Джесика Хол
Стоманена ласка (15)

14.

— Сега пък в какво си се забъркала, Стреч?

Рейвън вдигна глава от бронежилетката, която подготвяше.

— Конър! — възкликна тя и на лицето й се появи широка усмивка. — Нали трябваше да бъдеш в Чикаго?

— Снощи ме обзеха гадни предчувствия и реших да скоча в самолета — отвърна той и механично провери затвора на една автоматична карабина. — Доколкото съм осведомен, бъркотията е пълна.

— Още не — рече тя, докато дърпаше ципа на жилетката и проверяваше пристягащите колани. — Ще го измъкна.

— Случайно да ти трябва манекен за шоуто?

— Да, стига това да си ти — отвърна тя и му подхвърли друга бронежилетка. — Хайде, обличай се.

Докато Конър се подготвяше, тя продължи да се занимава с пристягащите колани.

— Чух, че си сключила трудна сделка с командването, за да оглавиш този отряд — преднамерено небрежно подхвърли Конър. — Какво им обеща?

— По една голяма снимка с автограф — отвърна тя и му подаде един резервен пълнител. — Мога да те уредя, стига да желаеш.

— Имам чувството, че Калън няма да остане доволен — поклати глава той.

— Сега най-важното е да му спасим живота, ясно?

Останалите от отряда вече чакаха в заседателната зала.

— Осветлението — заповяда Рейвън и един сержант в дъното побърза да загаси лампите и да включи прожекционния апарат. — Това са плановете на склада. Възможностите за достъп са три — чифт идентични портали от север и юг, плюс атриум над централната част. — Пръстът й почука в средата на появилите се върху екрана чертежи. — Пръв влиза екип „Браво“ и заема защитни позиции в тази галерия. Екип „Чарли“ прониква през задния портал и овладява помещението с електрическото захранване. След като осветлението бъде изключено, екип „Алфа“ под мое ръководство прониква през атриума. После се обединяваме за същинската атака.

— План за оттегляне? — попита един от мъжете.

— Първият екип, който открие генерала, веднага се насочва навън. Основният ни приоритет е да го измъкнем на безопасно място. Благодаря, сержант — добави тя и лампите отново светнаха. — Други въпроси?

Един от по-младите командоси вдигна ръка.

— Знаем ли числеността на противника, майоре?

— Петнадесет със сигурност. Но аз очаквам вътре да има още двадесет, а може би и тридесет души. — Тя опря гръб в ръба на катедрата. — Не забравяйте, че тези хора са въоръжени, с голям опит в уличните конфликти и абсолютно непредсказуеми. Трябва да им се отговори с достатъчно сила и огнева мощ, за да успеем да измъкнем генерала. — На вратата се появи друг сержант, който изчака кимането й и направи няколко крачки с лист хартия в ръка. — Според последната, току-що получена информация, в помещението вероятно присъстват капитан Брук Оливър и лейтенант Хаят Смит. Трябва да действаме внимателно, тъй като съществуват подозрения, че поне единият от тях работи за китайците. — Очите й огледаха присъстващите. — Една минута за последна проверка на оборудването и радиостанциите. Тръгваме точно в десет. Конър, ти оставаш с мен.

Рейвън го заведе в склада с мунициите и започна да отделя това, което й беше необходимо: пресовки пластичен експлозив С4, дигитални детонатори, спусъци за дистанционно взривяване, димни гранати. В един момент усети погледа му и вдигна глава.

— Какво?

— Цяла седмица те гледам как обличаш дизайнерски дрехи и си червиш устните — въздъхна той. — Затова ми се струва странно, че поемаш с такава лекота командването на един ударен отряд.

— Трябва да ме видиш как ръководя пресконференция — отвърна тя, дръпна една раница от рафта и започна да я пълни с муниции. — Разбира се, облечена в бански костюм, изработен от мидени черупки.

— Той все още е жив, Стреч — докосна рамото й Конър.

— Знам, чувствам го. Със сигурност щях да усетя, ако нещо… — Поклати глава и не довърши изречението. Не искаше да го довърши.

— Нещата със сигурност ще се развият по най-трудния начин, Конър. Обещай ми, че ако нещо се случи с мен, ти ще го измъкнеш жив.

— Стига да мога — въздъхна Конър и тикна още една пресовка С4 в торбата си. — А после той ще ме застреля, защото съм ти позволил това. Знаеш, че ще го направи.

— Знам — кимна тя, поколеба се за миг и добави: — Ако с мен се случи нещо, предай му, че го обичам. Винаги съм го обичала и положително щях да се омъжа за него. Предай му още, че съжалявам за всичко. — Примигна с клепачи, за да прогони напиращите сълзи. — Ще го направиш ли заради мен?

— Да — тихо отвърна той. — Ще го направя.

 

 

Шон се отдръпна от прозорчето на склада и разтърка цицината на тила си. Макар да приличаше на китайска статуетка, Камеко като нищо можеше да му разцепи черепа.

Това е наградата ми, защото целунах едни греховни устни.

Веднага след като се измъкна от „Къщата на деветте дракона“, той осъществи връзка с широката си мрежа от информатори. И много скоро научи, че бившият му шеф е бил отвлечен на летището. Благодарение на дъщерята на Саюра, първоначалният гняв в душата му се превърна в нещо друго. Нещо, което го накара да се насочи към склада на Дай, оформяйки в движение свой план за спасението на Калън.

Ще го измъкна, а след това ще го пребия, обеща сам на себе си той. Но въпросът е как точно ще го измъкна.

Хората на Жихан бяха много добре разпределени на територията на склада. Освен това бяха отлично въоръжени. През едно от прозорчетата успя да зърне за миг Калън в компанията на някаква русокоса жена, след което беше принуден да се отмести, тъй като един от въоръжените мъже се извърна към прозореца.

Очите му се спряха на изоставената бензиностанция оттатък уличното платно.

Дали са изкопали подземните резервоари, или са ги зарязали там?

— Здрасти, Ирландец — прозвуча женски глас и една ръка го потупа по рамото. Той рязко се обърна, озовавайки се очи в очи с Рейвън.

— Вероятно си тук с благотворителна цел.

— Също като теб, момиче — прегърна я той. — Предполагам, че си дошла да измъкнеш онова твърдоглаво копеле.

— Аз обичам това твърдоглаво копеле, освен това си водя и неколцина приятели. — Тя се обърна и махна с ръка. Един тип с позната физиономия се измъкна от прикритието си и тръгна към тях. — Познаваш ли Конър?

— Пили сме по някое питие — отвърна той, докато кимаше на Пери. — Колцина приятели си водиш?

— Дванайсет, разделени на три групи — отвърна Рейвън и кимна към покрива. — Аз мисля да вляза оттам. — Очите й се извърнаха към изоставената бензиностанция оттатък улицата. — Предполагам си мислиш това, което мисля и аз…

— Да, стига все още да са там — кимна Шон.

— Много добре — отвърна Рейвън и смъкна раницата от раменете си. — А сега ме слушай внимателно, за да запомниш какво искам да направите вие двамата с Конър.

 

 

— Още коли! — прошепна Брук.

Калън с мъка повдигна отеклите си клепачи. Оцеля без счупени кости след жестокия побой, но болките в подутата челюст бяха толкова силни, че едва успя да отвори устата си.

— Колко са?

— Три. Плътно една до друга.

Той отново опъна въжето, което стягаше китките му. Правеше го упорито и методично през последните два часа. Усети докосването на пръсти, после Брук успя да се вкопчи в него.

— Всичко ще бъде наред, капитане. Ще излезем оттук.

Пропусна да добави, че това може би ще стане в чували за трупове.

— Сър, аз… Искам да се извиня. — Тя също беше бита, гласът й звучеше дрезгаво и приглушено. — Хаят беше прав. Ревнувах я и тази ревност ме заслепяваше. Аз съм причината да се окажем в това положение.

— Няма проблем, Брук — стисна пръстите й той. — Той успя да изиграе всички, включително и мен.

— Не ме разбирате. Исках само да… — Гласът й прекъсна, после премина в шепот: — Заради мен ще умрем. — Закашля се, от гърлото й излетяха странни, някак воднисти звуци. — Много бих искала Конър да е тук. Той винаги измисля нещо смешно. — После пръстите й застинаха върху въжето. — От колите слизат още хора. Двама възрастни и седем главорези!

Главатарите на клана с охраната си.

Той напрегна мускули и усети как въжето леко поддава. Изви глава и успя да зърне изтънялата му част, получила се в резултат на дълго и търпеливо търкане върху леко изпъкналата главичка на винта върху една от сглобките. Брук беше завързана със същото въже и опъваше откъм своята страна.

— Започвай да клатиш стола си, капитане.

Подновиха усилията си, опитвайки да действат в синхрон. По пода се посипаха ситни парченца коноп. Въжето болезнено се впи в китките му, но той не обръщаше внимание на малките капчици кръв. Сценарият започваше да се оформя в главата му. Лотос ще ликвидира първо главатарите, а после ще се появи тук, за да убие и тях.

До слуха му долетя лек тътен и той вдигна глава към матираните стъкла на атриума. От него безшумно се спускаха облечени в черно фигури с маски на лицата, увиснали на дълги въжета.

— На дванайсет от теб, вдясно! — прошепна на Брук той, забелязал двама от главорезите на Жихан, които излязоха от офиса и се насочиха към тях. Усети как Брук се обръща, а после главата й клюмва.

— О, мамка му!

— Готов ли си говориш? — попита единият от мъжете, който спря пред него, разтърквайки ожулените си кокалчета. Другият се изправи срещу Брук.

В следващата секунда една от черните фигури се стовари отгоре му и го повали на циментовия под, приспан от силен удар в тила. Откъм стола на Брук долетя уплашен вик, последван от падането на нещо тежко. Фигурата пред Калън се изправи и измъкна нож.

Той трепна от изненада, разбрал кой стои пред него още преди ножът да пререже въжетата.

— Какво търсиш тук, по дяволите?

— И аз се радвам да те видя, любими. — Около очите на Рейвън се появиха ситни бръчици, а пръстът й внимателно докосна разбитата му уста. — Какво са ти сторили, Господи! — Изчака го да се изправи и тикна един пистолет в ръката му. — Дръж. Но не го използвай срещу хора, облечени в черно.

— Водиш подкрепления, така ли? — промърмори той, докато проверяваше оръжието.

— Резервни подкрепления. — Тя размени погледи с агента, който помагаше на Брук да се изправи. — Добре ли си, капитане?

— Поне две счупени ребра — изохка Брук, правейки всичко възможно да се задържи на крака. — Но мисля, че ще мога да ходя.

— Това е добре — рече Калън, обърна се към другия агент и кимна към дъното на склада. — Жихан е в офиса, заедно с останалите главатари на клана. Там е и Лотос.

— Дай го е наел, за да ги убие — добави Рейвън и погледна часовника си. — Разполагаме с десет секунди да се доберем до изхода, преди да се отприщят вратите на ада.

Затичаха към противоположния край на склада. Над главите им се появиха фигурите на командосите от извеждащия екип, които блокираха или елиминираха всеки, който им се изпречваше на пътя. Двамата пристъпиха към вратата на офиса. Рейвън му направи знак да заеме позиция зад нея и отново погледна часовника си.

— След няколко секунди ще започнат да излизат. Пет, четири, три, две, едно…

Отвън долетя грохотът на мощна експлозия, който разтърси цялата сграда й изпочупи прозорците. От покрива на доскоро недокоснатия атриум се посипа дъжд от остри като бръснач стъкълца.

Калън й направи знак да се залепи за стената, после сграбчи вратата, която рязко отскочи в тяхна посока. Препъна първия, който се появи, изчака втория да се просне върху него, а със самата врата нокаутира третия. Рейвън измъкна още двама, заби главите им в стената и му кимна.

Влязоха едновременно, с насочени пистолети.

— Хвърлете оръжието! Ръцете горе, за да ги виждам!

Калън светкавично заобиколи масата и застана зад най-възрастния мъж, когото разпозна като главатаря на клана Хип Сонг.

— Побързайте, господа!

Рейвън бързо събра оръжието на бодигардовете, придвижвайки се с гръб към стената. Калън наблюдаваше Жихан, който стоеше прав зад баща си в другия край на масата.

— Простете за прекъсването — подхвърли на китайски Руибан, обръщайки се към хората около масата. Държеше се така, сякаш Калън и Рейвън бяха някакви безобидни досадници. — А синът ми трябва още много да учи, за да предвиди коварството на нашите врагове. — Калън проследи жеста му към дъното на помещението. Там се беше изправила красива чернокожа жена в яркочервено кимоно, която държеше в ръце табличка с изящен сервиз за чай. — Но Лотос е великолепна учителка.

— Благодаря, господарю Тан — поклони се Алаке. После светкавично измъкна изпод табличката пистолет със заглушител, насочи го към Калън и натисна спусъка.

— Не! — пронизително изпищя Рейвън, вдигна пистолета си и стреля в нигерийката.

Калън се люшна назад, но остана на крака. Куршумът на Алаке беше разкъсал левия му бицепс.

— Значи тя е Лотос! — промълви с несигурен глас Жихан. — Тя е убила Ганжи!

Алаке направи опит да каже нещо, после притисна ръце към корема си и рухна на пода. Около тялото й бавно се образува локвичка кръв.

Рейвън сведе поглед към пистолета, който Жихан продължаваше да държи насочен към жената на пода, после очите й се преместиха върху Калън.

— Добре ли си?

— Добре съм — отвърна той. После осветлението угасна, разнесе се тропот на крака, които бързаха към изхода. Над главите им засвистяха куршуми. — Залегни, Сара!

В продължение на няколко минути суматохата беше пълна. После осветлението се включи. Рейвън беше повалила двама от охранителите на пода. Пистолетът й беше притиснат в слепоочието на единия, а подметката й притискаше гърлото на другия. Останалите бодигардове и двамата главатари бяха по местата си и очевидно умираха от страх.

В канцеларията нахлуха неколцина въоръжени агенти.

— Сградата е овладяна, майоре — докладва един от тях. — Но двама души успяха да се измъкнат.

— Жихан и баща му — кимна Рейвън, пристъпи към Калън и се наведе да погледне ръката му. — Сигурен ли си, че си окей?

— Добре съм — отвърна той и тръгна към тялото на Алаке.

Аленото й кимоно беше покрито с изящни бродирани лотоси с розови краища.

— Това беше истинска изненада — промълви Рейвън, неусетно изправила се до него.

— И още как — промърмори Калън и приклекна да разгледа гърба на Алаке. — Пистолетът ти е зареден с куршуми с кухи върхове, нали?

— Да — кимна тя. — Твоят също. — Очите й опипаха малката дупчица на кимоното. — Което означава, че изходящата рана би трябвало да е много по-голяма.

— Щеше, но ако я бяхме убили ние — отвърна той, изправи се и направи опит да раздвижи ръката си. — Това е дело на Жихан.

 

 

Шон доволно наблюдаваше пламъците и черните кълба дим, които се издигаха над взривените цистерни на изоставената бензиностанция.

— На това му се вика добра работа, момче!

Конър Пери избърса с ръкав част от саждите, които покриваха лицето му.

— Другия път ми дай малко повече от трийсет секунди за разчистването на района — небрежно подхвърли той.

— Шантава работа сте вие, младите. Едно време в Кувейт аз участвах в операцията по затварянето на един петролен кладенец и… — Зърнал приближаващите се Рейвън и Конър, Шон замълча за момент, после с променен глас добави: — Извинявай, Конър, но трябва да свърша една работа.

Съдейки по състоянието на лицето на Калън, някой го беше пребил, при това здравата. А след това и беше стрелял по него — нещо, което личеше от окървавения му ръкав. Шон си позволи кратък миг на удоволствие от това, което виждаше, след което срещна погледа на подутите му кървясали очи и тракна токове.

— Господин генерал!

— Полковник — кимна Калън, след което се обърна към Рейвън. — Ще ни извините ли за момент?

Рейвън се поколеба, после хвана Конър за ръката.

— Ела да ти разкажа какъв купон изпусна, Пери. — Изминаха няколко крачки, след което тя подхвърли през рамо: — Благодаря за хубавата експлозия, Ирландец.

— За теб винаги, скъпа — отвърна Шон, запали цигара и поднесе пакетчето на Калън, който поклати глава. — Откри ли сабите?

— Не. — Калън хвърли кос поглед към склада и добави: — Дай и синът му успяха да се измъкнат и вероятно са отнесли колекцията със себе си.

— Жалко — въздъхна Шон. — Вече си представях как ще претопя проклетите железа, за да си направя едно хубаво столче за краката! — Дръпна от цигарата и започна да изпуска кръгчета дим в неподвижния въздух. — Но явно трябва да забравя за това.

— Ти беше в неизвестност в продължение на седмици — тежко го изгледа Калън. — При това го направи само един ден преди датата на пенсионирането си. Защо?

— Куей-фей. Успях да я спра, преди да те е предала на Танг. После я видях как умира и хвърлих вината за това върху теб, генерале. И все още съм на същото мнение. — Захвърли цигарата и я размаза с ток. — Но от този момент нататък съм готов да поема вината върху себе си.

— Ще се явиш във Вашингтон и ще подпишеш документите за излизане в пенсия — отсече Калън. — А аз ще сваля всички обвинения срещу теб. — Замълча за миг, после протегна ръка. — Ти си свестен човек, Шон. Ще ми липсваш като член на екипа.

— А ти си страхотен лъжец! — отвърна Шон и стисна десницата му. — Пази се, генерале. И се грижи за Рейвън вместо мен!

След тези думи ирландецът му обърна гръб и изчезна из тесните улици на Китайския квартал. Във всяка жена, с която се разминаваше, виждаше загадъчните тъмни очи на Камеко Саюра.

 

 

— Държавата свърши работата вместо нас — обяви доволно Дай, докато Жихан въртеше кормилото по тесния панорамен път, изпълнен с остри завои. — След ареста на двамата главатари, които ще бъдат изправени пред съда, ние спокойно ще завладеем клановете им, създавайки така желаната триада.

— Но Ганжи не искаше да контролира другите кланове, нали, татко? — попита Жихан без да отделя очи от пътя.

— Ние с брат ти имахме някои разногласия относно реализацията на бъдещите ни планове. Ганжи не притежаваше достатъчно мъдрост и далновидност, за да управлява нашия бизнес. Не обичам да говоря лошо за мъртвите, но брат ти беше слабохарактерен и предпочиташе удоволствията. — Дай изпусна една лека въздишка. — За разлика от теб, синко.

— Да, за разлика от мен — повтори Жихан и натисна газта на една права отсечка между скалите. Ти постоянно повтаряше, че аз би трябвало да бъда първородният ти син.

— Това просто щеше да улесни нещата — кимна Дай. — Но не бива да оскверняваме паметта на брат ти с подобни разговори. — Старецът извърна глава към прибоя, който се пенеше в подножието на стръмните скали. — Намали, синко. Тук пътят е доста опасен.

— Всичко е опасно, татко — отвърна Жихан и стисна кормилото толкова здраво, че кокалчетата му побеляха. — Например наемането на Лотос за убийството на брат ми. Защото така ти е било удобно.

Дай помълча известно време, после поклати глава.

— Ти си умен и силен, синко. Не позволявай на емоциите да надделеят над дълга ти към мен и семейството ни.

— Ганжи също беше част от семейството ни! — гневно отсече Жихан и за пръв път се обърна да го погледне. В очите му имаше омраза. — Но ти заповяда да го убият!

— Изобщо нямаш представа какво беше замислил брат ти, глупчо! — отсечено махна с ръка Руибан. — Появи се на приема в онова посолство специално, за да се срещне с генерал Грейди. Беше решил да му предаде мечовете и да му предостави доказателства срещу мен! Нямаше как да допусна това!

— И го предаде в ръцете на Лотос — изръмжа Жихан, наблюдавайки как червената стрелка на скоростомера се плъзга над цифрата сто и двайсет. Едната му ръка бавно се отлепи от волана и потъна в джоба му. — А мен просто ме излъга!

— Той беше предател. Беше готов да унищожи всичко, което бях постигнал през последните двадесет години.

Жихан бавно кимна.

— Къде точно го прободе Лотос? В сърцето?

— Какво значение има това? — издаде звук на нетърпение старецът.

— Искам да знам.

— Казах й да го направи бързо.

— Сега и аз ще сторя същото.

Тялото на Жихан се стрелна надясно и ножът потъна в гърдите на баща му. Руибан вдигна ръце в отчаян опит да се предпази.

Останала без контрол, колата силно се разлюля, запращайки и двамата в арматурното табло. Жихан изкрещя една неприлична дума и сграбчи кормилото, опитвайки да предотврати завъртането. Разнесе се силен удар, придружен от пронизително стържене. Предницата разби предпазната мантинела и той видя как водата се надига срещу него.

На лицето му се появи усмивка. Все пак беше успял да направи нещо. Да отмъсти за брат си, а отчасти и за двамата агенти на ФБР, които беше убил по заповед на баща си.

— Сбогом, татко!

Руибан нададе вик на ужас миг преди колата да се стовари върху скалите далеч долу и да избухне в пламъци.