Джесика Хол
Стоманена ласка (12)

11.

Изстрелът предизвика моментална паника сред гостите.

Калън Изпрати Конър да провери какво се случва навън, а след това включи радиостанцията.

— Хаят, Брук, пред къщата се стреля! — Обърна се към стълбището, но Рейвън вече го беше изпреварила.

— Къде? — попита тя и напрегнато се огледа.

— Единичен изстрел, встрани от къщата. Жихан?

— Все още очаква броенето на рефера. — Очите й се плъзнаха по гостите, които, разделени на малки групички, правеха опити да успокоят най-истеричните индивиди. Отсъствието на хората на Жихан беше видимо. — Удар на мафията?

— Едва ли. Те биха използвали повече амуниции. — Калън се насочи към вътрешността на залата, оглеждайки се за въоръжени хора.

— Какво откри, Конър?

— Няма следа от нападатели, но… — Асистентът му избухва в дълга серия ругатни.

— Какво? — настоятелно попита Калън.

— Натъкнах се на жертва, простреляна в гърдите — обяви с нестабилен глас Конър. — Рейвън, чуваш ли ме? Това е твоята приятелка, британката.

— Джема?! — разшириха се очите на Рейвън.

— Разбрано, Кон — каза Калън и успя да хване ръката й миг, преди да се втурне навън. — Ти се връщаш в микробуса!

— Как ли пък не! — просъска тя, изтръгна се от хватката му и извика на един прислужник, който стоеше наблизо: — Обадете се на 911!

Калън я настигна в градината.

— Стрелецът може би още е там!

Тя дори не намали ход.

— В такъв случай ще използваш пистолета в ръката си, генерале! Нали трябва да ме защитиш?

Завариха Конър коленичил пред безжизненото тяло на Джема и притиснал длан към гърдите й. Той регистрира появата им с кос поглед и отново насочи вниманието си към ранената.

— Джема! — проплака Рейвън и коленичи от другата й страна. — О, боже!

Забелязал кръвта върху статуята на Буда, Калън препречи пътя на един от прислужниците, появил се в градината.

— Някой видял ли е нещо?

— Аз виждал тази лейди и преди. — Китаецът погледна Джема и се сви. — Тя танцувала около Буда. После чуло се силно бум и тя паднала.

— Видя ли кой стреля по нея? — просъска в ухото му Калън и без да чака отговор се извърна към помощника си. — Много ли е зле, Кон?

— Достатъчно — мрачно отвърна Конър. — Куршумът е пронизал белия дроб, съвсем близо до сърцето. — Ръката му се отмести от раната и Джема издаде гъргорещ звук. Той я обърна на една страна и от устата й се проточи кървава вадичка. — Трябва й болница, шефе. При това веднага!

— Аз позвънил 911 — обади се прислужника и закърши ръце. — Те казали след пет минути са тук. Тя умре ли?

— Не! — почти изкрещя Рейвън. — Няма да умре!

Калън я остави под надзора на Конър и предприе кратък оглед на района, където се натъкна на Брук и Хаят. Двамата докладваха, че не са забелязали нищо. Когато се върнаха в градината, парамедиците бяха пристигнали и поемаха нещата в свои ръце.

— Едно, две, три — вдигай! — изкомандва на колегата си единият от тях и двамата с общи усилия прехвърлиха върху носилката безжизненото тяло на Джема. — Ще я откараме в окръжната болница Нортийст.

Рейвън се наведе и вдигна смачканото наметало от земята.

— Отивам с нея! — обяви тя.

Калън за миг затвори очи.

— Не можеш да…

— Това е мое! — гневно го прекъсна тя и тикна окървавената коприна в ръцете му. — Цялото е подгизнало от кръвта й! Той е помислил, че съм аз!

— Кон — подвикна на помощника си Калън, подаде му съсипаната дреха и понижи глас: — Огледайте още веднъж, преди появата на местната полиция. Аз ще тръгна с линейката.

Рейвън се настани до него в задната част на специализирания автомобил и насочи вниманието си към действията на парамедика, наведен над Джема. Същевременно непрекъснато местеше поглед от бледото лице на британката към дланите си и обратно.

— Какво е състоянието й? — попита Калън когато парамедикът най-после приключи с процедурите и се настани пред мониторите.

— Колапс на белия дроб, плюс вероятни вътрешни наранявания. Състоянието й е критично. — Човекът почука по екрана на монитора и добави: — Губи много кръв, което означава, че куршумът може би е засегнал и сърцето. — Наведе се да вдигне китката й и недоумяващо подхвърли: — Държи нещо в ръката си.

Рейвън застина на място, докато двамата мъже измъкваха някакво цвете изпод вкочанените пръсти на Джема.

— Може ли да го видя, моля?

— Разбира се — подаде й цветето парамедикът. — Може би го е отскубнала от градината.

— Така изглежда — промърмори Калън, гледайки как пръстите й мачкат кървавия лотос.

Когато пристигнаха, Рейвън изскочи навън и придружи носилката. Дежурната сестра им посочи чакалнята на спешното отделение.

— Приятелката ви ще бъде оперирана в момента, в който я стабилизираме — поясни тя, после докосна рамото на Рейвън и добави: — Ще ви държим в течение за състоянието й.

— Ела да потърсим кафе, защото ни чака дълга нощ — хвана я за ръката Калън.

 

 

Брук Оливър не обичаше да губи. Особено от хора, които нямат идея за дълг, чест и родина. По тази причина спря в преддверието на театъра и проведе един последен телефонен разговор. Донесението срещу майор Равенович до Главния инспекторат означаваше, че е изпълнила с чест своя дълг към родината. Разбира се, наложи се да пипне истината тук-там, за да предпази генерал Грейди, но и това беше част от този дълг. Насочи се към чакалнята на спешното отделение да му докладва, изпитвайки дълбоко задоволство от себе си.

Остава ми само да определя времето и мястото, където да я приберат ченгетата от Военната полиция, помисли си тя. А след това — сбогом, Рейвън!

Майорът стоеше до малък прозорец, който гледаше към улицата. Генералът беше до нея, прегърнал я през кръста. Леко наклонената й глава почти докосваше рамото му. Брук за пръв път ги виждаше да се докосват, особено по този начин.

Ами ако той наистина я обича?

Прокашля се и Калън извърна глава да я погледне. Напомняйки си да демонстрира лишен от емоции интерес, тя побърза да попита:

— Добре ли е мис Фърт?

— Все още е в операционната — отвърна Калън, прошепна нещо на Рейвън и махна на Брук да го последва в коридора. — Статутът на Дай?

— Преди десет минути синът излетя за Сан Франциско от летище О’Хеър на борда на чартърен самолет. Хаят прихвана последния му телефонен разговор, преди да напусне къщата си. От него става ясно, че Жихан е готов да предаде мечовете на Дай.

— По дяволите! — въздъхна Калън. — А знаем ли къде са те?

— Не. Той не е споменал никакви подробности, но Хаят е на мнение, че заминава на някаква среща с баща си и останалите босове на клана.

— Няма съмнение, че предаването на сабите е част от някакво споразумение — кимна Калън и разтърка тила си. — Най-вероятно за създаване на триада. Дай поема ръководството на всички кланове, действащи на територията на САЩ.

Брук леко се усмихна, представяйки си как скоро сама ще масажира умореното му тяло, докато Рейвън произвежда номера за автомобили в някоя работилница към затвора.

— Възможно е — съгласи се тя.

— Извинете ме, сър — обади се някаква сестра с найлонова торбичка в ръце. — Вие сте тук за мис Фърт, нали? — Калън кимна и жената тикна торбичката в ръцете му: — Това са личните й вещи, които може да получи обратно едва след като напусне интензивното отделение.

— Дайте ги на мен — обади се Рейвън, появила се в коридора. — Приключи ли операцията?

— Да. Тя все още е в критично състояние и ще остане така поне през следващите двадесет и четири часа.

След тези думи сестрата се извини и се оттегли, а Рейвън надникна в торбичката.

— Този път няма белезници — констатира тя.

— Моля? — вдигна вежди Брук.

— Лична закачка, капитане — отвърна Рейвън докато отваряше чантичката, която измъкна от торбата. — Сестрата спомена, че им трябва личната й карта и номерът на здравната й осигуровка. Надявам се, че са някъде тук. — В ръцете й се появиха два самолетни билета. — Чартърен полет до Сан Франциско — прочете тя. — Излита след един час.

— Джема споменавала ли е пред теб, че има намерение да ходи в Сан Франциско? — изгледа я Калън, изчака я да поклати глава и добави: — В деня, в който и Жихан пътува дотам?

— Нападателят е бил убеден, че стреля по мен — прошепна Рейвън и стисна билетите. — Което означава, че трябва да пътувам вместо нея.

 

 

Оставиха Конър да охранява Джема, след което Калън се зае да намери места за Брук и Хаят на някой от редовните полети до Източното крайбрежие. Веднага след това се свърза с тамошното ФБР, от което поиска да организират място за размяна, където Рейвън трябваше да примами Жихан веднага след пристигането им в Сан Франциско.

Потисната от мисълта, че приятелката й беше получила куршум, предназначен за нея, Рейвън беше толкова разсеяна, че се наложи да й повторят плана още няколко пъти. Дори мисълта за нова среща с Жихан не можеше да я извади от вцепенението.

Този път наистина ще приключим.

Калън проговори едва когато се качиха на самолета.

— Трябва да обсъдим нещата, Рейвън.

— Няма какво да обсъждаме. Той иска мен, а аз искам да го видя в затвора. Обаждам му се от летището и му сервирам новината, че зная кой е убил брат му. След това му определям среща на предварително уговореното място, където трябва да донесе мечовете. Ако той е Лотос, непременно ще се появи, за да ме ликвидира.

— Когато простреляха Джема, той беше в безсъзнание — напомни й Калън. — Следователно не може да бъде Лотос.

— Може би е изпратил съучастник да й види сметката. Но дори да не е Лотос, пак ще се появи, тъй като ще иска да разбере кой е убил Ганжи. После ти го прибираш, принуждаваш го да сключи сделка за оръжията срещу по-лека присъда и го оставяш да гние в затвора. — Ръката й направи изразителен жест. — Край на историята!

— Няма да е толкова лесно — поклати глава Калън и стисна студената й ръка между дланите си. — Милион неща могат да се объркат.

— Затова си тук, генерал Гений! — отсече тя. — Да ги оправиш. — Издърпа ръката си и забеляза тъмночервените петна по пръстите си. Сигурно съм се изцапала, когато вдигах пелерината. — Трябва да се измия.

Стана от мястото си и тръгна към задната част на самолета. Стюардеси нямаше. Благодарение на сложните преговори, проведени на летището от Калън, единственият друг човек на борда беше пилотът на чартърната компания. Тя обичаше да лети и изобщо не се впечатли от малкия размер на машината, но това не се отнасяше за вътрешното оборудване, изобилстващо от кристал, естествена кожа и излъскан до блясък хром.

Като летяща катафалка.

Стомахът й се преобърна в момента, в който отмести завесата и изведнъж се озова в малък президентски апартамент, оборудван със спалня и баня. Във вазата от черен мрамор до леглото се виждаше самотно цвете. Ако беше лотос, Рейвън със сигурност щеше да се разкрещи, но то беше само роза. Тъмночервена, с цвета на засъхнала кръв. Като кръвта на Джема.

Промъкна се към банята, където направи всичко възможно да повърне, без да вдига шум. Но само минута по-късно Калън се появи зад нея, прегърна я през кръста и внимателно отметна косата от челото, й.

— Всичко е наред, скъпа, просто го изхвърли. — Гласът му беше точно толкова нежен, колкото и ръцете му. — Изхвърли всичко!

Изчака я да свърши, после й помогна да се задържи на крака. Каза й да си измие лицето и изчезна. Минута по-късно се появи обратно с пътния й несесер, от който извади четка и паста за зъби.

— Ако не ти потръгне в армията, спокойно би могъл да опиташ като камериер — шеговито подхвърли тя и се наведе над умивалника. — Боже, от това люшкане пак ми призлява!

— Хубаво е да знам, че имам избор в професията — отвърна той, но остана на прага, продължавайки да я наблюдава. — Търсиш ли си камериер?

Тя почти се задави с пастата, но все пак успя да я изплюе и започна да плакне устата си.

— О, не. Мога да се обличам и сама.

— Жалко.

Защо ли се държи толкова добре и дори малко провокативно, запита се тя. Предишният Калън никога не флиртуваше, за него това беше загуба на време. Стрелна го с поглед в огледалото, отбелязвайки начина, по който следеше всяко нейно движение. Сякаш искаше да отброи ударите на сърцето й, втренчен в леко пулсиращата веничка на шията й.

По-добре да се измъкна от ситуацията, преди да е станало късно, рече си Рейвън.

— Едва сега ми стана ясно за какво служат малките торбички с монограм, затъкнати в облегалките — подхвърли тя, докато подсушаваше лицето си с една от меките и приятни на пипане кърпи, които предлагаше авиокомпанията. — Дизайнерски кесии за драйфане.

— Ти нямаш морска болест, Рейвън.

Това беше вярно. Тя приглади косата си с четката и след кратко колебание реши да прескочи гримирането. След което с изненада установи, че изпитва желание да му каже истината.

— Розата край леглото ми напомни за Джема. И за кръвта й, попила в пясъка.

— Изхвърлих я — отвърна той, пое четката от ръката й и бавно я плъзна надолу, чак до края на дългата й коса. — Липсва ми сутрешното разплитане на гнездото.

Устните й се разтеглиха в лека усмивка. Макар косата й да беше дълга и гъста, отделните косъмчета се преплитаха по начин, който я принуждаваше да води непрекъснато битка с малките възелчета.

— А кой рошеше косата ми по цяла нощ?

— Не можех да й устоя — отвърна той, остави четката и плъзна длан надолу, към талията й. — Имах чувството, че пръстите ми докосват най-фината коприна на света. — След тези думи направи крачка назад и лекичко я подръпна. — Хайде, излизай.

— Питам се дали всички частни самолети предлагат легло на борда — промърмори тя, позволявайки му да я изведе от банята.

— Само най-добрите — отвърна той и я притегли към себе си. Телата им се оказаха на косъм едно от друго. — По-добре ли се чувстваш?

Рейвън кимна, но без да го гледа в очите.

— Сега трябва да свърша малко служебна работа — промърмори тя. — Имаш ли документи с твоя подпис, който ще опитам да фалшифицирам?

— Това може да почака — отвърна той и плъзна пръсти по бузата й. — Винаги се опитваш да избягаш от мен.

— Мисля, че ще ми е малко трудно да го сторя на седем хиляди метра над земята — промълви тя, обзета от огромно желание да отвърне на ласките му. — Особено след като не ми позволи да си взема въжето за бънджи.

— Онази нощ в Париж направо ми изкара акъла — призна той. — Видях как политаш от покрива и си помислих, че… — Замълча и поклати глава. — Предприемаш твърде много рискове.

— А ти твърде много се тревожиш — отвърна тя и прокара пръсти през несресаната му, избеляла от слънцето грива. После изведнъж се сепна, отдръпна ръката си и попита: — Но какво правим ние, Калън?

— Спорим, както обикновено — отвърна той и я притисна към себе си, елиминирайки и последните милиметри между телата им. — Предпочитам да го правим по този начин, вместо да се замеряме с кошчета за боклук.

Топлината на тялото му премина през дрехите и опари кожата й. Когато спяха заедно, никога не използваха завивки. Достатъчна беше топлината на телата им. Изведнъж й се прииска да се сгуши в прегръдките му и да разтопи натрупалия се в душата й лед.

— Старите спомени пробуждат и забравени усещания, нали?

— А също и желания — отвърна той и плъзна устни по нейните. — Това беше единственият начин да се държа далеч от теб.

— Но сега не се справяш много добре — прошепна тя и плъзна длани по гърдите му. Почти веднага усети как сърцето му ускорява ритъма си при допира на нейните пръсти. Очите й се сведоха надолу, към плътно притиснатите им тела. — Аз също.

— Не искам само секс, Сара — повдигна брадичката й той. — Искам да те имам цялата!

Би трябвало да се разкрещи, да му забрани да я нарича с това име, да го отблъсне от себе си и да се върне в общата кабина. Но вместо това едва успя да прошепне:

— Аз вече не съм Сара.

— Напротив — отвърна той и притисна кичур коса в лицето си. — Миришеш като нея. — Наведе глава и плъзна език по сочните й устни. — Имаш нейния вкус. — Хвана лицето й между дланите си и бавно огледа чертите й. — Очите, гласът, начинът, по който ме докосваш… Всичко е същото, Сара. Нищо не се е променило.

— Видял си снимките и знаеш какво ми стори Лотос.

— Да — кимна той и улови с палец самотната сълза, която се търкулна по бузата й.

— Значи си наясно. — Примигна да възпре следващите сълзи и добави: — Той унищожи лицето ми, Калън. Дори снимките не могат да ти дадат представа как изглеждах. Единственото ми желание беше да умра. В огледалото не беше останало нищо от мен. — Гърлото й се сви. — Той ме превърна в чудовище, а после и самата аз станах чудовище.

— Постъпила си както трябва, оцеляла си. — Пръстът му проследи перфектната извивка на веждите й. — Според мен няма мъж на тази планета, който би те нарекъл чудовище.

— Не разбираш — отвърна с горчива усмивка тя. — Аз имах избор, защото в джоба си държах снимка, на която бяхме ние двамата с теб.

— Наистина не разбирам — намръщи се той.

— Хирургът имаше възможност да възстанови предишния ми вид, но аз настоях да ме направи такава, каквото съм сега — докосна лицето си тя. — За да ти отмъстя, защото пожертва не само мен, но и останалите членове на екипа. — Изплъзна се от прегръдката му и седна на леглото. — Единствената причина да го сторя беше желанието ми да ти го върна. Да те принудя да ме виждаш навсякъде, като някакъв призрак.

— И успя — отвърна с кисела усмивка той. — През последните пет години нямаше вестник, който да не те показва на първа страница.

Тя натика ръцете си в джобовете на копринения пеньоар.

— Как можеш да се шегуваш с подобно нещо? Направих го с едничката цел да те нараня!

— Била си убедена, че аз съм виновен за състоянието ти, Сара. Имала си всички основания да го сториш. — Той седна до нея и взе ръцете й в своите. — Всъщност, бях изненадан, че не се върна в Щатите да ми пръснеш главата.

Рейвън усети как от плещите й се смъква огромен товар.

— Това също ми мина през главата — призна тя и преплете пръсти с неговите. — И тъй, какво ще правим от тук нататък?

Той поднесе пръстите й към устните си.

— Това, което правихме преди шест години.

— Което е?

— Да повтарям безкрай колко много съжалявам — притегли я в скута си той. — Това е истината, скъпа. Много бих искал да върна нещата назад, но това няма как да се случи. Нека не ти прозвучи като извинение, но когато ми докладваха, че всички сте загинали, аз буквално превъртях. А после, след като стана ясно, че си оцеляла, но не желаеш да се върнеш при мен, започнах да си мисля най-лошото. Би трябвало повече да ти вярвам. Извинявай.

Тя кимна, опитвайки да преглътне сълзите си.

— Трябваше да се прибера у дома — прошепна. — При теб, Кал. Бях сигурна, че никога не би ме предал, но въпреки това. Адски ми се иска да върна лентата обратно, защото със сигурност бих постъпила по друг начин. — Изтри с длан насълзените си очи и едва чуто добави: — Съжалявам.

— Ш-ш-т — докосна устните й той и я притисна към себе си. — Вече всичко е наред.

Дълго време останаха така. Той я галеше по гърба, шепнейки успокоителни думи. А тя имаше усещането, че никога през живота си не се беше чувствала в по-голяма безопасност. Дълги години беше живяла под напрежение, което й пречеше да разбере как се чувства този мъж. И защо. Пръстите и се плъзнаха по ръката му, усещайки как мускулите му набъбват.

Той все още ме желае. Но потиска това желание с единствената мисъл да я успокои.

— Калън?

— Всичко е наред — отвърна той и я върна обратно на леглото. — Но наистина ще е по-добре, ако си потърся някаква писмена работа.

Никак не беше трудно да хване ръката му и да я притисне към сърцето си.

— Тук все още ме боли. — Разгъна пръстите му така, че да обхванат гърдата й. — Но вече е по-добре.

Той се втренчи в ръката си, по скулата му се плъзна тънка струйка пот.

— Много време изтече, Сара. Не мога да ти дам това, което искаш.

Какъв инат, Господи!

— Не можеш да ме докосваш така? — Тя хвана ръката му и я раздвижи върху зърното си. — Не можеш да ме прегръщаш? — Обязди го с едно бързо движение и се притисна в него. Свободната му ръка се уви около таза й, а устните му усетиха докосването на нейните. — Не можеш да ме целунеш ей така? — Притиснати към наедряващата му ерекция, бедрата й започнаха да правят леки въртеливи движения.

— Не можеш да намериш място за… ей това?

Миг по-късно се озова по гръб на леглото, смазана от тежестта на тялото му.

— Мога да направя всичко това и много повече! Разполагах с шест години да си фантазирам какво бих ти сторил!

— Тогава какво чакаш? — усмихна се тя.

Той промърмори нещо, пъхна ръка под тила й и впи устни в нейните. Ако не беше смазана от тази страстна целувка, Рейвън положително би възкликнала от удоволствие. Пръстите на Калън сграбчиха косата й, целувката му беше на човек, който се нахвърля на храната след продължителен глад. Потънал дълбоко в устата й, езикът му потърси нейния, потръпващ от възбуда. Ръцете му започнаха да разкъсват фината материя на блузката й. Тя се гърчеше под него в опит да му помогне, но не можеше да направи нищо друго, освен да се вкопчи в него.

— Не мърдай! — спря я той, надигна се и разкъса остатъците от блузката й. Дланите му покриха голите й гърди, а пръстите му се пъхнаха под презрамките на ефирния сутиен. — Много ли си привързана към това нещо?

Рейвън сведе очи към сутиена, който беше ръчна изработка от синкава коприна и струваше едно малко състояние.

— Имам и други — отсече след миг колебание тя.

— Добре. — Калън го разкъса, а след това започна да смъква джинсите й. — Гащичките? — попита той, след като панталоните отидоха в другия край на спалнята.

— Какви гащички? — попита тя, плъзна ръце надолу и сама разкъса деликатната материя.

Калън я гледаше със стиснати юмруци, сякаш се колебаеше дали да я докосне.

— Ей това ми липсваше! — прошепна той и докосна с пръст малкото овално топче на пъпа й. После продължи надолу, към окосменото триъгълниче, и това я накара да простене. — Тук боли ли, скъпа?

Бедрата й се повдигнаха нагоре, за да засилят усещането.

— Калън… Има две места, които…

— Нека да видя — отвърна той, слезе от леглото и разтвори краката й. После долепи буза до вътрешната част на бедрото й и гласът му заглъхна: — Искам да ми кажеш какво усещаш.

Езикът и устните му се заеха за работа.

Рейвън заби нокти в тънката кувертюра, потънала дълбоко във вълните на удоволствието, което разтърсваше цялото й тяло. Не можеше да отдели очи от него, а начинът, по който я гледаше той, докато езикът му проникваше и се отдръпваше от нея, буквално я побъркваше.

— Калън, моля те…

— Кажи, скъпа — вдигна глава той.

— Не мога да си представя, че… — Пръстите му докоснаха клитора й. — Тя ахна и побърза да добави: — Да, това е мястото!

— Това мъничко нещо тук, долу? — попита той. Дори гласът му я галеше. После палецът му започна да се движи нагоре–надолу. — Нали не боли?

— Не — простена тя, докато той усилваше натиска. Беше забравила колко настоятелен може да бъде този мъж в леглото. — Калън, моля те…

— Кажи ми точно какво искаш. Може би това? — движението на пръста му стана въртеливо, натискът се усили. — Харесва ли ти?

— Да, но…

— Знам, знам — прекъсна я той. — Това не е достатъчно. — Главата му потъна между краката й, устата му се притисна към горещото и леко пулсиращо място. — Искаш ли да те целувам по този начин?

Докосването на твърдите му устни беше още по-влудяващо. Тя направи опит да се притисне в него, но той я спря и притисна бедрата й.

— Не… Да… По дяволите, Калън! Да!

— Знам от какво се нуждаеш, любима — прошепна той, дарявайки я с поредната нежна целувка. — Готова ли си за мен?

Тялото й вибрираше, ноктите й продължаваха да пронизват тънката кувертюра. Всеки момент щеше да експлодира.

— О, да, Калън! Моля те…

Той залепи уста за пламтящата й женственост и езикът му влезе в действие с бавни и равномерни тласъци. Рейвън захапа юмрук, опитвайки се да заглуши звуците, които се раждаха дълбоко в гърлото й. Възбудата й ставаше все по-голяма и изригна в момента, в който усети пръстите му дълбоко в себе си.

Първият оргазъм я връхлетя със силата на ураган, изпращайки я в онези тъмни и потайни кътчета, до които можеше да я отведе единствено Калън. А той правеше всичко възможно да я задържи там, изискващ от нея всичко, на което беше способна. Не след дълго се появиха замайващите вълни на втория и третия.

— Калън! — изкрещя тя и го сграбчи за косата. Не издържаше повече. — Искам те, моля те! — Гласът й беше дрезгав и немощен, сякаш не й достигаше дъх. — Искам те в мен!

— Прекрасна си! — Той стана и смъкна ризата през главата си. Очите му я галеха като милувка. — Нямаш представа колко си хубава в този миг!

Тези думи и видът на голите му гърди я накараха да се надигне и да заеме седнало положение. Искаше да го докосне, искаше да смъкне и останалите дрехи от тялото му. Протегна треперещи ръце към ципа на джинсите му, а след това ги смъкна заедно със слиповете, изрита ги встрани и уви пръсти около набъбналия му пенис. Изгаряше от желание да опита вкуса му и да му върне удоволствието, което й беше доставил, но в момента, в който устните й го докоснаха, той простена и я хвърли обратно на леглото.

— Това може да почака! — Тялото му се плъзна между треперещите й бедра, ерекцията му се притисна в нея. — Но това не може!

Тя вдигна бедра да го поеме, ръцете й го погалиха.

— Нямаш представа откога мечтая за това! — простена. — Да проникнеш в мен, да ме изпълниш цялата! — Очите й се притвориха, от устата й излетя тежка въздишка. — А след това се събуждах, сама!

— Край на сънищата, край на фантазиите. Погледни ме, Сара! — Изчака я да отвори очи и се усмихна. — Искам да виждам очите ти.

— Преплете пръсти с нейните и бавно я притисна: — отпусни се, скъпа. — Започна да прониква в нея. Бавно, сантиметър по сантиметър. — Поеми ме в себе си. Да, точно така. Точно така!

— Извинявай — прехапа устни тя и направи опит да му помогне. — Ти ли ставаш по-голям или аз се свивам?

— Нервна си — отвърна той, застина на място и отметна кичур коса от челото й. Очите й се насълзиха от факта, че дори в този момент успяваше да се контролира. — Няма да те причиня болка. Мога да спра веднага, стига да поискаш.

— Направиш ли го, ще получиш куршум в главата! — Тя вдигна ръце и го прегърна, придвижвайки бедрата си по начин, който да бъде максимално удобен за него. — Излей се в мен, Калън! Не искам повече да съм празна. Направи го, скъпи! Още сега!

Мощен тласък и телата им плътно се залепиха едно в друго. Лицето му беше напрегнато, ръцете му здраво стискаха бедрата й.

— Боже, колко добре те усещам!

Рейвън се разкъсваше между желанието да потъне в очите му и уникалността на момента да бъде с него по този първичен, но влудяващо омайващ начин. През дългите години самота след раздялата им, тя постоянно се заричаше да си намери любовник. Не го стори, просто защото усещаше, че никой не може да изтрие спомена от докосването на Калън.

А той беше единственият мъж, когото беше обичала. И когото щеше да обича докато е жива.

Тялото му се раздвижи в ритмични тласъци. Напред-назад, напред-назад… Докато проникваше в нея, тя стягаше вътрешните си мускули по начин, който се превръщаше в милувка. Това усилваше удоволствието от бавното триене на сгорещените им тела. В един момент Калън започна да трепери, от устата му излетяха къси стенания.

— Искам това да продължава до безкрай! — прошепна той, наведе се да я целуне и торсът му мощно се стрелна напред. До дъно.

— Полетът ни е кратък — напомни му задъхано тя, а след това бедрата й се впуснаха в луд танц. — Ще го оставим за следващия път.

Това сякаш ликвидира и последните остатъци от волята му да се контролира. Ръцете му я обхванаха през гърба и я повдигнаха напред и нагоре, а тялото му започна да работи като машина. Мощните тласъци на бедрата му бързо я докараха до състоянието, отвъд което изчезнаха всякакви свързани мисли. Остана само Калън — в нея, върху нея, около нея.

Тя сключи ръце зад тила му и закова очи в неговите, поемайки напрежението на тялото му.

— Ела в мен, Калън! Ела в мен, сега!

— Сара! — почти изхълца той, притисна се в нея и се разтърси от тътена на наближаващия оргазъм.

— О, Господи! — простена тя, обсипвайки с целувки бузите му, устните му, брадичката му. Плачеше и се смееше едновременно, почти побъркана от щастие.

— Толкова много ми липсваше, любов моя! Толкова много!