислеше как ще се промени животът й. И най-вече — как да съобщи новината на Калън. Преди малко почти щеше да го стори, но я спря мисълта за микрофона, монтиран от Хаят. Нищо чудно, че Брук го беше увила в онази кърпа.

Облекли различни модели от колекцията „Мистрал“ на Оноре, манекенките се суетяха наоколо, търсейки по-добро място пред огледалата, или просто се колебаеха в избора на обувки и други аксесоари. За разлика от тях Рейвън се придвижваше бавно и някак отнесено, дълбоко потънала в мислите си. По тази причина почти изпищя, когато Джема Фърт я сграбчи в прегръдките си и я дари с гореща целувка, внимавайки да не оставя следи от червило по бузата й.

— Доста сме изнервени, а? — огледа я тя. — Ако не изглеждаше полумъртва, със сигурност щях да ти предложа таблетка валиум! — Британката я притисна още веднъж и с висок шепот добави: — Горе главата! Дяволът е напуснал ада и стои точно зад гърба ти!

— Джема, иди при Пиер да ти оправи прическата! — заповяда с нетърпящ възражения тон Оноре. — В момента приличаш на пържен пудел! — Пръстите й се вкопчиха в лакътя на Рейвън. — А ти пък ми приличаш на куц пудел! Я ела тук! — Дизайнерката придърпа близкия стол и я накара да седне. — Колко пъти да повтарям, че трябва да оставиш стилистите да си свършат работата?

— Косата ми изглежда наред — направи опит да протестира Рейвън.

— Може би за посещение в бакалията, но не и за моето ревю! — Оноре извади гребен и започна да се бори с гъстата й грива. — Надявам се, че приятелите ти са подготвили всичко, окей?

— Да — кимна Рейвън и направи гримаса, тъй като дизайнерката най-безцеремонно се зае да дърпа косата й с такава сила, сякаш искаше да я изтръгне от корен. — По-леко, Рей. Нима искаш фотографите на Венити Феър да щракнат всичките ми плешивини?

— Би трябвало да използваш основа, защото кожата ти е прекалено бяла. Фотографите ще решат, че те държа гладна и може би ще бъдеш принудена да споделиш голямата си тайна с тях. — Замълча за момент, после подхвърли: — Още не си казала на генерала, нали?

— Има време — отвърна Рейвън. Долови първите акорди на оркестъра и се изправи. — Престани да се суетиш около мен. Изглеждам съвсем добре.

Оноре вдигна ръце и започна да я щипе по бузите.

— Оближи горната си устна и се усмихни! — заповяда тя. — Да, точно така. Вече изглеждаш tres elegante^[2].

Но Рейвън се чувстваше по-скоро très moche^[3].

— Време е за шоу! — тръсна глава тя.

 

 

Калън получи едно от най-хубавите места в залата — редом с Конър, който се беше изправил, за да снима появата на моделите.

— Разкара ли онзи микробус за доставки? — попита асистентът му.

— Аха. — Беше спорил поне петнайсет минути с хората на Оноре, но в крайна сметка им разреши да разтоварят специалната пратка.

— Няма да повярваш какво домъкнаха!

— Познавам Стреч — ухили се Конър. — Като нищо може да се появи на гърба на бенгалски тигър!

На подиума се изправи красива млада жена, която прие аплодисментите на медиите с леко кимане на главата.

— Дама и господа, добре дошли в театър „Парк Уест“ — обяви с мелодичен глас тя. — Тази вечер ще ви представим нещо много специално. Както ви е известно, модна къща „Етиен“ е лидер във висшата мода вече три десетилетия, но мадам Етиен за пръв път показва новата си колекция отвъд океана.

— Говори се, че старата дама мрази Америка дори повече от гръндж облеклото — наведе се към тях някакъв репортер от съседната маса.

— Не бих й го казал в очите, приятелю — отвърна Калън. — Обратното би означавало да изгубя някой от зъбите си. — Репортерът се засмя и извърна глава, а той вдигна ръка и докосна предавателя, скрит в ревера му. — Докладвайте!

— Контролен център готов — прозвуча гласът на Хаят.

— Кулисите готови — добави Брук.

Последователно се включиха и останалите агенти, разпръснати край различните изходи. После всичко потъна в грохота на силната музика, която се разнесе от многобройните тонколони около подиума.

На сцената изтичаха група млади момчета, скандирайки фрази на френски, испански и английски. Бяха облечени в торбести панталони и тениски, над които се поклащаха тежки сребърни вериги. Отначало приличаха на готова за бой банда, но после се разделиха на три отделни групи, окъпани от ослепителната светлина на прожекторите.

— Мъжки хор? — вдигна вежди Конър.

— По-лошо, улични танцьори — поклати глава Калън.

Момчетата започнаха да танцуват с насечените енергични движения на градски рапъри. Избягваха като по чудо физическите контакти помежду си, но после започна да става ясно, че това е някаква хаотична хореография. Трите редици млади тела непрекъснато се смесваха и разделяха.

— Как го правят? — пожела да узнае Конър, сочейки към един танцьор, който направи кълбо и започна да танцува на ръце, с главата надолу. — В смисъл, без да припаднат от притока на кръв?

— Нямам представа — поклати глава Калън, наблюдавайки как друго момче се разтяга в пълен и вероятно доста болезнен шпагат.

Осветлението намаля. Водещата отново се появи и кацна на раменете на танцьорите.

— А сега, дами и господа, модна къща „Етиен“ ще ви представи… Мистралите!

Ослепително бялата светлина изчезна, заменена от пастелно меки прожектори, които започнаха да танцуват на сцената. Половината от публиката стана на крака, за да посрещне моделите, които се подреждаха на подиума, потупвайки по рамото водещия танцьор. Той реагира със серия от салта, които свършваха пред всяка една от манекенките, която вдигаше ръце и уплашено отскачаше настрана. Тийнейджърът ги последва по тесния подиум с още акробатически номера.

— Пресвета Майко, те изглеждат чисто голи! — промърмори Конър и се надигна да щракне няколко кадъра на дефилиращите покрай тях момичета.

Калън наблюдаваше как всяко едно от момичетата стига до края на подиума, спира за миг пред камерите, а след това поема обратно, съпровождано от основния танцьор, прогонвайки намръщената му гримаса с мила усмивка. Постепенно се оформи нещо като полукръг около уличните танцьори, точно както го правеха в Париж. Осветлението намаля още повече и бавно движещите се кръгчета светлина сякаш придобиха плът и кръв. После музиката се промени, превръщайки се в серия от чувствени ритми. Момчетата започнаха да пляскат с ръце.

— Ето я, идва — прошепна Конър и кимна към централния подиум.

Появата на Рейвън беше свързана с две неща — тя очевидно продължаваше да изглежда отнесена, а кожата й под дантелата върху гърдите й изглеждаше снежнобяла. Причината да се забелязва това беше един от малко по-ярките кръгове светлина, който вместо да се плъзга плавно по сцената, някак странно подскачаше.

Жихан напусна масата си и се насочи към сцената. На лицето му се беше изписало странно очакване. Рейвън го зърна, поколеба се за миг, а след това се намръщи на Джема, която напусна кръга, насочи се към нея и се приведе напред, сякаш за да й прошепне нещо.

Следвайки инстинктите си, Калън стана и последва мъжа, пробивайки си път сред тълпата фотографи и телевизионни оператори. Сред бурните аплодисменти, с които публиката посрещна звездата на шоуто, изведнъж долови пропукването на скъсани кабели. Прожекторът над главата й рязко се завъртя.

Светкавично преценил, че няма време да стигне до нея, Калън изкрещя:

— Над теб, Сара! Пази се!

Рейвън го засече в тълпата и блъсна Джема назад. Тялото на приятелката и събори двама от танцьорите и се просна на лакти и колене. Но това движение й струваше скъпоценни секунди. Тя се завъртя с намерението да скочи от подиума, но в същия момент от тъмнината над сцената се появи голямо черно петно.

Калън се стрелна напред, изскочи на подиума и силно я блъсна. Улови я с две ръце, преди да падне и двамата се претърколиха встрани частица от секундата преди тежкият прожектор да се стовари върху мястото, на което беше стояла миг по-рано. Виковете на ужас потънаха в силния трясък.

Той успя да падне по гръб, придържайки Рейвън върху себе си. Тя го гледаше втренчено. Оградено от тъмните коси, лицето й изглеждаше призрачно бяло.

— Това беше добре — прошепна тя. — Благодаря ти.

Той отблъсна ръцете, които се протягаха да му помогнат, изправи се и попита:

— Добре ли си?

— При всички случаи по-добре, отколкото ако това нещо беше размазало черепа ми — отвърна тя, раздвижи крайниците си и вратът й пропука. — Как разбра, че този прожектор ще падне?

— По странните му движения — отвърна той, прегърна я през талията и се извърна към тълпата. — Дамата е добре. Моля, направете път.

Конър чакаше зад кулисите в компанията на двама агенти. Калън им нареди да прочистят района и се извърна към Оноре, която беше толкова разстроена, че не можеше да върже дори две думи на английски. Рейвън седна на първия стол, който се появи пред очите й, и с благодарност прие чашата кафе, която й подаде един от сценичните работници.

Придружена от мениджъра, дизайнерката отиде да инспектира сцената, а изражението на Калън беше такова, че хората предпочитаха да се държат на разстояние.

— Добре ли си? — отново я попита той.

— Малко съм разтърсена — призна Рейвън, наблюдавайки публиката през малък процеп в завесата. — Ти ми спаси живота!

— Да — разсеяно кимна той. Единственото му желание беше да я измъкне от театъра и да я заключи в дома си. Завинаги, докато е жива. Но в момента беше длъжен да свърши неотложната работа. — Сега искам да разбера кой се опита да ти го отнеме.